Решение по дело №16836/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  262961/16.12.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ

 

при секретар Валентина Милчева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 16836 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена искова молба от Й.В. Иванова, ЕГН **********, с адрес: ***, с която срещу „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, са предявени частични обективно кумулативно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 лв. /десет лева/, част от сумата от 513 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, решетка декоративна част 1 ч.рем., дифузьор радиатор долен, в резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № 440117031038541/07.07.2017 г. за „КАСКО“ на лек автомобил *, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /30.12.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 лв. /десет лева/, част от сумата 119,84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 11.09.2018 г. – 29.12.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 В открито съдебно заседание по делото е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на техните размери до сумите от 533 лв. главница и 124 лв. обезщетение за забава.

В исковата молба ищцата Й.В. * твърди, че на 07.07.2017 г. е сключила с ответника договор за застраховка „КАСКО“ за лек автомобил * със срок на действие една година. Сочи, че по време на действие на застрахователния договор на 28.05.2018 г. е възникнало застрахователно събитие, в резултат на което са причинени увреждания по автомобила, за което е уведомила застрахователя на 30.05.2018 г и е образувана преписка по застрахователна щета. Излага, че е извършен оглед на автомобила и е съставен опис, като ответникът е заплатил застрахователно обезщетение по щетата в размер на 276,79 лв. Твърди, че след проучване на пазара по отношение на стойността на ремонта е констатирала, че е необходима сумата от 790 лв. Счита, че застрахователят не е заплатил в цялост дължимото от него застрахователно обезщетение, поради което и предявява настоящия иск. Претендира и законна лихва върху размера на обезщетението от датата на приключване на застрахователната щета – 11.09.2018 г. до подаване на исковата молба, като предявява частичен иск в тази връзка. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът „Д.З.“ ЕАД, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „КАСКО“ за лек автомобил *, като сочи, че обезщетението се определя съобразно експертна оценка от застрахователя, за което се предоставя отстъпка от премията. Не оспорва, че на 30.05.2018 г. е подадено уведомление за щета до застрахователя, за което е образувана застрахователна преписка. Сочи, че е определил размера на обезщетението и е заплатил сумата по банкова сметка ***,79 лв Твърди, че в полза на ищцата се дължи обезщетение съобразно експертна оценка, което е по-ниско от това дължимо за реално претърпените вреди, доколкото и застрахователната премия е по-ниска и застрахователят отговора само до размера на извършената от него оценка, каквито са и условията на застрахователния договор. Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа отговора. Представя писмена защита.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско” по застрахователна полица № 440117031038541 от 07.07.2017 г., за лек автомобил „*, със срок на действие от 13.07.2017 г. до 12.07.2018 г. На 28.05.2018 г. е настъпило застрахователно събитие на паркинга на ул. „* в гр. Варна - увреждане на предна броня, решетка декоративна част 1 ч.рем., дифузьор радиатор долен. На 30.05.2018 г. ищецът е уведомил застрахователя, който е извършил оглед на автомобила и съставил опис по щета № 440010311804271/30.05.2018 г., след което заплатил на ищеца сумата от 276,79 лв. застрахователно обезщетение.

Съобразно заключението на вещото лице А.В. общата стойност на разходите за труд и резервни части по средни пазарни цени за обезвреда на автомобила в размер на е 813,30 лв.

 Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 405 КЗ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка “КАСКО”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие и че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие (не се спори); че вследствие на събитието е претърпяла твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; както и че е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатила дължимата застрахователна премия и е изпълнила задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи (не се спори).  В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на претърпените от ищеца имуществени вреди.

Между страните няма спор, че е налице валидно сключена застраховка „КАСКО" по застрахователна полица № 440117031038541/07.07.2017 г. на лек автомобил *, със срок на действие 13.07.2017 г. – 12.07.2018 г.  На 30.05.2018 г. ищцата е уведомила ответника-застраховател за настъпилото застрахователно събитие и същият е извършил оглед на автомобила, изготвил е снимков материал и е съставил опис на щетите по претенция № 440010311804271/30.05.2018 г., в която описал увредените части: увреждане на предна броня, решетка декоративна част 1 ч.рем., дифузьор радиатор долен. В полза на ищцата е заплатена сумата от 276,79 лв. като застрахователно обезщетение във връзка с щетите по автомобила.

Извършеното от застрахователя частично плащане, предхождащо процеса, съставлява и признание за наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и изплащане на обезщетение.

Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г.,  ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.

От заключението на вещото лице се доказа, че средната пазарна стойност за възстановяване на уврежданията по автомобила е 813,30 лв. След приспадане на размера на извършеното плащане от 276,79 лв., оставащата сума за възстановяване на автомобила е в размер от 536,51 лв.

Възражението на ответника, че следва да се дължи по-ниско обезщетение противоречи на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която изключение се допуска само при подзастраховане или застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито хипотези в случая не се твърдят и не се установяват по делото.

С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 533 лв. е основателен и следва да бъде изцяло уважен, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението. Основателен е и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 124 лв. в размер на законната лихва за периода 11.09.2018 г. – 29.12.2020 г., за който период застрахователят е бил в забава.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски, от които 103 лв. заплатена държавна такса, 151,50 лв. за депозит за вещо лице. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата и сумата в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, р-н *, ДА ЗАПЛАТИ на Й.В. *, ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 533 лв. /петстотин тридесет и три лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, решетка декоративна част 1 ч.рем., дифузьор радиатор долен, в резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № 440117031038541/07.07.2017 г. за „КАСКО“ на лек автомобил *, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /30.12.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 124 лв. /сто двадесет и четири лева/, представляваща обезщетение за забава за периода 11.09.2018 г. – 29.12.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, р-н *, ДА ЗАПЛАТИ на Й.В. *, ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 254,50 лв. /двеста петдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, р-н *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 1, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита, на основание чл. 38 ЗА.

Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по представената банкова сметка *** ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА с IBAN: ***.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.

 

 

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: