№ 216
гр. П., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720104493
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, с
правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК,
вр. чл.99 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявен иск от „***“ ЕООД срещу Ц. П.
Ц., с която е предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовата
страна сумата от 613.33 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с
номер ***, сключен на 26.08.2014 г. между ответника и „***“ ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед № *** г. по ч.гр.д. №
*** г. на ПРС. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че на 26.08.2014 г. между Ц. П. Ц. и „***“ ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта с номер ***, по силата на който ответникът получил
кредит в размер на 844,37 лева, от които 2.69 лева за закупуване на аксесоари за
компютърна техника и 729.00 лева за смартфон от „***“ ЕАД, подробно описани в данъчна
фактура № ***, както и 112.68 лева за закупуване на застраховка „Сигурност на
плащанията“, за която ищецът представя Сертификат № ***. Твърди се, че ответникът се е
задължил да погасява задълженията си на 22 месечни вноски в размер на 47.51 лева, първата
с падеж на 19.09.2014 г. и с последна изравнителна вноска от 47.62 лева с падеж на
1
20.06.2016 г. съгласно инкорпориран в договора погасителен план. Сочи се, че след
усвояване на кредита кредитополучателят не е плащал редовно месечните вноски и е
останала непогасена главница в размер на 613.33 лева и неизплатена договорна лихва от
69.26 лева, когато кредитът е станал изцяло изискуем с настъпване на падежа на последната
вноска на 20.06.2016 г. Релевират се доводи, че на 02.06.2015 г. е сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, а по силата
на конкретен договор за цесия от 09.11.2015 г. ищецът е изкупил вземанията към ответника
Ц. Ц. по процесния договор. Поддържа се, че на адреса на ответника било изпратено
уведомление по чл.99 от ЗЗД с писмо с обратна разписка за извършената цесия, получено на
13.05.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ц. П. Ц. не е подал отговор на исковата молба
и не е взел становище по делото. Подал е възражение по чл. 414 ГПК по образец.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез
адв. В. поддържа предявения искове и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените
по делото разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът Ц. П. Ц. в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В
депозирана по делото писмено молба заявява становище да бъде даден ход на делото в
негово отсъствие.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявения иск е по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които
е издадена Заповед № 483 от 09.06.2021 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, поради което съдът
намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Предявения иск е с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД.
Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, от което се
установява, че по заявление на „***“ ЕООД с вх. № *** г., е издадена заповед № 483 от
09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ц. П.
Ц. от гр. П. за вземане, предмет на предявения иск. В срока по чл.414 от ГПК срещу
заповедта е постъпило възражение и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя са
дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на
вземанията.
Искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
От приложения Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г. и
Приложение № 1 към него от 09.11.2015 г., се установява, че „***" ЕАД, с ЕИК: *** е
2
прехвърлило на ищцовата страна „***“ ЕООД вземания си към Ц. П. Ц., произтичащи от
договор № *** за главница в размер на 613.33 лева, лихва в размер на 99.43 лева и
неустойка за забава в размер на 29.08. лева, като последните две вземания не са предмет на
предявения иск.
По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че „***“ ЕАД е
упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на
длъжниците за сключения договор за цесия. От приложеното по делото пълномощно от
02.05.2017 г. е видно, че „***“ ЕООД са упълномощили адв. П. В. да уведомява всички
длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към съответния
договор за цесия (прехвърляне на вземанията) сключен между съответния цедент и
ищцовото дружество, по силата на който вземанията към конкретните длъжници се
прехвърлят на „***“ ЕООД.
Видно от приложеното към исковата молба уведомление за извършено прехвърляне
на вземания, изготвено и подписано от адв. П. В., ответникът е уведомен за извършената
цесия чрез писмо с обратна разписка, като в разписката е вписано, че същата е получена от
Р.И. на 13.10.2021 г., която дата е след датата на депозиране на заявлението с искане за
издаване на заповед за изпълнение. Уведомлението, ведно с пълномощното е приложение
към исковата молба, която е приложена от ответника на 08.03.2022 г. чрез Д.Е. – съпруга.
Няма законова пречка първоначалният кредитор по договора да упълномощи
цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за изпращане на
уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е и съдебната
практика – решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС и много други.
Договорът за цесия е произвел действието си и към датата на подаване на заявлението от
ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, тъй като за
прехвърлянето на вземането на цедента на цесионера /ищецът по делото/ не е необходимо
съгласие или уведомяване на длъжника. Доколкото длъжникът не е страна по договора за
цесия, за да произведе действие същият (т.е. вземанията на цедента да преминат в
патримониума на цесионера) не е необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е
бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането (включително чрез пълномощник),
но само ако е платил на цедента, вместо на цесионера (т.е. освобождава се от отговорността
по чл.75 от ЗЗД), в който смисъл е решение № 319/27.04.2010 г. по гр. д. № 4025/2008 г. на
ВКС и др./. Сд надлежното връчване на препис от исковата молба, ведно с приложеното към
него уведомление за цесия следва, че извършеното прехвърляне на процесните вземания по
процесния договор за кредит в полза на ищеца „***“ ЕООД е противопоставимо на
длъжника - ответник в настоящото производство.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на
заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпила изискуемост на
задължението за неговото връщане и за заплащане на договорната лихва. В тежест на ищеца
3
е да установи тези обстоятелства, както и че е придобил процесните вземания по силата на
валиден договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен
служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Указания в тази насока съдът е дал на страната с изготвения проект на доклад, в който
изрично е посочил, че съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, за което е дал възможност на
страните да изразят становище в тази насока.
Няма спор между страните, а и от представеното копие от договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта № ***
от 26.08.2014 г. и погасителен план към него се установява, че на 26.08.2014 г. между „***"
ЕАД, с ЕИК ***, като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за
паричен заем, съгласно който „***" ЕАД е отпуснало на ответника паричен заем за
закупуване на стоки в размер на 731.69 лева, при 22 месечни погасителни вноски в размер
на по 47.51 лева, с падеж на първа вноска 19.09.2014 г. и с падеж на последна вноска –
20.06.2016 г., годишен процент на разходите (ГПР) от 26,48 %, и лихвен процент (ЛП) 23,27
%. При тези параметри на договора общото задължение по кредита възлиза на стойност от
844.37 лева.
Тъй като предмет на делото е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от
ЗПК, сключен на 26.08.2014 г., то към него са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр.
18 от 05.03.2010 г., в редакцията му от ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г.). Съгласно чл.11, ал.1 от
ЗПК (приложим към процесния договор), договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на
кредита и условията за усвояването му (т.7); лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му (т.9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10),
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
4
погасителните вноски (т.11).
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за потребителски
кредит между „***“ ЕАД и ответника в настоящия случай не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК.
Както се посочи по-горе, в раздел „параметри и условия" по договора не е посочено
как се формира главницата по същия. В този раздел от договора е посочено, че цената на
стоките е в размер на 731.69 лева, при размер на кредита от 844.37 лева, първоначална
вноска от 0.00 лева, като не става ясно, какво още се включва в цената на кредита от 844.57
лева. Посочена е стойността на месечната погасителна вноска, която сумарно отговаря на
посочената в този раздел обща стойност на плащанията (с първоначална вноска, каквато не
се дължи) от 1045.33 лева. Не се твърди, и не се установява от представените по делото
доказателства кредитополучателят да е сключил договор за застраховка, въпреки
представения сертификат за сключена такава, който не съдържа дължима застрахователна
премия. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент – 23,27
%., като липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване
дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив, дали се касае
за годишен лихвен процент или такъв за друг срок. Липсва уточнение за базата, върху която
се начислява лихвеният процент – дали върху общата цена на стоките, целия размер на
кредита (цена на стоките и застрахователна премия) или върху остатъчната главница,
разбирана било като цена на стоките или като цена на стоките и застрахователната премия.
В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в
лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на
договора, като процесния договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в него не съдържа лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент.
На следващо място в процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без
да е посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им. Съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договора е посочено, че ГПР е от 26,48 %, но не е посочено какви точно разходи
се включват в посочения процент, т.е. не става ясно дали в посочения ГПР е включена т.нар.
застрахователна премия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, като
5
единственото посочването с цифрово изражение на ГПР, при неясни лихви и други
компоненти на договора (застрахователна премия) не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може
да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не, поради
което процесния договор за кредит не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
Съдът намира, че процесния договор не съдържа погасителен план, макар в него да е
инкорпориран такъв. Посоченият в договора погасителен план не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като същият не съдържа разбираема информация относно
каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението:
главница, лихва, застраховка, такси и др. Посоченият извод следва от обстоятелството, че не
е ясен размерът на главницата, като основа за изчисляване на възнаградителната лихва, не е
ясен самият вид (променлива или фиксирана) на лихвата, нейният размер и основа, а освен
това не става ясно дали в договора е предвидена и застрахователна премия. В тази връзка и
единствено от посочване на размера на месечната вноска не може да се установи каква част
от задълженията по договора се погасяват с всяка вноска.
Предвид гореизложеното и съгласно чл.22 от ЗПК сключеният договор за
потребителски паричен кредит е недействителен, поради което съдът следва по реда на
чл.23 от ЗПК да се произнесе относно дължимостта на чистата стойност по договора за
кредит. С решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на III-то гр. отделение на
ВКС е прието, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23
от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по
чл.422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски
6
кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в специалния ЗПК.
Поради недействителност на процесния договор за кредит по силата на чл.23 от ЗПК
подлежаща на връщане е чистата стойност на кредита, без обаче да се дължат лихва или
други разходи по него, като с предявеният иск ищецът претендира установяване дължимост
на сумата от 613.33 лева, представляваща главница по процесния договор. Ответникът в
заповедното производство е подал възражение по образец, като не е изложил допълнителни
аргументи, защо счита, че не дължи претендираното вземане. В депозираната писмена
молба по делото ответникът също не е навел доводи за недължимост на процесната сума.
При това положение и следва да се приеме, че размера на предявения иск е безспорен, като
ответникът дължи на ищеца сумата от 613.33 лева, представляваща получена от него сума –
главница по процесния договор за кредит., поради което и с настоящото решение следва да
се признае, че я дължи заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното
производство, така и в исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер
на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. Предмет на
заповедното производство са били не само дължимостта на суми по процесния договор за
потребителски кредит, но и договорна лихва по същия в размер на 69.26 лева, и сумата от
284.00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., които не са предмет на
предявения иск. При това положение разноските в заповедното производство с оглед изхода
на делото следва да бъдат присъдени на ищцовата страна съразмерно с предявената част от
вземането по заповедта за изпълнение, която сума е в размер на 47.59 лева, и следва да бъде
възложена върху ответника.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
25.00 лева. В инкорпорирания в молба от 20.01.2023 г. списък на разноските, в исковото
производство ищецът претендира именно само тази сума, която също следва да му бъде
присъдена. При това положение с оглед изхода на делото върху ответника следва да бъдат
възложени разноски в размер на 72.59 лева.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр. ***, че Ц. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***
7
ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД сумата от 613.33 лева, представляваща главница по
недействителен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер № *** от 26.08.2014 г., сключен
между Ц. П. Ц. и „***“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 08.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА Ц. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. *** сумата от 72.59 (седемдесет и
два лева и петдесет и девет стотинки) лева, представляваща направени разноски в
заповедното и исково производства.
Сумата в размер на 69.26 лева – договорна лихва за периода от 26.08.2014 г. до
20.06.2016 г., сумата от 284.00 лева – незаплатена главница по Договор за потребителски
паричен кредит № № *** г., за които суми е издадена заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на
ПРС НЕ СА ПРЕДМЕТ на предявения иск от „***“ ЕООД срещу Ц. П. Ц. по реда на
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8