Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 12.06.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретар Маргарита
Димитрова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1025 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 08.04.2015г., гр.д.36222/11г., СРС, 45 с-в
признава за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на С.К. К.(И.) и И.А.В.,
че Б.М.К. и Ц.М.К. са собственици на гараж, с площ 27 кв.м., находящ се в
гр.София, район „******“, ул. „******в сутерена на двуетажна масивна жилищна
сграда, с вход към северозападната част на сградата, при граници на гаража:
северозапад – двор, североизток – вход на сградата и коридор за мазетата,
югозапад – гараж и югоизток – мазе, заедно с прилежащите о.ч. на сградата и
правото на строеж върху дворното място, където е построена, представляващо имот
пл. № 142, кв.305, отреден за ОЖС, магазини, подземни гаражи и трафопост по
плана на гр.София, като осъжда ответниците да предадат на ищците владението на
имота и им заплатят сумата 1 028.41 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответниците по иска С.К.И. и И.А.В.. Считат, че ищците
не придобиват процесния гараж по давност. Същият заедно с цялата сграда и
дворно място е отчужден през 1982г., поради което давност спрямо държавата, съответно
общината не тече. През 2005г. общината продава гаража, заедно с още един такъв и
първия жилищен етаж от сградата на ответницата И. и трето лице, което прехвърля
своите права на ответника В.. От 2006г. гаражът се владее от двамата ответници.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли
искът.
Въззиваемите – ищците Б.М.К. и Ц.М.К. оспорват жалбата. Считат, че
винаги са владели гаража – лично или чрез другиго до 2008г. Придобивна
давност е текла, защото не се доказва имотът да е общински.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
С констативен нот. акт №
177/27.11.2007г., д.1945/2007г., н-с рег. № 274 НК признава ищците Б.М.К. и Ц.М.К.
за собственици по давностно владение на процесния
гараж, с площ 27 кв.м., находящ се в гр.София, район „******“, ул. „******в
сутерена на двуетажна масивна жилищна сграда, с вход към северозападната част
на сградата, при граници на гаража: северозапад – двор, североизток – вход на
сградата и коридор за мазетата, югозапад – гараж и югоизток – мазе, заедно със
съответните ид.ч. о.ч. на сградата и правото на
строеж върху дворното място, съставляващо поземлен имот № 142, кв.305, отреден
за ОЖС, магазини, подземни гаражи и трафопост, по плана на гр.София.
Оборен е легитимиращият ефект на констативния
нотариален акт, защото не се доказва спрямо процесния гараж да е текла придобивна давност в полза на ищците, поради следното:
Чрез договор за продажба от
28.12.1968г., оформен с нот. акт № 68/1968г., I н-с
при СНС, ищецът Б.М.К. придобива тристаен
апартамент на процесния адрес в гр.София, район „******“, ул. „******(сега „******), заедно
с таванска стая, мазе и гараж, последният при съседи: коридор, мазе, гараж на
продавача и входна врата (според които
граници може да се приеме идентичност със спорния гараж), както и 1/4 ид.ч. о.ч.
сградата и мястото, съставляващо парцел ХVI-3, имот пл. № 3, кв.305-а по плана на гр.София.
Със заповед за отчуждаване на недвижим имот №
РД-40-2220/19.11.1982г. на председателя на ИК на СНС, на основание чл.95
ЗТСУ/отм./, целият имот на ул. „******, с пл.№142, кв.305 по плана на гр.София
се отчуждава за ведомствено жилищно строителство на МВР за блок 9, 10 и 11. За
отчуждените собственици се предвижда обезщетение с жилища в бъдещия новостроящ
се жилищен блок. Конкретно за ищеца Б.К. се предвижда обезщетение с двустайно
жилище и гараж. Аналогично по смисъл съдържание има и втора заповед за отчуждаване на недвижим имот
№ РД-40-726/19.04.1983г. на председателя на ИК на СНС.
С решение от 17.03.1983г., гр.д.8275/1983г., СГС, III отд., изменя отчуждителната заповед № РД-40-2220/19.11.1982г. само в
частта за оценката. Настоящият ищец като страна в административното
производство е обвързан от СПН на решението.
За целия имот на ул.„******е съставен констативен акт
за частна общинска собственост № 200/03.02.1998г. Сред вписаните бивши
собственици фигурират ищеца Б.К. и ответницата С.К. К.(сега И. по силата на влязло в сила на 20.02.2001г.
решение от 28.12.2000г., гр.д.6274/2000г., СГС, I ГО, 29 с-в за промяна на фамилното име). Вписаното основание за съставяне на акта е чл.2,
ал.2, т.2 и чл.59 ЗОС, като имотът се счита за общинска собственост от
01.06.1998г.
Съставен на същото основание е и констативен акт за
частна общинска собственост № 1265/14.03.2005г. за част от имота – първи етаж
от сградата, заедно със зимнични и тавански помещения
и част от тавански етаж, заедно с 12/16 ид.ч. от
дворното място. Между бившите собственици отново е посочен ищецът Б.К.. За
съсобственик е посочена В.К.И. относно останалата част, съгласно представените
по делото заповеди №№ 57-695/1998г. и РД-1653/02.08.1999г. на Кмета на СО за
отписване от актовите книги и договор за покупко-продажба от 17.12.1999г.,
сключен със Столична община.
Материалната доказателствена сила на двата акта за частна
общинска собственост като официални свидетелстващи документи по смисъла на
чл.179, ал.1 ГПК не е оборена и се подкрепя от останалите обсъдени доказателства
за отчуждаване на целия имот и за последващото му частично реституиране в полза
на трето лице спрямо обекти, извън спорния гараж. В подкрепа е извънсъдебното признание на
ищеца, обективирано в договор за оценка от 19.08.2004г., с който ищецът възлага
на „С.И.“ ЕАД извършването на оценка на първи етаж от сградата, зимнични помещения, част от тавански етаж, 12/16 ид.ч. от дворното място и два гаража, за които е посочено,
че са „общинска собственост“.
Считано от отчуждаването на целия имот през 1982г. при
условията на чл.95 ЗТСУ/отм./ от бившите собственици, ищецът изгубва правото на
собственост върху дотогава притежаваните обекти, като държавата става
изключителен собственик на целия имот, включително и на процесния гараж.
Впоследствие, правото на държавна собственост се трансформира в право на частна
общинска. Конституцията на Република България, влязла в сила на 13.07.1991г. за
първи път разграничава собствеността на публична и частна. Със ЗМСМА (обн.ДВ, бр.77/17.09.1991г.) е прието изменението на чл.6 ЗС,
където се конкретизира имуществото, собственост на общините и на държавата. Законите
за държавната и за общинската собственост, обнародвани в ДВ, бр. 44/21.05.1996г.,
детайлизирано доразвиват разделението на държавна публична и общинска публична
собственост, респ. на държавна частна и общинска частна собственост. Към
момента на влизането им в сила, целият имот, отреден за жилищно строителство, по
силата на закона придобива статут на частен общински по смисъла на чл.3, ал.3 вр. чл.2, ал.1, т.1 ЗОС вр. § 42
ПЗР на ЗОС.
В тази връзка, спрямо процесния
гараж изобщо не е текла придобивна давност в полза на
ищеца след одържавяване на собствеността му през 1982г., с оглед забраната на
чл.86 ЗС (първоначална
редакция)
за придобиване по давност на вещ, която е държавна собственост, както и в последващата му редакция преди изм. ДВ
бр.33/1996г., в сила от 01.06.1996г.) относно вещ, която е държавна или
общинска собственост. По аргумент на противното основание, черпен от последната
законова редакция на чл.86 ЗС, след 01.06.1996г. започва да тече придобивна давност по отношение на имоти частна държавна
или частна общинска собственост. Същата, обаче е спряна на основание § 1 ЗР на
ЗД на ЗС, считано от 31.05.2006г. Последователно срокът на мораториума е
продължаван до 31.12.2022г. (последна ред. ДВ бр.7/2018г.). В този смисъл е ТР № 3/14.02.2018г., ОСГК на ВКС. Затова въпреки установеното съвладение
върху имота при условията на съпружеска имуществена общност, ищците не се
легитимират като собственици по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност съгласно чл.79, ал.1 ЗС.
За яснота следва да се отбележи, че
действително ищците упражняват трайна фактическа власт – лично или чрез другиго
върху спорния гараж от купуването му през 1968г. до 2008г., когато е отнет от
ответниците. Последните признават във въззивната жалба, че поне до 2006г. ищецът
е във владение на имота. Свидетелите М.К. и М.М., въз
основа на непосредствените си и продължителни впечатления установяват, че
гаражът се намира от към двора, в ляво от входа и граничи с друг гараж, пред
него има чешма, в гаража ищецът държи свои вещи – литература, строителни
материали, легло, гуми и инструменти, предоставял е ключове на свидетеля Матев,
който понякога го ползва за своята кола и никой не оспорва правата до 2008г.,
когато бравата е сменена от ответницата С.И..
Не е доказана и пасивната материалноправна легитимация по ревандикационния
иск. Ответниците установяват своя фактическа власт върху гаража през 2008г., но
въз основа на годно правно основание, в качеството си на негови собственици. По
силата на писмен договор за замяна на недвижим имот от 27.12.2005г.,
ответницата С.К.И. и Т.К.И. *** на собственост върху първия етаж от сградата,
заедно със зимнични и тавански помещения, част от
тавански етаж, 12/16 ид.ч. от дворното място и два
броя гаражи, изградени в него, с площ 52.73 кв.м. Гаражите не са
индивидуализирани поотделно по площ и граници. С договор за дарение от
20.04.2007г. по нот. акт № 116, т.I, д.112/2007г., н-с рег
№ 101 НК, приобретателката Т.К.И. прехвърля на сина си – ответника И.А.В.
своята 1/2 ид.ч. от същите обекти.
Според съдебно-техническата
експертиза, единият от придобитите от ответниците гаражи е идентичен с
процесния гараж по нот. акт № 177/2007г. Вещото лице
извършва идентификацията на база съвпадащата обща площ от 52.73 кв.м. на двата
гаража, придобити от ответниците, със сбора от площите на двата гаража,
разположени към вътрешния двор на сградата, посочени в оценителния протокол към
отчуждителната преписка с площ от 27.52 кв.м. за
процесния гараж, оценен в протокола като бивша собственост на ищеца и с площ от
25.21 кв.м. за гаража, оценен като бивша собственост на Р..Л.И.. В подкрепа на
изводите си, вещото лице посочва, че по архитектурен план липсва предвиждане и
на място няма реално изградени гаражи във вътрешния двор, като и трите гаража
се намират в сутерена на сградата. Два гаража, от които единият процесен, граничат
един до друг и са разположени на фасадата към двора. Третият гараж има по-малка
площ от 21.45 кв.м. и различно местоположение - на фасадата към улицата. По
архитектурен план е предвиден за изба и е преустроен в гараж въз основа на
позволителен билет № 162/05.09.1978г. В този смисъл, доказана е идентичност
между спорния гараж по констативния нот. акт №
177/2007г. на ищците, чиято материална доказателствена сила е оборена и единият
от гаражите, придобити от ответниците. Искът по чл.108 ЗС следва да се отхвърли
като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се
отхвърли.
Ответниците по иска реализират разноски пред първа инстанция за 1 500
лв. – платено в брой възнаграждение за адв.Милкова и
150 лв. – депозит за СТЕ, пред първия въззив – 70 лв. за д.т., пред ВКС – 30
лв. + 59.76 лв. за д.т. и 1 000 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение, а пред настоящия втори въззив – 500
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, или общо 3 309.76 лв., които се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 08.04.2015г., гр.д.36222/11г., СРС, 45 с-в и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.М.К., ЕГН ********** и Ц.М.К., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** срещу С.К.И., ЕГН ********** и И.А.В., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за
установено, че Б.М.К. и Ц.М.К. са собственици по придобивна
давност на гараж, с площ 27 кв.м., находящ се в гр.София, район „******“, ул. „******в
сутерена на двуетажна масивна жилищна сграда, с вход към северозападната част
на сградата, при граници на гаража: северозапад – двор, североизток – вход на
сградата и коридор за мазетата, югозапад – гараж и югоизток – мазе, заедно със
съответните ид.ч. о.ч. на сградата и правото на
строеж върху дворното място, където е построена, представляващо поземлен имот №
142, кв.305, отреден за ОЖС, магазини, подземни гаражи и трафопост, по плана на
гр.София и за предаване на неговото владение.
ОСЪЖДА Б.М.К., ЕГН ********** и Ц.М.К., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да заплатят на С.К.И., ЕГН ********** и И.А.В., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** сумата 3
309.76 лв. – разноски за всички инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.