№ 68
гр. Бургас , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Кирил Г. Стоянов
Секретар:Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Кирил Г. Стоянов Въззивно търговско дело №
20202001000159 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод въззивната жалба на А. Н. Г. ,
ЕГН ********** , от гр.Бургас против Решение №506 от 07.01.2020 г.
, постановено по т.д.№475/2018 г. по описа на ОС – Бургас , с което е
отхвърлен иск за отмяна на решения на общото събрание на
„П.“ООД, ЕИК ***** , обективирани в протокол от 03.09.2018 г.
Решението на окръжния съд се оспорва като неправилно ,
постановено в противоречие с материалния закон и събраните
доказателства. Въззивникът сочи , че е съдружник във въпросното
ООД като притежава 25 дяла от капитала на дружеството, всеки един
от тях с номинална стойност от 100 лв. , представляващи 50% от
капитала. Обективираните в протокола от 03.09.2018 г. решения на
общото събрание касаят: 1. Решение за изключване на А. Г. поради
неизпълнение на задължението му да внесе в срок до 31.08.2018 г.
дължимата от него допълнителна парична вноска в размер на 52 700
лв.; 2. Имуществените последици с изключения съдружник Г. се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца , през
1
който е настъпило прекратяването на участието на съдружника
съгласно чл.16 от Дружествения договор; - в резултат на
изключването дяловете на изключения съдружник се поемат от
другия съдружник – Т.З. , който притежава 50 дяла по 100 лв. – или
100% от капитала на дружеството; - приема се нов съдружник - С.З.
като се дава съгласие за прехвърляне на 5 дяла на стойност по 100 лв.
от съдружника Т.З. на новия съдружник С.З.. Излага се в жалбата
фактическата обстановка – първоначално – с връчването на 09.08.2018
г. на нотариална покана , с която управителят на дружеството
уведомява А. Г. за неизпълнението на взетото на 03.01.2018 г.
решение на ОС на дружеството за внасяне на допълнителна парична
вноска , която за А. Г. възлиза на 52 700 лв. и че по този начин
действа против интересите на дружеството. С поканата е определен
срок – до 31.08.2018 г. за внасяне на паричната сума. В противен
случай ще бъде отправено предложение до ОС за изключването му
като съдружник. На 03.09.2018 г. е проведено ОС. В исковата си
молба до окръжния съд ищецът – въззивник е посочил, че решението
на ОС на дружеството от 03.01.2018 г. за извършването на
допълнителни парични вноски е взето на събрание без негово
участие. Според страната реално едва с поканата за събранието на
03.09.2018 г. управителят на дружеството определя срок за внасяне
на допълнителните парични вноски / до 31.08.2018 /. Съгласно обаче
чл.134 ал.1 от ТЗ съдружниците могат да бъдат задължени да
направят допълнителни парични вноски за определен срок от ОС. В
този смисъл е и чл.13 б.“в“ от Дружествения договор. Протокол от
общо събрание от 03.01.2018 г. се появява едва с отговора на исковата
молба като освен това се появява и срок за извършване на паричните
вноски – 31.05.2018 г. До събранието на 03.09.2018 г. тези факти не са
били известни. На практика А. Г. е изключен като съдружник заради
неизпълнение на взетото решение за допълнителни парични вноски в
определен от другия съдружник срок , който е действал като
управител. Единствения срок , който е бил определен е този от
управителя З. в нотариалната покана до А. Г. от 30.07.2018 г. ,
връчена на Г. на 09.08.2018 г. Съгласно Решение №3 от 19.02.2010 г.
по т.д.№482/2009 г. на ВКС в самото предупреждение по чл.126 ал.1
2
т.4 от ТЗ следва да бъде посочено основанието за изключване на
съдружника като невнасянето на допълнителната вноска по т.4 би
следвало да е обективен факт и по отношение на него
конкретизацията следва да бъде с оглед размера и срока на
неизпълнение. В настоящия случай е налице определен срок от
управителя на дружеството.Съгласно съдебно-графологична
експертиза подписа в протокола от проведеното на 03.01.2018 г. ОСС
на „П.“ООД не е на А. Г. , а е бил имитиран. Според въззивника без
никаква аргументация съдът е допуснал тройна експертиза, като
сравнителен материал са ползвани , посочени от ответника
документи, не и свободни образци. Като се излагат аргументи се
прави оплакване , че съдът в нарушение на чл.201 от ГПК не
допуснал повторна тройна експертиза. Прави се алтернативно искане
– тройната експертиза , въз основа на която е обосновано
отхвърлителното решение поради допускането й в нарушение на
основанията по чл.201 от ГПК да не бъде кредитирана. Ако не се
приеме това искане на основание чл.266 ал.3 от ГПК да се назначи
нова тройна експертиза със задачи , поставени на първоначалната на
основания направените искане пред Окръжния съд. Моли се за
постановяване на решение , с което да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго решение , с което да се приеме за
основателна и доказана претенцията на А. Г. за отмяна като
незаконосъобразни на решенията на ОС на „П.“ООД , обективирани
в протокола от 03.09.2018 г. Жалбата се поддържа пред съда чрез
процесуалния представител на въззивника – адвокат.
В законоустановения срок по делото е бил депозиран отговор
на въззивната жалба от страна на „П.“ООД, ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление – гр.Бургас , представлявано от управителя си
Т.З. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна , поддържа се
като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Според
страната от въззивната жалба изобщо не става ясно в какво се състои
неправилността на първоинстанционното решение , по какви причини
се иска то да бъде отменено. Оспорва се като неоснователно
възражението на ищеца – въззивник , че на 03.01.2018 г. не е
провеждано ОСС на „П.“ООД. Страната сочи , че безспорно е
3
установено , че съдружникът Т.З. още през 2010 – 2011 г. е внесъл
допълнителни парични вноски в дружеството в размер на 105 400 лв.,
която сума е била дължима към 01.01.2018 г. Съдружниците са се
споразумели да направят допълнинелни парични вноски като всеки от
тях внесе сумата от 52700 лв. , които суми следва да се внесат в срок
от 5 г. считано от датата на плащането им като това е следвало да
стане до 31.05.2018 г.Излагат се доводи , че дори и да не е подписан
протокола от съдружника Г. съгласно практиката на ВКС – решение
на ОС , което е взето в нарушение на процедурата по свикването и
провеждането на ОС, наличието на кворум и необходимо мнозинство
за вземане на решения води до тяхното опорочаване , но не ги прави
липсващи , а незаконосъобразни. Така в случай , че А. Г. е считал , че
решението от 03.01.2018 г. е взето без негово участие е следвало в 14
– дневен срок да предяви иск за установяване на
незаконосъобразността на това решение. След като не го е направил ,
то взетите решения са влезли в сила и обвързват всички съдружници
, дори и същите да са приети в нарушение на императивни правила на
Търговския закон. Поради това страната заключава , че взетите на
03.01.2018 г. решения на ОСС обвързват съдружника Г. и той не може
да ги оспорва повече. Дори и да се допусне , че не е присъствал на
събранието на 03.01.2018 г. той е обвързан от решението за внасяне
на паричната вноска до 31.05.2018 г. Нещо повече - съдружникът Г.
след получаване на нотариалната покана няма начин как да не узнае
за взетите решения от събранието на 03.01.2018 г. Въпреки това той
не е предприел никакви действия – въпреки ,че е имал право да
изиска протокол от ОС , да обжалва взетите решения. Според
въззиваемата страна той е бил наясно с взетите вече решения.
Оспорва се изобщо относимостта на спора за решенията на ОСС от
03.01.2018 г. към настоящия спор – тъй като решенията на ОСС не са
обжалвани и са влезли в сила.Според страната извършените спрямо
съдружника Г. действия са напълно правилни и законосъобразни. В
нотариалната покана , връчена му на 09.08.2018 г. не е било
необходимо да се сочи срока 31.05.2018 г. , тъй като има препращане
към решенията на ОСС от 03.01.2018 г. , а и този срок е изтекъл.Даден
му е бил допълнителен срок / до 31.08.2018 г/ което е в интерес както
4
на дружеството , така и на самия съдружник , за да запази
членственото си правоотношение. В този смисъл страната сочи , че
възражението на ищеца – въззивник , че бил изключен поради
нарушаване на допълнително определения от управителя срок , а не
този определен от ОСС е неправилно. От това , че не се е съобразил с
допълнително определения му срок не означава , че първоначално
определения му срок от ОСС не съществува. Според страната
първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода , че
„дружеството е спазило изискванията на закона за провеждане на
цитираната процедура , като крайния резултат следва да се приеме
като законосъобразно настъпил“. Оспорва се и възражението , че
съдът неправилно е кредитирал заключението по тройната
експертиза, а не единичната такава. Според въззивника тази
експертиза е неправилна , тъй като е използван сравнителен материал
, който не бил безспорен относно неговото авторство / посочени от
ответника образци/. Излагат се аргументи оборващи тази теза като се
сочи , че всъщност сравнителния материал ползван от двете
експертизи се припокрива в по-голямата си част , поради което
оспорването, че сравнителните образци не са с безспорно авторство
е неоснователно. На следва място при приемане на конкретно
експертно заключение както е в настоящия случай съдът следва да
изложи мотиви защо приема , респ. – отхвърля съответното
заключение, респ. – защо дава вяра на едното , а не на другото
заключение : - в обжалваното решение съдът е изложил такива
мотиви, поради което извода на съда е обоснован. Като неоснователна
се окачествява жалбата и в частите и против решението , касаещо
отхвърлителните части относно следващите решения на ОСС от
03.09.2018 г.: - няма изложени аргументи защо жалбоподателят счита
, че след като е изключен като съдружник не му е позволено да
гласува по следващите точки от дневния ред – приемане нов
съдружник, разпределение на дяловете и т.н. Моли се за отхвърляне
на въззивната жалба в цялост като неоснователна и се остави в сила
обжалваното решение на окръжния съд.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок като е
внесена определената от съда държавна такса. Жалбата е подадена от
5
надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд с
правен интерес за обжалване на постановения съдебен акт. Препис от
жалбата е връчена на насрещната страна и правото на отговор е
упражнено. Въззивната жалба е допустима.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за
установено следното:
Производството по делото е било образувано по исковата молба
на А. Н. Г. против „П.“ООД с правно основание чл.74 ал.1 от тТЗ.
Ищецът се е легитимирал като съдружник в ответното дружество ,
притежаващ 25 дяла от капитала на дружеството всеки от тях по 100
лв. – или – на 50% от капитала на дружеството. Ищецът твърди , че на
09.08.2018 г. му е била връчена нотариална покана , с която
управителят на дружеството Т.З. го уведомява за внасяне на парична
вноска в размер на 52 700 лв. в срок до 31.08.2018 г. като при
неизпълнение е посочено , че ще бъде отправено предложение до
общото събрание за изключването му като съдружник. В същата
покана е свикано и общо събрание на дружеството на 03.09.2018 г.
Като точка от дневния ред на това събрание е предвидено и
разглеждане на молба на С.З. за приемането му като съдружник и
даване на съгласие за прехвърляне на 5 дружествени дяла на стойност
по 100 лв. от съдружника Т.З. на С.З.. На 03.09.2018 г. е било
проведено общото събрание на дружеството , което взело решение за
изключването на А. Г. като съдружник поради неизпълнение на
задължението за допълнителна парична вноска от 52 700 лв. Ищецът
оспорва взетото решение. Твърди , че на 03.01.2018 г. не е било
провеждано събрание и не е било вземано решение за допълнителни
парични вноски. Дадения с нотариалната покана срок до 31.08.2018 г.
е от управителя на дружеството , а чл.134 ал.1 от ТЗ такова
задължение за съдружниците може да бъде прието само от общото
събрание. Оспорват се като незаконосъобразни и последващите
решения на ОС – за поемане на притежаваните дялове от
съдружника Т.З. , за приемане на нов съдружник и х.прехвърлянето
на него на дружествени дялове като се прави оплакване , че не му е
била дадена възможност за участие в гласуването при вземането на
последващите решения от общото събрание. Поради това се моли за
6
отмяна на приетите от ОС на „П.“ООД решения , обективирани в
протокол от 03.09.2018 г. , а именно: 1. Решение за изключване на А.
Г. поради неизпълнение на задължението му да внесе в срок до
31.08.2018 г. дължимата от него допълнителна парична вноска в
размер на 52 700 лв.; 2. Имуществените последици с изключения
съдружник Г. се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на
месеца , през който е настъпило прекратяването на участието на
съдружника съгласно чл.16 от Дружествения договор; - в резултат на
изключването дяловете на изключения съдружник се поемат от
другия съдружник – Т.З. , който притежава 50 дяла по 100 лв. – или
100% от капитала на дружеството; - приема се нов съдружник - С.З.
като се дава съгласие за прехвърляне на 5 дяла на стойност по 100 лв.
от съдружника Т.З. на новия съдружник С.З.. В допълнителната
искова молба се твърди , че представения протокол от 03.01.2018 г. е
съставен за нуждите на процеса като се оспорват твърденията на
ответната страна относно допълнителните парични вноски.
Ответната страна е оспорила предявения иск като неоснователен
като се сочи , че А. Г. е взел участие в проведеното на 03.01.2018 г.
общо събрание и е подписал протокола с взетите решения. Сочи се
че ищецът не е бил лишен от право да участва в гласуването , тъй
като оповестителното действие на вписването в ТРРЮЛНЦ съобразно
чл.140 ал.4 от ТЗ не се отнася за отношенията между съдружниците и
дружеството , между които пораждат незабавен ефект: - изключеният
съдружник не участва в ОС, не гласува , не участва в работата му.
Сочи се също така в допълнителния отговор , че Г. е разполагал като
съдружник с иск относно взетите решения на събранието от
03.01.2018 г, но това не е сторено дори след соченото от него
„узнаване“ при получаване на нотариалната покана.
Съдът е констатирал , че се представя протокол за проведено
събрание от 03.01.2018 г с подписите на двамата съдружници, на
което е било взето решение в срок до 31.05.2018 г. да се направят
допълнителни парични вноски , от което произхожда задължение и за
ищеца в размер на 52 700 лв. В този срок ищецът не е внесъл сумата.
Поради това с нотариална покана от 30.07.2018 г. ищеца Г. е бил
уведомен за свикване на общо събрание на 03.09.2018 г. с посочен
7
дневен ред, вкл. – и за изключване на съдружника Г. ако в срок до
31.08.2018 г. не внесе определените 52 700 лв. Сумата отново не е
била внесена в дадения срок. На 03.09.2018 г. е било проведено
събранието на „П.“ООД с вземане на горепосочените решения ,
предмет на отмяна по исковата претенция поделото. Приложени по
делото са документи , от които съдът е установил превеждани от
Т.З. суми по сметка на дружеството. Извършена е била и съдебно-
икономическа експертиза в тази насока , според което задълженията
на „П.“ООД към съдружника З. към 01.09.2018 г. е било в размер на
113 150 лв. , а към 16.09.2019 г. – 331 450 лв. По делото пред
първоинстанционния съд по повод подписа на протокола от
03.01.2018 г. на А. Г. са извършени две почеркови експертизи.
Единичната на в.л.Щ.Н. сочи , че подписа на ищеца Г. е бил
имитиран , а тройната експертиза сочи , че този подпис е на А. Г.. От
така събраните доказателства съдът е направил извода за
неоснователност на исковата претенция. Кредитирано е експертното
заключение на тройната експертиза , според която подписът на
протокола от 03.01.2018 г. е на А. Г.. От това е направен извод , че
ищецът Г. е участвал във вземането на решение за допълнителните
парични вноски – т.е. – легитимно общо събрание е взело решението
за паричните вноски и срока за внасянето им.Решението за паричните
вноски вкл. - и относно срока е било взето от общото събрание, а не
от управителя лично. Решено е било паричните вноски да бъдат
направени до 31.05.2018 г. Доказателства за изпълнението на това
задължение обаче по делото не са били представени. Изпратената до
съдружника Г. от управителя нотариална покана съдържа нов срок за
изпълнение – едномесечен , в който срок отново не се констатира
изпълнение. В поканата е била вписана и санкцията за неизпълнение –
свикване на общо събрание на дружеството и изключване на
съдружника на основание чл.126 ал.3 т.4 от ТЗ. Съдът е констатирал ,
че дружеството е спазило изискванията на закона за провеждане на
процедурата по изключване като приема крайния резултат за
законосъобразно настъпил. Сочи се , че уреждането на освободените
дялове и приемането на нов съдружник е отделна процедура , в която
изключеният съдружник не участва , тъй като спрямо него
8
последиците от изключването вече са настъпили. В тази насока
първоинстанционният съд е намерил за правилно посочена
съдебната практика от ответната страна – относима към процесния
случай – Решение №100 от 04.06.2010 г. по т.д.№799/2009 г. на ВКС,
ТК, ІІ о; Решение №39 от 15.04.2011 г. по т.д.№526/2010 г. на ВКС
ТК , І т.о., Решение №157 от 03.01.2017 г. по т.д.№2210/2015 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. От експертното заключение по икономическата
експертиза съдът е заключил , че задълженията на „П.“ООД към
съдружника З. към м. януари 2018 г. възлизат на 113 150 лв.
Констатира се неизпълнение на задължението от страна на
съдружника Г. – както в срока до 31.05.2018 г. , така и в
допълнителния , даден с нотариалната покана – 31.08.2018 г.
Изложените от ищеца доводи са приети за неоснователни – по
въпроса за аналогията с разпоредбата на чл.126 ал.1 от ТЗ относно
задължението на управителя да даде допълнителен срок за внасяне на
допълнителната парична вноска, позоваването на Решение
№3/19.02.2010 г. по т.д.№482/2009 г. на ВКС – неотносима към
настоящия процесен случай , за извършените от съдружника З.
вноски в дружеството и притежаваните от него суми, също -
възражението за наличие на конфликт между съдружниците и др.
При така установената фактическа обстановка и доказателства съдът
е установил предявените искове за неоснователни и ги е отхвърлил
като е присъдил в полза на ответника направените по делото
разноски.
С въззивната жалба ищецът възразява по констатациите и
изводите на първоинстанционния съд, обжалва като неправилно и
незаконосъобразно решението. Моли за отмяната на решението и
отмяна на оспорените решения на общото събрание на „П.“ООД
обективирани в протокола от 03.01.2018 г. По направеното в жалбата
искане пред въззивната инстанция е назначена и извършена
повторна тройна почеркова експертиза от други три вещи лица в
съответствие с установената съдебна практика - Решение №107 от
02.07.2020 г. постановено по гр.д.№2461/2019 г. на ВКС ІV г.о. Въз
основа на представения по делото сравнителен материал вещите
лица заключават, че подписа положен след текста „Съдружници: А.
9
Г.“ в представения оригинал на Протокол от 03.01.2018 г. от
проведено общо събрание на съдружниците на „П.“ООД се
установява , че този подпис е положен от А. Н. Г. . Пред съда по
повод зададени от процесуалния представител на въззивника въпроси
вещите лица поясняват , че при извършеното изследване са
установени само съвпадения , но не и различия между изследвания
подпис и сравнителните образци и поради това са посочени
изключително и само съвпадения : - всички подписи са с абсолютно
еднакви признаци като има някаква вариантност на изпълнение на
отделните елементи – например: - при един подпис върхът на буквата
„А“ е ъгловиден, при друг подпис е примковиден , но това се дължи
на вариантност на изпълнението , което е характерно за всеки един
почерк.
При така установената фактическа обстановка по
основателността на въззивната жалба съдът съобрази следното:
Установено по делото е , че ищецът – въззивник А. Г. и Т.З. са
съдружници в „П.“ООД. Ищецът – въззивник на общо събрание ,
проведено на 03.09.2018 г. е бил изключен като съдружник заради
неизпълнение на задължението му да внесе в срок до 31.08.2018 г.
допълнителна парична вноска в размер на 52 700 лв. като на това
събрание са приети и други решения относно имуществените
последици от изключването на съдружника Г. от дружеството , както
и по приемане на нов съдружник и прехвърляне на дружествени
дялове на този нов съдружник. Ищецът претендира отмяната на
всички приети решения , прави оплакване , че незаконосъобразно му е
била отнета възможността да участва в работата на събранието по
гласуването по точките от дневния ред. Същият оспорва изобщо
наличието на валидно взето решение за допълнителни парични
вноски на събранието на дружеството на 03.01.2018 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на А. Г.
въз основа на направения от приетата тройна почеркова експертиза,
заключаваща че подписа положен на протокола от събранието от
03.01.2018 г. е на А. Г. – следователно взето е валидно решение на
събрание на съдружниците относно допълнителните парични вноски
и срока , а не както твърди ищеца – че той не е знаел и не е взел
10
участие в това събрание,че подписа на протокола не е негов. Същата
теза се поддържа и пред въззивната инстанция в жалбата като се
прави искане за повторна тройна почеркова експертиза с оглед
противоречието между единичната и тройната експертиза. Според
ищеца – въззивник окръжният съд не е обосновал извода си защо
кредитира заключението на тройната експертиза, според него
сравнителния материал за извършване на експертизата не е подбран
правилно. Въззивната инстанция с оглед на направените възражения
и практиката на ВКС допусна назначаването на нова повторна тройна
почеркова експертиза от други три вещи лица като заключението
повтаря извода на тройната почеркова експертиза приета в
първоинстанционното производство : - подписа, който се оспорва от
ищеца – въззивник на протокола от 03.01.2018 г. от събранието на
съдружниците е положен от А. Г. като вещите лица нямат никакви
колебания в изводите си. Съдът кредитира заключението на вещите
лица Ц. Б. В. и при наличието на еднозначни изводи на две тройни
почеркови експертизи по делото намира възраженията и твърденията
на ищеца – въззивник за неподписване на протокола от 03.01.2018 г.
от негова страна за недоказани и неоснователни. Следователно –
направените от първоинстанционния съд изводи за знанието и
участието на ищеца – въззивник по вземането на решения на
събранието на 03.01.2018 г. са правилни – А. Г. не само е знаел за
приетото решение за допълнителните парични вноски от страна на
съдружниците и срока за внасянето им , но и самият той е участвал
при вземането му. От това следва , че и решението за срока за
извършване на вноските е взето от общото събрание , а не от
управителя лично. Възраженията на въззивника в тази насока се
явяват неоснователни и недоказани. Липсата на изпълнение по
допълнителните парични вноски от страна на въззивника като
съдружник е безспорно – както в определения от събранието срок –
до 31.05.2018 г. така и в допълнително дадения срок с нотариалната
покана – до 31.08.2018 г. Ирелевантно е по спора по делото по какъв
начин са били направени паричните вноски от другия съдружник – З.
/ както се сочи в случая – чрез прихващане/. С оглед на това
основанията за изключване на съдружника Г. са налице и решението
11
на събранието от 03.09.2018 г. е законосъобразно.Като стига до
същите изводи с тези на първоинстанционния съд настоящият
съдебен състав на основание чл.272 от ГПК изцяло възприема
мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на
исковата претенция във всичките й пунктове: - относно
изключването на ищеца Г. като съдружник на основание чл.126 ал.3
т.4 от ТЗ – като санкционна последица от неизпълнението на
задължението за внасяне на допълнителната парична вноска, както и
относно уреждането на освободените дялове и приемането на нов
съдружник като отделна процедура , в която изключения съдружник
не участва.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба на А. Г. против
решението на окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен иск за отмяна
на решения на общото събрание на „П.“ООД, обективирани в
протокол от 03.09.2018 г. се явява изцяло неоснователна и недоказана
и обжалваното решение поради това следва да бъде потвърдено.
Разноски от въззиваемата страна не са искани за присъждане поради
което съдът в тази насока не следва да се произнася.
Мотивиран от горното , Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №506 от 07.01.2020 г. , постановено по
т.д.№475/2018 г. по описа на ОС – Бургас , с което е отхвърлен иск за
отмяна на решения на общото събрание на „П.“ООД, ЕИК ***** ,
обективирани в протокол от 03.09.2018 г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от уведомяването му
на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13