№ 23801
гр. София, 01.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110106374 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД вписано в
Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *********, адрес гр. София, ул.
„Ястребец” 23 Б представлявано от Александър Александров - Изпълнителен директор и
Ивайло Ивов Епитропов- Председател на Управителен съвет чрез процесуален представител
Александър Трифонов – юрисконсулт срещу „Ви Енд Ай Кори“ ООД с БУЛСТАТ/ЕИК
*********, седалище гр. София, общ.”Средец”, ул.”Петър Берон“ №3, представлявано от И.
В. Д. ЕГН ********** и В..... М....... В.......... ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумите по издадената срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1662/15.01.2023г. по ч.гр.д. № 33208/2022 г. по описа на СРС,
142 състав.
Ищецът твърди, че на 21,06.2022г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.№ 127526 срещу „Ви Енд Ай Корп“ ООД с БУЛСТАТ/ЕИК
*********, седалище/адрес на управление: гр. София, общ.”Средец”, улТПетър Берон“, №15
представлявано от Анастас Георгиев Д. ЕГН ********** и В..... М....... В.......... ЕГН
********** за сумата 1262,17лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2021г,, 150,25лв. - законна лихва за
забава от 01.07.2020г. до 13.06.2022г., както и 11,65лв,- представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2020г. до м.04.2021г. и 2,05лв. -
законна лихва за забава за периода от 31.07.2020г. до 13.06.2022г., като се претендира и
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението,
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане, постановено по ч. гр, дело №33208/2022г. по описа на СРС, 142 състав е
уважено искането и е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, със
съобщение, получено от ищеца на 01.09,2022г,, като е указано , че ищецът може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. С
оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът предявява, иск
за установяване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу
„Ви Енд Ай Корп“ ООД, за топлоснабден имот - апартамент на партерен етаж със застроена
площ 69кв.м., находящ се в гр. София, общ.’’Триадица”, ул.”Хан Аспарух“ №18, за периода
м.05.2020г. до м.04.2021г., с аб.№ 114080/инсталация **********, като изрично е посочено
от ищеца , че между „Ви Енд Ай Корп“ ООД и “Топлофикация София” ЕАД не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от ищеца поради
1
което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне
онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.
Ищецът се позовава на разписаното в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ,
обн. ДВ. бр. 107 от 09.12,2003 г,, с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./
потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Като твърди ,че и по силата на нормативните актове, ответникът не е
изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.В
този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори
при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Топлофикация
София” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към
Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които
се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-043/12,07,2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ
одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на
решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно; в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на „Ви
Енд Ай Кори“ ООД, за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С
изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по
фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че ответното дружество е имало възражение
относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната
между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал,2 от ОУ.
Твърди се, че ищецът е изпратил писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати
доброволно дължимата сума, както и че ако „Ви Енд Ай Корп“ ООД, не заплати същата в 7-
мо дневен срок от получаване на писмото, “Топлофикация София” ЕАД ще пристъпи към
принудителното им събиране по реда на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ, с всички законни последици от
това.Като въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради което
на 21.06.2022г. ищецът депозира, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу „Ви Енд Ай Корп“ ООД, за ползвана, но незаплатена ТЕ в
топлоснабдения имот, за горепосочения период.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като счита, че
претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Позовава се на признанието на
ищеца, че между страните през процесния период не е имало сключен договор. Счита обаче,
че не е налице и фактическият състав на неоснователното обогатяване, тъй като през
процесния период имотът е бил обитаем, по силата на отдадено от него същото помещение
под наем, като от дата 01.01.2018 г. е влязъл сила Договор за наем на процесния недвижим
2
имот от дата 27.12.2017 г., сключен между "ВИ ЕНД АЙ КОРП" ООД, в качеството му на
Наемодател и "БЪЛГАРСКА ХОТЕЛИЕРСКА И РЕСТОРАНТЬОРСКА АСОЦИАЦИЯ"
Сдружение, ЕИК *********, в качеството му на Наемател и от посочената дата, до
настоящия момент недвижимият имот непрекъснато е бил отдаден под наем, за което се
прилага - Договор за наем от дата 27.12.2017 г., Анекс от дата 01.01.2019 г. към Договора за
наем от дата 27.12.2017 г., Анекс от дата 01.12.2021 г. към Договора за наем от дата
27.12.2017 г. и Анекс от дата 01.04.2023 г. към Договора за наем от дата 27.12.2017 г.,
неразделна част от Договора за наем. В тази връзка твърди , че посоченото дружество-
Наемател е следвало в срок от 15 дни от подписване на приложения по-долу Договор за
наем, да прехвърли на свое име партидата към "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, съгласно
чл. 3.3. от приложения по-долу Договор за наем от дата 27.12.2017 г. Следователно и
Наемателят на процесния имот, а именно "БЪЛГАРСКА ХОТЕЛИЕРСКА И
РЕСТОРАНТЬОРСКА АСОЦИАЦИЯ" Сдружение, има самостоятелна партида и именно
последното е следвало да погасява възникнали задължения за доставка на топлинна енергия
по отношение на имота, тъй като именно Наемателят е ползвал имота, респективно
потребявал топлинна енергия през исковия период, а именно м.05.2020 г. до м. 04.2021 г..
Релевира възражения , за неприложимост на норм уредба посочена от ищеца , като
според § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, който е посочен в Исковата молба,
"Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди” е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет
“,като се позовава на нейната отмяна - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.Според
ответното дружество в настоящия случай намират приложение разпоредбите на § 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ, според която небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя по аргумент от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
„Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди". При изложеното се позовава на това , че от цитираните разпоредби
следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да
регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна
енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил действащ за процесния период между
страните по делото, като последното е и изрично посочено от ищеца в исковата молба.
Следователно при липсата на такъв договор, който трябва да бъде изрично сключен, а да не
се предполага, съгласно трайно установена по въпроса съдебна практика, то между страните
не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди /небитови/ нужди, следователно и не е налице заявеното основание за
ангажиране договорната отговорност на представляваното от мен дружество за
неизпълнение, в качеството му на небитов клиент, в следствие на което и посочените в
исковата молба Общи условия не са действали по отношение на доверителя ми, поради
липсата на договорна обвързаност.
Посочва се, че единствено качеството собственик на имота, какъвто в случая се явява
ответника , не е достатъчно за обосноваване на извод за съществуването на договор за
търговска продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, където е
предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост са клиенти на топлинна енергия, както твърди ищецът в исковата си
молба. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, въвеждаща писмената форма за действителност
на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за небитови нужди /стопански нужди/, е императивна, като установеното в
3
нея правило за поведение е задължително и не може да бъде дерогирано от страните.
Възразява срещу твърденията на ищеца, като счита , че не са съобразени с
действителното правно положение, с което се обосновава и неоснователността на
предявения иск за главницата по чл. 59 ЗЗД, а именно, че не се установява обогатяване на
доверителят ми, тъй като ищецът, не е ангажирал надлежни доказателства относно
обстоятелството, че през процесния период МВИ ЕНД АЙ КОРПм ООД е ползвало имота. В
настоящия случай липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по чл. 142 ал. 2 ЗЕ за процесния имот. Но при състава на
неоснователното обогатяване следва да бъде доказано при условията на пълно и главно
доказване наличието на реална доставка в твърдяното от ищеца количество топлинна
енергия, както и обстоятелството, че същата е ползвана именно от ответника. За да бъде
ангажирана обаче отговорността на последния за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същият е собственик на
процесния имот, а следва също така да се докаже, че доверителят ми е ползвал имота през
периодите, посочени в исковата молба и съответно действително е консумирал доставената
ог ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи
При изложеното изразява становище и за неоснователна и акцесорната такава за
лихва върху главното вземане, тъй като вземането за лихва има акцесорен характер и за
дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Искането е за отхвърляне на предявените
претенции и за присъждане на разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
обективно, кумулативно съединени осъдителни претенции с правна квалификация по чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 415 ГПК .
При иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се обуславя
от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на обогатяване у
ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно
обогатяването и обедняването, 3) липса на основание (конкретен юридически факт) за
едновременното настъпване на обедняването и обогатяването и 4) правен интерес от
предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за защита с друг иск. В
конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на ищеца по иска
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил,
ползвайки същата и спестявайки дължимата за услугите цена. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на
главни задължения и изпадане на ответника в забава за плащане на същите.
Искането за привличане на трето лице помагач, направено от ищеца с исковата молба, е
основателно, доколкото ищецът обосновава правния си интерес от искането с
обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което е
извършвано от това дружество през исковия период. Същото следва да бъде уважено.
Исканията за приемане на представените с исковата молба писмени документи като
доказателства по делото, както и за задължаване на третото лице помагач да представи по
делото описаните в исковата молба документи по реда на чл. 190 ГПК следва да бъдат
уважени.
Съдът приема, че за изясняване на спора от фактическа следва да се допусне
изслушването на съдебно-техническа експертиза и на съдебно-счетоводна експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Нелбо“ ЕАД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на
определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най- късно в
първото открито съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с исковата
молба и с писмения отговор писмени документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Нелбо“ ЕАД в срок до
насроченото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с
отчитане на ползваната топлинна енергия в процесния имот през исковия период, както и
изравнителните сметки за същия период /топлоснабден имот - апартамент на партерен етаж
със застроена площ 69кв.м., находящ се в гр. София, общ.’’Триадица”, ул.”Хан Аспарух“
№18, за периода м.05.2020г. до м.04.2021г., с аб.№ 114080/инсталация **********,.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи,
формулирани от ищеца с исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. В. Т. Т., тел. 0888 619 985, Специалност: Промишлена
топлотехника.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената задача и за датата на откритото
съдебно заседание.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани от ищеца с исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елена И. .
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената задача и за датата на откритото
съдебно заседание.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора. УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 26.06.2025 г.
от 10:20 часа, за когато да се призоват страните, в т.ч. и третото лице помагач.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, на ищеца да се връчи препис от отговора на ИМ, а на третото лице
помагач - препис от исковата молба, приложенията към същата и от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5