Решение
гр. С., 12.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11 484
по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът Й.Д.Т. твърди, че на 09.05.2015 г. около 23.30
ч. излязъл от жилищната кооперация на ул. „Годеч” 43 и се е запътил към
автомобила си, паркиран на ул. „Ф.Ш.”, където нямало улично осветление и
пропаднал в необезопасена шахта. В резултат на падането получил счупване на
лявата подбедрица. Бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов”, където претърпял
операция на счупения крайник. На 26.06.2015г. ищецът бил приет повторно в
болница, където отново бил опериран за отстраняване на поставения остеосинтезен
материал. Твърди, че към настоящия момент не е излекуван напълно, крайникът му
все още е оточен и изпитва силни болки. Претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40 000 лв. от С.О.. Сочи, че бездействието на длъжностните
лица, за които общината е отговорна, се изразява в това, че не са предприети
действия за обезопасяване на шахтата, намираща се на ул. „Ф.Ш.” до жилищна
кооперация с адрес ул. „Годеч” 43. Претендира законна лихва върху сумата от
09.05.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът С.О., оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Оспорва наличието на неимуществени вреди у ищеца. Заявява, че
няма данни в общината да са постъпвали сигнали за наличието на необезопасена
шахта на процесния адрес, както и данни от извършвани ремонтни дейности на този
адрес. Твърди, че на въпросната дата е имало улично осветление на адреса. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като приноса на
последния за вредите е 2/3.
Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Като
свидетели по делото са разпитани Р.М.Т. (съпруга на ищеца) и З.Б.У. (зет на
ищеца). Свидетелката разказва, че процесните събития се случили на 9 май 2015
г. около 11.30 вечерта, в района на кръстовището между ул. Ф.Ш. и ул. Годеч. Тя
и съпругът й били на гости на едната си дъщеря и когато си тръгвали, последната
ги помолила да изхвърлят боклука. Било много тъмно, уличното осветление не
работело, ищецът искал да изхвърли боклук в кофите, но внезапно пропаднал в
шахта, която била без капак и се намирала до тротоара, почти до бордюра. Ищецът
извикал, че си е счупил крака и след като свидетелката повикала зет им,
извадили пострадалия от канавката. Видели, че кракът е счупен много жестоко,
тъй като подбедрената кост на левия крак стърчала отстрани. Наложила се сложна
операция и ищецът престоял в болнично заведение 9 дни. Поставени му били пирон
и винтове, гипс, и бил изписан. Лечението продължило в домашна обстановка –
ищецът ходел до тоалетна с проходилка, след 3-4 месеца започнал да ползва
патерици, а след това бастун. За шест месеца той ползвал отпуск по болест, а
сега ходел за малко в магазина за хранителни стоки, където работел и се
прибирал, като така бил нарушен трудовия му график. Понастоящем не можел да
стои много дълго време на крака си, тъй като той се подувал. В периода на
лечение той изпитвал болки, ползвал аналгин и диклак. От инцидента получил
емоционален срив, животът му се променил, но опитвал се да се стабилизира и не
говорел често за произшествието.
Св.
Узунов разказва, че ищецът бил нагости в дома му. Пред блока им имало канавка,
която продължавала 4 метра и накрая имало дълбока около 1,80 дупка, с вид на
трап. Тази канавка, която продължавала под земята, никога не е имала покритие
или обезопасяване отгоре. Свидетелят сочи, че когато отишъл да помогне на
пострадалия, той бил много изплашен, тъй като кракът бил „на кост“. Узунов
сочи, че ищецът в компания разказвал за инцидента и му споделял, че сега има
отоци и болки. Пострадалият Т. куцал, а ако натоварел крака повече от 20-30
минути той се подувал и поради това трябвало да седне.
Приета
по делото е СТЕ, изготвена след проучване на мястото на инцидента, е дала
становище, че пред процесната жилищна сграда с административен адрес ул. Годеч
№ 43 в близост до ул. Ф.Ш., има тротоар. Канавката, попадаща по план върху тротоара не е обезопасена с решетки,
с изключение на два участъка пред търговски обект и пред рампа на подземен
гараж. Въпросната шахтата, попада
също в терен, отреден за тротоар по
ул. Ф.Ш.. Тя има размери 0,80 м. ширина, 2,10 м. дължина и 1,00 – 1,10 м.
дълбочина. Шахтата не е обезопасена към момента на огледа нито с капак, нито
със сигнално охранителна лента. Според вещото лице (и предвид извършения оглед),
в близката година не са правени някакви строително-монтажни работи по шахтата. В
СТЕ е отразено още, че по ул. Ф.Ш. няма канализация и канавката се използва за
събиране на дъждовни води от пътното платно, водите от нея се отичат във
въпросната шахта и от там във вкопана канализационна тръба Ф 400, в посока бул.
Сливница.
Видно от писмо на С.О. от 20.09.2016 г. – л. 63, няма
данни в СО – Район „Люлин“, канавката и шахтата, обслуващи жилищната кооперация
с административен адрес ул. Годеч № 43 да са законно изградени, т.е. те не са от
съоръженията, които се поддържат от „С.В.“ АД.
Приетата по делото СМЕ е дала становище, че при битова
злополука (падане в шахта) ищецът Й.Т., на 59 г., е получил закрито счупване на
костите на лявата подбедрица в долната им част и разкъсване на синдесмалната
връзка между двата пищяла на подбедрицата. Посочено е, че този вид увреда е
често срещано при височинна травма или пропадане на един от крайниците в дупка.
При приземяването опорния крайник стъпва на външната страна на ходилото и това
води до последователно счупване на малкия пищял, разкъсване на връзката между
двата пищяла и отчупване на вътрешния глезен на големия пищял. По спешност
ищецът е бил опериран, като е поставена метална плака и винтове. Винтът, който
е свързвал двата пищял е бил отстранен оперативно на 26.06.2015 г. Счупените
кости при пострадалия са зараснали за срок от 2 месеца, след което е започнала
рехабилитация на глезенната става с натоварване на оперирания крайник. Общо
лечебният и възстановителен период е протекъл за срок от 3 месеца, през които
лицето е търпяло болки и страдания, по-интензивни за срок от 30 дни след
инцидента и в началото на рехабилитационния период. Постепенно болките са
отшумели и са станали спорадични, понастоящем при промяна на времето. За около
2 месеца ищецът не е можел да се самообслужва поради затруднено движение,
ползвал е патерици, но не е стъпвал на увредения крак. Състоянието на лицето е
стабилизирано, лявата глезенна става е леко оточна и палпаторно болезнена,
движенията са възстановени с намален обем на разгъване от 10 процента. Ищецът
не използва помощни средства за придвижване и има нормална походка. Не се
очакват бъдещи негативни последици.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на ответника С.О.,
следва да се установят предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно, че при или по
повод изпълнението на възложената работа, от виновно и противоправно действие
или бездействие на служители (работници) на ответника, са настъпили вреди за
ищеца.
Събраните доказателства установяват, че ищецът е
пострадал, след като е пропаднал в необезопасена (с капак или съответна лентова
маркировка) шахта, която съгласно заключението на СТЕ се намира на терен, отреден за тротоар по ул. Ф.Ш., и
съставлява част от установена на мястото канавка. По смисъла на § 1, т. 2 от
ЗПът. тротоарите са част от обхвата
на пътя, който в случая е публична
общинска собственост, съгласно разпределението направено от законодателя в
чл. 8, ал. 3 ЗПът. Според чл. 30, ал. 4 от ЗПът. изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите
и пр., в границите на
урбанизираните територии (в случая в границите на гр. С.) се организират от
съответната община – в разглеждания казус от ответника С.О.. Последната по
смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА е и собственик на мрежите и съоръженията
на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната,
съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват територията й и не
са включени в уставния фонд на търговски дружества. Съгласно легалната
дефиниция на т. 14 от § 1 от ЗПът „поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Освен това в Закона за общинската собственост (чл.
11) също е предвидено, че имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата
на добър стопанин. Ето защо въз основа на визираните по-горе нормативни правила
следва да се приеме, че в тежест на С.О. е било да извършва контрол, поддръжка,
ремонт, обезопасяване и пр. на терена – тротоар, върху който се е намирала
посочената необезопасена шахта. Неизпълнението на това задължение от страна на служителите
на общината води до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Така
и в Решение № 147/19.06.2012 г., постановено по гр. д. № 582/2011 г. по описа
на ВКС, IV гр. о., Решение № 170/23.07.2012 г., постановено по т.д. № 806/2010
г. по описа на ВКС, II т.о. и др.
Съдът не споделя довода на ответната страна, че
отговорността й не следва да се ангажира, поради факта, че шахтата е била
незаконно изградена. За установяване на законността на обекта е депозирано
писмо, изходящо от самия ответник, който
факт дава отражение върху доказателствената стойност на сочения писмен
документ. В същото време обаче, дори да се приеме, че шахтата (респ. канавката)
не отговарят на съответните законови и технически норми, това не игнорира
задължението на общината да съблюдава за безопасността на пътищата и да
поддържа тяхната изправност - в частност прилежащите към тях съоръжения и
площи, каквито са тротоарите. По делото не са ангажирани доказателства, които да
обосноват извод, че отговорността за наличието на опасна за гражданите шахта е
на друг субект (търговско дружество за комунални услуги или др.). Ирелевантно
за отговорността е и обстоятелството, че в общината не са постъпвали сигнали за
наличието на необезопасен обект. Задължението на общинските власти относно
поддръжката на общинската собственост включва не само отстраняване на повреди и
неизправности, но и активна дейност
по контрол, проверка и установяване на нарушения и пропуски, които създават
опасност и неудобство за движение в площите, общинска собственост. В този
смисъл за ответника е било налице задължение регулярно да осъществява (вкл. и
по своя инициатива) необходимите проверки относно безопасността за придвижване
на гражданите в общинските терени.
Доказателствата по делото установяват, че ищецът е
пропаднал в необезопасената и необозначена шахта, в резултат на което като
пряка последица е получил фрактура на лявата подбедрица, което се установява с
категоричност от СМЕ. Настоящият състав не намира основание да приеме, че
ищецът е способствал с поведението си за настъпването на вредоносния резултат.
Не се установява ищецът да е допринесъл за инцидента, като не може да се
приеме, че подбора на маршрут е бил основната причини за пропадането в необезопасената
шахта. Същата се е намирала на тротоара, който на общо основание следва да се
приеме за площ предназначена за пешеходци, какъвто е бил и ищеца.
С оглед вида и сложността на травмата,
продължителността на лечението, двете оперативни интервенции, периода на
търпените болки и страдания, възстановителния период, възрастта на пострадалия,
настъпилите промени в ежедневието му и трудовата активност, начина и вида на
придвижване, остатъчните макар и спорадични болки и оточност на крайника при
преумора, ограничения обем (10 процента) при разгъване на ставата, съдът
приема, че търпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сумата
от 20 000 лв. Съдът съобрази обществено-икономическите услови към момента
на настъпване на инцидента, принципа за справедливост, съдебната практика по
подобен вид дела, както и данните, че състоянието на пострадалия понастоящем е
стабилизирано и не са налице негативни очаквания за в бъдеще.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че
същата е основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи
законната лихва от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за
непозволено увреждане са компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се
дължат от деня на събитието - 9.05.2015 г. до окончателното изплащане.
При този изход на спора на ищеца се следват разноски в
размер на 450 лв. съобразно с уважената
част на иска. На адв. Н. и на юрк. Колев, съответно на основание чл. 38 ЗА и
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се заплати сумата от по 1130 лв. на всеки. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС
сумата от 600 лв. като държавна такса, тъй като 200 лв. са заплатени още при
образуване на делото.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О. да заплати на Й.Д.Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 20
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно на 9.05.2015
г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 9.05.2015 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 20 000 лв. до пълния
предявен размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на Й.Д.Т. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 450 лв. като разноски.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на адв. К.Н. сумата от 1130 лв.
на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА Й.Д.Т. *** от 1130 лв. на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
ОСЪЖДА С.О. да заплати по сметка на СГС на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 600 лв. като държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС в 14-дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: