Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 07,09,2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№1649 по описа на съда
за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, против И.А.П., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи на ищеца сумата от 793,18 лева, от които сумата от 709,78 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,02,2015 г. – 30,04,2017 г., и сумата от 83,40 лева, представляваща лихва за
забава за периода 02,04,2015 г. – 03,10,2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№7877/2017 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите
за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на
изготвяни от “Т.с.“ ЕООД отчети, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***, е с абонатен
№21206. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
претенциите.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му
особен представител - адв.В.К. от ПАК, в който сочи, че оспорва иска по
основание и размер, като се сочи, че вземането частично е погасено по давност. В
с.з. особения представител на ответника моли съда да се произнесе съобразно
събраните доказателства.
Съдът, след като
се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК с предмет признаване за установено, че по отношение на ответника
съществува вземане, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие
с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното
количество топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От
приложеното ч.гр.д. №7877/2017 г. по описа на
ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед
за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.
От
представените по делото копия от нот.актове – от 05,06,2001 г. и от 07,05,1996
г., се установява, че ответникът е собственик на процесния имот.
От представените и
приети по делото подробни месечни справки, изходящи от третото лице-помагач,
касаещи разпределението на топлинната енергия за процесния имот и период, се
установяват конкретните начисления по месеци.
При така установеното, съдът прави
следните правни изводи:
Предвид безспорния между страните факт, че ответника е собственик на
процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№21206, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът
приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона /чл.150
от ЗЕ/ при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя.
По отношение
възражението за изтекла погасителна давност, направено магар и неконкретизирано
в отговора на ИМ от особения представител - на първо място, следва да бъде отбелязано,
че по исковата молба ищецът претендира дължими суми за главница за периода
01,02,2015 г. – 30,04,2017 г., тоест в настоящото производство следва да се
разгледа възражение за изтекла давност за периода 01,02,2015 г. – 30,04,2017 г.
Съдът намира същото за неоснователно по следните съображения - съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, обвързващи страните по делото,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. падежа за
плащане на дължимата за м.февруари 2015 г. главница е настъпил на 02,04,2015 г.
В съответствие с нормата на чл.111, б."в" от ЗЗД, вземанията за
стойност на доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок, тъй като се касае за периодични плащания и същият започва да
тече не от датата на възникване на задължението, а от датата на изискуемостта
му, според правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД. Поради това тригодишния давностен
срок за главницата за м.февруари 2015 г. е започнал да тече от 02,04,2015 г.
/датата на падеж на задължението/ и не е изтекъл към 09,10,2017 г., когато
кредитора е депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК.
На
основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид
изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в
размер на 75,00 лева за държавна такса и 150,00 лева за депозит за особен
представител.
По
отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00
лева /както в ИМ, така и в списък по чл.80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание/, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното
производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер,
определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането
му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства
и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г.,
съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с
определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на
100,00 лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски
в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му
заплати.
Следва на особения
представител на ответника да се изплати възнаграждение в размер на внесения за
това депозит.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че И.А.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 793,18 лева, от които сумата от
709,78 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,02,2015 г. – 30,04,2017 г., и сумата от 83,40 лева, представляваща лихва за забава за периода
02,04,2015 г. – 03,10,2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите, която сума представлява
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7877/2017 г. по
описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК И.А.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото
производство в размер на 75,00 лева за държавна такса, 150,00 лева за депозит
за особен представител и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК И.А.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените
разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсулстко възнаграждение/ в
размер на 75,00 лева.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
Решението е постановено
при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Да се изплати на адв.В.К.
възнаграждение за особено представителство в размер на 150,00 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: