Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 16.05.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на шестнадесети
април две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1455 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 422 от ГПк.
Ищецът „Б.П.П.Ф.С. Ф., peг. № *****чрез Б.П.П.Ф.С.
клон Б., ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, законен
представител Д.Д. твърди, че с при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-*****,
А.Н.Х. дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На
26.10.2016 г. А.Н.Х. активирала, предоставената и от Б.П.П.Ф.С. П. рег.№ *****,
чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. кредитната карта № CARD-*****, с максимален кредитен
лимит в размер 1500.00 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции -
теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и
др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се
начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл. 14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възникнало
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
А.Н.Х. преустановила редовното обслужване
на кредитната карта на 01.04.2017 г., когато било последното плащане по нея,
като балансът по същата бил в размер на минус 1615.59 лева. Това принудило
кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с
длъжника и отправените и покани да погаси натрупалите се задължения доброволно,
ответницата продължила виновно да не изпълнява, което породирло интерес от
страна на Б.П.П.Ф.С. П. рег.№ *****, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. да потърси съдебна
защита на вземането си. За събирането на посочените суми, Б.П.П.Ф.С. П. рег.№ *****,
чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. предприело действия по съдебното събиране на вземанието
си, като било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК към Районен съд -гр. К.. По частно гражданско дело № 787/2018 г., била
издадена заповед за изпълнение, след което постъпило възражение от А.Н.Х. срещу
издадената заповед. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410,
задължението на ответника по кредитната карта било в размер на 1615.59 лева,
представляващо използваната главница в размер на 1294.48 лева, както и
договорна лихва от 01.04.2017 г. (първа пропусната вноска) до 10.11.2017 г.
(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума
в размер на 321.11 лева. А.Н.Х. дължала и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 65.70 лева (шестдесет и седем лева и 70 стотинки)
за периода от 10.11.2017 г. (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) до 11.05.2018 г. (дата на завеждане на дело). Към настоящия момент
ответникът дължал на дружеството следните суми: главница - 1294.48 лева; възнаградителна
лихва - 321.11 лева; законна лихва за забава - 65.70 лева, общо: 1681.29 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че А.Н.Х. дължи на „Б.П.П.Ф.С. Ф., peг. № *****чрез Б.П.П.Ф.С.
клон Б., ЕИК *********: сумата 1294.48
лева (хиляда двеста деветдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит, сключен
за кредитна карта № CARD-*****; сумата 321.11 лева (триста двадесет и един лева
и единадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.04.2017г. до 10.11.2017г.; сумата от 65.70 лева (шестдесет и пет лева и
седемдесет стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от
05.04.2016г. до 11.05.2018 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 29.05.2018г. до
изплащането на вземането, за които суми е издадена Заповед № 428 от 30.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 787/2018 г.
по описа на Районен съд К.. Претендира за разноските по заповедното
производство.
ПРИ УСЛОВИЕ на евентуалност, в случай, че
установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условие на евентуалност
предевява осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на
волеизявление за обвяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от исковата
молба на ответната страна.
Ответникът
А.Н.Х., с ЕГН ********** с адрес: *** чрез назначения от съда особен
представител, оспорва иска. От представените с исковата молба доказателства се
установявали по безспорен начин следните факти: На 28.12.2015 г. А.Н.Х.
подписала (сключила) Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
CREX-***** за финансиране на стоки и услуги — пералня INDESIT на стойност
449.00 лева с погасителен план, съдържащ падежни дати на месечни погасителни
вноски. Съгласно чл. 3 от договора при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост. В чл. 12 на
договора е уговорена възможност кредиторът да предостави на кредитополучателя
за ползване кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лева. В
исковата молба се твърдяло, че такава кредитна карта е издадена с максимален
кредитен лимит 1500.00 лева. Като доказателство за това се представяла „обратна
разписка”, като се твърдяло, че с нея се доказва предаване на кредитна карта и приложение
към договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит. В приложените към
исковата молба документи се съдържало копие от товарителница на М. Е. ООД. С
нея не се установявали твърдените от ищеца факти - за предаване на кредитна
карта и приложение към договор за потребителски кредит. Действително от
съдържанието на товарителницата се установяло, че тя касае пратка на Б.П.П.Ф.
до А.Н.Х., получена на 19.08.2016 г. със съдържание на пратката: документи, от
което не можело да се направи извод за конкретното съдържание на пратката, с
оглед на което твърдението, че с този документ се предава кредитна карта и
договор за кредит не се доказвал. Макар по силата на чл. 12 от основния договор
да се разкривала за кредитора възможност да предостави за ползване кредитна
карта с приложените към исковата молба документи, това не е се установявало.
Наличното приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от
28.12.2015 г. не носело подпис на кредитополучател или картодържател, и
доколкото липсвали доказателства то да е прието от ответника, не можело да
установи наличие на правоотношение, произтичащо от него. Представеното месечно
извлечение за отчетен период 16.09.2017 г. до 13.10.2017 г. не съответствало на
данните в исковата молба. В него се съдържала като разполагаема сума към
отчетната дата 115.59 лева при кредитен лимит 1500 лева, или разходвана сума
към тази дата 1384.41 лева, а в исковата молба се посочвало, че към 01.04.2017
г. балансът по картата бил минус 1615.59 лева, което съответствало на
неразрешен овърдрафт в размер на - 115.59 лева. Същевременно дължимата сума по
предходно извлечение била 1565.70 лева, т.е. нямало как към 01.04.2017 г.
балансът по картата да е равен на този към 13.10.2017 г. Поради изложеното
оспорва като недостоверно представеното месечно извлечение по кредитна карта от
13.10.2017 г. По въпроса за предсрочната изискуемост и настъпва ли тя от само
себе си, без кредиторът да направи изявление по отношение на длъжника за нея -
с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС
се произнесъл по въпроса за настъпване на предсрочната изискуемост на договор
за банков кредит. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на цитираното
тълкувателно решение в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
предсрочната изискуемост. Счита предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск, за недопустим.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал.
1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани
в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума. Следва
между страните по договора да е налице съгласие за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне
при настъпване на падежа и следва да е налице реално предаване на сумата,
предмет на договора. Посочените елементи от фактическия състав на договора за
заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат
установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената
тежест се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор
за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на
заемателя. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни
последици. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима
вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за
сделката, независимо от формата на волеизявленията. Това следва от същността на
договора за заем, който е реален. Безспорно, следва да е налице съгласие -
съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно -
фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена.
На 28.12.2015 г. страните са сключили договор
за потребителски кредит № CREX-***** за финансиране на стоки и услуги — пералня
INDESIT на стойност 449.00 лева с погасителен план, съдържащ падежни дати на
месечни погасителни вноски, по силата на който ищецът в качеството на кредитор
предоставил, а ответникът приел заем в общ размер на 484.92 лева, като
договорената сума била заплатена на търговеца, предоставящ вещта, а ответницата
се задължила да я върне в сроковете и условията, уговорени в договора – на 7
месечни вноски.
В чл. 12 на договора е уговорена възможност
кредиторът да предостави на кредитополучателя за ползване кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10000 лева. По делото е представено
приложение към договора, в което е
посочено, че ищецът скато кредитор отпуска на ответницата револвиращ
потребителски кредит в размер на 1500 и издава на ответницата кредитна карта
Мастъркард. В приложението са посочени лихвените проценти, задълженията на
кредитополучателя да заплаща минимална погасителна вноска. Представено е
месечно извлечение по кредитната карта към 13.10.2017 г., в което е посочено,
че усвоеният кредитен лимит е в размер на общо 1616.59 лева, сумата по
предходно извлечение е в размер на 1565.70 лева, а общо дебит сумата е в размер
на 49.89 лева. Минималната месечна вноска е в размер на 960 лева. Представена е
по делото товарителница от куриер, от която се установява, че кредиторът е
изпратил документи на ответницата, получени лично от нея на 19.08.2016 г.
Договорът е сключен на български език, подписан
е от ответника – кредитополучател, към него е издаден сертификат,
удостоверяващ, че застрахователят е приел срещу заплащане на застрахователна
премия да сключи с ответника застраховка „защита на плащанията“. Т.е. изпълнени
са изискванията на чл. 10, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ред. ДВ
бр.35/2014 г.), действаща към момента на сключването му - сключен е в писмена
форма, на хартиен носител, като не се спори, че е бил сключен в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. В приложението, касаещо издаване на
кредитната карта е отбелязано, че същото представлява неразделна част от
договора, т.е. подписвайки договора, ответницата е приела условията по него.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че липсват доказателства за
предоставяне на кредитната карта на ответника. В приложението към договора е
описана стриктна процедура по идентификация на картодържателя и не се спори, че
кредитната карта е била активирана. Т.е. с представената товарителница от
куриер, ищецът е изпълнил задължението си да докаже предоставянето на
средствата по договора за кредит, както и предоставянето на платежния
инструмент, чрез който същите могат да бъдат ползвани.
Действително, ищецът не е изпълнил
задължението си да обяви кредита за предсрочно изискуем, тук обаче следва да се
отчетат спецификите на револвиращия кредит. При установен факт, че ищецът е
отпуснал кредит в размер на 1500 лева, за което е издал кредитна карта и при
уговорени в приложението условия, кредитополучателят ежемесечно да заплаща минимална
погасителна вноска в размер на 60 лева до достигане на кредитен лимит от 1000
лева, и в размер на 120 лева до достигане на кредитен лимит от 1000 до 2000
лева (в случая – до 1500 лева). С представеното извлечение се установява, че
към 13.10.2017 г. ответницата е дължала общо погасителни вноски в размер на 960
лева, а общо дължимата сума по предходното извлечение е била в размер на
1565.70 лева, включваща лихви и застрахователна премия, съгласно уговореното в
договора. Дължимите месечни погасителни вноски с настъпил падеж към 13.10.2017
г., включващи задължението за главница и лихви са били в размер на 960 лева.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 28.05.2018 г., т.е. седем месеца
по-късно, и всички претендирани погасителни вноски са с настъпил падеж към
датата на подаването му – след надвишаване на сума в размер на 1000 лева,
месечната погасителна вноска е била в размер на 120 лева, платима до 1-во число
на месеца, следващ издаването на съответното извлечение. В последното
извлечение е посочена и дължимата лихва за последния месец, а размерите на
задължението не са оспорени от ответника. Съгласно решение №139/05.11.2014г. по т.д.
№57/2012г. на I т.о. на ВКС, когато размерът и падежите на вноските и лихвите
са определени в договора, за настъпване на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяване на обстоятелствата по чл.418 ал.3 от ГПК. Тоест няма нужда от
уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост. В случая срокът за плащане
на всички вноски е изтекъл, към момента на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 28.05.2018 г., при задължение на кредитополучателя да плаща месечна
погасителна вноска в уговорен между страните размер. Ответникът
– при лежаща върху него доказателствена тежест, не твърди и не установява да е
погасил дължимият остатък. Ищецът не може и не следва да доказва, че не му е
платено, тъй като това е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. При
това положение исковете се явяват основателни и доказани в пълните предявени
размери, доколкото погасителния план и извлечението за размер на дълга не е
оспорено от ответника. При липса на
доказателства за извършено плащане, исковете се явяват основателни и следва да
се уважат.
ОТНОСНО разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед
изхода на спора, на ищеца следва да присъдят сторените в настоящото
производство деловодни разноски съобразно представения списък на разноски по
реда на чл. 80 ГПК в общ размер на 649.78 лева. С оглед задължителните указания
по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, на ищеца следва да присъдят сторените в заповедното
производство разноски в
размер на 33.60 лева за внесена държавна и 50 лева за възнаграждение на
юрисконсулт или общо разноски в размер на 80.63 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с
чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, че А.Н.Х. с ЕГН **********
*** дължи на Б.П.П.Ф.С. Ф., peг. № *****чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б., ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:***, законен представител Д.Д.: сумата
1294.48 лева (хиляда двеста деветдесет и четири лева и четиридесет и
осем стотинки), представляваща главница по договор за револвиращ потребителски
кредит, сключен за кредитна карта № CARD-*****; сумата 321.11 лева (триста двадесет и един
лева и единадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.04.2017г. до 10.11.2017г.; сумата от 65.70 лева (шестдесет и пет лева и
седемдесет стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от
05.04.2016г. до 11.05.2018 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 29.05.2018г. до
изплащането на вземането, за които суми е издадена Заповед № 428 от 30.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 787/2018 г.
по описа на Районен съд К..
ОСЪЖДА А.Н.Х. с ЕГН **********
*** дължи на Б.П.П.Ф.С. Ф., peг. № *****чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б., ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:***, законен представител Д.Д. направените по настоящото производство
разноски в размер на 649.78 лева (шестстотин четиридесет и девет лева
седемдесет и осем стотинки) и разноските по ЧГрД № 1458/2017 г. по описа на
Районен съд К. в размер на 80.63 лева (осемдесет лева шестдесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.