Р Е
Ш Е Н
И Е № 260454
гр. Пловдив,26.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на двадесети
октомври,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова Силвия Алексова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 1087/20г.по описа на ПдОС,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.358и сл.от ГПК.
Обжалвано е решение № 14/04.03.20г.на
РС-Първомай,2-ри съд.състав,постановено по
гр.д.№ 51/19г.,с което е признато за незаконно и отменено като такова
уволнението на Т.А.Б.,ЕГН-**********,***,извършено със Заповед № РД-06-16/11.12.2018г.на
Началника на Регионално управление по образованието (РУО)–Пловдив,с
която ѝ е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото ѝ
правоотношение на длъжността „******” на Основно училище „************* и е
възстановена същата на заеманата преди уволнението длъжност „*********” на
Основно училище „***********,гр. П.,***.
Жалбоподателят-Основно училище „***********
чрез пълномощника си адв.С.Б. счита решението за неправилно,необосновано и постановено
при нарушения на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в
жалбата съображения.Моли съда да го отмени,като отхвърли исковете по
чл.344,ал.1,т.1 и 2 от КТ като неоснователни.Претендира направените пред двете
инстанции разноски.
Въззиваемата Т.А.Б. чрез процесуалния си представител
адв.К.Г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени
в писмен отговор аргументи.Иска ПдОС да потвърди атакуваното решение изцяло.Претендира
разноски,вкл.за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2
от ЗА.
ПдОС след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законния срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от
обжалване на атакуваният съдебен акт и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Съгласно чл.269,изр.2 от ГПК по правилността на решението
съдът е ограничен от посоченото в жалбата,доколкото не се засяга приложението
на императивна материалноправна разпоредба,както и не
се твърди конкретно нарушение на процесуалните правила,обосноваващо служебно
събиране на доказателства.
Пред ПРС
са предявени от Т.А.Б. против ОУ „********** обективно
съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и 2 от КТ.
Не се спори между
страните,че въз основа на конкурс
и Споразумение № ЧР-02-17/13.08.2015г.(приложено по делото),сключено с
Регионалния инспекторат по образованието,понастоящем РУО–Пловдив,представляван
от *********** и считано от 17.08.2015г.,ищцата е
заемала длъжността „**********“ на ОУ „**********за неопределен срок на основание чл.107 във вр.
с чл.89 и чл.96,ал.1 от КТ.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява,че въз основа на Заповед №
РД-02-356/12.10.2018г.,издадена от Началника на РУО –,на 12.10.2018г.е извършена внезапна проверка от Р. С. Р. и Д. Г. С.-старши
експерти по организация на средното образование при ******* по повод постъпили два телефонни анонимни сигнала за
фиктивно записани ученици в ответното училище.На посочената дата двамата
експерти предприели проверка за присъствието на ученици в учебните часове,както
и на училищната документация по критериите, утвърдени със Заповед №
РД-01-479/11.10.2018г.на Началника на РУО–Пловдив.На тази дата при провеждането
на проверката ищцата отсъствала поради временна неработоспособност,удостоверена
в Болничен лист № Е20180043607/10.10.2018г., представен и заведен в РУО – Пловдив с вх. №
ЧР-08-197/15.10.2018г.,като за времето на отсъствието си е замествана от Заместник-директора
по учебната дейност Б. И. Ч.,оправомощен за целта с постановена от нея нарочна Заповед № РД-10-524/14.09.2018г.
В резултат на проверката представителите на
РУО–Пловдив констатирали нарушения,изразяващи се в неучастие на 70 ученика от
общо записаните в образователната институция 209 ученици, или 33, 50% от
списъчната им численост, в учебния процес,както и в допуснати пропуски при
отразяването на отсъствията на част от тези ученици в дневниците на съответните
паралелки за конкретния и предходните дни и при воденето на Книгата за
регистриране на заповедите на директора,започната на 17.09.2018г.За
констатациите си двамата проверяващи съставили Констативен протокол от
12.10.18г.,заведен във входящия регистър на проверявания субект с вх. №
КД-11-46 от същата дата, а впоследствие и в РУО – П. с вх. № КД-02-790/15.10.2018г.,екземпляр от който
връчили на Заместник-директора Б. Ч..
Експертите изготвили доклад вх. №
ЕД-02-303/16.10.2018г.за резултатите от проверката съгласно утвърдената вътрешнослужебна практика.Въз основа на този доклад
Началникът на РУО-П. с писмо изх. № АД-04-3322/29.10.2018г. на основание
чл.193,ал.1 от КТ изискал от ищцата в тридневен срок от получаването да изложи писмени обяснения по конкретни
въпроси,свързани с така докладваните обстоятелства.В дадения ѝ срок
ищцата изпратила писмени обяснения изх.№ КД-11-65/02.11.18г. и вх. №
АД-04-3343/05.11.2018г.Проверяващият екип изготвил Становище вх. №
ЕД-01-311/12.11.2018г.,с което предложил дисциплинарно наказване „Уволнение” на ищцата.
До Б. е изпратено ново писмо от РУО-Пловдив вх.№
АД-04-3402,връчено ѝ на 19.11.18г.,с което ѝ е даден срок до
следващия ден -20.11.18г.да представи информация и документи,доказващи наличие
на обстоятелства за ползване на предварителна закрила при уволнение по см.на
чл.333 от КТ.На 20.11.18г.в РУО-Пловдив постъпват от ищцата Декларация №
АД-04-3408,че същата е секретар към настоящия момент на СО“Образование и
наука“-област Пловдив към Синдикат С.,която организация има и структура в
предприятието на работодателя-************,поради
което се ползва от закрилата на чл.333,ал.3 от КТ,и удостоверение от Синдикат С. изх.№
55/19.11.18г.,от което е видно,че Б. е избрана за единствен секретар на СО“Образование и наука“-област Пловдив към Синдикат С. на 04.06.18г.,
утвърдено с решение на УС.
Отделно с Доклад изх.№ КД-11-125/05.12.2018г.и вх.№
АД-04-3487/05.12.2018г.ищцата уведомила Началника
на РУО–П. и за предприетите мерки в изпълнение на пункт 1 от
задължителните му предписания в Заповед № РД-03-157/26.11.2018г.
На 28.11.2018г.били извършени посещения от екипа за
обхват с район на компетентност община П. на адресите,отбелязани в Писмо вх. №
АД-01-2775/26.11.2018г. на Началника на Районно управление – П.при ОД на МВР –
П.Въз основа на изготвен доклад вх. № ЕД-02-303/16.10.2018г. и доклад вх. №
ЕД-01-334/03.12.2018г. от А. К. – „**********” при РУО–Пловдив и след
съобразяване с представените от ищцата писмени обяснения вх. №
АД-04-3343/05.11.2018г.,Началникът на РУО–П. е издал атакуваната Заповед № РД-06-16/11.12.2018г.,връчена
на ищцата от свид. Р. на 11.12.2018г. на работното й
място при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.
С обжалваната заповед на ищцата е наложено на
основание чл.330,ал.
2, т.6 от КТ дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено
трудовото ѝ правоотношение,считано от същата дата,с доводи за извършени
от нея и констатирани при проверката от 12.10.2018г.нарушения на трудовата
дисциплина по чл.187,т.3,предл.І-во
и т.10 от КТ за това, че в позицията си на орган за управление и контрол на
училището,съгласно т.2,т.20 и т.21 от Раздел III на Длъжностната характеристика
от 01.10.2018г., в разрез с чл.257,ал.1,чл.258,ал.1 и чл.261,ал.1 от ЗПУО,чл.19,ал.2,т.1,т.2,т.6
и т.14 от Наредба № 12/2016г.за статута и професионалното развитие на
учителите,директорите и другите педагогически специалисти и чл.9,ал.2 от
Наредбата за медицинската експертиза,не е упражнила ефективен и своевременен
контрол,включително и по спазването на държавния образователен стандарт за информацията
и документите в системата на предучилищното и училищното образование,като е
допуснала неотразяване в дневниците на съответните паралелки за учебната
2018/2019г. на отсъствията на ученици с № № 2,13,15,16 от **** клас за първи,
втори, трети и четвърти час на 12.10.2018 г. и за предходни дни и седмици; № №
3, 9, 12, 13, 14 от *** клас за първи, втори, трети и четвърти час на
12.10.2018 г. и за 8, 9 и 11 октомври 2018 г.; № № 5, 17 от ** клас за първи,
втори, трети и четвърти час на 12.10.2018 г. и за предходни дни и седмици; № №
1, 2, 3, 4, 6, 8, 9, 10, 12 от ** клас за първи, втори, трети и четвърти час на
12.10.2018 г. и за 8, 9 и 10 октомври 2018 г.; № 8 от *** клас за първи, втори,
трети и четвърти час на 12.10.2018 г.; № 4 от **и № № 1, 5, 6, 7, 9, 12, 13,
16, 18 от 6 клас за втори и трети учебен час на 12.10.2018 г.;вписване в
списъчния състав на паралелките на учениците А. Х.,М. Р.и П. Г. от *** клас; И.
Г. от **; Я. А. от ** клас; Х. Й. от *** клас; С. В. и Т. Д. от *** клас; Д. Г.,
Е. М., П. К., И. Н. и С. Т. от * клас; Д. Г.и Х. С. от **клас и А. А. от ***
клас, които по данни от МВР,екипа за обхват с район на компетентност Община П.,класните
ръководители и дневниците не посещават трайно учебните занятия и за които е
получено финансиране по единния разходен стандарт; непопълване на реквизитите
на Заповеди с № № 1, 2, 19 и от 21 до 49 в Книгата за регистриране на
заповедите на директора, започната на 17.09.2018 г., и воденето й до 18.09.2018
г.; неполагане в реквизит „Списък на учителите“ на дневника на ** клас за
учебната 2018/2019 г. на подпис на учителя по музика А. М.; невписване на
седмично учебно разписание за І срок в дневниците на ********* клас за учебната
2018/2019 г., а в последните четири – и на дати за планирани класни работи,и не
е информирала РУО – П. в сроковете по чл.9,aл.2 от Наредбата за медицинската експертиза за ползване на
отпуск поради временна неработоспособност за периода от 10.10.2018г.до
12.10.2018г. (съгласно Болничен лист № Е20180043607 с вх. №
ЧР-08-197/15.10.2018 г.) и не е осигурила за времето на отсъствието си достъп
на заместник-директора по учебната дейност до задължителната документация:
Книгата за контролната дейност на директора и Плана за контролната дейност на
директора за учебната 2018/2019г.,които следва перманентно да са на
разположение на контролните органи.
При
налагане на наказанието дисциплинарнонаказващият
орган се е мотивирал с тежестта на визираните деяния,както и с предходното
дисциплинарно санкциониране на Б. с наказание „Забележка“ по силата на Заповед
№ РД-06-11/28.05.2018г. на Началника на РУО–П.
Ищцата намира
уволнението за незаконно на няколко основания:
На първо място се твърди,че
уволнителната заповед е издадена от некомпетентен орган в лицето на Началника
на РУО – Пловдив *********.
На следващо място се твърди,че към
датата на уволнението ищцата се е ползвала от предварителна закрила по чл.333,ал.3 от КТ в качеството си на ********* на Синдикална организация „Образование
и наука“ – област П. към „Синдикат С.”,персонифициран съгласно чл.49,ал.1 от КТ
и вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с Решение №
369/17.11.2014г. на Окръжен съд–Пловдив по ф.д.№ 136/2014г.,към който била
изградена Национална синдикална организация „Образование и наука“ и Синдикална
организация „Образование и наука“ при Център за специална образователна
подкрепа „Проф. дпн ****“, гр. София, но в разрез с
чл.333,ал.3 от КТ и чл.11,§1 от ЕКЗПЧ предварително съгласие от „Синдикат С.”
не било изискано.Пояснява се,че в ответното училище е функционирало първично
организационно-структурно звено на Синдикална организация „Образование и наука“
– област П., чиято сфера на дейност кореспондирала със спецификата на полагания
от ищцата труд.
Освен това се посочва,че Началникът на РУО–П. е упражнил правото си да
прекрати процесното трудово правоотношение в противоречие с чл.8,ал.1 от КТ и чл.17 от ЕКЗПЧ,тъй като
пристъпил към уволнението без да спази изискването на чл. 333,ал.3 от КТ,макар
да му било известно,че ищцата е адресат на синдикална
закрила,както и това на чл.9,ал.1 от Правилника за устройството и функциите на
регионалните управления на образованието,издаден от Министъра на образованието
и науката,да ѝ окаже методическа подкрепа за коригиране на пропуски и
преодоляване на административни затруднения при управлението,а и като е съзнавал
неадекватността на наложеното дисциплинарно наказание.
Твърди се,че
работодателят е наложил дисциплинарното наказание „уволнение“,излизайки извън определените в КТ срокове и в
нарушение на чл.195, ал.1 и ал.2 от КТ,доколкото в заповедта му твърдените
дисциплинарни простъпки не били индивидуализирани в достатъчна степен по
време,място и автор,не били съобразени представените от ищцата писмени
обяснения и доказателства,а се съдържало позоваване на данни, които не били
доведени до знанието й.
Така посочените пропуски накърнявали правото на защита на Б.,като по
отношение на дисциплинарната ѝ отговорност за проявата по т.4 от
заповедта ищцата не била предварително изслушана по реда на чл.193,ал.1 от КТ.
По делото са събрани множество
писмени доказателства и са разпитани осем свидетеля.
С обжалваното решение е прието,че уволнителната заповед е издадена в сроковете по чл.192,ал.1 от КТ от
легитимен носител на дисциплинарна власт, който в съответствие с чл.252,ал.1 от
ЗПУО се явява по-горестоящ по отношение на уволнената
служителка орган в качеството й на такъв за управление и контрол на общинска
институция в системата на училищното образование по смисъла на чл. 257,ал.1 и 2
от ЗПУО и който е изрично оправомощен от
чл.3,ал.2,т.28 от Правилника за устройството и функциите на регионалните
управления на образованието да сключва и прекратява трудовите договори с
директорите на общински училища.
Също така е прието,че Началникът на РУО–П. е спазил частично изискването на чл.193,ал.1 от КТ
да изслуша ищцата преди
налагане на дисциплинарното наказание,като е съобразил писмените й обяснения.
Намерил е за
изцяло неоснователни възраженията на ищцата за пропуск на дисциплинарнонаказващия
орган да доведе до знанието й документите, на които се е позовал в
гореспоменатото писмо и в уволнителната заповед.
По отношение
обаче на възражението на ищцата за уволнението ѝ в нарушение на
чл.333,ал.3 от КТ районният съд е приел същото за основателно,за което е
изложил подробни мотиви и е уважил исковите претенции само на това основание,без
да разглежда спора по същество съобразно
разпоредбата на чл.344,ал.3 от КТ.
Съдът е коментирал,че работодателят е длъжен при
дисциплинарно уволнение да се информира за наличието на закрилата по
чл.333,ал.3от КТ и ако установи обуславящите я обстоятелства,да изиска и получи
съгласие от синдикалния орган преди момента на връчване на заповедта за
уволнение,към който момент според чл.333,ал.7 от КТ се преценят условията по
ал.3.Приел е,позовавайки се на ТР № 9/12.12.2014г.на ВКС по
т.д.№ 9/2013г.ОСГК.,че трудовоправната закрила за
синдикалисти с ръководни функции обхваща лица,които предвид особения си статус и
дейност–представителство и защита на исканията на работниците и
служителите–влизат в спорове и конфликти с работодателя.Районният съд възприема
последователната съдебна практика съобразно
цитираните от него множество решения на ВКС,според която с право
на синдикална закрила при уволнение се ползват две категории синдикални дейци,
чийто кръг не подлежи на разширително тълкуване:
членовете на ръководството по смисъла на §1,т.6 от ДР на КТ–председателят и
секретарят на синдикалната организация,създадена като първично
организационно-структурно звено към предприятието на работодателя,и на ръководен
изборен синдикален орган,който може да е изграден на териториален,отраслов или
национален принцип и който стои по-високо в структурата на съответния синдикат
над учредените по месторабота основни формирования и ръководи и координира
действията им.Извън обхвата на закрилата остават лицата от състава на ръководни
изборни органи на синдикат,подразделение към който при работодателя не е
формирано или дейността на който не е свързана със спецификата на полагания в
предприятието му труд.
Прилагайки
горното към настоящия случай,първостепенният съд след анализ на събраните
доказателства е стигнал до заключението,че към датата на връчване на заповедта
за уволнение–11.12.2018
г., ищцата е заемала длъжността „********” на Синдикална организация „Образование и наука“ – област П. към „Синдикат
С.”,която организация
представлява териториален и отраслов ръководен изборен орган и като член на
такъв орган ищцата се ползва от закрилата на чл.333,ал.3 от КТ.
Въз основа на показанията на свид.
С. и Удостоверение изх. № 11/02.08.2019г.,издадено
от Председателя на „Синдикат С.”,районният съд е приел,че изградената на
областно ниво Синдикална организация „Образование и наука”,в чието ръководство
ищцата е включена чрез избор,е позиционирана по-високо във вътрешната структура
на синдиката и ръководи и координира действията на създаденото при ответното
учебно заведение низово подразделение, както и че сферата ѝ на дейност е
насочена към защита интересите на работниците и служителите в системата на
училищното образование, част от която безсъмнено е и ответникът.
Съдът се е аргументирал подробно защо не е разгледал
всички възражения на ответника досежно статута на „Синдикат С.”,броя на
неговите членове,на тези на структурните му поделения,вписването им като такива
и за противна на законовата логика последователност и начин на конституирането,като
е посочил,че те не подлежат на съдебен контрол относно приложението на
чл.333,ал.3 от КТ съгласно изобилната съдебна практика на ВКС,която е
цитирал.Съобразно нея,ако
ищецът в изпълнение на доказателствената си тежест установи учредяването на
синдикалната организация и избора си в ръководството й чрез представяне на съответните учредителни актове и такива за избора
или с издаден от съответния горестоящ синдикален орган
нарочен официален свидетелстващ документ, работодателят е длъжен да
съблюдава правилото на чл.333,ал.3 от КТ,без да може да възразява срещу
легитимността на сдружението,валидността на членственото
правоотношение на служителя или на избора му за ръководен синдикален деятел, а
съдът на свой ред–да процедира по реда на чл.344,ал.3 от КТ,без да изследва
тези аспекти.
Съдът
е намерил,че ищцата не е провела успешно
доказване на факти, установяващи по безсъмнен начин съставянето на представените
от нея и оспорени от ответната страна
като антидатирани Решения на Управителния съвет на
„Синдикат С.” от 29.05.2018г.,01.06.2018г.,04.06.2018г.,06.06.2018г.и
07.06.2018г. и Учредителни протоколи от 04.06.2018г. и 07.06.2018г., поради
което е приел,че датировката им не може да се счете за достоверна, а
материализираните в тях изявления–за обективирани към
момента на прекратяване на ТПО.Позовал се е обаче на депозираните от Б. удостоверения изх.№ № 55/19.11.2018г. и 11/02.08.2019г.,издадени
от Председателя на „Синдикат С.”,които били достатъчни да потвърдят членството
й в синдиката,създаването на негови поделения при училището–Синдикална
организация „Образование и наука”,и на областно равнище–Синдикална организация
„Образование и наука“–област Пловдив,както и избора й за „*********” и член на
ръководството на последната.
Съдът
е разгледал всички възражения на ответника,включително твърдяната злоупотреба с
права,при която би отпаднала
синдикалната закрила,като се мотивира с
представените в тази връзка писмени доказателства и показанията на свидетелката А. С.
Настоящата инстанция споделя напълно изводите на районния съд,като намира,че
същите почиват на правилно изяснена фактическа обстановка,събраните
доказателства са подробно и задълбочено анализирани и адекватно отнесени към
приложимото право,поради което и на осн.чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на атакуваното решение.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания в няколко насоки:
Твърди
се,че съдът неправилно е кредитирал удостоверение изх.№ 11/02.08.19г.(л.862 от
том V на първоинст.дело),въз основа на което
районният съд приема,че ищцата е член на Синдикат С.,на СО“Образование и наука“
на областно равнище-обл.Пловдив и е избрана за „******“
на организацията.Той не бил официален документ и не се ползвал с материална доказателствена сила относно
отразените в удостоверението обстоятелства;съдът не отговорил на множеството
оспорвания на жалбоподателя,свързани с учредяването на структурите на Синдикат
С. на териториално и низово ниво-в предприятието на работодателя;неправилно
кредитирал показанията на св.С.,без да отчете близката ѝ връзка с
ищцата,с която живеела заедно на семейни начала; твърди се членство на ищцата в
друг синдикат-КНСБ,както и несъвместимост на
длъжността,заемана от нея-училищен директор като представител на
работодателя,с позиция в ръководството на синдикална организация на
териториално ниво,извън предприятието на работодателя.
По
отношение на удостоверение изх.№ 11/02.08.19г.,за което жалбоподателят счита,че не е официален
документ,настоящата инстанция намира,че няма основание да не го цени,тъй като
на първо място това удостоверение,(както и удостоверение изх.№ 55/19.11.18г.),издадени от Синдикат С.,не
са оспорени от ответника.На второ място приема,че удостоверение изх.№
11/02.08.19г.представлява официален документ.За да има един документ характер на официален,той следва да
материализира изявление на орган на държавна власт,но и на друг частноправен
субект,на който държавата е предоставила определена удостоверителна
функция,като придава на удостоверяването доказателствено значение.(Определение
№ 169/19.02.14г.на ВКС по ч.т.д.№ 4520/13г.)Конкретно за настоящия казус следва
да се има предвид също решение № 194/18.06.13г.,пост.по гр.д.№ 1100/12г.на
ВКС,според което обстоятелствата от значение за предварителната закрила по
чл.333,ал.3 от КТ при уволнение-синдикалната организация в предприятието на
работодателя да е учредена като поделение на съответната териториална,отраслова
или национална синдикална организация съгл.устава ѝ и съответният
работник или служител да е избран за неин председател или секретар,да могат да
бъдат удостоверени или с представянето на съответните учредителни актове и
такива за избора,или с издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган.Именно такъв официален
удостоверителен документ представлява удостоверение изх.№ 11/02.08.19г.,а също
и удостоверение изх.№ 55/19.11.18г.В този смисъл оплакването във въззивната жалба е
неоснователно.
Оплакванията в жалбата,че
съдът не отговорил на множеството оспорвания на жалбоподателя,свързани с
учредяването на структурите на Синдикат С. на териториално и низово ниво-в
предприятието на работодателя,също са неоснователни.Първоинстанционният
съд е отговорил на всички тези
оспорвания с мотив,че те не подлежат на съдебен контрол в случаите на спор
относно приложението на чл.333,ал.3 от КТ,за което е цитирал и многобройна
съдебна практика в този смисъл.След като ищцата е представила доказателства за
учредяването на синдикалната организация и за избора си в ръководството ѝ
с нарочен официален свидетелстващ документ,то работодателят е длъжен да се
съобрази с правилото на чл.333,ал.3 от КТ,без да може да възразява срещу
легитимността на сдружението,валидността на членственото
правоотношение на служителя или на избора му в ръководството на синдиката.От
своя страна съдът не може да изследва
тези аспекти в производството по чл.344 от КТ.
Не се споделят
доводите на жалбоподателя досежно показанията на св.С. във вр.със Синдикална организация „Образование и наука“при
ОУ“Г..“към Синдикат С. в смисъл,че същите са заинтересовани поради близката
връзка на свидетелката с ищцата,както и че нито един друг свидетел не бил
заявил,че съществува синдикално звено на
Синдикат С. при работодателя.Правилно районният съд е кредитирал
показанията на тази свидетелка за горните обстоятелства.Останалите свидетели не
са заявили за съществуването на
синдикално подразделение на Синдикат С. при работодателя не защото такова не
е съществувало,а защото изобщо не са
били разпитвани за него.Освен това
показанията на свидетеля И. Д. за наличието на близка връзка с ищцата,вкл.че С.
живеела с нея на семейни начала,не се подкрепят от нито един от останалите
разпитани свидетели,а дори напротив-св.Я. Н.,Т. Ж.,Р. М. и М. Т.,всички учители
при ответника,заявяват,че двете имат само колегиални отношения,а св.Т. дори
посочва,че А. С. живее със свекърва си в близост до родителите на Т.
Не се споделя и
становището,че ищцата е била член
на КНСБ към СБУ към датата на учредяване на областната структура на Синдикат С.-началото на м.юни 2019г.По делото
са представени-удостоверение от 29.07.19г. от СО на директорите на КНСБ на
СБУ-Пловдив и уведомление вх. АД-04-3496/07.12.18г. на Председателя на СО на
директорите на КНСБ на СБУ-П. до Началника на РУО-П.,от които е видно,че ищцата
е вписана като член на КНСБ в предходно уведомление по грешка и че същата не
членува в този синдикат.
Що се отнася до възражението в жалбата за несъвместимост
на заеманата от ищцата длъжност Д. на училище с длъжност в синдикалното
ръководство на териториален и отраслов изборен орган на Синдикат С.,което
представлявало злоупотреба с право,следва да се отбележи,че такава несъвместимост е налице само когато
представителят на работодателя (в случая-училищния директор) заема длъжност в
синдикалното ръководство на синдикалната организация,която е изградена в
предприятието на работодателя.В случая ищцата е само член на тази низова
структура на синдиката.Тя заема длъжността „******“на синдикална
организация,която е на по-високо,териториално и отраслово ниво,каквато
представлява СО“Образование и наука“-област П. при Синдикат С.,т.е.организация,която
не само е извън предприятието на работодателя,но и контролира и ръководи
низовите синдикални структури при различни работодатели,каквито по делото има
данни да са две-при ОУ“**********,и при „Център за специална образователна
подкрепа“*****“,гр.София.
Изготвената и приета пред въззивната инстанция съдебна
физико-химическа експертиза с нищо не променя горните изводи.С нея се
установява единствено,че е невъзможно да се установи дали оспорените от ответника протоколи и решения са антидатирани,но районният съд така или иначе е коментирал в
решението си,че ищцата не е провела успешно доказване по отношение на тези оспорени писмени доказателства.Съдът е
стигнал до извод за членство на ищцата в
синдикална организация,даващо ѝ право на закрила по чл.333,ал.3 от КТ,
позовавайки се не на тези оспорени протоколи и решения,а на двете удостоверения,издадени от Синдикат С. с изх.№ 55/19.11.18г и изх.№ 11/02.08.19г.,за които по изложените
по-горе съображения настоящата инстанция приема,че представляват официални
удостоверителни документи,издадени
от съответния горестоящ
синдикален орган.
Предвид изложеното решението на РС-Първомай като правилно
и законосъобразно следва да се потвърди.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на делото разноски се
дължат от жалбоподателя,доколкото са претендирани от
въззиваемата страна.Същите,съгласно списъка за разноски и представения договор
на правна защита и съдействие,са в размер на 1500лв.за адв.възнаграждение,но
тъй като се претендират на осн.чл.38,ал.1,т.2 и
т.3,пр.2 от ЗА,следва да се присъдят на пълномощника на въззиваемата-адв.К.Г..На
въззиваемата Б. жалбоподателят следва да заплати разноски в размер на
10,36лв.съгл.представения списък на разноските и 2 бр.фискални бонове.
Воден от
горните мотиви Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
14/04.03.20г.на РС-Първомай,2-ри съд.състав,постановено по гр.д.№ 51/19г.
ОСЪЖДА Основно училище „**********, гр. ******,представлявано
от Б.И. Ч.в качеството на временно изпълняващ длъжността „******“ да заплати на Т.А.Б.,ЕГН-**********,гр. П-
сумата от 10,36лв.разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Основно училище „**********,представлявано
от Б. И. Ч. в качеството на временно изпълняващ длъжността „*********“ да заплати на осн чл.38,ал.1,т.2 и т.3,пр.2 от ЗА на адв.К.Д.Г. *** сумата от 1500(хиляда и
петстотин)лв.адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението достраните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: