РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 26 юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5459 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът А.А.И. *** е
предявил против ответниците Ю.Ф.П.
от гр.Гложево, С.Ф. *** и А.Ф.А. ***,
иск за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между ищеца и Н.А.П. по време на брака й с първия ответник Ф.А.П., който
обвързва и нейните наследници, ответниците - Ю.Ф.П., С.Ф.Х. и А.Ф.А.. Твърди, че недвижимият имот представлявал 5/12 /пет дванадесети/ идеални части от
дворно място с площ 1835/ хиляда осемстотин тридесет и пет/ квадратни метра,
представляващо поземлен имот 570 /петстотин и седемдесет/ , в квартал 42
/четиридесет и две/, по плана на гр. Глоджево, община Ветово, 5/8 /пет осми/
идеални части от масивна жилищна сграда със застроена площ от 45 /четиридесет и
пет/ квадратни метра, 5/8 /пет осми/ идеални части от стопанска постройка със
застроена площ от 28 /двадесет и осем/ квадратни метра, заедно с направените
огради, засадени трайни насаждения и други подобрения при граници и съседи за
целия имот: поземлен имот пл.№ 556, поземлен имот пл. № 556, и от една страна
улица , така описан имота в Нотариален акт № 50, том 24, дв.вх. рег. № 8487 на
Служба по вписванията - гр. Русе. Поддържа, че Н.А.П. приела имота срещу задължението да го гледа и издържа, като прехвърлител и да му осигури
спокоен и нормален живот, какъвто бил водил до този момент, докато е жив, като си запазил правото да ползва имота до края на живота си. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез своите процесуални
представители са депозирали писмени отговори, с които
оспорват изцяло предявения иск и излагат твърдения за неговата неоснователност. Претендират разноски.
Русенският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Ф.А.П. е съпруг на дъщерята на ищеца - Н.А.П., ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 22.06.2018 год. В хода на производството по делото е
установено , че Ф.А.П. е починал на 03.10.2018г. видно от Удостоверение за
наследници N:126 /03.12.2018г. издадено въз основа на акт за смърт N:1976 / 03.10.2018г. на Община Ветово. Видно от цитираното
удостоверение за наследници – А.Ф.А. е наследник на починалия Ф.А.П. и е
конституиран по делото в качеството на ответник заедно с останалите двама
наследници - Ю.Ф.П. от гр.Гложево, С.Ф. ***
На 29.06.2006г. с Нотариален акт № 50,
том 24, дв.вх. рег. № 8487 на Служба по вписванията, ищецът прехвърлил на дъщеря си - Н. по време на брака й с Ф.П. притежаваните от първия идеални части от недвижим имот, а именно: 5/12 /пет
дванадесети/ идеални части от дворно място с площ 1835/ хиляда осемстотин
тридесет и пет/ квадратни метра, представляващо поземлен имот 570 /петстотин и
седемдесет/, в квартал 42 /четиридесет и две/, по плана на гр. Глоджево, община
Ветово, 5/8 /пет осми/ идеални части от масивна жилищна сграда със застроена
площ от 45 /четиридесет и пет/ квадратни метра, 5/8 /пет осми/ идеални части от
стопанска постройка със застроена площ от 28 /двадесет и осем/ квадратни метра,
заедно с направените огради, засадени трайни насаждения и други подобрения при
граници и съседи за целия имот: поземлен имот пл.№ 556, поземлен имот пл. №
556, и от една страна улица срещу задължението на Н.А.П. да поеме гледането и
издръжката на ищеца, като прехвърлител, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, докато е жив,
като си запазил правото да ползва имота до края на
живота си.
Сключеният договор обвързвал със същите задължения първия ответник - Ф.А.П. (починал), като сключен възмездно по време на брака му с Н.А.П.,
както и наследниците на Н. -нейните деца Ю.Ф.П. и С.Ф.Х., както и А.Ф.А., като наследник на
починалия Ф.А.П..
С молба с вх.N:19134
/10.05.2019г. ответникът А.Ф.А. е депозирал удостоверение по ч.гр.д. N:2485 / 2019г. на РРС за отказ от наследство. С протоколно
определение от 15.05.2019г. по гр.д. N:5459 /2018г. на РРС със съгласието на
страните е прекратено производството в частта му с което А.Ф.А. е конституиран
като ответник по делото.
През 2000-та год. ищецът бил опериран
от карцином на сигмата, 2 стадий. Страдал от
тежка дегенеративна гонартроза, като в резултат на това заболяване при инцидент
през 2012 г., когато паднал от каруца, състоянието му се влошило още повече до степен на пълна
неподвижност, което било придружено и с абсолютна инконтиненция
на урината, десностранна лекостепенна хемипареза, хипертонична болест трета
степен - сърдечна форма. Видно от
представената медицинска документация, в резултат на тежко изразените дегеративни изменения в
ставите на ОДА до степен на анкилоза на двете коленни стави, заедно с
проведеното оперативно лечение по повод карцином на сигмата, в комбинация с
десностранната лекостепенна хемипареза след преживян исхемичен миокарден
инфаркт, абсолютната инконтиненция на урината и напредналата му възраст, обусловили
комисията на ТЕЛК за общи заболявания 1-ви състав- Русе да определи, че ищецът е със 100 % степен на увреждане и се нуждае от чужда помощ. в тази връзка било постановено Решение № 3720 от 16.10.2014 год. на ТЕЛК за общи
заболявания 1-ви състав- Русе.
Предвид заболяванията на ищеца и настъпилите увреждания, за него било невъзможно
да се самообслжва, да поддържа личната си хигиена и да организира домакинството
си без чужда помощ. Не можел сам да се обслужва и да извършва
необходимите действия, осигуряващи му нормален
начин на живот. Финансовите му възможности също били ограничени, тъй като с пенсията си, която била в размер на около 600 лева, разполагали ответниците и не му давали никаква част от нея, като пари в брой. Състоянието му налагало да му
бъдат оказвани специални и повишени ежедневни грижи, извън обичайните такива.
От момента на прехвърлянето на имота,
до настоящия момент, дъщерята на ищеца и съпругът й, а след тяхната смърт и наследниците им, не изпълнявали
поетите договорни задължения, както е уговорено в договора. Дебитната банкова карта, за банковата сметка, по която била превеждана пенсията на ищеца се намирала у ответниците. Те разполагали с
цялата сума от пенсията му, чийто размер бил около 600 лева. От тези пари, те не му давали никаква част, от тях купували само нужното количество памперси, които са на стойност
около 100 лева месечно, както и за разноските по имота – вода,
ток и отопление.
На 22.06.2018 год. дъщерята на ищеца - Н. починала. Съпругът й и децата й, настоящи ответници,
не се грижили за него и започнали да го тормозят, да настояват да им прехвърли и земеделските земи, които притежава. На 06.07.2018 год. от
Германия се върнал внукът на ищеца - О.,
който бил син на сина му. Ищецът го помолил да
му съдейства да си върна личната карта и
дебитната такава. Той провел разговор с Ю., но те категорично
отказали да сторят това. По тази причина, ищецът и неговият внук
О. отишли до
обслужващата банка и закрили банковата сметка на ищеца, както и в полицията в гр.Ветово, където подал заявление за издаване на нова лична
карта, за да може да упълномощи О. да подаде от негово име
заявление в пенсионното да получава пенсията си по пощата.
На 24.07.2018 год., около 13 часа в
дома на ищеца дошъл Ф.П. (починал).
Посещението му било в резултат на това, че е разбрал, че ищецът закрил банковата си сметка и анулирал дебитната карта, която
се намирала у тях. Влизайки в стаята, където лежал ищецът, Ф.П. се нахвърлил върху него и започнал да го удря, нанасяйки му
удари с шамари в областта на торса. Ударите били придружени с ругатни и обиди. Внукът на ищеца - О. чул виковете и се обадил на телефон 112 за да подаде сигнал за инцидента. След около пет минути пристигнали полицаи от РУ-гр.Ветово, които извели Ф. от стаята. През това време пристигна и дъщерята на ищеца Седвие, която въпреки присъствието на полицейските служители
се държа изключително агресивно и грубо, обиждала и заплашвала ищеца, като го упреквала , че още е жив. Полицаите извели всички
от дома на ищеца и им съставили предупредителни протоколи по ЗМВР.
Активно материалноправно легитимиран да
предяви иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка е както прехвърлителят, така и неговите
наследници, тъй като при смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се
прекратява по отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. №
6541/2007 г., на II г.о.), наследниците на прехвърлителя, включително и
преживелият съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и
гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените
права /ТР № 30/17.06.81 г. на ОСГК на ВС; Решение № 11/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1510/2009 г., на IV г.о. и Решение № 70 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. №
41/2009 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Ищците
по делото са низходящи от първи ред на низходящ на общите наследодатели,
починал преди тях, поради което са от кръга наследници, визирани в нормата на чл. 10 ал.1 от ЗН с
признато право на заместване в наследяването и като такива притежават активна
процесуална легитимация по иска с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД.
Договорът за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане е алеаторен и поетото по него задължение
предполага трайно поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и
отношения от негова страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид
договори следва да се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят
отлагане във времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато в този
смисъл е и решение № 70 от 05.07.2011 Г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ Г. О. на
ВКС. За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и
издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и
гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на
неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно
неизпълнение (Решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 947/2002 г., II
г.о.; Решение № 26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., II г.о.;
Решение № 437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о.), а
съгласно Решение №
863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о., постановено по реда
на чл. 290 ГПК,
възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите
на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това
длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави
обещаното по договора и липсата на парични средства за изпълнение на
задължението не го освобождава от отговорност. Съгласно задължителната съдебна
практика, установена с решение 20/22.07.2015 г. по гр.д. 1853/2014 г. на IV ГО
на ВКС издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според
нуждата на прехвърлителя/без оглед на възможностите му да се издържа сам от
имуществото и доходите си/, както и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството му според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че паричната престация по
правило не може да замести уговорената натурална такава, поради което
кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и
издръжка.
Общият принцип, заложен в чл.87 ал.1 от ЗЗД, предвижда, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, а когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на
вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред- ал.3. Договорът за издръжка и гледане е
алеаторен такъв и с неговото сключване се прехвърля правото на собственост
върху имота, като преобретателят трябва за в бъдеще да изпълнява задължението
си по доставяне на грижи и издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го
изпълнява, се поражда основанието за разваляне на договора, като в тежест на
ответника е да докаже факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на
ищеца - нуждите на прехвърлителя от грижи и
издръжка, както и необходимите средства за издръжка и естеството на грижите.
На първо място следва да се посочи, че
съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторен договор се определя
по съгласие на страните, които съгласно чл.9 от ЗЗД
могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието
на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед
конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на
прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е
уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали
продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При
тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима
издръжка и всички необходими грижи. След като в договора задължението на
приобретателя е описано като издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло
храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя /без
оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите да се справя сам. /в този смисъл е
трайната съдебна практика: решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009
г., IV г. о., решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о.,
решение № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о. и
др./ На следващо място, установи се от
събраните по делото писмени доказателства, че ищеца е възрастен човек над 80 години с доказано влошено
здравословно състояние.
Ответниците върху
които лежи доказателствената тежест не
ангажираха доказателства да са изпълнявали алеаторното си задължение - да полагат необходимите грижи за прехвърлителя,
свързани с чистене, пазаруване и закупуване на лекарства, хигиена и др.. Tочно обратното от свидетелските показания на се
установява, че ответника Ю.П., след
смъртта на Н. помакова не е полагал никакви грижи за ищеца, а преди това
макар и рядко го е посещавал. Нещо повече, по делото са налице и
неопровергани доказателства, че Ю.П. е нанасял побой над ищеца.
Както се посочи по-горе, изпълнението на задължението за издръжка и гледане трябва
да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези
задължения, още повече, че прехвърлителят, поради възрастта си и здравословното
си състояние, се нуждае от по-голям обем грижи и помощ.
Изложеното даде основание на съда да
формулира извод, че в разглеждания
казус е налице пълно неизпълнение на поетите от ответниците задължения за издръжка и гледане, което е абсолютна предпоставка договорът да бъде развален.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и
доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 50,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 1300,00 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ
:
РАЗВАЛЯ сключения на 29.06.2006год. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 50, том 24, дв.вх.
рег. № 8487 на Служба по вписванията, с който А.А.И. с ЕГН:********** *** е прехвърлил на Н.А.П.
с ЕГН:********** срещу задължение
за издръжка и гледане, следния недвижим имот: 5/12 /пет дванадесети/ идеални
части от дворно място с площ 1835/ хиляда осемстотин тридесет и пет/ квадратни
метра, представляващо поземлен имот 570 /петстотин и седемдесет/, в квартал 42
/четиридесет и две/, по плана на гр. Глоджево, община Ветово, 5/8 /пет осми/
идеални части от масивна жилищна сграда със застроена площ от 45 /четиридесет и
пет/ квадратни метра, 5/8 /пет осми/ идеални части от стопанска постройка със
застроена площ от 28 /двадесет и осем/ квадратни метра, заедно с направените
огради, засадени трайни насаждения и други подобрения при граници и съседи за
целия имот: поземлен имот пл.№ 556, поземлен имот пл. № 556 и от една страна
улица на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
ДАВА шестмесечен срок
на А.А.И. с ЕГН:********** *** да извърши отбелязване на настоящото
решение в Службата по вписвания – гр.Русе,
съгласно чл.115, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Ю.Ф.П. с ЕГН:********** и С.Ф.Х. с ЕГН:********** да
заплатят солидарно на А.А.И. с ЕГН:********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
сумата общо от 1350,00 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1300,00 лева.
ДА СЕ ВЪРНЕ на А.А.И. с ЕГН:**********
внесеният по делото депозит от 150,00
лева за възнаграждение на особен представител на първоначалния ответник А.Ф.А.
***, отказал се от наследство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: