Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 05.11.2018 година, град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми септември през 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия В. Ангелова,
гражданско дело № 16643 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 240535
от 17.10.2017 г., постановено по гражданско дело № 16345 по описа за 2016 г.
Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 92 състав признал за установено
по установителен иск на С.Д.С., по отношение на А.В.Г., че бракът, сключен с
Акт за граждански брак № 3071/28.04.2011 г. на СО – район „Триадица“, междуП.С.Г.,
починала на 05.11.2016 г., и А.В.Г., е бил дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна
вина на двамата съпрузи; осъдил С.Д.С. и А.В.Г. да заплатят по 25,00 лв. държавна
такса по сметка на СРС, като оставил без уважение исканията им за присъждане на
сторените по делото разноски.
Недоволен от така
постановеното решение останал наследникът на първоначалната ищца, конституиран
в първоинстанционното производство по реда на чл. 327 ГПК /въззивник в
настоящото производство и въззиваема страна по жалбата на другата страна/ С.Д.С.,
който го обжалва като недопустимо, в частта досежно вината на неговата
наследодателкаП.С.Г.. Излага подробни съображения в тази насока и моли същото
да бъде обезсилено в обжалваната част като се признае, че сключеният между
ответника и първоначалната ищца брак, починала на 05.11.2016 г., е дълбоко и
непоправимо разстроен само по вина на съпруга А.В.Г.. Алтернативно, счита решението
в обжалваната му част за неправилно, като постановено в противоречие със закона,
с оглед на което моли съда за неговата отмяна. Оспорва като неоснователна
жалбата на другата страна, като подробни съображения излага в писмения си отговор.
Претендира сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции.
В хода на съдебното
дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и
отговора на въззивната жалба на другата страна.
Недоволен от
постановеното решение останал и ответникът А.В.Г. /въззивник в настоящото
производство и въззиваема страна по жалбата на другата страна/, който го
обжалва изцяло. Счита за неправилни и необосновани изводите на
първоинстанционният съд за наличието на вина от негова страна, която да е довела
до дълбокото разстройство на брака му с ищцата, като излага подробни
съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да установи,
че бракът е непоправимо разстроен единствено по вина на съпругатаП.Г., като
отхвърли предявения иск, с правно основание чл. 52, ал. 3 от СК. Счита жалбата
на наследодателя на първоначалната ищца за неоснователна, като излага доводи в
тази насока в писмени си отговор. Претендира сторените по делото разноски пред
двете съдебни инстанции.
В хода на съдебното
дирене, чрез пълномощниците си по делото, поддържа въззивната си жалба и
отговора на въззивната жалба на другата страна. Моли да се отмени първоинстанционното
решение като се отхвърли предявения иск. Претендира разноски по представен
списък по чл.80 от ГПК.
Жалбите са подадени
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от
лица, имащи интерес от обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 261
от ГПК, поради което същите са допустими и следва да се разгледат по същество.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното
:
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с иск с правно основание чл. 49, ал. 1 във
връзка с ал. 3 от СК, обективно съединен с небрачни искове по чл. 53 и 56 от СК
– за ползване на семейното жилище и фамилното име.
Ищцата поддържала,
че с ответника са сключили граждански брак на 28.04.2011 г., от който нямали
родени деца. Излагала, че в края на същата година, двамата решили да закупят
имот в с. Скалско, който се нуждаел от ремонт. Тъй като съпругът й не работел,
се заел с ремонта и останал да живее там, а понеже тя била служебно ангажирана
в гр. София ходела при него всяка седмица от петък до неделя. Постепенно
отношенията между двамата се влошили, като съпругът й станал груб и злобен.
Настоявал тя да напусне работа, звънял й често по телефона на работното място, с
което пречел не само на работата й, но я и злепоставял пред колегите. Освен
това често ходел до работното й място, държал се арогантно и й повишавал тон
пред клиенти. Звънял на нейните познати и ги притеснявал, че тя не се грижела
достатъчно за семейството си. Налагал и всякакви забрани - да не излиза, да не
ходи до магазина, да не се вижда с никой, да не кани гости в тях. Ищцата поддържала
още, че въпреки положените от нейна страна усилия за преодоляване на
конфликтите и създалото се напрежение със съпруга й, срещала единствено липса
на всякакъв интерес и желание за комуникация. Нещата помежду им станали
нетърпими през лятото на 2013 г., когато съпругът й се запознал с една госпожа
от селото, с която се движел почти постоянно. Споделил й, че иска да купят
къща, която също да ремонтират, но тъй като тя не била съгласна, това допълнително
обтегнало отношенията им и те тотално се отчуждили. Излагала още, че когато
здравето й се влошило, нейни колеги се обаждали на съпруга й да му кажат, че тя
е зле и го молели да й помогне, на което той отвърнал, че не се интересува от
нейното здраве. През месец април 2014 г. двамата заминали заедно на гости при
бащата на съпруга й в гр. Петербург, като престоят им там бил съпътстван от
непрекъснати скандали. След като се прибрали в България през месец май 2014 г.
при едно от нейните посещения на село, съпругът й я изгонил и се наложило да
пренощува при съседка. При последващите й посещения той си вземал багажа и се
изнасял на хотел. От тогава двамата били фактически разделени. През месец
септември 2014 г. установила, че съпругът й е сменил ключалката на вратата на
имота в с. Скалско и тя не можела да влезе, поради което подала жалба в
полицията. С оглед на изложеното молела съда да постанови решение, с което да
прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на нейния
съпруг – А.Г., като претендирала ползването на семейното жилище, находящо се в
гр. София, район Красно село, ж.к. „********/съсобствено между нея, нейния баща
и брат/, както и възстановяване на фамилното й име отпреди сключването на
брака. Претендирала сторените по делото разноски.
Ответникът А.В.Г.
оспорвал изложените в исковата молба обстоятелства и предявявал насрещен иск, с
правно основание чл. 49, ал.1 от СК. Твърдял, че в началото с брака си съсП.С.Г.
се разбирали много добре, чувствали се спокойни и щастливи заедно и имали
желание за дете. Закупили имот в с. Скалско и той започнал да го преустройства
с идеята двамата да прекарват повече време там. Докато се занимавал със
строителството, съпругата му работела в гр. София, като ходила при него всяка
седмица от петък до понеделник. Постепенно, обаче тя започнала да разрежда
посещенията си, отношенията им се променили и между тях постепенно започнало да
нараства отчуждение. Всички опити да имат дете се провалили, включително и
извършената ин-витро процедура, което още повече охладило взаимоотношенията им.
Забелязал, че съпругата му започнала да употребява алкохол доста често и това
нейно поведение много го притеснило и довело до конфликти помежду им. Заявял,
че от август 2014 г. двамата са във фактическа раздяла и не поддържали никакви
отношения помежду си, като дори не се чували и по телефона. Считал, че няма
шанс повече да се съберат и да живеят заедно, поради което молел съда да
постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен,
без да се произнася по въпроса за вината.
За да постанови
обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за
установена следната фактическа обстановка :
След образуването
на гражданско дело № 16345/2016г. с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с
ал. 3 от СК по искова молба наП.С.Г. срещу А.В.Г. било образувано друго гражданско
дело № 29767/2016г. по описа на СРС, 84-ти състав между същите страни (но с
различни процесуални качества) и с еднакъв предмет – прекратяване на сключения
между тях граждански брак. С оглед на така установеното и на основание чл. 213
от ГПК, СРС, 92-ри състав с определение от 19.10.2016 г. присъединил, по-късно
образуваното гражданско дело към първоначалното заведеното за общо разглеждане
и решаване.
Страните по делотоП.С.Г.
и А.В.Г. не спорили помежду си, че на 28.04.2011 г. в гр. София са сключили
граждански брак, при който жената, с фамилия Станчева, приела брачното фамилно
име –Г.. От брака си двамата нямали родени деца.
На *** г.П.С.Г.
починала, видно от представения по делото препис - извлечение от акт за смърт,
издаден въз основа на акт за смърт № 1432/06.11.2016 г., съставен при Столична
община - район „Красно село”.
При условията на
чл. 327, ал. 1 от ГПК, с оглед заявеното желание за това от наследника на ищцата
- С.Д.С. /нейн баща/, производството по делото било продължено като
установителен иск с правно основание чл. 52 от СК.
От представения амбулаторен лист, издаден на 18.12.2014
г. се установявало, че приП.Г. била установена като основна диагноза „Токсично
увреждане на черния дроб“.
Ответникът упълномощил съпругата си да се разпорежда с
всички открити от него сметки в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като извършва
всички разпоредителни действия с тях, като ги открива, закрива, тегли, извършва
преводи в страната и чужбина и всякакви други операции, неограничено, от негово
име, като видно от представените по делото извлечения от същите сметки,П.Г.
теглила многократно суми от сметките на съпруга си.
Същата била насочена към включване в ин-витро програма за
донорска яйцеклетка, след като при първичен преглед в Медицински център „Н.Р.“
София, на 11.12.2012 г., бил установен стерилитет, поради изчерпан яйчников
резерв. На 22.03.2014 г. била извършена процедура по трансфер на два ембриона, завършила
неуспешно, тъй като не била регистрирана
бременност. През месец октомври 2014 г., по писменото уведомление на съпруга,
останалият ембрион бил блокиран в криобанката.
В
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпита
на две групи свидетели – сочените от ищеца Д.И.и И.А.и сочените от ответника Н.Т.и
А.М.. Свидетелката И., с показанията си, които съдът кредитирал, установила,
че съпрузите са закупили имот в с. Скалско, катоП.Г.
пътувала до там. Ответникът се обаждал на съпругата си на работното й място,
като все се карали. Веднъж ответникът отишъл на работното място наП.Г. и след
проведен между тях разговор съпругата тръгнала да го гони с такси, за да се
сдобрят. Според показанията й, съпрузите правили
опити за ин-витро процедури, като веднъж след
манипулация свидетелката, заедно с нейн приятел, се наложило да взематП.Г. от болница „Надежда”, а
през това време ответникът си бил на село. Освен това, седмица преди съпругата да почине, същата била в
болница, но съпругът й не дошъл нито веднъж да я
посети.
От
показанията на свидетелката Т. станало ясно, че ответникът е възобновил
много разрушени постройки в с. Скалско, като ги изградил наново. За тази цел
той ангажирал работници. Същият приготвял ястия, давал
ги благотворително и
помагал на читалището. Според свидетелката съпругата до
обяд била в леглото, а след това ходела до магазина и при приятели.
Тя видяла, чеП.и мъж от селото, на име И.,
били прегърнати пред магазина. На празника на селото,П.и
И. си говорели и танцували заедно. Ключовете за къщата на съпрузите се намирали
в св. Т., тъй като тя ходела да им храни кучетата им. От
2014 г. страните били
фактически разделени, като съпругата повече не посещавала къщата на страните в
селото.
Съпругата пренощувала в дома на свидетелката, тъй като ответникът я хванал в
къщата на И. и тя била пияна. ТогаваП.търсела И. по телефона до късно. От 2014 г.П.не е ходила в къщата в селото, но е
ходила в селото с И..
На свой ред, с
показанията си свидетеля
А. установил, че
ответникът повишавал тон на съпругата си, не й давал да се храни, вземал й
телефона и не й давал да го ползва. Забранявал й да ходи сама в магазина, не я
пускал почти никъде да ходи сама. Съпругата работела в гр. София, като всеки
петък ходела в селото. Една вечер съпругата отишла в дома на свидетеля и
казала на майка му, че иска да спи в дома им, тъй като ответникът сменил
бравите. От тогава според този свидетелП.Г. не е ходила в
селото. Съдът не кредитирал обаче показанията
на този свидетел, в
частта им относно обстоятелството, че не е имал връзка сП.Г., тъй като същите
противоречали на останалите
доказателства, а именно на показанията на свидетелката Т.,
която лично била възприела отношенията между тях.
От
показанията на свидетеля М., се установило, че през 2012 г., когато видял съпругата за първи път,
били заедно с ответника в клуб, катоП.Г. консумирала ракия, а свидетелят и
ответникът - кафе. Това се случило около обяд. Другите срещи със съпругата
протичали по същия начин - свидетелят и ответникът пиели кафе, а съпругата -
ракия. Според показанията на същия свидетел,П.и свидетеля
А. се разхождали в гр. Дряново хванати за ръце.
Първоинстанционният
съд кредитирал показанията на разпитаните свидетелите
И., Т., А. и М. като обективно и
безпристрастно дадени, в резултат на преки и
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във взаимовръзка помежду
си. Същевременно не кредитирал
показанията им, в частта, в която излагали обстоятелства, които не
били лично възприети от тях, а им били споделени
от страните по делото.
При тази фактическа
установеност, Първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт, като приел че бракът, сключен междуП.С.Г. и А.В.Г., е дълбоко и
непоправимо разстроен по взаимна вина на двамата съпрузи.
Настоящият състав на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на
страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда
на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, прие
за установено следното :
Въззивният съд, споделя установена в първоинстанционното производство
фактическа обстановка, основана на писмени доказателства досежно наличието на
брачна връзка между първоначалната ищца и ответника, упълномощаването на
съпругата да се разпорежда със сметките на съпруга и действията на същата по
разпореждане с тези сметки, смъртта на първоначалната ищца, нейното
здравословно състояние, предприетия опит на страните за зачеване, както и
относно безспорните между страните обстоятелства относно придобиването на
недвижим имот в с. Скалско и фактическата раздяла между страните, настъпила
през месец май 2014 г. като не счита за необходимо да я преповтаря. Същата се
установява от събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства, от които относими към предмета на доказване се явяват следните
такива – справка от Национална база данни „Население“, удостоверение за сключен
граждански брак, резултат от изследване от
19.12. 2014 г. и амбулаторен
лист, издаден на 18.12.2014 г.; препис – извлечение от Акт за смърт, етапна
епикриза от МЦ „Н.Р. Център”, удостоверение
за наследници, пълномощни и извлечения от сметки. Въззивния съд не счита за
необходимо да обсъжда представената от първоначалната ищца жалба с искане за
съдействие от полицията, доколкото същата съдържа подлежащите на установяване
твърдения на починалата първоначална ищца, като не съставлява доказателства за
тяхното установяване. Същата следва да се цени единствено по отношение на
времето, за което се отнасят съответните твърдения на починалата ищца. Така
например, ограничения достъп на първоначалната ищца до имота на страните в с.
Скалско датира от 04.11.2015 г., съобразно датирането на самата молба.
Същата следва да се допълни с анализ на представените и приети от
първоинстанционния съд покани, отправени от жалбоподателя-ответник, в
качеството му на управител на „Е.Х.“, ЕООД, чрез нотариус Георги Георгиев, рег.
№ 637 на НК, до първоначалната ищца, в периода декември 2014 г. – февруари 2015
г., приложените към тях констативни протоколи и разписка, от които става ясно,
че между съпрузите имало и други отношения, свързани със счетоводното
обслужване от починалата съпруга на представляваното от съпруга дружество, като
след раздялата им последният назначил друг счетоводител и предприел действия по
снабдяването му със счетоводните документи на фирмата и преустановяване на
всякакви действия от страна съпругата му като счетоводител на същата. Първата
покана така и не била връчена на първоначалната ищца, а втората, съобразно
представената разписка й била връчена на 04.02.2015 г. След фактическата раздяла,
ответникът – жалбоподател предприел и действия за оттегляне на пълномощията на
съпругата си, оправомощаващи я да се разпорежда със сметките му-лист 65 от
делото.
Въззивният съд, като прецени показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели Д. И., Н. Т., И.А.и А.М. по реда на
чл. 172 от ГПК, кредитира същите само в частите им, възпроизвеждащи личните и
непосредствени впечатления на свидетелите от изнесените пред съда факти,
попадащи в предмета на доказване по делото, в случая очертан с наведените от
починалата първоначална ищца твърдения за състоянието на брачната връзка и
причините за това. Следва да се отбележи, че показанията на тези свидетели, в
частите им пресъздаващи споделеното им от страните, техните мнения и
умозаключения, както и обстоятелства, които страните не са навели в
производството, нямат никаква доказателствена стойност и не следва да бъдат
взети предвид от съда при произнасянето му по спора. Съобразно това, с
показанията на разпитаните по делото свидетели, в кредитираните от настоящия
съд части, се установява следното :
Страните закупили имот в с. Скалско, който съпругът ремонтирал, живеейки
в същото село, а съпруга пътувала до там всеки петък и престоявала при съпруга
си за почивните дни. Съпругът се обаждал на съпругата в работата им по
телефона, като свидетелката И. чувала да се карат, макар да не чула ясни думи; И.,
чието бюро се намирало до това на починалата ищца чула, че съпругът на
последната й говори с нападателен тон. Той често ангажирал съпругата си да
превежда документи, които да представя пред различни институции. При едно от
идванията на съпруга в офиса, където работела първоначалната ищца, между тях
нещо се случило, поради което той си тръгнал, а ищцата го последвала с такси. Той
не идвал често в офиса им, но когато идвал се държал добре с колегите на своята
съпруга. Двамата имали разногласия по повод имот в същото село, който съпругът
искал да закупи, а съпругата се противопоставяла. Двамата правили един опит за
ин-витро оплождане, който бил неуспешен, като в началото на 2014 г. И. и
съпругът ходели до болница в Надежда да я вземат след някаква манипулация, а
през това време съпругът бил в с. Скалско. След като първоначалната ищца
постъпила на лечение в А.ска болница, съпругът й не я посетил нито веднъж. И.
не била посещавала дома на страните нито в гр. София, нито в с. Скалско, но
излизала няколко пъти с тях, като при тези излизания, станали в началото на
брачната връзка на страните, те били в добри отношения. Другият доведен от
ищцовата страна свидетел не установява релевантни на спора обстоятелства,
доколкото същият е във влошени отношения с едната страна по спора, като
изнесените от него данни пред съда са изцяло в резултат на споделеното му от
починалата ищца. Същият няма лични възприятия за релевантни по делото факти, в
обхвата на доказване, очертан с твърденията на починалата ищца. Личните му
наблюдения са ограничени до това, че докато била за уикендите в с. Скалско,
съпругът й я придружавал постоянно. Една вечер тя дошла в дома му и споделила
на майка му, че съпругът й е сменил бравите и поискала да пренощува в дома им. След
този случай, тя престанала да посещава селото. В телефонни разговори с този
свидетел, тя му споделила, че са открили арсен в кръвта й, както и че била в
болница. Показанията на тези двама свидетели за това, че съпругът искал от
съпругата си, тя да прехвърли апартамента в ж. к. „Борово“ на негово име
(свидетелката И.), респективно, че заплашвал съпругата си с развод, ако не
предостави притежавани земи и наследствена къща на неговата фирма (свидетелят А.),
са придобити от свидетелите, в резултат на споделеното им от самата ищца.
Отделно от това, те са ирелевантни, тъй като не кореспондират с твърденията й в
исковата молба, че съпругът й разговарял с родителите й, да прехвърлят
жилището, в което семейството на страните живеело, на нейно име, с което ги
притеснявал, поради което въззивният съд не ги обсъжда и на това основание.
На свой ред, свидетелката Т. установява дейността, развита от ответника-
жалбоподател в с. Скалско, като първоначално съпругата му си идвала всеки
уикенд, а след това – все по-рядко. От самата ищца свидетелката разбрала, че
разходите по ин-витро процедурата са поети от съпруга. След 2014 г.
свидетелката не знаела първоначалната ищца да е идвала в дома на страните в с.
Скалско. Т. разказва за случай, при който първоначалната ищца пренощувала в
дома й, поради това, че съпругът й я намерил в дома на свидетеля А., като се
опитвала до късно да се свърже със съпруга си по телефона, но без успех. В този
случай, тя била с багажа си. По време на брака им, ответникът работел, имал
фирма, развиваща дейност в с. Скалско. Свидетелят М. също не установява
релевантни на спора факти, като личните му наблюдения са ограничени до няколко
изолирани и кратки контакта с ищцата, като при всеки от тях тя употребявала
алкохол, а съпругът проявявал загриженост към нея, като при първата среща на
свидетеля с ищцата, станала през 2012 г., постоянно я питал как е, като тя
очевидно не била добре. Този свидетел работил с ответника, като осигурил за
дейността му дялани камъни.
Въззивният съд, при служебна проверка н Търговския регистър констатира,
че ответникът-жалбоподател, на 28.08.2008 г. регистрирал еднолично дружество с
ограничена отговорност, с фирма „Е.Х.“, с ЕИК ********, като от регистрацията
му е едноличен собственик на капитала на дружеството и негов единствен
управител.
Пред въззивният съд е представена нотариална покана от ответника-жалбоподател
до конституирания на мястото на починалата му съпруга ищец, връчена му на
07.08.2018 г., касаеща искането му за осигуряване на достъп до жилища находящи
се в гр.
София, район Красно село, ж.к. „********или за заплащането на месечен наем,
което писмено доказателство е ирелевантно за настоящото делото, поради което и
не следва да бъде обсъждано.
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани
в настоящето производство.
При тази фактическа установеност, въззивният съд
достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбите на
страните, предвид спецификата на настоящата хипотеза следва да бъдат обсъждани
заедно, като основателността на едната по предмета на предявения установителен
иск, предпоставя неоснователност на другата.
В хода на съдебното
производство пред първоинстанциония съд е починала ищцатаП.Г. и делото е
продължило по реда на чл. 327, ал. 3 от ГПК, предвид изявеното желание от
страна на наследник по закон на починалата ищца за това. С конституирането на
наследник на починалата ищца на нейно място, брачният иск, с който е сезиран
съда бил трансформиран в установителен иск с правно основание чл. 52, ал. 2 от СК. Основание на този иск е установяването с допустимите по ГПК доказателства,
че преди смъртта на ищцата, бракът между страните е бил дълбоко и непоправимо
разстроен, като вината за настъпването на това разстройство има преживелият
съпруг. Разпоредбата на чл. 327, ал. 3 от ГПК е императивна и съдът е длъжен да
се произнесе само и единствено по точно определения от закона предмет, а именно
- вече посоченото от починалия съпруг
като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия съпруг.
Следователно, поведението на починалия вече съпруг не се включва в предмета на
произнасяне на съда. Ето защо в настоящият случай, произнасянето по брачната
вина и на починалата ищца в решението на първоинстанционния съд е недопустимо,
поради което същото в тази му част следва да бъде обезсилено.
Така предявеният
установителен иск е недоказан, поради което и неоснователен, поради следното :
В исковата си молба
ищцата е изтъкнала няколко причини, стоящи в причинно-следствена връзка с
поведението на съпруга, които като краен резултат, според нея, са довели до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Като такива е посочила грубото
отношение на съпруга си към нея, постоянното звънене по телефона в работата й,
с което и пречел да работи, ходенето на работното й място и арогантното му
държане и повишаване на тон, което я злепоставяло пред колегите, звъненето на
нейни познати с обяснение, че тя не се грижила добре за семейството си,
притеснителните му искания към нейните родители за прехвърляне на жилището, в
което живеели на нейно име, настояването му тя да напусне работата си, въпреки,
че не работел, забраните му да не излиза и да не се вижда с други хора, да кани
и посреща гости в дома, пълната липса на разбиране и желание за справяне с
проблемите, честите му срещи с госпожа от селото, както и пълната му незаинтерисованост
от нейното здравословно състояние, дори и след уведомяване от нейни колеги по
телефона, непрекъснати скандали, докато гостували на баща му в Петербург и
фактическата им раздяла, настъпила през месец май 2014 г., в следствие на това,
че той я изгонил от дома им и се наложило да пренощува при съседка; като при
последващите й посещения, той се изнасял на хотел, а при посещение през
септември 2014 г., когато посетила селото заедно с баща си, установили, че
ключалката е сменена и не могли да влязат в имота, за което подала жалба. Само
част от тези твърдения на първоначалната ищца съставляват и следва да бъдат
преценявани като брачни провинения на преживелия съпруг. Такива са наведените
твърдения за обстоятелства, настъпили до раздялата на съпрузите през месец май
2014 г., като следва да се преценяват като брачни провинения на ответника
жалбоподател следните твърдения - грубо отношение, не работел, а единствено
починалата осигурявала доходите в семейството, пречел на работата й чрез чести
позвънявания и посещения на работното й място, арогантното държане и повишаване
на тон пред клиентите и колегите й и настояванията му да напусне работа, злепоставянето
й пред нейни познати, че не се грижи добре за семейството си, исканията към
нейните родители за прехвърляне на жилището, в което живеели на нейно име, ограничаването
на личната й свобода чрез забрани да не излиза и да не се вижда с други хора,
да кани и посреща гости в дома, нежелание за диалог и подкрепа, честите му
срещи с госпожа от селото, непрекъснати скандали, докато гостували на баща му в
Петербург и предизвикването на фактическата им раздяла, настъпила през месец
май 2014 г., когато я изгонил от дома им в с. Скалско.
Останалите
твърдения в исковата молба, касаещи незаинтересованост на съпруга за здравето
на ищцата, съобразно изложеното в исковата молба следва да се отнесат след
фактическата раздяла на страните, около декември 2014 г. до смъртта й, и
ограничаването на достъпа й до жилището им в с. Скалско (по твърдения на ищцата
в исковата молба, настъпило през септември 2014 г., а съобразно датата на
подадената от нея молба до РПУ гр. Дряново – на 04.11.2015 г.), касаят
обстоятелства, настъпили след фактическата раздяла на съпрузите и като такива
същите представляват проявление на дълбокото и непоправимо разстройство на
брачната им връзка, а не причини за неговото възникване. В този смисъл, макар
да касаят поведение на съпруга, несъответстващо на предписаното от закона и
морала, същите нямат отношение към настъпилото разстройство на брачната връзка,
тъй като не стоят в причинно-следствена връзка с неговото настъпване.
При преценка на събраните
по делото доказателства, въззивният съд намира, че не е установено соченото виновно
поведение на преживелия съпруг, при което не са били налице основанията за
уважаване на предявения по реда на чл. 327 от ГПК във връзка с чл. 52, ал. 2 от СК установителен иск. Не се установи от показанията на разпитаните свидетели,
както и от останалите събрани по делото доказателства, този съпруг да е имал
грубо отношение към своята съпруга и да е ограничавал нейната лична свобода и
правото й да полага труд, като никой от свидетелите не присъствал на такова
поведение на съпруга. Свидетелката И. установява добри отношения между
съпрузите, а също и изисквания на съпруга към съпругата му да превежда и
представя документи пред различни институции, както и напрегнати телефонни
разговори помежду им, включително и случай, при който съпругът си тръгнал от
местоработата им с първоначалната ищца, а тя тръгнала след него с такси. Сами
по себе си тези обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като грубо
отношение на съпруга към съпругата му, още повече, че същите имали и други
правоотношения като работодател и счетоводител, в което си качество ответникът
се явявал клиент на своята съпруга. Несъмнено е, че в това си качество, същият
е имал правото да изисква от нея да върши необходимото за счетоводното
обслужване на фирмата му, включително като изготвя съответните счетоводни
документи и представя същите, където е необходимо, като настоява за това и в
телефонните им разговори. Не се установи от кредитираните показанията на тази
свидетелка, както и на останалите свидетели, съпругът да е отправял каквито и
да е нападки към личността и поведението на своята съпруга, респективно да я
обиждал, нагрубявал, ругал, или по друг
начин да е бил груб към нея и/или нечувствителен към нуждите й. Свидетелските
показания не установяват също соченото арогантно поведение на съпруга пред
колегите и клиентите на починалата ищца, с което да я е злепоставял-напротив,
свидетелката И. установява, че той се държал нормално с колегите на своята
съпруга. Липсват доказателства и за „постоянни“ позвънявания, с които
ответникът да е пречел на нормалната работа на своята съпруга, напротив – свидетелката
И. установява с показанията си инциденти позвънявания и описва едно посещение
на съпруга на работното им място. Не се ангажираха и никакви доказателства, за
това, съпругът да е злепоставял съпругата си пред общите им познати, твърдейки,
че тя не се грижи добре за семейството им.
Също така,
твърденията на ищцата, че съпругът й настоявал да напусне работа, че й
забранявал да излиза и да се вижда с други хора, да кани и посреща гости в дома
им, не намират опора в доказателствения материал. Следва да се отбележи, че
единствено свидетелят А. изнася пред съда такива твърдения, но доколкото същият
не е възприел лично отправянето на тези забрани на съпруга към първоначалната
ищца, а е узнал за тях от споделеното му от нея, показанията му в тази им част
нямат никаква доказателствена стойност, като въззивния съд не следва да ги
взема предвид при произнасянето си по спора. Същия свидетел лично е възприел,
че ответникът придружавал съпругата си, когато тя идвала в с. Скалско
навсякъде, като „бодигард“, като това обстоятелство не може да бъде третирано
като ограничаване на личната й свобода. На първо място, доколкото за
продължителен период от време съпрузите се събирали основно през уикендите, е нормално
и житейски оправдано през тези периоди двамата да прекарват колкото се може
повече време заедно. Отделно от това, липсва такова наведено оплакване от
първоначалната ищца, което поставя под въпрос относимостта на показанията на
този свидетел към предмета на доказване по делото.
Твърденията на
първоначалната ищца за промяна в поведението на съпруга през 2013 г., когато
той се сближил с лице от женски пол от с. Скалско, чиято самоличност по делото
не е установена, довела до нетърпимост в отношенията им, както и за липсата на
желание за диалог и желание за справяне с проблемите, освен, че са също много
общо формулирани, също не намират опора в доказателствения материал по делото. Не
се установи от доказателствата по делото да е настъпила промяна в поведението
на съпруга, или същото да е било от такова естество, че заради близостта си с
трето по спора лице, да е неглижирал отношенията си със своята съпруга до
степен на нетърпимост. Отделно от това, именно в този период, съобразно
неоспорената етапна епикриза от 20.03.2017 г. (листове 76-77 от делото), страните
предприели действия за увеличаване на семейството си, чрез участие в ин-витро
процедура. В този смисъл противоречи на житейската логика и практика, имайки
нетърпими отношения, поотделно и заедно страните да съдействат за извършване на
тази скъпоплатена процедура, както и да планират увеличение на семейството си
чрез нея.
По делото липсват
каквито и да е доказателства за водени от съпруга разговори с родителите на
първоначалната ищца за прехвърляне на недвижимия имот, който обитавали, на
нейно име, както и за гостуване на съпрузите на бащата на ответника в
Петербург, респективно за активно поведение на последния, довело до изгонване
на ищцата от дома им в с. Скалско и настъпване на фактическа раздяла помежду
им. Никой от свидетелите не е възприел лично такива обстоятелства. Свидетелката
Т., съсед на страните в с. Скалско, установява, че първоначалната ищца
пренощувала в дома й, като не могла да се свърже със съпруга си, но не и, че това
обстоятелство е резултат на изгонването й от ответника от дома им. В този
смисъл и тези твърдения не кореспондират с доказателствата по делото, а също се
явяват недоказани и изолирани.
Следва да се
отбележи също, че с показанията на свидетелката Т., както и с показанията на
свидетеля М., работел за фирмата на ответника (осигурявайки дялани камъни),
както и предвид служебно направената справка от настоящия съд от Търговския
регистър, твърденията на първоначалната ищца, че съпругът й не е работел, като
тя единствена осигурявала доходи в семейството им са опровергани.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна следва да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения, като по отношение на наведените от
първоначалната ищца основания за разстройството на брака й с ответника,
ищцовата страна е носела доказателствената тежест. В случая, тази страна не е
проявила необходимата процесуална активност, да ангажира доказателства,
установяващи наведените от първоначалната ищца твърдения, представляващи
основание на установителния иск по чл. 52, ал. 2 от СК. Съобразно това, същата
страна следва да понесе последиците от процесуалното си поведение, като съдът
приеме тези твърдения недоказани. Недоказаните твърдения не са факти и не
пораждат никакви последици, включително не следва да бъдат ценени от съда при
неговото произнасяне по спора.
С оглед изложеното,
в настоящата хипотеза е установено разстройство на брачната връзка между
страните, намерила обективен израз в настъпилата помежду им фактическа раздяла
и пълното им отчуждение, без обаче това състояние на брака да може да се вмени
във вина на преживелия съпруг. В този случай, приложима е разпоредбата на чл. 52,
ал. 3 от СК, съобразно която съдът отхвърля иска, само ако преживелият съпруг
не е виновен за разстройството на брака.
По разноските:
Претенции за
присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски има и от двете
страни по спора, като при този изход на делото претенцията на въззивника ищец С.С.,
се явява неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли. Претенциите
на жалбоподателя - ответник А.Г., за присъждане на разноските за процесуалното
им представителство, са основателни и доказани до претендирания размер от 612,50
лева, която сума следва да се възложи в тежест на ищцовата страна в
първоинстанционното производство С.С..
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен
състав,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 240535 от 17.10.2017 г. на СРС,
ІІІ ГО, 92 състав, постановено по гражданско дело № 16345 по описа за 2016 г., с
което е признато за установено по установителен иск на С.Д.С., по отношение на А.В.Г.,
че бракът, сключен с Акт за граждански брак № 3071/28.04.2011 г. на СО – район
„Триадица“, междуП.С.Г., починала на 05.11.2016 г., и А.В.Г., е бил дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на жената.
ОТМЕНЯ Решение № 240535 от 17.10.2017 г. на СРС,
ІІІ ГО, 92 състав, постановено по гражданско дело № 16345 по описа за 2016 г.,
в останалата обжалвана част, с която е признато за установено по установителен
иск на С.Д.С., по отношение на А.В.Г., че бракът, сключен с Акт за граждански
брак № 3071/28.04.2011 г. на СО – район „Триадица“, междуП.С.Г., починала на
05.11.2016 г., и А.В.Г., е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
преживелия съпруг, както и в частта относно разноските, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 52, ал. 2 от СК, предявен от С.Д.С. по отношение на А.В.Г., че бракът, сключен с Акт за
граждански брак № 3071/28.04.2011 г. на СО – район „Триадица“, междуП.С.Г.,
починала на 05.11.2016 г., и А.В.Г., е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина
на преживелия съпруг.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН ********** да заплати на
другата страна А.В.Г. с ЕГН **********, сторените по делото разноски в размер
на 612, 50 лева.
НЕЗАВЕРЕНИ ПРЕПИСИ от настоящето решение да се връчат на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от
връчването на преписите на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………