Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 582
град Горна Оряховица, 23.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, единадесети състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА
При секретаря С.Г., като разгледа докладваното от
съдия Колева гр.дело № 821 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази
следното:
Предявена е искова молба от М.С.П., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник – адвокат М.К., против И.С.С. с ЕГН ********** и К.И.С. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес ***, с правно основание чл.108 от ЗС. Ищцата твърди,
че през 1974г. нейните родители й дарили с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 9, том V, дело № 2088/1974г., собствения си недвижим имот,
находящ се в гр. Г. О., ул. ..., представляващ имот план. № 3946, за който е
отреден парцел ІІ-3946, в квартал 197 по регулационния план на гр. Г. О.,
идентичен с имот УПИ IX-2305, в квартал 198 по регулационния план на града, от
построената в имота двуетажна жилищна сграда само втори етаж, съставляващ самостоятелен
апартамент от две спални, хол, кухня, столова, коридор, тоалетна и баня, ведно
с двете избени помещения, разположени под кръглата спалня и хола на южната
страна, южната половина на тавана разделен по биловата греда на покривната
конструкция, както и лятна кухня, построена в двора, ведно с 1/2 от ид. ч. от
общите части на сградата. Посочва, че през 1982г. с Нотариален акт за дарение №
178, том I, дело № 443/1982г. родителите й дарили на първия ответник по делото,
неин брат, само първия етаж от двуетажната жилищна сграда в гореописания
недвижим имот. През 1997 година с Нотариален акт № 74, том IX, дело 4252/1997г.
за покупко - продажба на недвижим имот прехвърлила чрез правна сделка на своя
син К.Г.П. собствеността си върху дарения от нейните родители недвижим имот,
ведно с 1/2 ид. част от дворното място, без притежаваната от нея лятна кухня,
находяща се в двора. В същата година първият ответник по делото прехвърлил на своя син К.И.С., втори
ответник, чрез дарение собствеността върху притежаваната от него част от
съсобствения им недвижим имот. Твърди, че от 1974г., когато родителите й
прехвърлили собствеността върху този имот, владее и ползва намиращата се в него
лятна кухня, до преди няколко години, когато първият ответник по делото я
помолил да му я предостави за временно ползване. По-късно ответниците не й
върнали ключовете от нея, не я допускали
до тази кухня и я ползвали изцяло за свои нужди. Навежда твърдения за
многократно отправяни устни покани до тях, включително и нотариална такава, да
й предадат владението на притежавания от нея имот, който твърди, че ползват без
основание, но те не сторили това. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на двамата ответници по делото, че
тя е собственик на недвижим имот, представляващ лятна кухня с площ от 16 кв.м.,
построена в двора, представляващ УПИ IX-2305, в квартал 198 по регулационния
план на гр. Г. О. и ги осъди да й предадат владението върху нея. Претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците И.С.С. с ЕГН **********
и К.И.С. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, са депозирали
писмени отговори на исковата молба, в които са взели становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Първият ответник по делото не оспорва
факта, че по силата на Нотариален акт № 9, том V, нотариално дело № 2088/1974г.
на ГОРС родителите му са дарили на ищцата описания в този акт недвижим имот,
включително и лятната кухня, построена в двора. Не оспорва и че през 1982г. е
получил като дарение от своите родители останалата част от недвижимия имот, в
която живее заедно със семейството си от 1962г. По причина, че ищцата е
получила в повече от това, което е останало за него, след като споделил с баща
си и получил неговото съгласие, с ищцата се договорили построената в дворното
място лятна кухня да остане за него. Твърди, че поради това още от началото на
1975г. започнал да владее същата като своя, без ищцата да се е противопоставяла
на това. Навежда твърдения за извършени от него в тази постройка редица
ремонтни дейности през годините – иззиждане на стени, бетониране на пода,
премахване на намиращите се в нея пещи, направа на дървена ламперия, мраморна
мивка, тоалетна, външна мазилка и облицовка на източната страна отвън с лети
мраморни плочи, обзавел я и я ползвал със семейството си като механа, а през
1995г. демонтирал покрива и на негово място отлял бетонна плоча. Посочва, че с
договор за дарение от 1997г., обективиран в нотариален акт от същата година №
64, том ХІІ, н. д. № 5070, дарил на своя син дарения му недвижим имот, ведно с
процесната лятна кухня, за която нямал документ за собственост, но я е
декларирал пред Община Г. О. и е заплащал необходимите данъци и такси. Счита
тази лятна кухня за своя собствена поради обстоятелството, че от 1975г. я
владее като такава по волята на своя баща и без противопоставянето на ищцата за
това. Прави възражение за настъпила в негова полза придобивна давност по чл.79,
ал.1 от ЗС, по силата на която е придобил към 18.12.1997г. правото на
собственост върху процесния имот.
Вторият ответник по делото не оспорва, че с договор
за дарение от 18.12.1997г. е получил от своя баща недвижим имот, подробно
описан в Нотариален акт № 64, том ХІІ, н. д. № 5070 на ГОРС, като твърди, че е
придобил и правото на собственост върху процесната лятна кухня. Твърди, че
оттогава владее същата като своя собствена, като след придобиването й е подал
декларация в Община Г. О. през
1998г., декларирал я е и от тогава
заплаща дължимите за нея данък и такса. Твърди, че през годините ищцата никога и по никакъв начин не
се е противопоставяла и не му е създавала пречки да владее тази лятна кухня
като собствена, включително и при реализиране строежа на покривната й конструкция.
Прави възражение за настъпила придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, по
силата на която разпоредба твърди да е придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот, който владее като собствен от 18.12.1997г., без някой
да му се е противопоставял за това, като към това владение счита, че следва да
се присъедини и владението, което е осъществявал първият ответник по делото за
времето от началото на 1975г. до 18.12.1997г.
В съдебно заседание ищцата, лично и с пълномощника си
– адвокат М.К., оспорва твърдението на първия ответник, че техния баща се е
съгласил процесната лятна кухня да остане за сина му, оспорва твърдението на
втория ответник, че е придобил собствеността върху същата по силата на
цитирания нотариален акт от първия ответник, както и твърдението на ответните
страни за придобиване собствеността върху имота на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност. Не оспорва факта, че понастоящем процесният имот се
намира във владение на ответниците по делото.
Поддържа заявената с ИМ
претенция и моли същата да бъде уважена. Представя писмена защита, в която излага подробни
правни съображения. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
Ответниците, чрез пълномощника си адвокат И.И.,
поддържат изложеното от тях в писмените отговори на ИМ, включително и
направеното възражение с правно основание чл.79 ал.1 от ЗС. Молят исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендират
направените по делото разноски и представят списък на разноските по чл.80 ГПК.
Депозират писмена защита, в която излагат подробно правни доводи.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Нотариален акт за дарение на
НИ № 9, том V, н.дело № 2088/1974г. на ГОРС, видно от който ищцата е придобила
от своите родители собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Г. О.,
ул. ..., представляващ имот план. № 3946, за който е отреден парцел ІІ-3946, в
квартал 197 по регулационния план на гр. Г. О., идентичен с имот УПИ IX-2305, в
квартал 198 по регулационния план на града, от построената в имота двуетажна жилищна
сграда само втори етаж, съставляващ самостоятелен апартамент от две спални,
хол, кухня, столова, коридор, тоалетна и баня, ведно с двете избени помещения,
разположени под кръглата спалня и хола на южната страна, южната половина на тавана
разделен по биловата греда на покривната конструкция, както и процесната лятна
кухня, построена в двора, ведно с 1/2 от ид. ч. от общите части на сградата. От
удостоверение № 267/09.05.2014г. на кмета на община Г. О. е видно, че описания
в този нотариален акт имот е с административен адрес – гр. Г. О., ул. .... Чрез
правна сделка, обективирана в Нотариален акт № 74, том IX, дело 4252/1997г. за
покупко - продажба на недвижим имот, прехвърлила на своя син К.Г.П.
собствеността си върху дарения й недвижим имот, ведно с 1/2 ид. част от
дворното място, без притежаваната от нея лятна кухня, находяща се в двора.
Видно от Нотариален акт № 178, том I, н.дело №
443/1982г. на ГОРС, първият ответник по делото е придобил от своите родители
собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., ул. ...,
представляващ първи етаж от жилищна сграда, построена върху имот пл. № 3946, за
който е отреден парцел ІІ-3946, в квартал 197 по регулационния план на гр. Г.
О., представляващ апартамент от две спални, хол, столова, черна кухня, коридор
и сервизни помещения, северната половина на тавана, разделен по биловата греда,
избата под спалнята към стълбището и избата под сервизните помещения, гаража,
построен към ул.”Толбухин” и ½ ид.част от общите части на сградата. От
представения Нотариален акт № 64, том XII, н.дело № 5070/1997г. на ГОРС се
установява, че първият ответник по делото е прехвърлил чрез дарение на своя син
/втори ответник/ собствеността си върху гореописания дарен недвижим имот.
Представена е данъчна декларация с вх. №
20033464/08.04.1998г. при ДС-Г. О., подадена от ответника К.И.С., видно от
която същият е декларирал придобитото по силата на Нотариален акт № 64, том
ХІІ, н. д. № 5070 на ГОРС право на собственост върху недвижим имот, включително
и процесната лятна кухня.
От данъчна декларация
с вх. № **********/26.03.2014г. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти се установява, че ищцата е декларирала собствеността си
върху процесната лятна кухня въз основа на Нотариален акт за дарение на НИ № 9,
том V, н.дело № 2088/1974г. на ГОРС.
От справка с изх. № РД 1100-1196/27.10.2014г. на
Община Г. О. се установява, че за лятна кухня, находяща се в град Г. О.,
ул.”Пирот” № 34А, УПИ IX-2305 в кв.198 по плана на град Г. О., първият ответник по делото не е подавал данъчна
декларация.
Ищцата е представила заедно с ИМ заверено копие на
покана до ответниците за доброволно предаване на процесната постройка - лятна
кухня, която видно от приложените към нея 2 бр. известия /обратни разписки/ е
била връчена на същите.
По делото са представени Доклад по чл.40 от
ПОФЗЛУНСН, Проект за покривна скатна конструкция на съществуваща лятна кухня в
УПИ IX-2305, обяснителни записки към същия проект и разрешение
за строеж № 63/04.05.2001г., дадено на ответника К.И.С., за направа на покривна
конструкция на процесната лятна кухня.
По делото се събраха гласни доказателства. Свидетелят
К.П. установява, че в имота на родителите му, в който и той живее понастоящем,
има ляхна кухня, която била собственост на семейството му. Първите му спомени
били, че същата представлява масивна сграда с двускатен покрив, мръсна
канализация, ток, прекарана вода, с пръстен под отдолу и отгоре гредоред с цигли. Имало санитарен възел към
нея. Свидетелят посочва, че той и семейството му ползвали постройката до
1992г., когато първият ответник по делото поискал от майка му да му я предостави
за временно ползване, тъй като синът му щял да сключва брак и да я ползва за
жилище. Майка му се съгласила и С. направил дървена ламперия в кухнята. Вторият
ответник не заживял в нея, но по-късно първият ответник заявил пред родителите
си и сестра си, че се чувства ощетен, тъй като последната имала повече избени
помещения в имота ведно с лятната кухня. Тогава родителите им казали, че тъй
като ищцата се грижи за тях, лятната кухня е за нея. Въпреки това тогава тя
предоставила на първия ответник същата за ползване. По това време последният се
занимавал с търговия със сладкарски изделия и ползвал процесния имот за склад,
като започнал да го заключва. Поставеното му от ищцата условие за ползване на
помещението било да го поддържа, да заплаща потребената ел.енергия, вода и
данъци. Свидетелят установява, че през 1995г. първият ответник предприел
подмяна на навесната конструкция на кухнята ведно с изливането на плоча на
намиращия се в съседство с нея негов гараж. Тъй като ищцата заявила, че няма
финансова възможност да извършва такива ремонти, ответникът казал, че той ще
поеме разходите и че изливайки плоча на гаража си ще излее и върху кухнята, за
да стане по-красиво. Обяснил, че поради ползването на помещението за склад,
същото следва да отговаря на определени санитарни изисквания, за да не бъде
санкциониран от съответните контролни органи. Ищцата се съгласила и свидетелят
твърди, че лично е помогнал за премахване на старата покривна конструкция на
сградата. През 2004г. ищцата поискала да й бъде върната кухнята, за да складира
там дървата си за огрев. По това време същото се ползвало от втория ответник по
делото. Ответниците не се противопоставили, но я помолили да ги изчака докато
освободят помещението. В края на 2004г. първият ответник заявил на ищцата, че
няма да й върне кухнята, тъй като е извършил ремонти по нея.
Свидетелката Ц.М.Н., съсед на страните от 1951г.,
установява, че знае лятната кухня, намираща се в двора на страните. Същата се
ползвала от родителите на ищцата и първия ответник, а по-късно от П.. След като
починал съпругът й ищцата я предоставила на брат си за склад, тъй като той имал
сладкарска работилница. Когато синът й бил студент ищцата се оплакала на св.Н.,
че си иска лятната кухня, но брат й казал да забрави за нея. В момента кухнята
се използвала от И.С.С..
Свидетелят Х.С.С., брат на съпругата на първия
ответник по делото, установява, че знае процесната лятна кухня от 1965г. Подът
на същата бил с пръст и вътре имало две пещи. През 1980-1981г. И.С. започнал да
я ремонтира, като излял цимент на пода, съборил пещите, направил мивка,
облицовал стените, обособил я като механа. В нея имало дълга маса, пейки,
шкафчета и винаги се събирали там. Помещението се отоплявало с печка с лъчисти
стъклени нагреватели. След 1990г., когато С. прехвърлил на сина си
собствеността си върху своите имоти, последният се снабдил с разрешителни за
строеж на покривна конструкция на лятната кухня, като съгласие му било дадено и
от ищцата, и нейния син. Строителните дейности били извършени през 1995-1996г.
Свидетелят посочва, че от около
1981-1982г. помещението се ползва единствено от първия ответник и семейството
му. Не е виждал то да се използва от ищцата или членовете на нейното семейство.
Не е чувал през тези години между страните да е имало спорове или претенции за
този имот. Знае, че едва през последната година имало някакви караници и
разправии между тях за различни неща. Свидетелят посочва, че вторият ответник е
изграждал надстройката на лятната кухня и знае, че тя е негова собственост. Не
е чувал с тази покривна конструкция да са уреждани имуществени отношения между
страните. Знае, че ищцата не е имала никакви претенции по отношение направата
на надстройката и покрива на кухнята.
Свидетелят К.П.Т., съсед на страните от 1940г., установява,
че преди да замине за Австрия през 1988г. със съпругата си са посещавали
механата, която И.С. направил. Посочва, че същата отначало била склад, а
впоследствие съседът му я направил като механа. По този повод го викал за
съвет, тъй като свидетелят имал хубава механа и можел да му даде такъв. Когато
се върнал от Австрия през 1995-1996г. знае, че С. правил покрива на механата с
керемиди, за да е по-интересен. Знае, че той си ползва тази лятна кухня.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Искът е допустим, тъй като е налице правен интерес от
неговото предявяване. Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своя имот
от всяко лице, което го владее или държи, без да има основание за това. Ищцата
твърди право на собственост върху процесния имот – лятна кухня с площ от 16
кв.м, находяща се в УПИ IX – 2305, в кв.198 по регулационния план на град Г. О.,
на основание правна сделка, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9, том V, дело №
2088/1974г. на ГОРС и наличие на владение от страна на ответниците,
осъществявано без правно основание. Ответниците от своя страна твърдят тяхно
право на собственост върху този имот на основание давностно владение,
продължило повече от десет години. Поради това в тежест на ищцата в процеса е
да докаже, че е собственик на имота, предмет на иска, че той се намира във
владение или държане на ответниците, а в доказателствена тежест на последните е
да установят, че упражняват фактическа власт върху имота на правно основание.
Упражняването на фактическа власт върху процесния
имот от страна на ответниците, като елемент от доказване на предявения иск,
съдът намира за безспорно установено и доказано в хода на процеса /същите не
оспорват този факт още с подадения писмен отговор на ИМ/.
Спорни по делото са другите два елемента от състава
на разпоредбата на чл.108 ЗС – собствеността на ищцата върху недвижимия имот и
владение без правно основание от страна на ответниците. По отношение на тях
съдът намира следното:
По делото ищцата се легитимира като собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. Г. О., ул. ..., представляващ имот план. № 3946, за
който е отреден парцел ІІ-3946, в квартал 197 по регулационния план на гр. Г.
О., идентичен с имот УПИ IX-2305, в квартал 198 по регулационния план на града,
заедно с единият етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, както и
лятната кухня, построена в двора, ведно с 1/2 от ид. ч. от общите части на
сградата. Ответниците твърдят да са станали собственици на част от този имот –
процесната лятна кухня, на основание настъпила в тяхна полза придобивна давност
по чл.79 ал.1 ЗС.
От събраните гласни доказателства по делото
непротиворечиво се установява, че процесната кухня е била собственост и се е
стопанисвала и ползвала от родителите на ищцата и първия ответник, както и че
същата е представлявала масивна сграда с четири стени и две пещи, ламаринен покрив
и под от пръст. Гласните доказателства по делото и представените писмени такива
от ответната страна във връзка с извършени строителни дейности по отношение
покривната конструкция на спорния имот установяват несъмнено, че първоначално
първият ответник, а по-късно и неговият син /втори ответник/ са извършили
редица строително-ремонти работи, изразяващи се в отливането на циментов под,
поставянето на дървена ламперия, изграждане на вътрешна чешма и др., както и на
нова покривна скатна конструкция.
От показанията на разпитаните свидетели Х.С. и К.Т.
се установява по категоричен начин, че първият ответник по делото е този, който
винаги е ползвал процесната сграда като своя собствена. Така св.С. посочва, че
още през 1980-1981г. И.С. е започнал да извършва редица ремонти по нея, там
провеждал семейни тържества и посрещал гости и в същото време не е виждал
ищцата или нейния син да я ползват или да са предявявали каквито и да било претенции
относно ползването й. Св. Т. пък установява, че още преди 1988г., първият
ответник е започнал да ремонтира тази сграда и да я обособява като механа.
Причината да му е известен този факт е, че е бил викан от С. за съвет при
оформянето й като такова помещение. Този свидетел знае, че механата винаги е
била на С.. Съдът няма основание да не кредитира показанията на посочените
двама свидетели, тъй като не са налице данни за заинтересованост или
предубеденост на същите от изхода на настоящия спор. Установява се, че и
двамата се намират в добри отношения с всяка от страните по делото, показанията
им са непротиворечиви, напълно съвпадат относно фактите от предмета на
доказване, което ги прави достоверни. Настоящият състав дава вяра на
показанията им, тъй като това са свидетели с непосредствени възприятия и
показанията им са убедително депозирани.
От друга страна, показанията на св.К.П., син на
ищцата, противоречат на гореизложените показания на свидетелите на ответната
страна. Този свидетел твърди, че процесната кухня е предоставена от неговата
майка за ползване на първия ответник по делото едва през 1992г. по настояване
на последния, след което през 2004г., когато ищцата си я поискала, отказал да я
върне. В действителност от показанията на този свидетел не стана ясно дали тази
сграда е предоставена от неговата майка на първия ответник по делото като
жилище за неговия син или поради повдигнатия от С. въпрос за това, че се
чувства ощетен от неравномерното разпределение на помещенията в имота между
него и сестра му. В този смисъл, въпреки, че показанията на този свидетел са
доста обстоятелствени, липсва конкретика и яснота, както и логическа
последователност в тях относно причината за предоставяне сградата на С. и
характера на уговорката между него и ищцата за ползването й. Иначе показанията
му в частта им относно ползването на сградата от С. временно като склад към
сладкарски магазин се потвърждава от всички останали гласни доказателства по
делото, но те не установяват с категоричност, че през 2004г. ищцата
действително си е поискала да й бъде върнат имота, за да съхранява там дървата
си за огрев, нито защо до тогава въпреки преустановяване търговската дейност на
ответника, тя не я е поискала обратно, щом я е считала за своя собственост. Действително,
в показанията си св.Н., съседка на страните, посочва, че ищцата й е споделила,
че ответникът не й връща имота, но това са факти, които са й преразказани от П.
и не биха могли по несъмнен начин да установят това обстоятелство и въз основа
на него да се градят обосновани изводи в полза на тази страна в спора. Освен
това показанията на всички разпитани свидетели, включително и тези на св.П.,
установяват, че страните по делото са в обтегнати отношения и между тях са
налице имуществени спорове едва от 2011г. и то не относно процесната сграда.
Приложеното гр.дело № 2811/2011г. по описа на ГОРС с предмет разпределение на
ползването в съсобствената на страните незастроена част от дворното място – УПИ
IX-2305
в кв.198 от ПУП на град Г. О., също е
образувано 2011г. и доказва този факт.
В подкрепа на първата група доказателства, макар и
косвено, са й представените по делото Нотариален акт № 74, том IX, дело
4252/1997г. за покупко - продажба на недвижим имот, с който ищцата прехвърлила
на своя син К.Г.П. собствеността си върху дарения от нейните родители недвижим
имот, ведно с 1/2 ид. част от дворното място, без притежаваната от нея лятна
кухня, находяща се в двора, както и декларация с вх. № 20033464/08.04.1998г.
при ДС-Г. О., подадена от ответника К.И.С., видно от която същият е декларирал
придобитото по силата на Нотариален акт № 64, том ХІІ, н. д. № 5070 на ГОРС
право на собственост върху недвижим имот, както и процесната лятна кухня. Видно
от материалите по гр.дело № 2811/2011г. на ГОРС, липсват каквито и да било
данни П. да са възразили относно ползването и собствеността на ответните страни
върху тази кухня. Не са налице каквито и да било данни ищцата да е възразила и при
подготвяне на проекта за ремонт на покривната конструкция на сградата, а преди
одобряването му е дала и съгласието си за това.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че е налице
от обективна и субективна страна осъществявано несмущавано владение от първия
ответник върху процесния имот, считано от 1981-1982г., повече от десет години,
годно да го направи собственик на претендираното оригинерно основание, към
което владение се е присъединил през 1997г. и вторият ответник по делото. Ответниците
са предприели през този период редица действия, включително ремонти дейности в имота,
вторият ответник го е декларирал като собствен, и двамата са го ползвали
самостоятелно и необезпокоявано, със съгласието и без противопоставянето на
ищцата, показали са ясно манифестирана воля, намерение за своене. Последното е
намерило външна изява в предприемането на гореспоменатите конкретни действия от
ответниците, които са били доведени до знанието на ищцата и са противопоставени
на същата. Няма никакви данни по делото ответниците да са променили
собственическото си отношение към процесния имот и в тази насока са налице
както писмени, така и гласни доказателства по делото, относно поддържането в
изправност, ремонтирането, стопанисването и третирането му като собствен.
Демонстрирано е по отношение и на ищцовата страна поведение, сочещо, че те упражняват
фактическа власт върху имота в пълен обем и за себе си.
Поради изложеното съдът приема, че в патримониума на
ответниците е налице придобито по давност право на собственост върху процесния
имот, което обуславя правното основание на владението на имота от тяхна страна.
С оглед на това предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан, а ищцовата претенция за разноски следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на втория ответник по делото направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. По
отношение на претенцията на първия ответник за присъждане на разноски по делото
за адвокатско възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, съдът намира, че
същата се явява неоснователна и недоказана. По делото липсват доказателства
договореното между страните по договора за правна помощ и съдействие адвокатски
хонорар да е реално заплатен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.П., ЕГН **********,*** против И.С.С.
с ЕГН ********** и К.И.С. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***,
иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено по отношение на
последните двама, че тя е собственик на недвижим имот, представляващ лятна
кухня с площ от 16 кв.м., построена в УПИ IX-2305, в квартал 198 по
регулационния план на гр. Г. О. и ги осъди да й предадат владението върху същия
имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН **********,*** да заплати на К.И.С. с
ЕГН **********,***, сумата от 300.00
/триста/ лева /, представляваща направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И.С.С. с ЕГН ********** и К.И.С. с
ЕГН **********,***, за присъдждане на сторените от него разноски по делото,
като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.С.П., ЕГН **********,*** за
присъждане на направените от нея разноски по делото в тежест на ответниците,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК,
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: