№ 2862
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА Д.
при участието на секретаря А. Щ. Т.
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д. Административно
наказателно дело № 20211110209444 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
С наказателно постановление (НП) № Сф-6-ДНСК-31 от 09.05.2021
година заместник-началник на ДНСК, е наложил на „А.“ ЕООФ, ЕИК: ...
имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева на осн. чл.
237, ал. 1, т. 13 от ЗУТ за наруше ние на чл. 166, ал. 4 ЗУТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало
санкционираното дружество, което иска от съда отмяната му. В жалбата са
изложени оплаквания за допуснати при изготвянето на АУАН процесуални
нарушения, свързани с невърчване на констативен протокол №
1391/29.10.2020г., отделно от това актът съдържал неясноти и противоречия
относно посочената като нарушена материалноправна норма, а също и при
посочване на датата на извършване на нарушението. Отделно не бил спазен
срокът за съставяне на АУАН. По същество посочва, че не е налице
посочената от АНО свързаност, поради което и фактически липса извършено
нарушение. Алтернативно, твърди, че описаното представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
от адвокат Д., която моли за отмяна на наказателното постановление, по
изложените в жалбата съображения. Допълнително посочва, че доказателства
за това, че проектантът и консулатнтът имат посочената роднинска връзка, не
са ангажирани, а изводът за това почивал на предположения. Претендира
разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт П., която иска от съда да потвърди
наказателното постановление. Изтъква се, че нарушението е безспорно
установено от събраните писмени доказателства, а АУАН и НП отговарят на
изискванията на закона и съдържат всички необходими реквизити.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
„А.“ ЕООД е дружество, регистрирано в Република България, с ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление в гр. ..., представлявано от управителя
А.М.М.а. Дружеството било вписано в регистъра на консултантите за
оценяване на съответствието на инвестиционни проекти и/или упражняване
на строителен надзор, съгласно Удостоверение № РК-0780/25.06.2018 г.
издадено от ДНСК.
„Н.“ ЕООД, представлявано от управителя Н.В., предприело
изграждане на строеж – „Административна сграда с гаражи“ в поземлен имот
(ПИ) с идентификатор 56407.140.377 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П.. Софийска област.
На 08.04.2020г. бил сключен договор за извършване на комплексна
оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания
към строежите между възложителя „Н.“ ЕООД, представлявано от управителя
Н.В. и жалбоподателя „А.“ ЕООД, представлявано от ... по отношение на
посочения по-горе строеж, по силата, на който същото ставало консултант на
строежа по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ.
В изпълнение на договора е изготвен комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания за
строежите на основание чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ. Видно от същия
консултант е „А.“ ЕООД, а проектант (в част „Архитектурна“ – арх. М.А.М..
2
На 30.09.2020г. в Община П. е входирано искане от „Н.“ ЕООД за
издаване на разрешение за строеж на „Административна сграда с гаражи в
поземлен имот с нов идентификатор 56407.140.377 / обединени ПИ
56407.140.31 и ПИ 56407.140.376/, м. „П.“, по КВС на гр. П., Софийска
област. Към искането са приложени посоченият по-горе комплексен доклад
на основание чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, съгласувателно писмо на ВИК София
обл. от 18.08.2020 г. и становище на ЧЕЗ от 22.05.2020 г.
Разрешение за строеж № 22/07.10.2020г. е издадено въз основа на
одобрен инвестиционен проект под № 11/ 28.09.2020г. по части:
„Архитектура“, „Конструктивна“, „Електрическа“, „ВиК“, „ОВК и ЕЕФ“,
„Геодезия“ и „Пожарна безопасност“, на който е извършена оценка за
съответствието с основните изисквания към строежите по реда на чл.142,
ал.6, т.2 - с комплексен доклад на „...“ ЕООД.
На инвестиционния проект по част „Архитектура“, разработен от арх.
М.А.М., рег.№ ... в КАБ е извършена оценка за съответствието от арх. А.М.М.
управител на „А.“ ЕООД и включена под № 1 в Списъка на правоспособните
физически лица, чрез които консултанта осъществява дейността си.
Същото е изпратено на РДНСК на 14.10.2020г. (получено на
16.10.2020г.)
На 29.10.2020г. е съставен констативен протокол № 1391/29.10.2020г. за
извършена проверка по вх. № РС-ПРП-1288/16.10.2020г. от св. Й.У. на
длъжност „главен инспектор“ в РДНСК София област. Проверката била
извършена по документи и на място като на нея присъствал и главния
архитект на Община П..
Въз основа на резултатите от извършената служебна проверка по реда
на чл. 156, ал. 2 от ЗУТ, св. У. съставила АУАН № Сф-6/19.01.2021г., в
обстоятелствената част, на който посочила, че на 01.09.2020г., внасяйки
документация за одобряване на инвестиционния проект в Общинска
администрация П., жалбоподателят „А.“ ЕООД е нарушил разпоредбата на
чл. 142, ал. 6, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от ЗУТ. Нарушението се
изразявало в това, че на инвестиционния проект по част „Архитектура“,
разработен от арх. М.А.М., рег. № ... в КАБ е извършена оценка за
съответствието от арх. А.М.М. управител на „А.“ ЕООД и включена
под №1 в Списъка на правоспособните физически лица чрез които
3
консултанта осъществява дейността си, а от данни в публичните регистри
Булстат и ТР е установено, че арх. А.М.М. и проектанта арх. М.А.М. са
свързани лица по смисъла на ТЗ, в частност роднини по права линия от
първа степен.
В заключителната част на акта е останала посочена цифрова
квалификация на друго нарушение, а именно посочено е, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ и е осъществил състава на
чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Актът е съставен в присъствие на ... (свидетел при
съставянето му) и на управителя на дружеството нарушител и е подписан от
същата без възражения. Такива са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № Сф-6-ДНСК-31 от 09.05.2021 година, с което
заместник-началник на ДНСК, е наложил на „А.“ ЕООФ, ЕИК: ...
имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева на осн. чл.
237, ал. 1, т. 13 от ЗУТ за нарушение на чл. 166, ал. 4 ЗУТ, изразяващо се в
това, че консултантът „А.“ ЕООД, представлявано от управителя А.М.М. е
сключило договор за оценка на съответствието на инвестиционен проект с
основните изисквания към строежите за строеж „Административна сграда с
гаражи” в ПИ с идентификатор 56407.140.377 по КККР на гр. П., Софийска
област, за който се явява и проектант, както и, че е налице хипотезата на § 1,
ал. 2 от ДР на ТЗ, за „свързани лица“. Посочено е, че нарушението е
извършено на 08.04.2020г., когато е сключен Договор за оценка на
съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към
строежите между „Н.“ ЕООД – възложител и „А.“ ЕООД – консултант, по
смисъла на чл.166, ал.1, г.1 от ЗУТ, а също и че е извършено в гр. София,
предвид обстоятелството, че седалището и адреса на управление на
консултанта „...“ ЕООД е гр. София и договорът 08.04.2020г. за оценка на
съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към
строежите е сключен в гр. София
В съдържанието на писмо изх. № РС-ПРП-1288-10229/20.05.2021г. от
Община П., е посочено, че договор за изготвяне на оценка за
съответствие,сключен между „Н.“ ЕООД и „А.“ ЕООД не е представян в
общината.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
4
основа на показанията на свидетеля Йелика У., дадени в хода на съдебното
следствие, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства -
АУАН № Сф-6/19.01.2021година; наказателно постановление (НП) № СФ-
6-ДНСК-31 от 09.06.2021 година, писмо изх. № РС-ПРП-1288-00-
023/14.01.2021г., договор от 08.04.2020г. за изготвяне на комплексен доклад
за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания
към строежите; комплексен доклад за оценка на съответствието на
инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, изготвен от
„...“ ЕООД; удостоверение № РК-0780/25.06.2018г., издадено от ДНСК;
искане е вх.№ 9400-917/27.04.2020г. от възложителя „Н.“ ЕООД до община
П.; копие от одобрен инвестиционен проект по част „Архитектура“ и чертеж
Вертикална планировка; разрешение за строеж № 22/07.10.2020г. издадено от
главния архитект на община П.; писмо-уведомление изх.№ 2400-
411/14.10.2020г. на главния архитект на община П.; констативен протокол №
1391/29.10.2020г. съставен от служители в РДНСК Софийска област;
възражение вх.№ РС-ПРП-1288-00-135/22.01.2021г. от „...“ ЕООД; писмо изх.
№ РС-ПРП-1288-10229/20.05.2021г. от Община П.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на
свидетеля Йелика У. като ги намери за логични, последователни,
вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства, като същият подробно съобщава за извършена с негово
участие проверка и установените обстоятелства. От показанията на посочения
свидетел обаче не се установяват по несъмнен и категоричен начин фактите,
включени в предмета на доказване по делото. Свидетелката сама съобщава, че
не е събрала доказателства за роднинската връзка между лицето,
представляващо консултанта и проектанта на посочения строеж, а се е
ориентирала по данни от годината на раждане на двамата и съвпадението на
имената им като използвала данни от Търговски регистър и регистър
„Булстат“. Тук следва да се посочи, че дори и от тези регистри да могат да
бъдат извлечени данни за всяко от лицата поотделно, те категорично не
съдържат данни за връзката помежду им, доколкото се касае за родствена
такава.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
5
Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на
административната санкция, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява
допустима. Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по
чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка
на атакувания акт, същата се явява основателна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната
и териториална компетентност на последния, доколкото съгласно чл. 238, ал.
2, т. 2 ЗУТ, актове за установяване на нарушенията са оправомощени да
съставят служителите на ДНСК, какъвто се явява и свидетелят У.. Въз основа
на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално
компетентен орган, съгласно чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ.
На следващо място съдът намира, че АУАН и НП са издадени в рамките
на законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като съгласно
изричната норма на чл. 239, ал. 2 ЗУТ, за нарушения по проектиране и
строителство едногодишния срок за съставяне на АУАН започва да тече от
деня на издаване на разрешението за ползване, който момент няма данни да е
настъпил, по отношение на настоящия строеж.
При съставянето на процесния АУАН са допуснати съществени
процесуални нарушения, които рефлектират върху неговата
законосъобразност.
По форма и съдържание АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН, като съдържа предвидените там реквизити. Налице е обаче неяснота
относно датата и мястото на извършване на нарушението. Такива са
посочени за дата – 01.09.2020г. и място – в гр. П. без да е уточнено защо
актосъставителят приема тези данни. Следва да се посочи в тази връзка, че
съгласно чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ оценката за съответствие се извършва като
комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма – консултант,
несвързана с проектанта – за обекти от първа до пета категория
задължително, с изключение на обектите по т. 1. От цитирания текст може да
се направи извод, че датата на нарушението е датата на съставяне на
6
комплексния доклад. Представеният такъв по делото не е датиран. Логично
същият следва да е бил изготвен след 08.04.2020г. – дата на която е сключен
договора, чийто предмет е докладът. Същият съдържа уговорен 15-дневен
срок за изпълнение, но липсва уговорка относно началото на течение на
същия. Предвид посоченото, следва да се приеме, че датата на извършване на
нарушението е датата на първия възможен момент, когато съществува
сигурност, че процесният комплексен доклад е бил изготвен.
Актосъставителят е посочил за такава датата 01.09.2020г., когато твърди, че
същият е бил представен пред Община П., ведно с документите,
обосноваващи направено от „Н.“ ЕООД искане за одобряване на
инвестиционния проект. Доказателства за това обаче в настоящото
производството не са представени. От наличните такива по делото като първи
възможен момент, в който може да се твърди, че комплексният доклад е
съществувал е датата 30.09.2020г. (когато е депозирано искането за издаване
на разрешение за строеж, към което е приложен). За място на извършеното
нарушение, съдът приема мястото на съставяне на комплексния доклад (за
което данни също липсват, но важи изложеното относно датата).
Във връзка с изложените от жалбоподателя възражения в тази посока,
следва да се посочи, че не е налице неяснота при описанието на конкретните
факти от състава на извършеното нарушение. Същото е описано подробно
като в обстоятелствената част е посочена вярна квалификация на
извършеното. Действително, видно е, че в заключение е посочена различна
такава, но същата не е словесно подкрепена, поради което и съдът приема, че
се касае за техническа грешка, която не препятства възможността на
наказаното лице да разбере в извършване на какво нарушение е обвинено. Не
е допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 ЗАНН, като в същия изрично е
посочено, че деянието представлява нарушение на чл. 166, ал. 4 ЗУТ, с което
се осъществява състав на административното нарушение по чл. 237, ал. 1, т.
13 ЗУТ, който текст съдържа диспозиция и санкция, характерни за
структурата на административнонаказателната разпоредба, чрез която се
дефинира конкретно нарушение. Разпоредбата, съдържа не само размера на
имуществената санкция, но описва и деянието, във връзка с което се налага
същата т. е. съдържа всички елементи на състав на нарушение от гледна точка
на наказателноправната доктрина.
На база така съставения АУАН е издадено процесното НП, последното
7
съдържа всички предвидени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Същото обаче
съдържа сериозно разминаване с изложената в АУАН фактическа обстановка,
както и с приетото за установено от съда, доколкото са посочени различна
дата и друго място на извършване на нарушението. По отношение на това,
кои такива възприема съдът, следва да се има предвид изложението в абзаца,
отнасящ се до съдържанието на АУАН. В допълнение следва да се посочи, че
няма как за дата на извършване на нарушението да бъде приета датата на
сключване на договора за изготвяне на комплексна оценка на съответствието
на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите –
08.04.2020г., доколкото липсва сигурност, че същият ще бъде изпълнен, а при
липса на изготвена оценка от този изпълнител (жалбоподателя) нарушение не
би било налице. Изложеното се отнася и до мястото, на което АНО е приел,
че е извършено нарушението.
Дори и при извод за обратното, налице е съществено противоречие в
съдържанието на АУАН и НП в частта относно датата и мястото на
извършване на нарушението, а АНО не е изложил мотиви защо приема
различни такива от посочените в АУАН. Последното е достатъчно да доведе
извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
съставяне на АУАН и НП, самостоятелно обосноваващо основание за отмяна
на обжалвания акт.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по същество в хода
на производството от страна на АНО (чиято е тежестта да установи
законосъобразността на обжалвания акт) не са представени никакви
доказателства за наличието на родствена връзка от първа степен между
управителя на консултанта и проектанта в част „Архитектурна“ на процесния
строеж, за което нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Следователно, в допълнение на гореизложеното обжалваният акт се явява и
необоснован.
Предвид изхода от делото, основателна се явява и претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно
от който жалбоподателят е направил разноски за такова в размер на 1430,00
лева, които следва да бъдат присъдени в пълен размер. Направеното от
процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за
8
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за
неоснователно, доколкото същото е съобразено с минималния размер,
изчислен съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № Сф-6-ДНСК-31 от
09.05.2021 година заместник-началник на ДНСК, е наложил на „А.“ ЕООД,
ЕИК: ... имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева на
основание чл. 237, ал. 1, т. 13 от ЗУТ за нарушение на чл. 166, ал. 4 ЗУТ.
ОСЪЖДА ДНСК да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК: ... сумата от 1430,00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9