Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 02
февруари, 2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 21.12.2022 г. /двадесет и първи
декември, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
Районен съдия:
ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
при участието на
секретаря М. Здравкова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 743 по описа за 2021
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД /с нова фирма „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД/, с ЕИК …..,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
’’Цариградско шосе” № 159, чрез пълномощник адв. Р.Д. от САК, против М.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, заместена, на
основание чл. 227 от ГПК, в процеса от наследниците си - А.Г.И. с ЕГН **********, И.А.Г. с ЕГН **********
и Г.А.В. с ЕГН **********, установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 1495,10
(хиляда четиристотин деветдесет и пет лв. и десет ст.) лева - главница
за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 12.01.2020 г. до
11.06.2020г., 71.66 (седемдесет и един
лв. и шестдесет и шест ст.) лева - законна лихва за забава върху главницата,
считано от 17.03.2020 г. до 27.10.2020г.
и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
– 09.11.2020 г., до окончателното
заплащане на вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 1613/2020 г. по описа на PC – Лом.
Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД се е намирало в облигационни правоотношения с
ответника, които се регулират от Обши условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, които са общоизвестни и
са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от
Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да
е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях
ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за
периода 12.01.2020 г. до 11.06.2020 г.. От своя страна ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури.
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.201З
г. Дружеството е доставяло на М.И.И., с ЕГН **********, с електроснабден имот,
находящ се в гр. Лом, ул. «….., с ИТН 310195470749, ел.енергия за периода от
12.01.2020г. до 11,06.2020г., за което е издало отделни фактури. В тях са
посочени конкретно дължими суми. Така посочените задължения по различните
фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с
десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа
енергия, през който период вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането
на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Чл. 19, ал. 8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на
съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок
дължимата сума. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК в Районен съд - Лом, по което е образувано ч.гр.дело
1613/2020г. Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде
възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение
на парично задължение, с което оспорва вземането на кредитора, което е
обусловило подаването на исковата молба. Ищецът е начислил лихва върху
главниците по всяка фактура за процесния период, описана в исковата молба.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника А.Г.И..
В същия се сочи, че предявеният иск е вероятно допустим, но неоснователен.
Посочва, че със съпругата му М.И. са закупили апартамент в гр. Лом, ул. «………,
който бил записан на името на внука им Г.А., като не са обитавали този имот,
тъй като имат къща в кв. Младеново, където постоянно живеят. Редовно плащали
сметките за ел.енергия за това жилище, които до месец май на 2020 г. били
символични – само таксите, които се начисляват, защото нямали потребление. През
месец май на 2020 г. получили голяма сметка, поради което сигнализирали ЧЕЗ –Лом, СОТ и
полицията. При посещенията на техниците
от ЧЕЗ и на полицията се установило, че
имало неправомерно свързване към електромера на апартамента им, което било от
апартамент на горния етаж и консумираната електроенергия от този съседен
апартамент се отчитала по партидата на ответниците. Било образувано ДП за извършено престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, което към настоящия момент е спряно. Поради
изложеното не се дължи исковата сума.
Писмени отговори по чл. 131, ал.
1 ГПК от ответниците И.А.Г. и Г.А.В. не
са постъпили.
В
съдебните заседания по делото ищецът не изпраща процесуален представител, като
е депозирано писмено становище, с което се поддържа иска.
В съдебните заседания ответникът И.А.Г. не
се явява и не се представлява.
В съдебните заседания ответникът А.Г.И. не
се явява и не се представлява.
В съдебните заседания ответникът Г.А.В.,
не се явява, като се представлява от
адв. Н.К. от МАК, който оспорва иска и моли претенцията да бъде отхвърлена.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, намира следното.
Ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд – Лом на
09.11.2020 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело 1613/2020 г. Съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.11.2020 г. по посоченото
частно гражданско дело. Длъжникът М.И.И. е подала възражение в законоустановения срок
срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което
оспорва вземането на кредитора, което е обусловило и подаването на исковата
молба.
От фактическа страна по делото е безспорно установено обстоятелството, че
първоначалният ответник М.И.И., заместен в процеса от своите наследници, е потребител на електрическа енергия,
доставяна от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и страните са се намирали в облигационни
правоотношения. Този факт изрично се признава от ответника А.Г.И. в отговора исковата молба, който заявява, че с
покойната му съпруга М.И. закупили апартамент в гр. Лом, ул. ….., който
притежавали „само по документ“, без да обитават. От друга страна, видно от
представеното Заявление за предоставяне на безплатни услуги от 08.05.2020 г. от М.И.И. до ищцовото дружество /л.123/, същата фигурира като абонат с клиентски номер
310195470749 и следователно е потребител на електрическа енергия по договор с
ответника за доставка на ел. енергия в жилище, находящо се на адрес: гр. Лом, ул. «……., с
посочения клиентски номер. От изложеното
може да се заключи, че към датата на издаване на фактурите, представени от ищеца,
първоначалният ответник М.И. е била потребител на електрическа енергия,
доставяна от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и страните са се намирали в облигационни
правоотношения. И. е починала на
22.02.2021 г., видно от изготвена служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г., т.е. след исковия период.
Ответното дружество е издало фактури за
реална консумация на електрическа енергия през периода от 12.01.2020 г. до
11.06.2020 г., а именно: Фактура No ********* от 20.02.2020 г. на стойност 256, 00 лева за периода 12.01.2020
г.- 11.02.2020 г.; Фактура No ********* от 23.03.2020 г. на стойност 467.54 лева за периода 12.02.2020 -
13.03.2020 г.; Фактура No ********* от 22.04.2020г. на стойност 463.78 лева за периода 14.03.2020 -
10.04.2020 г.; Фактура No ********* от 21.05.2020г. на стойност 307.20 лева за периода 11.04.2020 -
08.05.2020 г. и Фактура No ********* от 22.06.2020г. на стойност 0.58 лева
за периода 12.05.2020 г.- 08.06.2020 г.
Приета по делото е съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице С.М., според която: има открита партида на
името на М.И.И. с ИДН 57101232291, с електромер с ф. № 17917558, за обект
**********, с точка на измерване на ел. енергия 32Z103002494403N; годно е монтираното в имота на ответника
СТИ ф.№ 17917558 в процесния период и отговарящо на метрологични и технически
характеристики; размерът на дължимите суми за ел енергия от 7446 кв.ч., измерена през процесния период от 12.01.2020
г. - 11.06.2020 г., общо възлиза на 1245,90 лева без ДДС.
Приета по делото е съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице И.А., според която: счетоводството на
ищеца се води редовно, има открита партида за снабдяване с ел.енергия на името
на М.И.И., за имот с адрес: ***, с ИТН
310195470749, по която партида са издавани и изплащани фактури за консумирана
ел. енергия Посочените в исковата молба шест броя фактури са отразени в
счетоводството на ищеца като задължения за плащане и по тях до датата на
изготвяне на експертизата няма постъпили
плащания. Размерът на
задълженията по всяка една фактура са: Фактура
№ ********* от 20.02.2020 г. - 256,00
лева и 16,00 лева лихви; Фактура №
********* от 23.03.2020 г. -
467.54 лева главница и 25,32 лева лихва; Фактура № ********* от
22.04.2020 г. - 463.78 лева
главница и 21,26 лева лихви;
Фактура № ********* от 21.05.2020г.
- 307.20 лева главница и 11,43
лева лихва; и Фактура No ********* от 22.06.2020г. - 0.58 лева главница и 0,02 лева лихви. Общият
размер на задължението на М.И. към ищеца за доставена, изразходвана и неплатена
ел.енергия, включващ главница и лихви, е в размер на 1569,13 лв., от които
1495,10 лева за главница и 74,03 лева за лихва за забава.
Видно от приложено
Постановление за спиране на досъдебно производство от 17.09.2021 г. на РП - Лом е, че е образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК срещу неизвестен
извършител въз основа на подаден сигнал за неправомерно ползване на ел.енергия,
която се отчитала по партидата на М.И.И. за имот, находящ се в гр. Лом, ул.
«Призрен» № 31, вх. Г, ет. 6, ап. 24.
От
правна страна, съдът приема, че е предявен специалният установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е безспорно, че ищецът „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е краен снабдител и притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № А-135-11 от 29.11.2006г., като съгласно
пар.129, ал. 2 от ПЗР на Закона за енергетиката до издаване на лицензия за
краен снабдител обществените снабдители с електрическа енергия изпълняват
функциите на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи от ЗЕ и
издадените им лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия,
доколкото не му противоречат. От друга страна следва да се приеме, че
първоначалният ответник М.И.И. е била потребител с клиентски номер № 310195470749.
В този смисъл ответникът И. е имала качеството битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на който е доставяна електрическа енергия от ответното
дружество за имот на ул. «Призрен» № 31, вх. Г, ет. 6, ап. 24, в гр. Лом, обл. Монтана с посочения клиентски
номер, което не се оспорва от конституираните ответници, наследници на
първоначалния ответник М.И.И.. Същата е
имала качеството на битов потребител по смисъла на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ, съгласно която "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ тези
потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към
електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на това същите
трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на присъединените
към мрежата имоти. Сключването на индивидуален договор между страните за
доставка на електрическа енергия не е задължителна предпоставка, доколкото
правоотношението възниква по силата на закона.
Издадените фактури
за процесния период са за стойността на реално отчетена електрическа енергия.
Те са издадени при изцяло спазени материалноправни изисквания на закона. Същите
са остойностени на база подадена информация от „ЧЕЗ Разпределение България” АД
за отчетени ежемесечно, посредством законно монтирано СТИ, количества
електрическа енергия. Въпросните фактури са осчетоводени в счетоводната база на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД. Това се
потвърждава и от изготвената съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице И.А..
Доводите на
ответниците А.И. и Г.В., че не се обитава постоянно електроснабденият имот,
както и твърденията, че неизвестно лице е ползвало неправомерно ел. енергия за сметка на абоната М.И., са ирелевантни за
спора. Дори неправомерно трети лица да са консумирали ел. енергия, минаваща
през СТИ за този имот, съдът не следва да се позовава на тези факти. Съдът отчита
единствено факта, че консумация на ел.енергия за имота на абоната М.И. е била
налице през процесния период, видно от съдебно- техническата експертиза. Дали
консумацията е осъществена лично от собственика на имота или от трети лица,
било то правомерно или не, след като е начислена по партидата на абоната – по неговия клиентски номер, то кой е
реалният консуматор е ирелевантен за спора въпрос. В случай, че е налице
подобно увреждащо поведение от страна на трети лица спрямо абоната И., то извършителят на увреждащите действия би
дължал обезщетение за вреди на лицето, комуто е разкрита партидата и което е заплатило начислената ел.енергия, но това не засяга договорните отношения
между ищеца –потребител и електроснабдителното дружество. Т. е. абонатът И.,
като собственик на електроснабден имот, носи риска от подобни ситуации, или иначе
казано - комуто изгодата /от това да притежава имот/, нему и неблагоприятните
последици. Евентуалната защита на абоната от неправомерни действия на трети
лица не е предмет на настоящото производство и се реализира по друг процесуален
ред. Именно поради това не е необходимо да се разглеждат детайли от
образуваното досъдебно производство. На последно място, макар също ирелевантно
за случая, без да е налице влязла в сила
присъда на наказателен съд, няма как да се приеме, че е извършено престъпление,
в случая твърдяното такова по чл. 194 НК. Но дори и такова престъпление да е
извършено, в случая се касае за облигационни отношения между ищцовото дружество
и абоната М.И., по силата на които длъжникът дължи заплащане на кредитора на
потребената ел. енергия на договорно основание,
а деликтът, осъществен от трети лица, не засяга правото на кредитора да
получи следващата му се паричната
престация.
Поради
изложеното установителният иск следва да
бъде уважен за сумата за главница, формирана от сбора на вземанията по
издадените от ищеца фактури -1495,10 лева.
Ответникът е изпаднал в забава за плащане
на начислената сума за главница по всяка
от издадените фактури, тъй като посоченото задължение по издадените фактури е
станало изискуемо, като следва да се
приложат Общите условия на договорите за продажба па ел. енергия на доставчика
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" АД /с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД/. Съгласно чл. 19, ал. 2 от посочените ОУ
абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за
консумираната електрическа енергия, през
който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на
този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. А
чл. 19, ал. 8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на
съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок
дължимата сума. Мораторната лихва
за периода от 17.03.2020 г. до 27.10.2020 г. върху главниците по издадените
фактури, изчислена от вещото лице Ив. А., е в размер на 74,03 лева, като ищецът
е претендирал такава в по-малък размер -
71,66 лева. Следователно и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде
уважен в цялост.
При наследяването
по закон наследниците придобиват наследството непосредствено от починалия
наследодател, като една съвкупност от права и задължения. На основание чл. 5,
ал. 2 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части, като в случая това
са ответниците И.Г. и Г.В., синове на абоната М.И.. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗН
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, а в случая ответникът А.Г.И..
Поради това, тримата ответници, в качеството на наследници на потребителя –
абонат на ищцовото дружество, са наследили задълженията на същия към доставчика
на ел. енергия. Липсват данни по делото за извършен отказ от наследство, или
загубване правото да се приеме наследството на когото и да било от посочените
наследници. Поради това следва да бъде признато за установено, че ответниците,
в качеството им на наследници на М.И.И., дължат исковата сума за главница и за
лихва за забава, в размер от по 1/3 идеална част всеки от тях, при режим на
разделност.
По отношение на разноските:
Чрез процесуалния си представител
ищецът е поискал присъждане на разноски, като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК
при този изход на спора му се дължат съобразно уважената част на иска. Ищецът
по исковото производство е внесъл
държавна такса в размер на 78,45 лева, 250 лв. за съдебно-техническа
експертиза, 200 лева за съдебно-счетоводна експертиза, 113 лева за платено
адв.възнаграждение /л.119 списък по чл. 80 ГПК/, или общо 641,45 лева.
В заповедното производство ищецът
е сторил разноси 31,34 лева за държавна
такса и 63,00 лева за адв.възнаграждение,
или общо 94,34 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Г.И.
с ЕГН **********,***, И.А.Г. с ЕГН **********,*** и Г.А.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
в качеството на наследници на М.И.И., с
ЕГН **********, с адрес: ***, заместена на основание чл. 227 от ГПК в процеса, дължат на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ» АД /с нова фирма «ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ» АД/, с ЕИК …., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано
от Карел Карл, Л.В. и Димчо Станев, при разделност по 1/3 /една
трета/ идеална част всеки от тях от общата сума 1566,76 лева /хиляда петстотин
шестдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/, включваща: 1495,10 лева
(хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и десет стотинки) - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 12.01.2020 г. до
11.06.2020г., 71.66 лева (седемдесет и
един лева и шестдесет и шест стотинки) -
законна лихва за забава върху главницата за периода от 17.03.2020 г. до 27.10.2020г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
– 09.11.2020 г., до окончателното
заплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.11.2020 г. по
ч.гр.д. № 1613/2020 г. по описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, А.Г.И. с ЕГН **********,***, И.А.Г.
с ЕГН **********,*** и Г.А.В. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, в качеството на
наследници на М.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, заместена на основание
чл. 227 от ГПК в процеса, ДА ЗАПЛАТЯТ на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД /с нова фирма
«ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ» АД/, с ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано от Карел Карл, Л.В. и
Димчо Станев, при разделност
по 1/3 /една трета/ идеална част всеки от тях, деловодни разноски,
сторени в исковото производство, общо 641,45 лева /шестстотин четиридесет и
един лева и четиридесет и пет стотинки/, както и общо 94,34 лева /деветдесет и
четири лева и тридесет и четири стотинки/ разноски, направени по ч. гр. дело №
1613/2020 г. по описа на ЛРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: