Решение по дело №224/2021 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 110
Дата: 29 декември 2021 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20211860200224
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. , 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200224 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. М. от с.А. срещу Наказателно постановление /НП/ №
1/*****.2021 г., издадено от кмета на община А., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. за това, че лицето е подпалило
стърнищата на имот, намиращ се в местността „Т.“, с което е нарушило Заповед №
**/12.04.2021г., Закона за опазване на околната среда, Закона за опазване на земеделските
земи и Наредбата за осигуряване на обществения ред.
В жалбата се сочи, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в
нарушение на правилата на материалния и процесуалния закон. На първо място, не било
установено по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушението. Жалбоподателят
твърди, че на 14.09.2021г. отишъл да изоре имота, който обработва и видял, че отстрани са
запалени стърнищата около имота. Твърди, че когато отишъл на мястото нямало никакви
хора, но не след дълго дошли служители на община А., които му съставили Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, без да е извършил нарушението и
при липса на преки свидетели на извършване на нарушението. Твърди, че е бил лишен от
възможността да направи писмени възражения по акта, както и не му били разяснили
подробно правата, с оглед неговата защита. На второ място, НП се сочи, че не отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, а именно: липсвало описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били
нарушени виновно. Сочи се, че обстоятелствата по описаното нарушение са много общи и
неконкретизирани, като няма нито идентификация на имот, нито описание на нарушената
1
законова разпоредба. Както в АУАН, така и в НП били посочени само нормативни актове,
но не и точните разпоредби от тях, които са нарушени. В НП липсвало и указание пред кой
орган и в какъв срок то подлежи на обжалване, което е съществено нарушение на правата на
жалбоподателя. Твърди, че НП и АУАН му били връчени заедно на дата 17.09.2021г., при
положение, че НП е с дата на издаване *****.2021г. Жалбоподателят счита, че цялата
процедура по издаване на АУАН и НП е била опорочена. Иска се от съда да отмени
обжалваното НП като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В проведените две на брой съдебни заседания жалбоподателят М. В. М. се явява лично
и формулира своите изявления чрез своя упълномощена родственица с юридическа
правоспособност, като поддържа жалбата и в хода по същество на делото се иска от съда да
се произнесе с решение, с което да отмени НП №1/29.09.2021г. на кмета на община А..
Възразява се срещу свидетелските показания и факта, че актосъставителят Г.К. не е
присъствал на установяване на нарушението. Иска се от съда да не кредитира свидетелските
показания и да не ги взема предвид при постановяване на нарушението, тъй като са
изключително противоречиви. Като нарушена се сочи разпоредбата на чл.40 ЗАНН, както и
разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗАНН. Липсвало описание на нарушението и посочване на
нарушените разпоредби. Акцентира се, че соченото за нарушител лице не е поканено на
съставяне на АУАН, а също така не му е била дадена възможност да направи възражения.
Установено било и че няма преки свидетели на извършване на самото нарушение-
запалването на стърнищата.
Въззиваемата страна- Община А., както и Районна Прокуратура - П. не изпращат
представители в съдебното заседание и не ангажират становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На *****.2021г., около 10.00 часа служителят на Община А. Т.К. сигнализирал кмета
на община А., че стърнища на имот в местността „Т.“ са запалени и горят. Кметът дошъл на
място и установили там лицето М. В. М.- ползвател на имот. Свидетелят К. заявил, че го е
видял, че продължава да пали. Спрени били Г.К. и Н.Ч., които по същото време се
прибирали от „сметището“ и преминавали през мястото, като същите били запознати със
случая и им било казано, че следва да се състави АУАН. В следобедните часове на същия
ден, в сградата на община А. бил съставен процесният АУАН №1/*****.2021г. с посочен
актосъставител Г.К., но фактически съставител служителка от администрацията на община
А.. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, който не бил предварително поканен.
АУАН му бил връчен впоследствие, като на основание на същия е издадено обжалваното
НП №1 от *****.2021г. от кмета на община А., като реалната дата на съставяне на НП-то е
най-късно 17.09.2021г., тъй като тогава е връчен на М.М..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: показанията на свидетелите Г. М. К., Т. ИВ. К. и Н. Г. Ч., както и от
събраните писмени доказателства – АУАН №1/*****.2021г., съставен от Г.К. и разписка към
него; НП № 1/*****.2021г., издаден от кмета на община А. и разписка към него; Заповед №
2
**/12.04.2021г. на кмета на община А.; Заповед №7/04.01.2021г. на кмета на община А..
Видно от АУАН № 1/*****.2021г. същият е съставен против М. В. М. за това, че след
направена проверка на място, се установило следното: Лицето е нарушило Заповед №
**/12.04.2021г., Закона за опазване на околната среда, Закона за опазване на земеделските
земи и Наредбата за осигуряване на обществения ред, като е подпалило стърнищата на имот,
намиращ се в местността „Т.“. Най-отдолу в АУАН е посочено, че с действията е нарушен
чл.41а, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи. Под констатациите са положили
подписи актосъставителят Г. М. К. и свидетелите Т. ИВ. К. и Н. Г. Ч.- всички те служители
на община А.. Фигурира и подпис на нарушителя М.М.. Липсва графа за „възражения“.
Видно от представените заповеди на кмета на община А., със Заповед №7/04.01.2021г.,
на осн. чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр.
със спазване на Закона за опазване на общинското имущество, е определен Г. М. К.- полски
пазач за актосъставител по спазване на Закона за опазване на общинското имущество, а със
Заповед № **/12.04.2021г. е забранено, във връзка с правомощията на кмета по чл.44, ал.1 и
чл.6, ал.1, т.2 от Закона за опазване на земеделските земи и чл.10, ал.2, т.1 и чл.15, ал.1, т.5 и
т.9 от Закона за опазване на околната среда, във връзка със заповед на Министъра на ОСВ №
***/10.03.2021г. и писмо № ******/07.04.2021г. от Дирекция „Национален парк Централен
Балкан“, изгарянето на стърнища, слогове, крайпътни ивици, сухи треви и други растителни
отпадъци в земеделските земи и горски масиви на територията на община А.. С последната
заповед периодът от 01.04.2021г. до 31.10.2021г. е обявен за пожароопасен и е посочено, че
на нарушителите ще бъдат съставяни актове и наказателни постановления съгласно
наредбата за опазване на обществения ред, поддържане на чистотата, опазване на
общинското имущество, околната среда и противопожарната охрана на община А. и
съгласно Закона за опазване на земеделските земи, Закона за опазване на околната среда.
Разпоредено е заповедта да се връчи на служителите на община А. и всички собственици и
наематели на земеделски земи срещу подпис за сведение и изпълнение, като няма обаче
доказателства на кои точно лица е връчена и дали жалбоподателят М.М. е сред лицата, на
които заповедта е била връчена.
Разпитани са като свидетели актосъставителят и двамата свидетели по АУАН.
Актосъставителят Г. М. К. твърди, че работи на длъжност „полски пазач и охранител“
към община А.. Спомня си, че е съставил процесния АУАН. Сочи, че датата била
*****.2021г. и че била запалена нива и в същата горял пожар. Не може да цитира номера на
имота, който бил запален, но казва, че същият може да се установи по скица и че ползвател
на тази нива е г-н М.. Счита, че нивата е запалена именно от г-н М. защото тракторът на
същия бил на нивата, макар че не го е видял лично той да пали. Кметът и Т.К. били минали
преди това и на тях М. казал, че „всички палят“. Свидетелят твърди, че е бил на процесната
дата заедно с Ненко Ч., който му казал кои разпоредби да посочи като нарушени. Казва, че за
първи път съставя акт и че актът е съставен на същия ден, след като установили
нарушението в община А.. Физически актът бил написан от дежурно лице в общината.
Свидетелят заявява, че г-н М. не присъствал на съставяне на акта и че лично не го е канил да
3
присъства. Актът бил връчен на 17.09.2021г. лично от свидетеля. Казва, че не е питал
нарушителя дали има възражения.
Свидетелят Т. ИВ. К., който твърди, че работи в община А. на длъжност „главен
техник“, също си спомня за съставянето на процесния АУАН. Твърди, че същият е съставен
за запалване на стърнище и че именно той го установил, когато минавайки от там видял, че
г-н М.М. го е запалил и навсякъде гори. Тогава се обадил на кмета, който пристигнал на
място и заедно направили на М. забележка. След това спрели Г.К., който заедно с другия
свидетел, се прибирали от сметището, като идеята била същите да са свидетели на това,
което се случва. Това се случило някъде около 10/10 и нещо часа сутринта. Стърнищата се
били вече разгорели, а г-н М. продължавал да пали. Когато го видял да пали М. бил в
долния край на нивата, а той в горния. Бил на около 100 метра далечина и не могъл да види
с какво точно запалително средство пали. Казва, че никой не е искал на нарушителя
документ за самоличност, тъй като А. е малка община и го познават. Свидетелят не може да
индивидуализира имота, но казва, че трябва да има представена скица за него и че те по
скица са определили къде са границите на имота. За имота знае, че е частна собственост на
някаква жена, но М. е ползвател. Според свидетеля актът бил съставен в общината след
12.00 часа на същия ден, а М.М. не бил канен да присъства при съставянето на същия. Не
знае кога точно впоследствие му е бил връчен актът. Актът бил написан от жена на
регистратурата- тяхна колежка.
Свидетелят Н. Г. Ч. също твърди, че работи към община А.. Спомня си, че е бил
свидетел по процесния АУАН едва когато му е предявен. Казва, че се прибирали от
сметището с колегата му Генчо и видели, че имотът гори. След това кметът им казал кой го
е запалил и свидетелят посочва жалбоподателя М.. Свидетелят твърди, че имотът е частен,
но М.М. е негов ползвател. Твърди, че актът бил съставен същия следобед в общината от
колегата му Генчо. Свидетелят твърди, че бил наясно със забраната да се пали и казал на
Генчо К., че има такава заповед на кмета.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН (в старата му
редакция, действала до 24.12.2020г.) - НП е връчено на 17.09.2021 г. (видно от разписката
към НП), макар да се твърди, че е издаден на *****.2021г., а жалбата е депозирана на
23.09.2021г., от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на
обжалване пред съд НП. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
По основателността на жалбата:
АУАН, на основание на който е издадено обжалваното НП, е издаден от длъжностно
лице, определено от кмета на общината, както изисква чл.44, ал.1, от Закона за опазване на
земеделските земи /ЗОЗЗ/, доколкото актосъставителят Г.К. е бил оправомощен със заповед
4
№7/04.01.2021г. на кмета на община А.. Процесното НП пък е издадено от кмета на община
А., който е компетентен съгласно чл.44, ал.2 ЗОЗЗ ако се касае за нарушение на чл.41а, ал.1
ЗОЗЗ или за земи от общинския поземлен фонд. В конкретния случай не се установява дали
имотът е част от общинския поземлен фонд, като по-скоро гласните доказателства са в
насока на това, че имотът е частна собственост на физическо лице, а жалбоподателят М.М. е
негов ползвател (макар и да не се посочва конкретно правно основание). В този смисъл
порок относно компетентността на актосъставителя и издателя на НП не се наблюдава в
процесния случай.
Налице са обаче множество други нарушения от процесуално естество при съставяне
на АУАН и издаване на НП, както и нарушения на материалния закон. Допуснатите
нарушения са съществени и са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя,
ограничавайки правото му на защита и са опорочили санкционния акт – обжалваното НП.
На първо място, установи се от събраните в хода на делото гласни доказателства, че
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя- на същата дата, на която е установено
нарушението, но в по-късен час и не на мястото на установяване на нарушението, а в
сградата на община А.. Чл.40, ал.2 ЗАНН допуска АУАН да се състави в отсъствие на
нарушителя, но само ако същият не може да бъде намерен и след покана не се яви за
съставяне на акта. В конкретния случай, не се доказва нарушителят да е бил поканен да
присъства в общината при съставяне на акта. Свидетелите еднопосочно заявяват, че същият
не е бил канен. Липсва и писмена покана по преписката, която да удостовери, че М. е бил
поканен. Следователно, единственият извод, който съдът може и следва да формира е, че е
нарушено правилото на чл.40, ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствие на
нарушителя, а процедурата, даваща възможност АУАН да се състави в негово отсъствие, не
е била спазена. Освен това, установи се, че актосъставителят всъщност реално не е съставил
процесния АУАН, а за съставянето му е ползвано съдействието на друга служителка от
община А., с което ролята на актосъставителя е опорочена, а функцията му е останала
неизпълнена.
На второ място, основателно е възражението за нарушаване на нормативните
изисквания за съдържание на АУАН и НП от страна на административнонаказващия орган.
Нарушени са императивните изисквания на чл.42 т.4 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,
доколкото липсва каквото и да е конкретно и пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Описанието на нарушението се изчерпва с „лицето
е подпалило стърнища на имот, намиращ се в местността „Т.““. Липсва обаче
индивидуализация на имота, доколкото посочването на местност не е достатъчно да се
установи в кой точно имот е извършено нарушението, още по-малко дали това е имотът,
който бива ползван от жалбоподателя, като липсват в преписката и схемите, за които
свидетелите говорят и по които са се ориентирали, че запалените стърнища са в конкретния
имот. Сериозен обстоятелствен пропуск е допуснат и с непосочване дали имотът е част от
общинския поземлен фонд или не, което освен до непълнота във фактологията, води и до
невъзможност да се определи приложимият закон, който евентуално е бил нарушен. Не е
5
посочено кой, кога и как е установил нарушението от страна на М.М. и че именно той го е
извършил, като тези факти се изясняват за пръв път в хода на съдебната процедура.
Нарушени са изискванията и на чл.42 т.5 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН. Формално са
посочени нарушени разпоредби или по-скоро нарушени нормативни актове, но това не
изпълва заложеното законово изискване за съдържание, тъй като не е цитирана конкретна
разпоредба, която да е нарушена и която да е реално приложимата. Всъщност в АУАН и НП
като нарушени са посочени: Заповед № **/12.04.2021г., Закона за опазване на околната
среда, Закона за опазване на земеделските земи и Наредбата за осигуряване на обществения
ред, без да се цитират в НП конкретни разпоредби, а в АУАН е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.41а, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи, която според съда е
точно приложимата разпоредба, но тя не е пренесена в издаденото НП. Тук следва да се
посочи, че ако идеята на административнонаказващия орган е била да санкционира М.М.,
като ползвател на земеделска земя, за извършено изгаряне на стърнища, то в действителност
е следвало да се ръководи от разпоредбата на чл.41а, ал.1 ЗОЗЗ. От изложеното в АУАН и
НП обаче изглежда, че М. е привлечен към отговорност като извършител на деянието
„изгаряне на стърнища“, което изисква освен да се посочи нарушената разпоредба, също
така административнонаказващият орган да докаже извършването на деянието, което според
съда в настоящия случай не е сторено. Освен че липсва посочване на нарушената
материалноправна норма, липсва посочване и на приложената санкционна норма, което не
позволява на нарушителя да разбере по какъв начин е определено неговото наказание, нито
дали размерът на наложената му глоба отговаря на нормативно предвидения. Доколкото
наложената глоба е в размер на 500 лв., то явно не е приложен чл.41а, ал.1 ЗОЗЗ, където
минималният предвиден размер на глобата към настоящия момент е 1500 лв. За съда също
не става ясно нито на какво основание, нито за нарушение на кое законово правило е бил
наказан жалбоподателят, за да може да бъде извършен надлежен контрол за
законосъобразност. Цитираната заповед № **/12.04.2021г. на кмета на община А. е въвела
правило за поведение, което евентуално би могло да бъде нарушено, но същото е основано
на съществуващи нормативни забрани, освен това, както бе вече посочено, няма
доказателства заповедта да е връчена на жалбоподателя като ползвател на земеделска земя,
за да има сила по отношение на него, а и в нея липсва санкционна част и препращането в
тази част е към изброени нормативни актове. Следователно административнонаказващият
орган /АНО/ не е изпълнил надлежно функцията си, която включва освен формалното
съставяне на АУАН и НП, тяхното обосноваване- фактологично и нормативно.
На трето място, установява се, че по всяка вероятност обжалваното НП е
антидатирано, тъй като на самото него е посочена дата на издаване *****.2021г., но на
разписката за връчване е отбелязана дата 17.09.2021г., като правилно жалбоподателят
заявява, че няма как да му е връчено предварително съставеното НП, следователно то е било
съставено по-рано, като най-късно това се е случило на 17.09.2021г. Освен, че е
недопустимо антидатирането на документи и то от орган на местното самоуправление, това
е лишило административнопривлеченото лице от възможността да депозира писмени
възражения в установения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН (в действалата към онзи
6
момент редакция на разпоредбата). Нещо повече, актосъставителят добросъвестно заяви
пред съда, че не е питал М.М. дали има възражения по АУАН, т.е. отнета е била
възможността на соченото за нарушител лице да наведе възражения както при съставяне на
АУАН, така и в предвидения допълнителен срок по ЗАНН. Това е засегнало правото на
защита на жалбоподателя, защото едва пред съда той е имал възможност за пръв път да
изложи своите възражения.
С оглед на гореизложеното, може да се счете, че са допуснати процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, които следва да се квалифицират
като съществени, тъй като са рефлектирали в правната сфера на наказаното лице до степен,
препятстваща защитата му.
На следващо място, не се установи по несъмнен начин от събраните доказателства
нарушението да е било извършено, който факт е в доказателствена тежест на АНО. В
настоящия случай, единствено единият от свидетелите - Т.К., твърди, че е видял
жалбоподателя М.М. да пали стърнищата около ползвания от него имот. Самият свидетел
обаче казва, че е наблюдавал от около 100 метра и не може да е категоричен дори по какъв
начин е възпламенен огънят. Останалите свидетели са видели единствено горящите
стърнища, като им е било казано, че именно М. ги е запалил. Вероятността това да е така
съществува, но презумпцията за невиновност важи и в административнонаказателното
производство, а наказващият орган е този, който следва да ангажира доказателствата за
извършването на деянието и то именно от наказаното лице. В случая липсват както
убедителни гласни доказателства, така и каквито и да е писмени доказателства за това
стърнищата на кой точно имот са били запалени и от кое лице. В случай, че се ангажираше
отговорността на ползвателя на имота по чл.41а, ал.1 ЗОЗЗ, то достатъчно би било АНО да
докаже, че наказаното лице е ползвател на процесния имот, но в случая нито е
конкретизирано кой е имотът, нито се доказва кой е негов ползвател (макар жалбоподателят
да признава този факт с жалбата), нито формулировката на нарушението в АУАН и НП
позволява да се достигне до извод, че именно качеството на М. на „ползвател“ на имота е
основанието да бъде привлечен към административнонаказателна отговорност. Липсата на
надлежно описание на нарушението, каквото бе констатирано, препятства дори
установяването дали нарушението е било извършено.
При гореизложените допуснати нарушения и при липсата на несъмненост в
извършването на нарушението, процесуалната санкция е отмяна на наказателното
постановление.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1/*****.2021, издадено от кмета на
община А., с което на М. В. М., ЕГН: **********, с адрес в с.А., ул. „*************” № 44,
е наложена ГЛОБА в размер 500 лв. за това, че лицето е подпалило стърнищата на имот,
7
намиращ се в местността „Т.“, с което е нарушило Заповед № **/12.04.2021г., Закона за
опазване на околната среда, Закона за опазване на земеделските земи и Наредбата за
осигуряване на обществения ред, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8