№
гр. Кърджали, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело
№ 286 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП. Образувано е по жалба от М.Б.Б.
от *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0239-000104/18.05.2020 г. издадена от началник на РУ-Асеновград при
ОДМВР – Пловдив.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при съществени процесуални
нарушения, както и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че административният
орган се е произнесъл, без да прецени събраните доказателства. Така, не били взети
предвид дадените от него устни обяснения, че не той е управлявал автомобила, както
и че съпругата му е бременна и се налага да посещават лекарска консултация, а той
е единственият водач на моторното превозно средство. Твърди и неизпълнение на изискването
на чл.59, ал.2, т.7, вр. с измененията на чл.133 от АПК,
тъй като в заповедта било посочено, че подлежи на оспорване пред АС-Пловдив, вместо
пред АС-Кърджали. Счита, че описаното в оспорения акт деяние не е конкретизирано,
и това нарушило правото му на защита. Излага
доводи за несъразмерност на наложената мярка, поради това, че временното отнемане
на СУМПС би лишило съпругата и детето му от възможността да посещават необходимата
детска консултация в ***, където се намирал личният лекар на семейството. Иска отмяна на обжалваната заповед. Претендира и направените по
делото разноски.
В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът
– Началник на
РУ-Асеновград при ОДМВР – Пловдив, в
депозирано писмено становище, намира жалбата за неоснователна.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
Предмет
на делото е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0239-000104/18.05.2020 г. издадена от
началник на РУ-Асеновград при ОДМВР – Пловдив, с
която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече
от 18 месеца, като са
отнети и СУМПС №***, както и контролен
талон №***. Оспорената заповед е издадена въз основа на АУАН №
***/*** г., съставен против жалбоподателя за това, че на 18.05.2020 г., около
03:00 ч., в община Асеновград, на път ** клас № ***, в зоната на км.**, ***, като
водач на собствения си лек автомобил с рег. № ***, отказал да бъде тестван с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“ за употребата
на алкохол и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен
анализатор, и за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо
лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му
- нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
По делото
е приложен и АУАН серия ** № ***/*** г., съставен срещу жалбоподателя Б. за извършено
от последния нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, описано по-горе. Препис от АУАН е бил
връчен на лицето на 18.05.2020 г., и подписан от него със забележка „ще дам кръв“.
На водача
бил издаден талон за медицинско изследване
№***/*** г., връчен му в 03:20 ч., на 18.05.20 г., с който водачът бил уведомен,
че следва да се яви в ЦСМП - ***, до 120 минути от връчването на талона. По делото
няма данни лицето да е извършило предписаното му медицинско изследване.
Видно
от Удостоверение за сключен граждански брак №***/*** г. и Удостоверение за раждане
№ ***/*** г., издадени от длъжностни лица по гражданско състояние, на *** г.
жалбоподателят е сключил граждански брак със С. А.,*** и на *** г. им се родило дете – М.
С оглед
установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и
след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен
срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Процесната заповед е издадена от компетентен орган – началник на
РУ към ОДМВР – Пловдив, надлежно упълномощен с т. I.2 от Заповед №317з-391/06.02.2017 г.,
изд. от директора на ОДМВР- Пловдив, да прилага ПАМ по чл.171, т. 1 ЗДвП.
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, въз основа на която е наложена
процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса
за отговорността му, но за не повече от 18 месеца;
Оспорената
ПАМ е била наложена за описаното в АУАН нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП - отказ на
водача, да бъде тестван с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410“ за употребата на алкохол, както и за неизпълнение
на предписание за медицинско изследване.
От съдържанието
на съставения АУАН, както и от обсъдената по-горе докладна записка, се установява,
че на посочената в акта дата и час, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, както
и че отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
на употребата на алкохол в издишвания въздух. Установява се също, че на водача е
бил издаден талон за медицинско изследване, като няма данни да е изпълнил и предписанието
за медицинско изследване.
При така установеното, съдът счита, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на мярката
по чл.171, т.1, б.»б» ЗДвП, тъй като констатираният при
проверката отказ на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнението
на предписание за медицинско изследване, налага незабавно предприемане на една
от мерките по чл.171 ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е било установено със съставения срещу жалбоподателя
АУАН, в който подробно и ясно е описано конкретното деяние, обратно на твърденията в жалбата. По аргумент
от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, последните се ползват
с обвързваща доказателствена сила до установяване на противното, като в тежест на жалбоподателя
е било да обори обстоятелствата по съставения АУАН. В тази връзка, съдът счита,
че събраните доказателства потвърждават фактическите констатации в АУАН, по отношение
на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, а приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована
и съответна на материалния закон.
Не се
установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, ограничили правото на жалбоподателя да се защити. Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл.59,
ал.2 АПК, относимите правни и фактически основания за
издаването й. Неправилно посочване на административния съд, пред който подлежи на
оспорване издадената заповед, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а има значение при
преценката за спазване на срока за оспорване.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за несъразмерност
на наложената мярка. Действително,
временното отнемане на СУМПС на жалбоподателя би ограничило възможността
на семейството да посещава лекар в друго населено място, ако в последното няма друг правоспособен водач. Следва да се има предвид обаче, че водачът сам
е поставил себе си и семейството си в това положение, като
е отказал предложеното му тестване и предписаното му медицинско изследване.
В тази връзка и с оглед значимостта на
засегнатите обществени отношения - безопасността на участниците
в пътното движение, в т.ч.
и тази на самия жалбоподател, както и на
неговото семейство, наложената мярка е съобразена и с целта
на приложимия закон.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба
следва да се отхвърли като неоснователна.
Ето
защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б.Б. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0239-000104/18.05.2020 г. издадена от началник на РУ-Асеновград при ОДМВР – Пловдив.
Решението,
на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: