Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 08.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3814 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.01.2021г.,
постановено по гр.дело №24300/2012г. по описа на СРС, ГО, 170 с-в е отхвърлен
предявения от Л.К.С. с ЕГН********** (конституиран на мястото на починалата в
хода на процеса Н.П.С.) срещу П.НА Р.Б.иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ
за сумата от 13453,16лв. - парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за периода от 2000г. до 2003г. и 2009г. в общ размер от 92 работни дни,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на
исковата молба 16.05.2012г. до окончателното плащане.
Срещу така постановеното
решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба
от ищеца Л.К.С.. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел, че
трудовото правоотношение не е прекратено, тъй като първоначалният ищец е
починал по време на процеса, с което е настъпило и прекратяването. Твърди също
така, че „повишение“ в органите на съдебната власт по смисъла на чл.222 от ЗСВ
следва да се разбира като повишение в един и същ орган на съдебната власт, а
праводателката му е била повишена в Специализирания наказателен съд, който е
различен работодател. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът– уважен. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът П.НА Р.Б.в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна.
Твърди, че предвид липсата на разграничение в действащата към релевантния
момент (24.10.2011г.) разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗСВ в един или различни
органи на съдебната власт следва да бъде преместването, трудовото
правоотношение не се прекратява ако длъжността е по-висока по степен и не се
дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните части. По правилността на решението съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
Ищцата Н.П.С. (починала в хода на производството, като на нейно място е
конституиран наследникът и по закон Л.К.С.) е предявила срещу ответника Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 92 работни дни в размер на сумата от
общо 13453,16 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане. Твърди, че е назначена за прокурор на
01.12.1998г. и е заемала различни длъжности в РП- Сливница и ОП- София, като трудовото
и правоотношение било прекратено на 24.10.2011г. с встъпването и като съдия в
Апелативен специализиран наказателен съд. За посочения период не ползвала
платен годишен отпуск в размер на 92 работни дни, за което и се дължи
обезщетение в размер на 13453,16 лева.
Ответникът твърди, че трудовото правоотношение на ищцата не е прекратено, тъй
като е запазила статута си на магистрат и само е повишена на по-висока по
степен длъжност в органите на съдебната власт.
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че ищцата е работила като прокурор на посочените в исковата молба
длъжности, не е използвала платения си годишен отпуск в размер на 92 работни
дни, както и относно размера на претендираното обезщетение.
Единственият спорен въпрос е относно прекратяването на трудовото
правоотношение и оттук- възникване на правото на ищцата да претендира
обезщетение за това на основание чл.224, ал.1 от КТ.
Настоящият състав споделя становището на първостепенния съд относно преминаването
на ищцата от прокуратурата в Специализирания наказателен съд и ефектът на това
преминаване върху трудовото правоотношение. Съгласно релевантната към
твърдяната от ищцата дата на прекратяване на трудовото правоотношение
24.10.2011г. редакция на чл.189, ал.2 от ЗСВ, повишаване в длъжност е
преминаване на по-висока по степен длъжност в орган на съдебната власт. Доколкото законодателят не е
разграничил органите на съдебната власт в тази разпоредба, а длъжността „съдия
в АпСНС“ е по-висока по степен от длъжността „прокурор в ОП“, в случая може да
се направи извод че ищцата е била повишена и съответно трудовото правоотношение
не е прекратено и не и се дължи обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ, предвид разпоредбата на чл.222 от ЗСВ-
„при повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател в органите на
съдебната власт не се изплащат обезщетения“.
От друга страна обаче, видно от направената служебно справка, ищцата Н.П.С.
е починала на 02.06.2014г., преди провеждане на устните състезания в първата
инстанция. С настъпването на смъртта на ищцата трудовото и правоотношение се е
прекратило по силата на чл.325, ал.1, т.11 от КТ, а правото да ползва платен
годишен отпуск се е трансформирало в право на парично обезщетение па чл.224,
ал.1 от КТ. Този факт следва да бъде отчетен при решаване на спора на основание
чл.235, ал.3 от ГПК. Ето защо предявеният иск се явява основателен и доказан
предвид наличието на всички елементи от фактическия състав на горепосочената
разпоредба. Страните не спорят относно размера на обезщетението, което се
установява и от представените по делото писмени доказателства, поради което
искът следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника ищец следва
да бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер
2400 лева за адвокатско възнаграждение.
По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 04.01.2021г.,
постановено по гр.дело №24300/2012г. по описа на СРС, ГО, 170 с-в, вместо което
постановява:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Л.К.С. с ЕГН********** на основание
чл.224, ал.1 от КТ, сумата от 13453,16лв. (тринадесет хиляди четиристотин
петдесет и три лева и 16 стотинки)- парично обезщетение за неизползван от починалата
в хода на процеса Н.П.С. платен годишен отпуск за периода от 2000г. до 2003г. и
2009г. в общ размер от 92 работни дни, ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от датата на подаване на исковата молба 16.05.2012г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Л.К.С. с ЕГН********** сумата от
2400 лева (две хиляди и четиристотин лева)- сторени по делото разноски за двете
съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/