№ 148
гр. Разград , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седми декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
Секретар:Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20203300500263 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Гаранционен фонд, представляван от изп.директор
Б.Михайлов, подадена чрез пълномощник, против решение № 159/22.06.2020г., постановено
по гр.д. № 2314/2019г. по описа на РС Разград, в частта, с която е осъден да заплати на С. Р.
М. обезщетение за претърпени имуществени вреди над размера 1 176лв. до размера
1 411,20лв., която част представлява начислен ДДС. Жалбоподателят счита тази част от
решението за неправилна и незаконосъобразно и моли въззивния съд да я отмени.
Въззиваемият С. Р. М. не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание се
представлява от упълномощен адвокат, който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд в обжалваната част.
Третото лице-помагач Р. Х. М. не заявява становище по въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка, аналогична с установената от районния
съд: С влязло в сила на 2.09.2019г. определение за одобряване на споразумение,
постановено по НОХД № 431/2019г. на РС Разград, Р. Х. М. е признат за виновен в това, че
на 3.01.2019г. на път I-2 /гр.Русе – гр.Варна/ при км. 51+290, на около 1 км. преди разклона
на с.Езерче, при управление на л.а. „Фиат Стило“ с рег. № РР 6731 АХ е нарушил правилата
1
за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. Р.
М. – престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.“а“ пр.2 във вр. с ал.1, б. „б“ вр. с чл.342 ал.1 НК, за
което му е наложено съответно наказание.
За управлявания от Р.М. автомобил не е сключена застраховка Гражданска
отговорност към датата на ПТП, което се установява от проверка на интернет страницата на
ГФ, а и по този въпрос няма спор между страните. За причинените имуществени вреди на
автомобила на ищеца последният предявил претенция пред Гаранционния фонд, пред когото
била образувана щета № 19110051/1.02.19г. С писмо изх. № 07-00-29-14/28.11.2019г. на
изп.директори на ГФ ищецът бил уведомен, че му е определено обезщетение за
имуществени вреди в размер 980лв., за изплащането на което е необходимо С.М. да
представи удостоверение от сектор „ПП“ при ОДМВР Разград, че регистрацията на неговия
л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № РР 9801 ВК е прекратена поради настъпила тотална щета.
Няма данни ищецът да е представил изискания документ, няма данни и за извършено
плащане във връзка с овъзмездяване на причинените имуществени вреди на автомобила на
С.М..
В хода на съдебното производство пред първостепенния съд е изготвена съдебна
автотехническа експертиза. В заключението си вещото лице е направило извод, че щетите
по л.а.“Фолксваген голф“ с рег. № РР 9801 ВК могат да бъдат получени при механизма на
ПТП, настъпило на 3.01.2019г. Действителната стойност на автомобила съгласно
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди причинени на МПС възлиза
на 1680лв. Размерът на щетите, отразени в описа на „VIG Services Bulgaria“ възлиза на
5363,20лв. Сравнението между стойността на необходимите разходи за ремонт на
автомобила, определени по експертна оценка и 70% от действителната стойност на
автомобила показва, че щетата на процесното МПС е тотална. Това означава, че размерът на
щетите по увредения автомобил възлиза на 1176лв. В съдебно заседание експертът е
уточнил, че посоченият размер е без ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Обжалва се само частта от първоинстанционното решение, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди над размера 1 176лв. до
размера 1411,20лв., което представлява начислен от районния съд данък върху добавената
стойност върху сумата 1 176лв., посочена като размер на обезщетението за претърпени от
ищеца имуществени вреди.
Спорният въпрос, на който въззивният съд дължи отговор, е дали обезщетението за
имуществени вреди вследствие на непозволено увреждане включва като пряка и
непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.51 ЗЗД и данък върху
добавената стойност.
ВКС в свое решение № 499 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 647/2009 г., IV г. о., е изяснил,
че всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна
2
връзка с увреждането, включително и бъдещи вреди и пропуснати ползи, но само ако е
сигурно, че такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят,
доколкото чл.45 ЗЗД изисква да се поправят вредите, които виновно са причинени другиму.
Настъпването на вредите, съответно неизбежността от настъпването им, се доказва от
увредения. Затова дължимостта на ДДС, заплатен от увреденото лице като разноски по
отстраняване на увредата, респективно сигурното им заплащане, също следва да бъде
установено от него.
Тълкуването на закона в горната съдебна практика изисква да се установи дали в
настоящия случай ищецът е заплатил ДДС, респективно дали е сигурно, че ще заплати такъв
данък. Отговорът според въззивния съд е отрицателен. Няма данни за извършен ремонт,
съответно за заплатени разходи с начислен ДДС, не са ангажирани и доказателства –
договори или други под., от които да е видно, че заплащането на ДДС непременно ще се
осъществи. От друга страна, доколкото случаят касае тотална щета на увредения автомобил,
разсъжденията относно покупко-продажбата на подобен автомобил също не водят до извод
за сигурно включване на ДДС в цената – не при всяка продажба на употребявано МПС се
начислява ДДС.
Решението в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо
него бъде постановено друго решение, с което искът на С. Р. М. за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди над размера 1 176лв. до размера 1 411,20лв.,
представляващ начислен ДДС, следва да бъде отхвърлен.
Решението на РС в частта на присъждането на разноски в полза на ищеца, съгл. чл.78
ал.1 ГПК, следва да бъде ревизирано, предвид изхода от правния спор. Ответникът е осъден
да му заплати деловодни разноски в размер 213лв. с определение № 2270/11.09.2020г.,
постановено в първоинстанционното производство по реда на чл.248 ГПК. Съобразно
изхода от правния спор ответникът дължи на ищеца сумата 178,92лв. за направените пред
районния съд разноски. Решението, изменено в частта за разноските с определение №
2270/11.09.2020г., следва да бъде отменено над размера 178,92лв. до присъдения размер
213лв.
Във въззивното производство претенция за разноски има само въззиваемият, но
предвид изхода от спора пред въззивния съд, такива не му се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 159/22.06.2020г., постановено по гр.д. № 2314/2019г. по описа на
РС Разград, в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на С. Р. М. обезщетение
за претърпени имуществени вреди над размера 1 176лв. до размера 1 411,20лв., която част
3
представлява начислен ДДС, като вместо това постановява:
Отхвърля предявения от С. Р. М. иск за осъждане на Гаранционен фонд да му
заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди над размера 1 176лв. до размера
1 411,20лв., представляващ начислен ДДС, като неоснователен и недоказан.
Отменя решение № 159/22.06.2020г., постановено по гр.д. № 2314/2019г. по описа на
РС Разград, изменено по реда на чл.248 ГПК с определение № 2270/11.09.2020г.,
постановено в същото производство, в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да
заплати на С. Р. М. сума над размера 178,92лв. до присъдения размер 213лв. за направени
деловодни разноски в първоинстанционното производство.
В останалата част решението на РС Разград не е обжалвано е и влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4