Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седемнадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при
секретаря Йоана Петрова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 14 179 по описа за 2019 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ
иска
по чл. 439, ал. 1 от ГПК на И.Ц.Д. срещу „КТБ“ АД (в несъстоятелност), че И.Д.
не дължи изпълнение на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) по изп. лист, издаден на
26.11.2015 г. от СРС, 28-ми с-в по гр. д. 71 551/2015 г.
[2] Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението. И.Д. е освободена от
заплащането на държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА
СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На
ищеца
[3] И.Д.
заявява в искова молба от 30.10.2019 г., че на 15.07.2008 г. тя и покойният
ѝ съпруг Р.Д.от една страна и от друга страна „КТБ“ АД (н) (КТБ) са
сключили договор за кредит, по който КТБ им е предоставила 58 000,00 евро
в заем. На 26.11.2015 г. КТБ се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение
срещу тях, по който ЧСИ И.Б.е образувала изпълнително дело. По него в полза на
КТБ са били разпределени 121 104,94 лева. Впоследствие изпълнителното дело
е било прехвърлено на ЧСИ Велислав Петров и в полза на КТБ са били разпределени
още 9 006,00 лева.
[4] И.Д. твърди, че с тези две суми, разпределени на КТБ, е било
погасено изцяло задължението ѝ към КТБ. Затова тя моли съда да приеме за
установено спрямо КТБ, че не дължи изпълнение по изп. лист, издаден в полза на
КТБ въз основа на договора за кредит от 15.07.2008 г. (исковата молба, л. 2-4;
уточнителната молба, л. 25).
2. На
ответника
[5] Ответникът КТБ е оспорил предявения иск. Той е
заявил, че дългът на И.Д. по изпълнителния лист все още не е погасен и тя дължи
на КТБ 28 742,08 евро главница, както и законна лихва от 2 329,23
евро от 19.11.2015 г. до 16.03.2020 г. Затова КТБ моли съда да отхвърли иска
(писмения отговор, л. 48-51).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО
СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
[6] Не се спори, че на 26.11.2015 г. СРС е
издал изп. лист в полза на КТБ срещу Р.Д.и И.Д. за суми, солидарно дължими от
тях по договор за кредит от 15.07.2008 г. и анекс към него от 18.02.2010 г.
Тези суми са били:
- 45 780,00 евро главница плюс законната
лихва от 19.11.2015 г. до окончателното изплащане;
- 14 717,88 евро – лихва от 25.01.2011
г. до 26.10.2015 г.;
- 10 977,83 евро лихва от 25.01.2011 г.
до 26.10.2015 г.;
- 10,71 евро лихва от 26.10.2015 г. до
18.11.2015 г.;
- 508,95 евро лихва от 26.10.2015 г. до
18.11.2015 г.;
- 5 792,64 евро неустойка от 25.01.2011
г. до 18.11.2015 г.;
- 2 615,83 евро такса;
- 57,67 евро разноски;
- 2 812,10 лева разноски (изп. лист, л.
14; договора за кредит и анекса към него, л. 5-13).
[7] Следователно вземането е било за:
45 780,00 евро главница плюс законната лихва върху нея; 26 215,37 евро лихва; 5
792,64 евро неустойка; 2 615,83 евро такса; 57,67 евро и 2 812,10 лева
разноски. Или вземането е било за общо 80 461,51 евро (това са 157 376,86 лева)
и 2 812,10 лева преди да се начисли законна лихва върху главницата от 45 780,00
евро.
[8] Не се спори, че въз основа на този
изп. лист е било образувано изп. дело. Не се спори, че по него на КТБ са били
разпределени общо 130 110,94 лева.
[9] Не се спори, че Р.Д.е починал на
10.10.2016 г. и е оставил за свой наследник по закон И.Д..
Страните не са направили разноски по делото, а съдът е освободил ищцата от
заплащането на държавна такса.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[10] И.Д. е предявила иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
1. По иска по чл. 439,
ал. 1 от ГПК
[11] Съгласно
чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът
на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
(чл. 439, ал. 2 от ГПК). Следователно предпоставката за уважаването на иска е
ищецът да установи, че не дължи изпълнение на ответника, като установява това
чрез факти, настъпили след момента на приключване на съдебното дирене по
делото, по което е било постановено съдебното решение, чието изпълнение се
търси..
[12] В случая И.Д. твърди, че не дължи
изпълнение, защото е погасила дълга. Съдът установява обаче, че дългът е бил от
над 160 000,00 лева преди да се начисли законната лихва върху главницата, а от
него е погасена част за 130 110,94 лева. Следователно дългът не е погасен, а И.Д.
дължи изпълнение на КТБ. Ето защо искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
2. По разноските.
[13] Страните не са направили разноски.
Затова съдът не присъжда такива.
Съдия: