№ 66
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253000600095 по описа за 2025 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на Глава двадесет и първа от НПК -
по неговите правила предмет на проверка е правилността на присъда рег.
№9/29.01.2025 година, постановена от състав на Окръжен съд-Варна по
НОХД №1477/2024 година. С тази присъда подсъдимият Д. Г. е признат за
виновен в извършване на две престъпления в условията на съвкупност - по
чл.354а, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.354в, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за всяка
едно престъпление е наложено кумулативно наказание, приложен е чл.58а,
ал.1 от НК и при действието на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК е определено най-
тежкото наказание от две години лишаване от свобода, към него е
присъединена изцяло глоба в размер на десет хиляди лева, приложен е чл.66
от НК в минималния срок и в течение на същия е наложена пробационна
мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК, извършено е произнасяне по чл.59 от НК, по
чл.189, ал.3 от НПК и относно веществените доказателства по делото.
Присъдата се протестира от първоинстанционен прокурор с твърдение
за неправилно приложение на условното осъждане, със съответстващо искане
за въззивна намеса по чл.337, ал.2, т.2 от НПК. По реда на чл.320, ал.4 от
НПК към протеста е внесено допълнително писмено изложение, от чието
съдържание се извлича и становището на държавното обвинение за
невъзможност поправянето на подсъдимия да се реализира чрез института по
чл.66 от НК, т.к. не са налице убедителни данни за семейна и социална среда,
която да способства постигане най-вече на индивидуалната цел по чл.36 от
НК, извън условията на ефективно изпълнение на лишаването от свобода.
1
В пренията протестът се поддържа по изложените съображения,
упълномощеният защитник обосновава становище за неоснователност на
искането за влошаване положението на подсъдимия – със солидарни доводи
към проведената с присъдата индивидуализация на наказанието и начина за
неговото изтърпяване, допълнени с позоваване на нови позитивни данни за
личността на дееца, събрани в настоящата инстанция. Самият подсъдим в
лична защита моли за шанс да се грижи за детето си, в последната си дума
апелира за потвърждаване на присъдата.
Варненският апелативен съд, след като провери атакувания съдебен акт
по доводите в протеста и изцяло, съобразно изискването на чл.314 от НПК,
прие за установено следното:
Протестът е допустим, преценен по същество същият е неоснователен.
Съдебното производство в първата инстанция се е развило в условията
на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Проверката на
процесуалната дейност на окръжния съд води до извод за нейната
законосъобразност - процедурата по чл.372, ал.2 от НПК е стриктно спазена,
направеното самопризнание от подсъдимия не оставя съмнение в неговия
доброволен характер и волеизявеност при съответната процесуална
информираност за последиците по чл.372, ал.4 от НПК. Прецизна е и
оценъчната дейност на първата инстания по последно визираната процесуална
норма, доколкото събраните в досъдебното производство доказателства
подкрепят самопризнанието на подсъдимия досежно фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Следователно, решението на
окръжния съд да приложи съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от
НПК е правилно и делото следва да се реши при следните фактически
положения:
През 2023 година подс.Д. Г. решил да отглежда растения от рода на
конопа и да произвежда марихуана с цел разпространение. На 27.02.2023
година закупил къща в гр.Варна, ул.“Ерма река“, оборудвал едно от
помещенията за осъществяване на намерението си и засял такива растения.
На 20.11.2023 година полицейски служители осъществявали наблюдение
над дома на подсъдимия. В един момент, когато Г. напуснал къщата, тези
служители му извършили проверка – по техни впечатления, дрехите на мъжа
излъчвали силна миризма на марихуана. По покана на полицаите,
подсъдимият показал изградените в къщата лаборатории за отглеждане на
марихуана. При извършеното претърсване били намерени и иззети марихуана
във вид на суха тревиста маса, електронна везна, електрически уреди,
сушилня, лампи, вентилатори, палатки, петдесет и пет растения, адаптери за
лампи, таймер, три броя карти памет.
Съобразно заключения на ФХЕ и оценителна експертиза, произведените
от подсъдимия високорискови наркотични вещества с цел разпространение са:
марихуана с нетно тегло 1400гр и съдържание на тетрахидроканабинол
18.79%, на стойност 28000лв; марихуана с нетно тегло 1060гр, с активен
компонент тетрахидроканабинол 16.18%, на стойност 21200лв; марихуана с
нетно тегло 412гр, със съдържание на тетрахидроканабинол 14.13%, на
стойност 8240лв; марихуана с нетно тегло 1486.48гр, със съдържание на
тетрахидроканабинол 14.15% , на стойност 29729.60лв.
2
Според ботаническа експертиза, иззетите от къщата на подсъдимия
петдесет и пет броя растения са от рода на конопа, вид – индийски, според
фазата на развитие са в масов цъфтеж, засети в края на май-началото на юни.
В така изложените накратко фактически положения се заключава
признатата от подсъдимия обстоятелствена част на обвинителния акт. За
изводите относно подкрепеността на самопризнанието на Г. по тези
обстоятелства, въззивният състав се доверява на взаимно безпротиворечивите
гласни доказателства в обясненията на подсъдимия, в показанията на св.св.Г. и
Д., на данните в протокол за претърсване и изземване, и фотоалбум, на
заключенията на трите експертизи – физико-химическа, ботаническа и
оценителна.
При гореотразените фактически положения изводът на
първоинстанционния съд, че подсъдимият е осъществил състава на две
отделни престъпления в условията на реална съвкупност – по чл.354а, ал.2 вр.
ал.1 и по чл.354в, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, е законосъобразен. Обективната
съставомерност на престъплението по чл.354а, ал.2 вр. ал.1 от НК се извлича
от събраните по делото веществени доказателства – 4358гр марихуана с
различен процент на активното вещество тетрахидроканабинол, върху които
подсъдимият безспорно без надлежно разрешително е упражнявал личната си
фактическа власт предвид мястото, където е установен предметът на
престъплението. С оглед количеството държана марихуана – част от Списък І
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, процентът на активното й вещество, стойността на субстанцията,
както и предвид иззетото измервателно приспособление, включително и при
данните в обясненията на подсъдимия (ДПр, л.60), не се поражда съмнение в
специалната цел на инкриминираното деяние по чл.354а, ал.1 от НК (напр. Р
353-2015-3н.о.). Чрез оценителна експертиза, надлежно по реда на НПК към
предмета на доказване е въведена левовата равностойност на
инкриминираното наркотично вещество - 871689.60лв, определящо
съставомерността на квалифициращия признак по ал.2 на чл.354а от НК, с
оглед указанията в ТР 1-1998-ОСНК.
Предвид доказаното засяване и отглеждане на 55 броя растения от рода
на конопа – при забраната на чл.27, ал.1 от ЗКНВП, и фазата им на развитие,
правилно е приложен материалният закон с осъждането на дееца по чл.354в,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Не е спорно от гледна точка на събраните по делото
веществени доказателства, че подсъдимият е създал условия за покълване,
развитие и растеж на посочения вид растения, които положения имат
отношение към изпълнителните деяния на състава по чл.354в, ал.1 от НК -
„засява“ и „отглежда“.
Прецизни са изводите на контролираната инстанция по субективната
страна на двете престъпления – извършени при условията на пряк умисъл, т.к.
подсъдимият е реализирал целенасочени и последователни действия по
засяване, отглеждане и държане с цел разпространение на наркотични
вещества.
При решаване на въпроса за наказанието, първоинстанционният съд не е
провел съответна оценка на степента на обществена опасност на двете
инкриминирани деяния, обосновал е ниска лична опасност на дееца,
обусловила индивидуализация в минималния размер на съответните санкции.
3
Крайното решение относно размера на наложените наказания не се споделя
напълно от настоящия въззивен съдебен състав, без да е налице възможност за
намеса в проверяваната присъда по чл.337, ал.2, т.1 от НПК, предвид липсата
на съответен протест.
Както вече бе казано, в дейността по индивидуализация окръжният съд е
пренебрегнал задължението да оцени конкретната тежест на
инкриминираните престъпления. По мнение на въззивния състав,
престъплението на Г. по чл.354а, ал.2 вр. ал.1 от НК се отличава с по-висока
степен на обществена опасност от гледна точка на стойността на държаните от
дееца с цел разпространение наркотични вещества - тя значително надхвърля
изискуемия паричен еквивалент на големите размери, както и на относително
високото процентно съдържание на тетрахидроканабинол в инкриминираните
количества марихуана. Сравнително по-висока е и степента на обществена
опасност на второто престъпление в реалната съвкупност от гледна точка на
интензивността на действията по реализиране на изпълнителните деяния,
свързани с набавяне на множество пособия и растителни субстанции за
извършване на престъплението.
Не търпи упрек изводът на контролирания съд за ниска лична опасност
на дееца. Макар да се наблюдава интензивност в противоправното поведение
на подсъдимото лице, на база на обстоятелствата по чл.54, ал.2 от НК не може
да се направи обоснован извод за трайно установени престъпни навици у Г.
при данните за необремененото му съдебно минало. До началото на
разследвания период, а и след това, предвид представеното и в настоящата
инстанция писмено доказателство (ВНОХД, л.30), подсъдимият проявява
утвърдени трудови навици (ДПр, л.108 и следващите; НОХД, л.29 и л.30). Не
е спорно също така, че Г. има дете на по-малко от една година (НОХД, л.28) и
болен баща с тежък дементен синдром, който според психологично
изследване с незначителна давност спрямо инкриминираните деяния, е
емоционално лабилен, раздразнителен, на моменти хипоманиакален, т.е.
изискващ постоянна грижа и наблюдение (ДПр, л.18-л.20). Визираните
фактически положения съответстват на отразената в обясненията на
подсъдимия ангажираност към семейството и родителите му и всъщност
очертават едни сериозни промени в личния му живот, които заедно с данните
за финансовото положение, включително и неопроверганото обстоятелство за
влошаване на паричното му състояние поради невърнат заем, разкриват
мотива за инкриминираната деятелност (ДПр, л.60, л.113). И въззивният
състав прием, че подсъдимият е доказано критичен към противоправното си
поведение, който извод намира фактическа обоснованост най-напред в
показанията на св.св.Д. и Г. – еднопосочно свидетелстват за пълно съдействие
на дееца към действията по разследването, на следващо място изводът се
подкрепя се подкрепя от съдържанието на протокол за претърсване и
изземване, в позитивна насока е и съдействието на Г. чрез действия по
доброволно предаване (ДПр, л.47, л.61, л.63 и л.71). При тези положения
правилно окръжният съд е приел, че се намира в условията на т.7 от ТР 1-
2008-ОСНК, т.к. самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не е
формален акт, а израз на цялостно съдействие за своевременно разкриване на
престъпното деяние и неговото авторство. Изводът не би могъл да се
конфронтира с правото на подсъдимия да откаже да дава обяснения по
4
обвинението - еднократно упражнено от Г. след привличането му по реда на
чл.219 от НПК в качеството на обвиняем, доколкото още към процесуалния
етап по чл.212, ал.2 от НПК подсъдимият съществено е подпомогнал
разследването.
При наличието на горния комплекс от смекчаващи отговорността
обстоятелства, които не носят характеристиката на многобройност или
изключителност по см. на чл.55 от НК, при визираните изводи относно
обществената опасност на деянията и при подбудите на двете престъпни
прояви в лицето на користния мотив, налице са били основания наказанията за
всяко едно от престъпленията в съвкупността да се индивидуализират над
специалния минимум по чл.354а, ал.2 и по чл.354в, ал.1 от НК, включително и
относно размера на глобите в кумулативните санкции. В процеса на
индивидуализация, първоинстанционният съд всъщност е подценил степента
на обществена опасност на деянията и затова е наложил явно несправедливи
наказания, която несправедливост на присъдата е неотстранима по реда на
въззивното правомощие по чл.337, ал.2, т.1 от НПК с оглед липсата на
инициатива по чл.337, ал.2 от НПК.
С проверяваната присъда законосъобразно е проведено приложението на
чл.58а, ал.1 от НК и на база на съответната редукция на подсъдимия са
наложени наказания – по чл.354а, ал.2 вр. ал.1 от НК в размер на две години
лишаване от свобода и глоба в размер на десет хиляди, и по чл.354в, ал.1 от
НК – една година и четири месеца лишаване от свобода и пет хиляди лева
глоба.
В пределите на служебната проверка по чл.314 от НПК настоящата
инстанция установява нарушение на закона при наказване на реалната
съвкупност – окръжният съд не е съобразил, че е наложил комплексни
санкции и за двете престъпления в реалната съвкупност, и вместо по
отношение на тях да приложи чл.23, ал.1 от НК, неправилно е счел глобата за
отделно наказание и е нарушил закона с нейното присъединяване по реда на
чл.23, ал.3 от НК. Неправилността на присъдата във визираната част е
отстранима по реда на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, без с това реално да се влияе
на положението на подсъдимия.
Първоинстанционният съд не е приложил чл.24 от НК, няма и
съответен протест в тази насока, поради което излагането на съображения не
би имало практическа стойност.
При определяне начина за изтърпяване на наказанието по съвкупността
първоинстанционният съд внимателно е обсъдил материално правните
предпоставки по чл.66 от НК. Първите две са от обективно естество и се
удовлетворяват от контролираната присъда – наложеното наказание е две
години лишаване от свобода и подс.Г. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. Преценката дали целите по чл.36 от НК могат
да се постигнат чрез отлагане изтърпяването на наказанието също е обективна
и законосъобразна. За прилагане института на условното осъждане преди
всичко е необходимо да са налице предпоставки за поправяне на дееца без
ефективно изтърпяване на наказанието. Те (предпоставките) най-напред
следва да се обсъдят на база на личните качества на подсъдимия, разгледани в
аспекта на данните за неговата социална, семейна и трудова среда (напр. Р
60182-2022-1н.о.). По визираните положения доказателствената съвкупност е
5
еднозначна –1)подс.Г. има устойчиви трудови навици, което положение се
установява чрез справка за сключвани от него трудови договори, както и от
данните за актуалната му ангажираност по пътя на собствената търговска
инициатива (ДПр, л.108; НОХД – л.29-л.31; ВНОХД – л.30); 2) подсъдимият
има утвърдена и значима за ценностната му система родителска връзка по
линия на възходящи и низходящо малолетно дете, която олицетворява силен
мотиватор за ефективно протичане на поправянето на Г. в общността. Вярно е,
че инкриминираните деяния са извършени при факта на бъдещо раждане и
при тежко протичащ дементен синдром при бащата на подсъдимия, но е вярно
също така, че тази среда е в основата на проявеното разкаяние от подсъдимия
още в началния етап на разследването, когато той е съдействал изцяло за
разкриване на обективната истина. Твърдението на протеста, че деецът не е
имал избор за това поведение няма фактическа опора в доказателствената
съвкупност, както предвид данните в показанията на св.св.Г. и Д., така и при
съдържанието на протокола за претърсване, ккато и с оглед действието за
доброволно предаване на вещ с отношение към предмета на разследване.
Възможността за поправяне чрез приложение на института по чл.66 от
НК се обмисли и на база на изолираността на инкриминираната деятелност в
биографията на подсъдимия, което на свой ред убедително доказва наличието
на ресурс за ефективно корекционно въздействие на наказанието при
приложения с проверявана присъда ред за неговото изтърпяване.
В обобщение, изводът на въззивния състав е в подкрепа на
законосъобразността на контролирания съдебен акт по приложението на
условното осъждане, което категорично не се конфронтира и с генералната
цел по чл.36 от НК, предвид възпиращия и предупредителен ефект на
изпитателния срок за възможността наложеното наказание да бъде приведено
в изпълнение.
Окръжният съд е определил минимален изпитателен срок по чл.66, ал.1
от НК, чийто превантивен ефект умело е съчетал с мярка за пробационен
надзор в условието на чл.67, ал.3 от НК. Прилагайки закона по посочения
начин, първоинстанционният съд е постигнал максимален ресурс на подкрепа
и въздействие спрямо подсъдимия в пределите на условното осъждане.
Прецизната индивидуализация на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от
НК от гледна точка на възможностите й за поправително-корекционно
въздействие и налагането на мярката за времето на целия изпитателен срок,
удовлетворяват в съвсем реалистичен план прогнозата за ефективно
поправяне на дееца чрез приложения институт на условното осъждане.
При проведената служебна проверка по чл.314 от НПК не се установиха
основания за въззивна намеса по чл.335, ал.2 от НПК, нито пък за отмяна или
изменение на присъдата по приложението на чл.59 от НК, както и относно
даденото с нея разрешение за разноските и веществените доказателства по
делото.
Предвид заетите съображения, Варненският апелативен съд на
основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК
РЕШИ:
6
Изменя присъда рег.№9/29.01.2025 година, постановена по НОХД
№1477/2024 година по описа на Окръжен съд-Варна, като я отменя в частта на
проведеното групиране и вместо това на основание чл.23, ал.1 от НК налага на
подсъдимия Д. Р. Г. най-тежкото наказание от определените му, а именно две
години лишаване от свобода и глоба в размер на десет хиляди лева.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
петнадесетдневен срок от връчване на съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7