Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                           град Свиленград, 15.02.2021 година

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 783 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                       

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

     Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 34 от 19.11.2020 година на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – град Хасково, с което на „Зеро пойнт груп” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис № 17, област Хасково, със съдебен адрес:***, офис № 16, област Хасково, чрез адвокат Б.Т., представлявано от управителите Ивелин Филимонов Сидеров и Айше Ахмед Чънар, за нарушение на чл. 35, ал. 5, вр.ал. 3, вр.чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 7 000 лв.

         Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител – адвокат Б.Т., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за незаконосъобразен и неправилен - издаден при нарушение на процесуалните правила (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН) и в нарушение на материалния закон, Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, копие от АУАН не било връчено на дружеството и органът, издал обжалваното НП не бил компетентен. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподателят не изпраща представител. За него се явява адвокат Б.Т., който пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Директорът на РИОСВ – град Хасково, редовно призовани, изпращат представител – Главен юрисконсулт Диляна Димова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. Представя Писмена защита, в която подробно обосновава тезата си относно законосъобразността, правилността и обосноваността на НП. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от дружеството-жалбоподател адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 28.06.2020 година на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, пристига товарна композиция, състояща се от влекач с държавен регистрационен номер Х 19 38 ЕМ и ремарке с държавен регистрационен номер Х 08 71 КА, превозваща 21 220 кг. отпадъчен материал с код 19 12 03 (медна скрап) с краен получател „АУРУБИС България” АД и превозвач – дружеството-жалбоподател. Превозът е съпроводен с документи – Международно свидетелство за товар (, ведно с превод), Договор за превоз (, ведно с превод) и Анекс VII към Регламент (ЕО) 1013/2006 относно превози на отпадъци (, приложен в кориците на делото без превод на български език, но във връзка с чието съдържание липсва спор между страните), в който като превозвач е посочено дружеството-жалбоподател. Дружеството, краен получател - „АУРУБИС България” АД, притежава издадено от Министерството на околната среда и водите Комплексно разрешително № 57 -  04 от 05.09.2019 година. След извършване на проверка на придружаващите документи, товарната композиция е пропусната на територията на Република България, от митническите служители.

Копие от документа - посочения Анекс, е изпратено по електронната поща на АНО.

На следващия ден – 29.06.2020 година, в град Димитровград, област Хасково, е извършена проверка по документи от служители на АНО – свидетелите П.С.С. и Н.Т.Н., при която е установено, че дружеството-жалбоподател не притежава Регистрационен документ съгласно чл. 35, ал. 3, вр.ал. 2, т. 2 и ал. 5 от ЗУО за транспортиране на отпадъци, за което е изготвен Констативен протокол с № 749 от същата дата. Протоколът е съставен в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател, тъй като такъв не е открит при посещение на адреса на последното. Няма данни в кориците на делото да е бил връчен. 

До дружеството-жалбоподател е изпратена Покана да се яви негов представител на 10.07.2020 година в сградата на РИОСВ – град Хасково за съставяне на АУАН, с указание че при неявяване АУАН ще бъде съставен  в отсъствие на представител на дружеството-нарушител. Поканата е получена на 08.07.2020 година срещу подпис от Филимон Сидеров - представител видно от приложеното по делото Пълномощно, видно от Известието за доставяне, приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), надлежно оформено – подписано и датирано.

 Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят П.С.С. – Главен експерт в Дирекция „Контрол на околната среда” („КОС”), направление „Управление на отпадъци и опазване на почвите” („УООП”) към РИОСВ – град Хасково в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател съставя АУАН с № 34-2020 на дата 30.07.2020 година. Това процесуално действие извършва с участието на свидетелите С.И.К. и Н.Т.Н.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическото нарушение, свързано с транспортиране на отпадъци без Регистрационен документ за тази дейност, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 35, ал. 5, вр.ал. 3, вр.чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, която вписва за нарушена. АУАН е предявен и връчен на 17.08.2020 година на Филимон Алеков Сидеров – представител видно от приложеното по делото Пълномощно, което обстоятелство не се оспорва от страните, който не вписва възражения против констатациите в Акта. 

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

 Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на РИОСВ – град Хасково приема, че са налице основанията на чл. 53, ал. 1 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и издава процесното НП № 34 на 19.11.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 35, ал. 5, вр.ал. 3, вр.чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО и налага на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 7 000 лв. НП е връчено на 24.11.2020 година срещу подпис от Филимон Сидеров - представител видно от приложеното по делото Пълномощно, видно от Известието за доставяне, приложено в АНП, надлежно оформено – датирано и подписано.

Съгласно чл. 157, ал. 7 от ЗУО, нарушенията по чл. 136, ал. 2, т. 3 от посочения закон се установяват с АУАН на оправомощени от Директора на РИОСВ длъжностни лица, а НП се издават от Директора на РИОСВ. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО е установена предвид факта, че П.С.С. заема длъжността Главен експерт в Дирекция „КОС”, направление „УООП” към РИОСВ – град Хасково и видно от представената Заповед № 9 от 24.02.2020 година на Директора на РИОСВ – град Хасково. Материалната компетентност на Директора на РИОСВ – град Хасково да издава  НП за нарушения по чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО се доказва от факта, че Тонка Атанасова е назначена на длъжността „Директор на РИОСВ – град Хасково”, т.е. последната се явява носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество (заемана длъжност) по закон съгласно чл. 157, ал. 7 от ЗУО.

По делото са приложени справки относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател и на дружеството-краен получател.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 08.02.2021 година свидетели П.С.С., С.И.К. и Н.Т.Н.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на П.С.С., С.И.К. и Н.Т.Н., които са последователни, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Основания за критика по отношение на показанията на посочените свидетели – служители на РИОСВ - град Хасково, не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РИОСВ – град Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си (както вече бе посочено по – горе в настоящото изложение). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда показанията на всички посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател, с оглед установения факт, че дружеството-жалбоподател не притежава Регистрационен документ за транспортиране на отпадъци. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

        ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозирането й в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд (съображения относно подсъдността, Съдът е изложил в открито съдебно заседание, проведено на 08.02.2021 година). Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект. 

 

              ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН   

 

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. За пълнота следва да се посочи, че представител на дружеството-жалбоподател не е присъствал при съставяне на АУАН и същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН след като служителите на АНО са изпратили Покана до дружеството-жалбоподател, получена от представител на същото – Филимон Сидеров (съгласно приложеното по делото Пълномощно), да присъства представител при съставяне на АУАН, което не е сторило. Дори да се приеме, че при съставянето на Акта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото на дружеството-нарушител да се защити във връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е била ангажирана и неговата административнонаказателна отговорност, тъй като Актът (според приложените по делото материали) на 17.08.2020 година е бил подписан (и надлежно връчен, предявен) на представител на дружеството-жалбоподател (Филимон Сидеров), чийто представители (законни и по пълномощие) са имали възможност да се запознаят с отразените в него констатации към датата за извършване на връчването, както са били запознати и с правото в 3-дневен срок от подписването му да се направят писмени възражения по него. Ако се приеме, че е налице нередовност на АУАН, поради това че е съставен в отсъствие на представител на дружеството-нарушител, то тя е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е налице безспорна установеност на деянието и нарушителя, като с връчване на НП дружеството-жалбоподател е могло да организира ефективно защитата си в процеса. Т.е. след като на дружеството-жалбоподател е връчен Акта и е имало възможност да се запознае с отразените в него констатации, въпросното обстоятелство, както и осъщественото впоследствие действие във връзка с обжалване на НП налага извода, че то очевидно е реализирало пълноценно правото си на защита. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само ако то е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая правата на жалбоподателя не са ограничени по никакъв начин. На следващо място следва да се отбележи, че съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат, което в настоящия случай не е налице. В този ред на мисли са неоснователни възраженията, наведени в Жалбата и касаещи неправилно съставяне на АУАН в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател и невръчване на екземпляр от АУАН, както и възражението, касаещо невръчване на обжалваното НП (, тъй като видно от приложеното в АНП Известие за доставяне, то е било връчено на представителя на дружеството – Филимон Сидеров). За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в Известието за доставяне, касаещо връчването на Поканата за съставяне на АУАН и в Известието за доставяне, касаещо връчването на НП е отразено, че посочените документи са получени от Филимон Сидеров като е посочено, че той е баща, съответно заместник-управител, което не променя горните изводи на Съда, тъй като по делото не се спори, че Филимон Сидеров е представител на дружеството, видно от Приложеното по делото Пълномощно.

Отново за пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че екземпляр от Констативния протокол с № 749 от дата 29.06.2020 година не е връчен дружеството-жалбоподател, но следва да се отбележи, че АНО няма задължение на връчва каквито и да били копия на изготвени по време на проверката документи на нарушителя, тъй като те са налични в АНП и той може да се запознае със съдържанието им.

        Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 157, ал. 7 от ЗУО и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 157, ал. 7 от ЗУО. Актовете, с които се установяват нарушенията по чл. 136, ал. 2, т. 3 от цитирания закон, се съставят от оправомощени от Директора на РИОСВ длъжностни лица. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 30.07.2020 година актосъставителят П.С.С., заемащ длъжността „Главен експерт в Дирекция „КОС”, направление „УООП” към РИОСВ – град Хасково (в този смисъл е и изявлението на свидетеля С. в открито съдебно заседание на 08.02.2021 година) е измежду лицата посочени в Заповед № 9 от 24.02.2020 година на Директора на РИОСВ – град Хасково, имащи право да съставят АУАН по чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Предвид изложеното актосъставителят П.С.С. безспорно се явява длъжностно лице, което има правомощията по чл. 157, ал. 7 от ЗУО, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по чл. 136, ал. 2, т. 3 от посочения закон. Лицето, подписало НП – Тонка Атанасова, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на РИОСВ – град Хасково”, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО произтича от разпоредбата на чл. 157, ал. 7 от същия закон, т.е. тя се явява носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество (заемана длъжност). Персоналното заемане на посочената длъжност от Тонка Атанасова е служебно известна на Съда. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РИОСВ – град Хасково. В този ред на мисли (както вече бе посочено в открито съдебно заседание по отношение възражението за подсъдност) е неоснователно възражението, наведено в Жалбата и в открито съдебно заседание на 08.02.2021 година, касаещо некомпетентност на АНО, тъй като НП е издадено за това, че към датата на нарушението, дружеството-жалбоподател извършва транспортна дейност без Регистрационен документ, т.е. в случая е ирелевантно къде е трябвало да бъде разтоварена стоката, превозвана от товарната композиция (т.е. крайната дестинация на превоза). В допълнение следва да се посочи, че цитираното Решение на Административен съд – Бургас не представлява задължителна съдебна практика, поради което и настоящият Съдебен състав не се съобрази с него, тъй като не е съгласен с констатациите, обективирани в същото.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.  Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са посочени разбираемо и изчерпателно и са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си, т.е. правото на защита на наказания субект и в най-малка степен не е ограничено. Не са допуснати твърдените неточности в констатациите в Акта и Постановлението (в този ред на мисли са неоснователни наведените от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател в открито съдебно заседание възражения относно неяснота в описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; а по отношение на наведеното възражение, касаещо липсата на посочен период на транспортирането следва да се посочи, че това обстоятелство е ирелевантно и като такова не подлежи на задължително вписване в съдържанието на АУАН и на НП). Относно наведените в Жалбата възражения, касаещи мястото на нарушението и датата му, следва да се отбележи, че същите са точно и коректно изписани както в АУАН, така и в НП в съответните графи. Ето защо Съдът не възприема за основателни наведените в Жалбата възражения. Неоснователно е и другото наведено в Жалбата и в открито съдебно заседание възражение, касаещо неяснота относно дейността, която извършва и за която е наказано дружеството-нарушител, тъй като е видно, че става дума за транспортиране на отпадъци – фактът, че в НП изрично не е посочено (както е посочено в АУАН), че се касае за транспортиране на отпадъци, не води до различни правни изводи, тъй като не се засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършило). В този ред на мисли следва да се отбележи, че действително в документите, съдържащи се в АНП не е изписан коректно регистрационният номер на ремаркето, но предвид изложеното по – горе това не представлява съществено процесуално нарушение. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че фактът, че в НП е изписано, че се издава на основание чл. 157, ал. 4 от ЗУО вместо вярното чл. 157, ал. 7 от ЗУО, не променя изводите на Съда, касаещи законосъобразното му издаване, тъй като както вече бе посочено в него се съдържат конкретните факти по случая. Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 35, ал. 5, вр.ал. 3, вр.чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

       ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият Съдебен състав приема, че формираният от страна на АНО извод за осъществено нарушение по  чл. 35, ал. 5, вр.ал. 3, вр.чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, е законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установеното в казуса фактическо положение.

Съображенията са следните:

Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗУО изисква за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2, а именно - събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и т. 43 от Допълнителните разпоредби (ДР) - регистрация и издаване на документ по реда на глава Пета, раздел II – „Регистрация за дейности с отпадъци”.

Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗУО, „транспортиране” е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.

Съгласно чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, се наказва с Имуществена санкция в размер от 7 000 лв. до 20 000 лв. юридическо лице, което: т. 3 ... транспортира ... отпадъци ... без Регистрационен документ. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗУО за извършването на регистрация и издаване на Регистрационен документ лицата подават Заявление до Директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището на заявителя, в случай, че заявяват дейности по транспортиране на отпадъци.

Тези разпоредби очертават фактическия състав на вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение, което Съдът намира, че последното е осъществило от фактическа и правна страна. Дружеството-жалбоподател е транспортирало отпадъци – 21 220 кг. медна скрап (т.е. точно и ясно са описани отпадъците), без Регистрационен документ, който се изисква по чл. 35, ал. 5, вр.ал. 3 от ЗУО. Разпитаните в съдебно заседание свидетели потвърдиха, че именно дружеството-жалбоподател е транспортирало – превозвало, посочената медна скрап, както и че то не притежава Регистрационен документ по чл. 35, ал. 5, вр.ал. 3 от ЗУО. Същевременно дружеството-жалбоподател не е представило изискуемия от закона Регистрационен документ. В съответствие с разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО следва изводът, че то е осъществило състав на посоченото нарушение, тъй като за съставомерността му от обективна страна следва да е налице липсата на Регистрационен документ за транспортирането на отпадъци, какъвто е и настоящият казус. Ето затова Съдът намира възражението, направено в открито съдебно заседание, от страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, касаещо неизвършване и недоказаност на инкриминираното деяние, за неоснователно. Неоснователни е и другото наведено възражение, свързано с твърдението, че в наличните документи никъде не било посочено, че се превозва отпадък – в намиращото се по делото Международно свидетелство за товар, придружено с превод на български език, изрично е посочено, че се превозва (транспортира) медна скрап, в който документ е наличен печат на дружеството-нарушител, както и подпис на негов служител и отделно от това документът е представен от тяхна страна (на дружеството-жалбоподател), което означава, че неговото съдържание им е било известно.

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС, преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (обществените отношения, регулирани от ЗУО и подзаконовите актове във връзка с неговото приложение, свързани с контрола и мерките за защита на околната среда и общественото здраве и постигане на устойчиво управление на отпадъците – предотвратяване и намаляне на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, се считат за засегнати в необходимата степен, оправдаваща санкционирането на нарушителите със самия факт на извършване на нарушението), така и поради наличието не само на смекчаващо (липсата на данни в кориците на делото за други подобни нарушения), но и на отегчаващо (голямото количество на отпадъчен метал) обстоятелства. Отделно от това оществената опасност на деянието е завишена с оглед зачестилите в страната нарушения от този вид и укоримостта на обществото към тях. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП.

Иначе казано при формално нарушение от категорията на процесното на преценка подлежи степента на засягане на конкретните обществени отношения, а не наличието или липсата на вредни последици. Засягат се обществените отношения, свързани с правилното третиране на отпадъците и опазването на околната среда и здравето, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

 

                      ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО се наказва с Имуществена санкция от 7 000 лв. до 20 000 лв. юридическо лице, което без да притежава Регистрационен документ по чл. 35, ал. 5, вр.ал. 3 от ЗУО транспортира отпадъци.

Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона минимум. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, тъй като по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум, т.е. Съдът не е оправомощен да въздейства спрямо неговия размер. В случая, така проведената индивидуализация от АНО  изцяло съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се обосновава напълно от доказателствата по делото, поради което очевидно органът е изпълнил  процесуалното си задължение  съгласно посочената норма, при отмерване на санкцията да отчете тежестта на нарушението и  всички други релевантни за отговорността обстоятелства. Видно от данните по делото нарушението е първо. Ето защо, последното в съвкупност интерпретирано убедително подкрепя проведената от АНО индивидуализация на наказанието, поради което същото се явява правилно определено и справедливо, доколкото съответства по тежестта си на извършеното деяние. С тези съображения, Съдът счита наложеното наказание  „Имуществена санкция” в размер на минимума 7 000 лв. за законосъобразно определено, справедливо и  съответно на конкретното нарушение, съгласно установеното по делото, което и по своя характер е чисто формално. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани и юридически лица.

        Поради изложеното и съобразно направения извод,  обжалваното НП се явява обосновано и правилно,  с оглед което  следва да бъде потвърдено.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на АНО в размер на 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение. Дружеството-жалбоподател претендира разноски в размер на 680 лв., за което представя Списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. 

С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски на дружеството-жалбоподател, поради което и Съдът не коментира възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, направено от страна на процесуалния представител на АНО.

По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.

        Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

 

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 34 от 19.11.2020 година на Директора на РИОСВ – град Хасково, с което на „Зеро пойнт груп” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис № 17, област Хасково, представлявано от управителите Ивелин Филимонов Сидеров и Айше Ахмед Чънар, за нарушение на чл. 35, ал. 5, вр.ал. 3, вр.чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 7 000 лв.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА „Зеро пойнт груп” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис № 17, област Хасково, ДА ЗАПЛАТИ на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково с адрес: град Хасково, ул.„Добруджа” № 14, сумата от 80 лв., представляваща направените разноските по АНД № 783/2020 година по описа на Районен съд - Свиленград за юрисконсултско възнаграждение. 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Зеро пойнт груп” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис № 17, област Хасково, представлявано от управителите Ивелин Филимонов Сидеров и Айше Ахмед Чънар, за присъждане на разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                           (Кремена Стамболиева)