Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 316/05.05.2023 г.
Административен съд – Монтана,
касационно-административен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретаря Петя Видова и с
участието на прокурора Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
БОЙЧЕВА КАНД № 289/2023 г. по описа на съда, установи следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН.
С наказателно постановление №
21-0953-000670/14.05.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Видин, изготвено въз основа АУАН серия GA, № 369487/06.05.2021 г. на органите
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин, на К.О.К., с адрес: ***, на
основание чл. 53 от ЗАНН, са наложени две административни наказания, а именно
по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца и по чл. 185 от ЗДвП – глоба в
размер на 20 лв., затова че на 06.05.2021 г. в 23:25 ч. в гр. Видин, на
кръстовището на ж.к „Х*** Б*** “ и ул. „Ш*** “, като водач на лек автомобил Б***
316И с рег. № М*** , собственост на М*** В*** Т*** , предприема маневра
завиване на ляво като извежда автомобила извън контрол чрез презавиване, като
така довежда МПС до загуба на сцепление на задните гуми, с което водачът
създава опасност за движението като 1) използва пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначени за превоз
на хора и товари, с което виновно е нарушил
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и 2) участник в движението, който създава пречки
за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, с
което виновно е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Наказателно постановление №
21-0953-000670/14.05.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Видин е обжалвано от административнонаказаното лице пред Районен съд – Видин,
който с решение № 27/17.01.2022 г. по АНД 555/2021 г. по описа на съда, е
потвърдил същото като правилно и законосъобразно. Решението е обжалвано пред
Административен съд – Видин, който със свое решение № 176/04.10.2022 г. по
КАНД№ 179/2022 г. по описа на съда, е отменил същото и е върнал делото на
Районен съд – Видин за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като е
установил неизяснени факти, поради събрани недостатъчно доказателства във
въззивното производство. Пред Районен съд – Видин е образувано АНД № 1058/2022
г. по описа на съда, по което с решение № 46/07.02.2023 г. съдът е потвърдил
спорния административен акт. Решението отново е обжалвано пред Административен
съд – Видин, който с определение № 25/09.03.2023 г. по КАНД № 99/2023 г. е
прекратил образуваното производство и е изпратил касационната жалба на ВАС за
определяне на друг компетентен съд, тъй като не е възможно да бъде сформиран
съдебен състав поради недостатъчен брой административни съдии.С определение №
3415/03.04.2023 г. по адм. дело № 2892/2023 г. по описа на ВАС, на основание
чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, касационната жалба срещу решение № 46/07.02.2023
г. по АНД № 1058/2022 г. на Районен съд – Видин е изпратено за разглеждане на
Административен съд – Монтана.
Предмет на касационен контрол в
настоящото производство е решение № 46/07.02.2023 г. постановено по АНД №
1058/2022 г. на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0953-000670/14.05.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Видин, с което на К.О.К., адрес ***, на основание чл. 53 от ЗАНН са
наложени две административни наказания, а именно по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца и по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.
Горното решение от обжалвано от К.О.К.,
чрез процесуален представител адв. Г.Г. ***, с представено пълномощно пред
въззивна инстанция, с искане да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се мотиви, че неправилно въззивния съд е възприел
обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Счита, че е налице недоказаност
на санкционираното административно нарушение и нарушение от страна АНО на чл.
57 от ЗАНН. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. От пълномощника адв. Г.Г. е постъпило становище, с което желае
да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа касационната жалба,
като излага конкретни съображения в посока недоказаност на санкционираното със
спорното НП административно нарушение.
От ответника -началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин, чрез юрк. Т*** Т*** , е постъпила молба, с
която заявява, че желае да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, оспорва
касационната жалба като неоснователна и моли касационната инстанция да потвърди
въззивното решение като законосъобразно и правилно. Претендира съдебни разноски
за юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за присъждане на
адвокатски хонорар поради недоказано изплащане на същия или прекомерност. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Монтана счита жалбата за неоснователна, а атакуваното решението
на Районен съд – Видин за правилно и законосъобразно, като предлага да бъде
потвърдено.
Настоящият касационен състав
на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество ОСНОВАТЕЛНА, по посочените
по-долу съображения.
С оспореното решение
въззивният съд намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен
ред. Приел е, че правилно в случая административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно
която норма на водачите на МПС е забранено да използват пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, а за нарушаване на тази забрана е
предвидено кумулативно налагане на административни наказания „глоба“ в размер
на 3000 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца“.
Районният съд е възприел описаната в НП фактическа обстановка за установена въз
основа на събраните по делото материали от административно-наказателната
преписка, както и гласните доказателства от разпита на актосъставителя и
свидетеля при съставяне на АУАН, които кредитира като последователни,
безпротиворечиви и логични, за които липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност, като не е дал вяра на показанията на разпитания свидетел съсед на
административно-наказаното лице и негов спътник в автомобила към момента на
деянието в частта, отнасяща се до отричане относно направения „дрифт“. В мотиви
си районният съд е възприел, че първоначално жалбоподателят правомерно е
управлявал процесното МПС на ул. „Х*** Б*** “, докато стигне до кръстовището с
ул. „Ш*** “ и там внезапно при ляв завой е форсирал двигателя, подал е рязко
газ, рязко е завъртял волана, извел е автомобила от сцепление, при което
задницата му чрез приплъзване е направила изместване от пътното платно. Съдът е
счел, че извършените в района на процесното кръстовище действия на
жалбоподателя по обективните си характеристики съставляват техниката „дрифт“,
тоест субсумират се под понятието „използване на пътя за цели различни от
предназначението му“, което действие е извършено преднамерено от водача.
Районният съд е възприел и, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за
което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност,
отново въз основа на показанията на актосъставителя.
Настоящата касационна инстанция
намира въззивното решение за неправилно постановено, при неизяснена фактическа
обстановка и не достатъчно доказателства за установеното със АУАН и
впоследствие със спорното НП нарушение.
По разбиране на съдебния състав, в
случая, макар изпълненото от К.О.К. движение по отклоняване на автомобила от
праволинейното му движение и неговото поднасяне да изважда управляваното от
него МПС от контрол, то недоказано остава обстоятелството, че именно това
движение е изпълнено преднамерено, а не е резултат от недобра техническа
изправност на автомобила, лоши атмосферни условия, недобра пътна настилка или
други обективни фактори, довели до загуба на контрол на МПС, за което по делото
не са събрани доказателства. Респективно, не е доказано, че деянието е извършено
умишлено, както и че същото цели ползването на пътя по предназначение, различно
от превоз на хора и товари. Следователно не се явява доказано наличието на
съставомерно деяние от субективна страна.
В тежест на наказващия орган е да
установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност. В
случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него НП поведение сочи на „използване на пътя за други
цели, а не по предназначение“ от водача на МПС, е фактически и доказателствено
необосновано. Дори да се приеме, че загубването на контрол над превозното средство
и завъртането му се дължи на други причини, най-често несъобразяване от водача
на автомобила със скоростта на движение на съответния пътен участък, то това
поведение релевира друго нарушение на правилата за движение по пътищата, но не
съставлява нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като основание за налагане на
административни санкции по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съставът на административното нарушение по чл. 175а,
ал.1 пр. 3 от ЗДвП не съдържа като елемент създаването на предпоставка за ПТП с
останалите участниците с движението, поради което се налага извод за
противоречие между правно и фактическо обвинение, препятстващо правото на
защита и представляващо достатъчно основание за отмяна на наложените наказания.
Поведението на водача на МПС-то, описано в процесното НП, сочи на друго
нарушение по ЗДвП, което не се субсумира под състава на чл. 175а от същия
закон.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водач на МПС да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Дали с това си поведение водачът е
създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и
здравето им, какъвто извод в случая се съдържа в НП, е без правно значение за
съставомерността на извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква
единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по
предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни
елементи като условие за съставомерност на деянието. Умишленото и съзнателно
опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв
случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие
с основната цел на пътищата - да се използват за превоз на хора и товари.
Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика е, че при
определено боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ,
боравене със съединителя на колата - изпускане на съединителя, рязко спиране,
завъртане на волана - поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка
или други действия, се наблюдава ефект, при който се демонстрира отклоняване от
траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др.
ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми“, „дрифт“ и пр. в
общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като
той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е
постигнат от водача от купето на автомобила. Не е нужно за целите на това
производство да се установи как е постигнат конкретният ефект, след като
неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното движение на
автомобила /поднасяне на автомобила/ на платното за движение, което платно е
предназначено за движение на други ППС. Т.е. умишленото и съзнателно опасно
шофиране посредством поднасяне на автомобила, в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата. В този ред на мисли, всяко неовладяване на колата под въздействието
на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над
автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който е
със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини
щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на достатъчно опит и
на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил
процесният автомобил, такова отклонение е възможно под действие на физичните
закони. Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изисква
ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т.е. да
е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо нарушението
по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината - чл.
11, ал. 2, пр. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Свидетелят актосъставител сочи в
показанията си, че лицето е извършвало „дрифт“. ЗДвП не съдържа легално
определение на това понятие, но в съдебната практика същото е било обект на
анализ. В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове,
разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъла, който
най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на
движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на
водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на
гражданите. В този смисъл под „дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща
рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя,
активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат, на които
се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми
на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично
се приплъзва. Вината не може да се установява и почива на предположения, поради
забраната в чл. 303 от НПК.
Въз основа на изложеното,
настоящият касационен състав, приема че спорното въззивно решение е постановено
при неизяснена фактическа обстановка, поради което се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него НП.
От касатора не е направено
надлежно искане за присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се
следват.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 46/07.02.2023 г.
постановено по АНД № 1058/2022 г. на Районен съд – Видин, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
21-0953-000670/14.05.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Видин, с което на К.О.К., адрес ***, на основание чл. 53 от ЗАНН, са наложени
две административни наказания, а именно по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП –
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца и по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.