Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 18

 

гр. Русе, 15.01.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 14 Я.и през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      Председател:       АНЕТА Г.                                                               Членове:       ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                   НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА  и в присъствието на прокурора                            

като разгледа докладваното от съдията ЧОКОЕВА                                                         в. гр. дело № 832 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе, съобрази:

 

         Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

         В.Д. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. № 4279/2018 г. в частта, с която е отхвърлен искът за делба на ½ ид. ч. от недвижимия имот в *******. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени, като се уважи искът.

Ответниците З.Д. и А.Д. оспорват основателността на жалбата и молят тя да не се уважава по съображения, подробно изложени в писмени отговори.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована по спора страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал до делба два съсобствени недвижими имота и е отхвърлил иска за делба на ½ ид. ч. от недвижим имот в ******* и за недвижимия имот в гр. Белене.

Решението не е обжалвано в частта относно допуснатите до делба недвижими имоти и относно имота в гр. Белене, атакува се само в отхвърлителната част за имота в с. Ореш.

Спори се относно възможността да се допусне до делба имотът, тъй като е наследствена идеална част от УПИ, а другата идеална част е в съсобственост с трети лица.  

От представените по делото доказателства – нотариален акт на л.8 е видно, че съделителката З.Д. през 1997 г. е придобила чрез покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане ½ ид. ч. от недвижим имот в *******. Не се спори и се признава от ответниците фактът, че към момента на придобИ.ето З.Д. е била в брачно правоотношение с наследодателя И. П. Д.. Следователно имотът е придобит в режим на СИО и със смъртта на наследодателя тази имуществена общност е прекратена, поради което ¼ ид. ч. е в патримониума на преживялата съпруга З.Д. в резултат на прекратената съпружеска имуществена общност, а другата ¼ ид. ч. от имота е част от наследството, останало от покойния наследодател на съделителите. Поради това двете му деца и съпругата го наследяват по правилата на чл.5 и чл.9 от ЗН и получават в наследство по 1/12 ид. ч. от имота. Следователно правата на З.Д. върху процесния имот са 4/12 ид. ч. или 1/3 ид. ч., а на всеки от синовете на наследодатетеля А. и В. Д. – по 1/12 ид. ч.

Другата ½ ид. ч. от имота е била притежавана от наследодателя и съпругата му с трети лица, като в този случай разпоредбата на чл. 345 от ГПК предвижда специален ред за делба на наследствен имот. Имотът се изключва от делбената маса, ако до съставянето на разделителен протокол не бъде извършена делба с третото лице. Делбата с третото лице може да се извърши в същото или в отделно производство. Под "трето лице" следва да се разбира лице, чуждо на наследството /непритежаващо качеството наследник/. При тази хипотеза на съсобственост няма пречка да се допусне делба на имота, в който смисъл е и константната съдебна практика, а възражението на ответниците се явява неоснователно.При предявен иск за делба на наследствено имущество се цели да се ликвидира състоянието на имуществена общност и на нейно място да се създадат отделни имуществени права на сънаследниците върху реално определени обекти. При делбата на наследство се прекратява общността и се превръщат идеалните части на сънаследниците в отделна реална собственост за всеки от тях. При хипотеза на съсобственост на делбения имот между наследодателя и трети лица следва да се допусне делба на имота.При предявен иск за делба на наследствено имущество се цели да се ликвидира състоянието на имуществена общност и на нейно място да се създадат отделни имуществени права на сънаследниците върху реално определени обекти. При делбата на наследство се прекратява общността и се превръщат идеалните части на сънаследниците в отделна реална собственост за всеки от тях. При хипотеза на съсобственост на делбения имот между наследодателя и трети лица следва да се допусне делба на имота.При предявен иск за делба на наследствено имущество се цели да се ликвидира състоянието на имуществена общност и на нейно място да се създадат отделни имуществени права на сънаследниците върху реално определени обекти. При делбата на наследство се прекратява общността и се превръщат идеалните части на сънаследниците в отделна реална собственост за всеки от тях. При хипотеза на съсобственост на делбения имот между наследодателя и трети лица следва да се допусне делба на имота.Разпоредбата на чл. 345 ГПК предвижда специален ред за делба на наследствен имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трето лице. В такъв случай имотът се изключва от делбената маса, ако до съставянето на разделителен протокол не бъде извършена делба с третото лице. Делбата с третото лице може да се извърши в същото или в отделно производство. Под "трето лице" следва да се разбира лице, чуждо на наследството /не притежаващо качеството наследник/. Когато само част от имота е сънаследствена, а друга част е притежание на един от наследниците на друго правно основание, то разпоредбата на чл. 345 ГПК не намира приложение. В такъв случай на делба подлежи целия имот, а не само наследствената част и делбата се извършва по общия ред. Изложеното разрешение се запазва и в хипотеза, в която собствената на един от сънаследниците част от

При това положение делбата на имота следва да се допусне при права, както следва: за З.Д. при права 1/3 ид. ч. от целия имот, В.Д. - 1/12 ид. ч., А.Д. - 1/12 ид. ч., като обжалваното решение следва да се отмени в частта,  с която е отхвърлен искът за делба на процесния имот.

С оглед изхода на спора З. и А. Д. следва да заплатят на В. Д. направените от него деловодни разноски в размер на 50 лв.

         Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1645/18.10.2019 г., постановено по гр. д. № 4279 по описа за 2018 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на недвижимия имот в с. Ореш, като вместо него постанови:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В.И.Д., ЕГН ********** ***, З.Я.Д., ЕГН ********** *** и А.И.Д., ЕГН ********** *** на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО от 1082 кв. м., парцел ХVІІІ-181 от 1110 кв. м., а неурегулиран от 1170 кв. м. в кв. 40 по регулационния план на *******, заедно с построената в него НОВА СТОПАНСКА СГРАДА с площ 72 кв. м., без жилищната сграда по нотариален акт № 135, том І/1964 г., при граници на дворното място: улица, Й. С. А. и от двете страни Я. Б. М., при права, както следва: за В.И.Д. 1/12 ид. ч. от целия имот; за З.Я.Д. 1/3 ид. ч. от целия имот; за А.И.Д. 1/12 ид. ч. от целия имот.

В частта, с която са допуснати до делба два недвижими имота -  и в частта, с която е отхвърлен искът за допускане до делба на недвижимия имот в гр. Белене, решението, като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА З.Я.Д., ЕГН ********** *** и А.И.Д., ЕГН ********** *** да заплатят на В.И.Д., ЕГН ********** *** сумата от 50 лева  - деловодни разноски за въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: