Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.01.2021 г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд
ХХХVІ-ти
граждански състав
на шести януари две хиляди двадесет и
първа година
в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
частно гражданско дело № 20024 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по молба на ищците П.М.П., ЕГН **********,*** и П.М.П., ЕГН **********,***,
Централен затвор чрез адв. М.Т.,***, с която се иска
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното съдебно решение
№ 260817 от 07.12.2020г. по гр.д. 10024/2019 г. на БРС.
В молбата се
твърди, че съдът се е произнесъл със “свръхпетитум” като по предявения ревандикационен иск от П.М.П. е приел за установено, че
ответникът Р. Жечкова П. е собственик на имота и е
отхвърлил иска в осъдителната му част – за предаване на владението. Твърди се,
че не е било направено искане от ищеца за произнасяне по въпроса за
собствеността, доколкото същият е бил разрешен с предходно влязло в сила
решение по гр.д. № 1884/2014г. на БРС и затова е налице произнасяне по
непредявено искане. Иска се допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка, с която да бъде постановено осъждането на Р.П. да предаде владението на
имота на отпаднало основание.
В срока за
отговор по чл. 247 ГПК от ответника Р.П., с който молбата се оспорва като
неоснователна.
Бургаски районен съд, след извършена
служебна проверка констатира, че диспозитивът на
съдебния акт отразява решаващата воля на съда изразена в мотивите на решението,
а именно – отхвърляне на искането за предаване на владението на имота от Р.П.
на П.П.. Доколкото съдът е бил сезиран с обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, исковата молба е
вписана, претенциите са докладвани по реда на чл. 140 ГПК и не е било направено
никакво възражение, следователно не е налице произнасяне по незаявени искания.
В дискрецията на ищеца е да прецени и избере
съответен ред за защита на правата си, като в случая това е сторено с
предявения ревандикационен иск. Същият предполага
имплицитно произнасяне както по въпроса за собствеността, така и за предаване владението
на имота. Съгласно дадените задължителни указания с т. 2Б на Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г.
на ОСГК на ВКС, ако в хода на делото се установи,
че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот,
но ответникът не владее този имот, съдът следва да
уважи първото искане за правна
защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна
защита- за предаване на владението
на имота. Ето защо, преценявайки избрания ред за защита от
ищеца и сочените от него изменения във фактическата обстановка след
постановяване на предходното съдебно решение, съдът е постановил съдебния акт
при съобразяване с дадените задължителни указания по приложението на закона.
По реда на чл. 247 ГПК не може да бъде
извършена исканата от молителя промяна, която представлява по съществото си
постановяване на различен краен резултат. Доколкото диспозитивът
отразява мотивите на решението, в случая не е налице сочения от молителя порок,
който да подлежи на поправка. Ето защо молбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 247 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата
на П.М.П., ЕГН **********,*** и П.М.П., ЕГН **********,***, Централен затвор
чрез адв. М.Т., за поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 260817 от 07.12.2020г. по гр.д. 10024/2019 г. на БРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: