№ 363
гр. Пловдив, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900775 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 430 и сл. от ТЗ
и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по обективно съединени искове,
предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от П. Н. Д. и Д. Ш., чрез адвокат С. З., със съдебен адрес:
****, против Д. П. К. и С. П. К., като по отношение на последната
производството е прекратено с влязло в сила Определение № 570/29.04.2024
г., постановено по настоящото дело.
Ищецът твърди, че на 19.11.2021 г. между него, в качеството му на
кредитодател и П. С. К. ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен
Договор за банков кредит HL137511, съгласно който ищецът отпуснал на
кредитополучателя банков кредит в размер от 72 430 лв. Кредитополучателят
следвало да върне предоставения му банков кредит, ведно с договорна лихва и
разходи в срок от 300 месеца от откриване на заемната сметка. При откриване
на последната страните по договора подписали Приложение към него,
съгласно което било удостоверено, че заемната сметка била открита на
30.11.2021 г. Средствата по кредита били усвоени на три транша от
кредитополучателя, както следва – на 30.11.2021 г. – 52 800 лв., на 22.12.2021
г. – 11 600 лв. и на 11.01.2022 г. – сумата от 8 030 лв. Ищецът сочи, че в негова
полза била учредена и договорна ипотека върху недвижим имот, оформена по
надлежния нотариален ред.
Ищецът посочва, че на 03.05.2022 г. кредитополучателят П. С. К.
1
починал, а негови наследници били дъщерите му – Д. П. К. ЕГН ********** и
С. П. К. ЕГН **********.
Твърди, че от 01.11.2022 г. е налице трайно неизпълнение на
задължението за погасяване на вноските по процесния договор. Посочва, че
кредитът е обявен за предсрочно и изцяло изискуем поради просрочие от
страна на задължените лица, които били уведомени за това с писмени
уведомления за предсрочна изискуемост на кредита, връчени им чрез ЧСИ
Константин Павлов. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на
04.12.2023 г., с оглед изтичането на предоставения едноседмичен срок на
наследниците на кредитополучателя за доброволно погасяване на
задължението по договора. Поради изложеното ищецът иска наред със
задължението за главница в размер от 70 889,59 лв. ответната страна да бъде
осъдена да му заплати и възнаградителна лихва в размер от 3 502,79 лв. за
периода от 01.11.2022 г. /датата на преустановяване на плащането по кредита/
до 04.12.2023 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/;
мораторна лихва в размер от 605, 77 лв. за периода от 01.12.2012 до 10.12.2023
г.; такси в размер от 183,00 лв. за периода от 03.11.2022 г. до 10.12.2022 г.;
обезщетение за заплатени застрахователни премии в общ размер от 149.33 лв.
за периода от 05.12.2022 г. до 10.12.2023г., както и разноските, сторени за
връчване на уведомления за предсрочна изискуемост в размер от 240 лв. за
периода от 16.10.2023 г. до 10.12.2023 г. Претендира разноски за настоящото
производство.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от С. П. К., с който заявява, че е направила отказ от наследството на
наследодателя П. С. К., вписан под № 10/26.01.2024 г. в особената книга на
Районен съд – Карлово на основание Определение № 109/26.01.2024 г. на
Районен съд – Карлово. Поради изложеното счита предявения иск за
недопустим и иска прекратяване на производството спрямо нея.
Отговор от Д. П. К. не е постъпил.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която ищецът счита, че с оглед късно направения отказ от
наследството на наследодателя си /почти две години след смъртта му/
ответницата е дала повод за завеждане на дело срещу нея, поради
недобросъвестното си поведение. С молба от 26.04.2024 г. ищецът изменя иска
си с оглед направения отказ от наследство и моли за прекратяване на
производството спрямо ответницата С. П. К., като, позовавайки се на чл. 53
ЗН, вече претендира всички суми от универсалния правоприемник - Д. П. К..
С Определение № 570/29.04.2024 г. производството е частично
прекратено спрямо ответницата С. К..
В срока по чл. 373 (1) от ГПК не е постъпил отговор на допълнителната
искова молба от единствения останал ответник по делото.
В първо открито съдебно заседание ответникът – чрез пълномощник,
оспорва претенцията изцяло като недопустима, евентуално – неоснователна,
2
поради това, че не е материално-правно легитимиран да отговаря по
предявения иск, доколкото не е приел наследството по опис, поради което и не
се явява универсален правоприемник на кредитополучателя. Позовава се на
ТР 1/21 по въпросите относно отказа от наследство. Претендира разноски.
Прави при евентуалност възражение за прекомерност на платения от ищеца
хонорар на представляващия го процесуален представител.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
По допустимостта на претенцията:
Доколкото ищецът излага годни фактически твърдения, обосноваващи
пасивната процесуалноправна легитимация на ответника, искът спрямо него е
допустим. Дали същият е материалноправно легитимиран до отговаря за
дълга, е въпрос по съществото на спора, който ще бъде обсъден с решението.
Съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се
разпределя по следния начин: Всяка от тях дължи доказване на заявените от
нея позитивни факти. Ищецът следва да докаже, че е страна – кредитодател по
валидно сключен договор за кредит с ответната страна, респ. с нейния
праводател – размери на дълга – главен и акцесорен, предоставени по
договора парични средства – размер, време на предоставяне и ползване;
падеж на задължението за връщане на главницата и на лихвите; неплатени по
вид, размер и падеж вноски за главници и лихви по договора; забавени суми
по договора – вид, падеж, размер; период на забава; размер на обезщетението
за забава. Предвид неподаването на отговор от страна на ответника, а
впоследствие с оглед заявеното становище, което е от правно естество, а
наведените с него твърдения са за отрицателни факти – че наследството не е
прието по опис, доказателствена тежест не му е разпределена.
В случая спор по фактите няма, като повдигнатият за разрешаване
въпрос е правен.
Не се спори по делото, като в този смисъл е и доказателствената
съвкупност, относно сключването, съдържанието и валидно породеното
правно действие на процесната облигационна връзка.
Няма спор също, че кредитът е предоставен; че кредитополучателят е
починал; че първоначалната ответница С. К. като законен негов наследник е
заявила надлежно отказ от наследство; че ответницата Д. К. е негова
непълнолетна дъщеря, която не е приела наследството по опис, нито е
направила отказ от наследство, правният ефект от който ще се коментира по -
долу; че задълженията не са погасени и са в претендирания размер, което се
установява и от неоспорените изводи на ССчЕ.
Спорът е относно материалноправната легитимация на ответницата като
непълнолетна дъщеря на починалия кредитополучател да отговаря за
задълженията му, при положение че не е приела наследството по опис.
По този принципен въпрос е постановено ТР 1/21, като т. първа от него
3
гласи, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е
недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4
СК, а т. втора - че при издаването на разрешение от районния съд по реда на
чл. 130, ал. 3 СК, за извършване на действия на разпореждане с недвижими
имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни
книги, включени в наследството, е необходимо да се изисква представяне на
доказателства за приемане на наследството по опис. Непълнолетният не може
да приеме наследство с конклудентни действия. Молбата за издаване на
разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК не представлява конклудентно
действие за приемане на наследството.
В мотивите към цитираното ТР се поддържа, че нормата на чл. 61, ал. 2
ЗН, (предвиждаща, че недееспособните приемат наследство само по опис) и
нормите на чл. 130, ал. 3 СК, (въвеждаща общото правило, че разпоредителни
действия с посочените в закона имуществени права на детето, се допуска само
с разрешение на районния съд при преценка, че разпореждането не
противоречи на интереса на детето) и чл. 130, ал. 4 СК, (въвеждаща изрична
забрана за разпоредителни действия с имуществени права на детето, за които
законодателят предварително е преценил, че са неблагоприятни за него) са
императивни и са приети от законодателя в защита правата на ненавършилите
пълнолетие деца. Приемането на наследството задължително по опис
означава, че те отговарят ограничено за задълженията – само чрез и до
стойността на активите на наследството. Следователно детето не може да се
окаже „увредено“ в резултат на приемане на едно наследство, доколкото
отговорността за задълженията никога няма да надхвърли стойността на
придобитите права. Непълнолетните деца стават наследници само ако
приемат наследството и то изрично в предвидената в чл. 61, ал. 2 ЗН форма.
Ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със
съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и
при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което
на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да
изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на
детето наследството остава незаето. Сочи се още, че ненавършило
пълнолетие дете не може да се откаже от наследството нито
самостоятелно, нито чрез законен представител, съответно с попечителско
съдействие. Рисковете, свързани с неблагоприятния състав на наследството,
се преодоляват чрез задължителното приемане по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН).
Когато в полза на едно ненавършило пълнолетие лице се открие наследство,
съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН то може да го приеме само по опис. Изключена е
възможността за неограничена отговорност на наследника по чл. 60, ал. 1
ЗН. Наследството не може да се приеме направо нито изрично по чл. 49, ал.
1 ЗН, нито с конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН. Наследството може
да бъде прието само по опис (от законните представители – родителите на
малолетното дете или с тяхното попечителско съдействие – за
непълнолетното дете).
4
Следователно и доколкото по делото е безспорно, че непълнолетният не
е приел наследството по опис, то той все още не е станал наследник на
починалия и не може да отговаря за пасива на наследството, поради което
само на това основание претенцията е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и претенцията за това ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 600 лв – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Доколкото в определения срок ищецът не е изпълнил вмененото му
задължение да внесе допълнително определения депозит за възнаграждението
на вещото лице по допуснатата ССчЕ, следва да бъде осъден с решението да
внесе по набирателната сметка на съда сумата от 100 лв, след което на вещото
лице ще се издаде РКО.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260 против Д. П. К. ЕГН ********** **** лично и със
съгласието на нейната майка и законен представител С. Д. К. ЕГН
**********, парични осъдителни искове за присъждане на следните суми по
договор за банков кредит HL137511/19.11.2021 г., сключен с покойния баща на
ответницата П. С. К. ЕГН **********г.: главница в размер на 70 889,59 лв.;
възнаградителна лихва в размер на 3 502,79 лв. за периода от 01.11.2022 г.
/датата на преустановяване на плащането по кредита/ до 04.12.2023 г. /датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/; мораторна лихва в размер
на 605, 77 лв. за периода от 01.12.2012 до 10.12.2023 г.; такси в размер на
183,00 лв. за периода от 03.11.2022 г. до 10.12.2022 г.; обезщетение за
заплатени застрахователни премии в общ размер на149.33 лв. за периода от
05.12.2022 г. до 10.12.2023г., както и разноските, сторени за връчване на
уведомления за предсрочна изискуемост в размер от 240 лв. за периода от
16.10.2023 г. до 10.12.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №
260 да заплати на Д. П. К. ЕГН ********** **** лично и със съгласието на
нейната майка и законен представител С. Д. К. ЕГН ********** сумата от 600
- разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №
260 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПОС, сумата от 100 лв – допълнителен депозит за вещо лице.
5
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6