Определение по дело №826/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 472
Дата: 25 януари 2016 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20151200500826
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 398

Номер

398

Година

6.2.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

02.06

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Катя Бельова

Секретар:

ЛИЛИЯ МАСЕВА АНЕТА ИЛИНСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Лилия Масева

дело

номер

20131200500002

по описа за

2013

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба на адвокат Я М от САК, в качеството му на пълномощник на “. С. К. О. а» Л /ОСКОАЛ/ насочена против Определение № 51/21.11.2012 г. по вх.регистър № 4807/12 г. на Съдията по вписвания при РС Разлог, с което е отказано искане за заличаване на вписана искова молба № 13, т.1/2011 г.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания акт, като постановен в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.

Към молбата са приложени писмени доказателства.

Благоевградският окръжен съд, в решаващия състав, като прецени данните по преписката в рамките на развилото се охранителното производство, съобразно чл.278 ГПК, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, във вр. с чл.577, ал.1 с.к. от страна в охранителното производство, по чието искане е започнало същото.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Съдията по вписванията при Районен съд Разлог е бил сезиран със заявление с вх.№ 4807/21.11.2012 г. от адв.Махлелиев, с която на осн.чл.19 от Правилника за вписванията е поискал да се заличи вписаната искова молба върху имоти под № 13, т.1/07.02.2011 г., собственост на Ол С. К. О. а Л, в апартаментен комплекс «К», м.»Свети Иван» гр.Б, придобит с публичан продан по изп.дело № 226/2010 г.

Произнасяйки се по заявлението са атакуваното определение Съдията по вписванията е отказал исканото заличаване на няколко основания.

На първо място се позовал на чл.13 от Правилника за вписванията /ПВ/, според който заличаването на вписването по предходния член /разб. на искова молба/ , става като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело.

В случа молителят е поискал да бъзе заличено вписването на искова молба вх.№ 13, т.1/2011 г. по описа на СВ при РС Разлог, по отношение на която обаче липсват данни и не е представен влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който да се постанови заличаване на вписването й. Към приложенията по заявлението молителят не представил влязъл в сила съдебен акт по делото,образувано въз основа на процесната ИМ.

Ето защо СВ приел, че не е спазен императива на чл.13 ПВ.

На самостоятелно основание посочил, че според чл.19, ал.3 от ПВ всеки заинтересован можело да поиска заличаване в хипотезата на чл.175 ЗЗД.

При направена справка от СВ по повод на този аргумен е установено, че имало вписано влязло в сила постановление за възлагане на недвижими имоти по изп.д. № 1226/2010 г. пос № 142, т.1 от 2011 г.

Като установил горното приел от правна страна, че за да се приложи разпоредбата на чл.175 ЗЗД трябва да има вписана ипотека или вещно право върху недвижим имот, а в случая се иска заличаването на вписана искова молба, а не на ипотека или вещто право върху недвижи имот.

Ето защо и нормата на чл.19, ал.3 ПВ, във вр. с чл.175 ЗЗД не била приложима в случая.

Вън от горното СВ приел, че заявлението не било придружено от документ, удостоверяват внасянето на следващата се ДТ в случая, доколкото тя се определя от чл.3 ТДТСАВ и случая е не 10 лв., а 942.17 лв.

Настоящата инстанция счита, че атакуваният отказ се явява по съществото си законосъобразен, поради което и следва да се потвърди.

На първо място следва да се отбележи, че в случая приложение има нормата на чл.13 от ПВ, доколкото се касае за вписване, съответно заличаване на такова на искова молба, а не на ипотека върху недвижим имот.

Ето защо и се налага изводът, че за заличаване на вписването са приложими не правилата на чл.19 ПВ, които касаят различна хипотеза – заличаване вписването на ипотека, а тези на чл.13 ПВ.

Решаващият състав счита още, че следва да се приема за установено, след извършена нарочна служебна справка по АСУД, че в случая посочената от самия жалбоподател искова молба е вписана под № 13, т.1/2011 г. и е била по гр.д. № 115/2011 г. по описа на РС Разлог. С Определение № 1396, постановено по ч.гр.д. № 2003/2011г. по описа на САС, образувано по спор за подсъдност, повдигнат с определение на РСРазлог, постановено на 03.06.2011г. по гр.д. № 115/2011 г., за родово компетентен съд, който да разгледа обективно съединените искове н а „ЗООД с пр.основание чл. 440, ал. 1 ГПК насочени срещу “. С. К. О. а» Л и „Ч” ЕООД е определен БлОС, като делото е изпратено на БлОС за по-нататъчното му разглеждане. Видно от направената служебна справка по АСУД, след като делото е изпратено от САС в БлОС същото се образува под № 381/2011г. по описа на БлОС. Съдията-докладчик по гр.д. № 381/2011г. по описа на БлОС като съобразява материалите по делото е счел, че ИМ е нередовна и е оставил без движение същата с даване на съответните указания, едно от които и касаещо необходимостта от внасяне на дължимата д.т. в размер на 37 686.54 лв. по сметка на БлОС. С Определение № 2256/07.12.2011г. на БлОС по с.д., производството по гр.д. № 381/2011г. е прекратено, поради неотстраняване на нередовностите констатирани по ИМ, вкл. и поради невнасянето на дължимата д.т. Прекратителното определение е влязло в сила на 29.12.2011г.

Ето защо и предвид горните констатации заличаването на това вписване на ИМ, производството по която е прекратено следва да се извърши, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело, но само след като се внесе дължимата за това д.т.

Към този аргумент следва да се добави само, че горното отбелязване касае случаите, в които предявеният иск е бил отхвърлен или производството по делото е било прекратено с влязло в сила определение, какъвто именно е настоящия случай.

В случая макар и жалбоподателя да не е приложил доказателства пред съдията по вписванията в насока, че производството по гр.д. № 381/2011 г. по описа на ОС Благоевград е приключило с влязъл в сила съдебен акт – прекратително определние, настоящия съдебен състав сам констатира горният факт при служебната си проверка в АСУД при ОС Благоевград. При нея се установи, че гр.д. № 381/2011 г. по описа на същия съд, образувано въз основа на процесната ИМ с разпоредено вписване на същата от съдията по вписванията към СВ при РС Разлог/вписана е под № 13, т.1/2011 г./ е прекратено с влязло в сила определение № 2256/07.12.2011г. на БлОС, поради неотстраняване на констатирани нередовности на ИМ, в т.ч. и невнасяне на дължимата д.т.

Поради последното и следва да се заключи, че е изпълнено изискването на чл.13 ПВ и исковото производство, инициирано с вписаната искова молба е приключило с влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който може да се извърши заличаването. Това обаче е само едната предпоставка обуславяща основателност на искането за заличаване и която макар и да се приеме, че е налице, предвид представените пред настоящата инстанция доказателства и служебните справки на докладчика, не е достатъчна за фактическото извършване на действието по заличаване на вписана ИМ, доколкото за същото е необходимо и внасянето на съответната дължима д.т. Съгласно нормата на чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията,за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът или върху цената на иска в размер на 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лева.

Съгласно чл. 3 от Тарифата за отбелязвания и заличавания, както и за подновяване на вписвания и отбелязвания, се събира половината от таксата по чл. 2.

Видно от приложената по делото ИМ, въз основа на която е и образувано гр.д. № 381/2011 г. по описа на ОС Благоевград , същата е вписана под № 13, т.1/2011 г. с отбелязване, че е внесена д.т. в размер на 1884.33 лв.,което е в размер на 0,1 на сто върху цената на иска, така както е посочена в първоначалната ИМ – 1 884 327.30 лева. Тоест, действително дължимата д.т. за заличаване на вписаната ИМ, която следва да се внесе от която и да е заинтересована страна е в размер на 942.17 лева, съгласно чл. 3 от ТДТСАВ.Съдията по вписванията трябва да събере законово определената държавна такса и едва след това да извърши заличаването.

Ето защо и атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.274 и сл. ГПК във връзка с чл.577 ал.1 ГПК Благоевградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 51/21.11.2012 г. по вх.регистър № 4807/12 г. на Съдията по вписвания при РС Разлог, с което е отказано искане за заличаване на вписана искова молба №13, т.1/2011г.

Определението е окончатело.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :