№ 42
гр. Велико Търново, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000332 по описа за 2022 година
С решение №47/03.10.2022г. по т.д.№26/2022г. ОС- Габрово е отхвърлил
предявения иск от Националната агенция за приходите, гр. София,
***********, срещу "Логистичен терминал Свиленград" АД (н), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ********** и В.
И. Г.- синдик на дружеството, с адрес гр. София, *********, с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, за установяване поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на включени в списък на
служебно приети вземания на кредитори на „Логистичен Терминал
Свиленград" АД (н), обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под №
20220126144416, публични вземания в общ размер на 49 547 лв., от които 45
386,80 лв.- главници и 4 160,20 лв.- лихви, начислени до 01.12.2021г., като
обезпечени със запор, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С210007-022- 0019918/ 23.03.2021г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, вписано в
Централния регистър на особените залози под № 2021112402212, като
неоснователен.
В законният срок решението е обжалвано от НАП- София, като
неправилно. Изложени са следните възражения:
Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ включвала освен договорените
между длъжника и кредитора обезпечения /особен залог и ипотека/, и
наложените в хода на принудителното изпълнение обезпечителни мерки
1
/запор върху имущество по чл. 4 от ЗОЗ/, които са вписани в Централния
регистър на особените залози. В чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ изрично се сочело, че
сред подлежащите на вписване обстоятелства в ЦРОЗ е и запора върху
имущество по чл. 4 от ЗОЗ. Законодателят създал привилегия за кредитор,
чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, за да
удовлетвори предпочтително вземанията си при разпределение на суми,
получени от реализация на имуществото, върху което са наложени
обезпечителни мерки. Нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ била специална и
изключвала приложението на чл. 136 ЗЗД. В производството по
несъстоятелност бил създаден привилегирован ред на удовлетворяване на
държавата, като кредитор за вземания обезпечени с вписан по реда на ЗОЗ
запор, наложен с описаното в исковата молба на агенцията постановление за
налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК- първи ред, който не
съществува извън производството по несъстоятелност. Неправилно съдът
приел, че вписания по реда на ЗОЗ запор след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност не дава право на
предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В
конкретния случай обезпечителните мерки по реда на кодекса били наложени
с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С210007-022-
0019918 от 23.03.2021г.- преди датата на Решение № 18 от 19.11.2021г.,
постановено по т. д. № 49 по описа за 2021г. на Окръжен съд Габрово, с което
е открито производството по несъстоятелност срещу „Логистичен Терминал
Свиленград" АД. Както в разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ, така и
в останалите разпоредби на ТЗ не била налице пречка за вписване в
съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на
производството по несъстоятелност. Вписването на запора, наложен с
цитираното по-горе постановление за налагане на обезпечителни мерки, не
било елемент от фактическия състав от налагането на обезпечителната мярка
и задължение за извършване на подобно вписване не било регламентирано в
ДОПК.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се признае за
установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за
публични вземания в общ размер на 49 547,00 лв., от които 45 386,80 лв. -
главници и 4 160,20 лв.- лихви, начислени до 01.12.2021г., включени в
одобрен от съда но несъстоятелността списък на служебно приети вземания
на кредитори на „Логистичен Терминал Свиленград" АД, обявен под №
20220126144416 по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, като обезпечени
със запори, наложени с Постановление изх. № С210007-022-0019918/
23.03.2021г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико
Търново, офис Габрово, вписано в Централния регистър на особените залози
под № 2021112402212. Претендират се разноски.
Първоинстанционният съд е посочил, че в доктрината и съдебна
практика се приема последователното становище за корективно тълкуване на
нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което отрича привилегирования характер
2
на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ,
тъй като вписването на запора представлява обезпечителна мярка, с
единствена последица противопоставимост на правата на обезпечения
кредитор (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ), но той не променя качеството си на
хирографарен такъв. Вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не
създава право на предпочтително удовлетворяване, а на предимство при
конкуренция между различните способи на принудително изпълнение върху
същото имущество. Взискателят, вписал запор по реда на ЗОЗ, няма
специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на
несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство
запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността (чл. 638,
ал. 4, изр. 2 ТЗ)- определение № 228/18.04.2022 г. по т. д. № 1241/21 г. на ІІ
ТО на ВКС, определение № 302 от 30.05.2022 г. по т. д. № 1327/21 г. на І ТО
на ВКС, определение № 238/10.05.2021 г. по т.д. № 1597/20 г. на ІІ ТО на
ВКС, опр. № 519/15.11.2019 г. по т.д. № 515/2019 г. на І ТО на ВКС и др.
Прието е също, че дата на вписване на процесния запор в ЦРОЗ, следва
датата на откриване на производството по несъстоятелност. С постановление
за налагане на обезпечителни мерки от 23.03.2021г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП, Велико Търново, офис Габрово, е вписано от кредитора в
ЦРОЗ на 24.11.2021г., което вписване е извършено след постановяване на
решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
дружеството- длъжник на 19.11.2021г. по т. д. № 49/21г. по описа на ГОС.
Вписването ЦЗОР след 19.11.2021г. е в пряко противоречие с нормата на чл.
638, ал. 4, изр. 3 от ТЗ, съгласно която е установена изрична забрана за
налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху
имуществото на длъжника след откриване на производство по
несъстоятелност. Това обуславя извода, че за НАП не съществува
привилегията, предвидена в чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Вписването в ЦРОЗ след
откриване на производството по несъстоятелност на запор, наложен преди
откриването на производството по несъстоятелност, не може да бъде
противопоставено на останалите кредитори на несъстоятелността.
Решението на ОС- Габрово е правилно и съобразено с трайната
практика на ВТАС, ВКС и другите съдилища, цитирана в съдебният акт,
поради което на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на същото.
Запорът, вписан по реда на ЗОЗ, е обезпечителна мярка, а не
обезпечение. С налагането на запора се забранява на длъжника да извършва
разпоредителни действия с имуществото, предмет на обезпечителната мярка,
а при нарушение на тази забрана, действията се считат за
непротивопоставими по отношение на кредиторите. Въз основа на запора в
полза на кредитора не възниква право да се удовлетвори предпочитателно от
сумата, получена при продажба на заложеното имущество- липсата на право е
валидно за всички обезпечителни мерки, вкл. за вписания запор по ЗОЗ, на
какъвто НАП се позовава, без значение дали вписването на запора предхожда
3
или следва откриването на производството по несъстоятелност. Въпреки това
следва да се посочи, че в случая заложният кредитор не би могъл да
противопостави наличието на особен залог на третите добросъвестни лица, а
именно останалите кредитори на несъстоятелния длъжник и поради това, че
вписването е осъществено след откриване на производството по
несъстоятелност. Вписването на запор върху вземанията на кредитора в ЦРОЗ
не е част от фактическия състав относно налагането или действието на
обезпечението, но само по отношение на вътрешните отношения между
длъжник и заложен кредитор.
Единствената привилегия, която следва от наложени обезпечителни
мерки по реда на ДОПК е правото на държавата при открито производство по
несъстоятелност и в рамките на 6 месеца от откриването му да реализира
имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК , но дори и
в този случай вписването на мерките в ЦРОЗ не създава привилегия за
предпочтително удовлетворение на държавата.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага и крайният
извод за неоснователност на предявения от НАП- София установителен иск
по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ, с който е поискано да се установи съществуването на
правото на предпочтително удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.3 ТЗ на
предявените и приети в производството по несъстоятелност на ответника
публични вземания в посочения в исковата молба размер. Искът е
неоснователен, тъй като не се установява налагането и вписването в ЦРОЗ на
сочения от ищеца запор, като обезпечителна мярка за процесните вземания,
да е създал привилегия за предпочтително удовлетворяване на същите
вземания в производството по несъстоятелност на ответното дружество.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №47/03.10.2022г. по т.д.№26/2022г. на ОС-
Габрово.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4