РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Монтана, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20211600100392 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ и
чл. 79 от ЗЗД .
Образувано е по искова молба на ,,Б.ДСК''АД-гр.*, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, ул.,,*'' № *, представлявано от Главния изпълнителен директор В. С. и
Изпълнителния директор Д.М.срещу С. П., ЕГН ********** с адрес: с.*, обл.*, ул.,,*'' № *,
с която са предявени обективно съединени положителни установителни искове с петитум да
се признае за установено, че към 10.12.2019 г.-датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, ответницата дължи на ,,Б.ДСК''АД-
гр.*, следните суми: 34 051,42 лв. -главница, 4 479,01 лв. договорна/възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 25.10.2017 г. до 13.12.2019 г., 622,76 лв. обезщетение за забава, за
периода от 25.10.2017 г. до 13.12.2019 г., 236,47 лв. обезщетение за забава, дължимо за
периода от 13.12.2019 г. до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва от 08.01.2020 г. до
окончателното погасяване.
Твърди се от ищеца , че по договор за кредит Експресо от 10.03.2017г. сключен
между Е.б. АД, чийто универсален правоприемник е Б. ДСК АД и Л.Д., кредитополучател и
С. П., съдлъжник, е предоставен кредит в размер на 35 000 лева , усвоен изцяло с краен
срок на погасяване 25.03.2027г. . Договорен е номинален фиксиран лихвен процент от 6.35
% годишно или 0.0176 % на ден за целия срок на договора със задължение за връщането на
кредита съгласно погасителен план с падежна дата на вноските 25-то число на месеца .
Изискуемостта на кредита е настъпила на 13.12.2019г. на основание чл. 10,ал.2 , част втора
от договора за кредит , след получени от длъжниците уведомления за обявената предсрочна
1
изискуемост. Подадено е заявление за издаване заповед за изпълнение за сумите дължими
по договора за кредит в общ размер 39389.66 лева, като е издадена заповед за изпълнение.
След указания на съда в заповедното производство, поради връчване на заповедта за
изпълнение на С.П. по реда на чл. 47 от ГПК е подадена исковата молба, с която се иска от
съда да признае за установено по отношение на ответницата съществуването вземанията на
банката по издадената заповед за изпълнение в размер на 34 051,42 лв. -главница, 4 479,01
лв. договорна/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.10.2017 г. до 13.12.2019 г.,
622,76 лв. обезщетение за забава, за периода от 25.10.2017 г. до 13.12.2019 г., 236,47 лв.
обезщетение за забава, дължимо за периода от 13.12.2019 г. до 07.01.2020 г., ведно със
законната лихва от 08.01.2020 г. до окончателното погасяване, ведно с присъждане на
направените в заповедното и настоящето производство разноски.
Преписи от исковата молба, ведно с приложенията са връчени лично на ответника на
19.08.2021г. на посочения по делото адрес в село Портитовци , регистриран като постоянен
и настоящ адрес , като в указания едномесечен срок писмен отговор не е подаден.
Доказателствата по делото са писмени , като е прието заключение по съдебно-
икономическа експертиза , след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо
единство и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:
По заявление на Е.АД гр. *от 08.01.2020г. е издадена срещу С.П. по ч.гр.д. №
35/2020г. на РС Монтана заповед за изпълнение от 09.01.2020г., с която С.П. и Л.Д. са
осъдени да заплатят солидарно на заявителя исковите суми, ведно със законна лихва и
разноски въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката по договор за кредит
от 10.03.2017г. с дата на изискуемостта 13.12.2019г. . Поради връчване на заповедта на С.П.
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК от ГПК и на основание чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК на заявителя
с разпореждане от 01.07.2021г. е указано да предяви иск за установяване на вземанията си.
Исковата молба от Б. ДСК АД като универсален правоприемник на заявителя , заличен на
30.04.2020г. , видно от вписванията в Търговския регистър , е подадена в срока по чл. 415,
ал. 4 от ГПК , като за ищеца е налице правен интерес да установи по реда на чл. 422 от ГПК
съществуването на вземанията си по издадената срещу ответниците заповед за изпълнение,
поради което и предявените искове са допустими за разглеждане.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 10.03.2017г. е сключен договор за потребителски кредит Е. между Е.АД, чийто
универсален правоприемник е Б. ДСК АД и Л.Д., кредитополучател и С. П., съдлъжник с
договорен размер на кредита 35 000 лева с краен срок на погасяване 25.03.2027г., с
номинален фиксиран лихвен процент от 6.35 % годишно за целия срок на договора със
задължение за връщането на кредита съгласно погасителен план с падежна дата на
анюитетните вноски с размер 432.08 лева на 25-то число на месеца . Договорена е
наказателна надбавка 6% при забава плащанията на вноските, както и върху цялата главница
при предсрочна изискуемост с посочен ГПР 8.97%.
В чл. 10,ал. 2 от договора за кредит е предвидено право на банката да обяви за
2
изискуемо преди уговорения срок цялото кредитно задължение , когато кредитополучателят
е в забава плащанията на задълженията повече от 90 дни . Към 18.10.2019г. е установена
забава в плащанията на дължимите по договора за кредит месечни вноски, включващи
главница и лихва в общ размер 10509.99 лева , формирано от непогасени 26 месечни вноски,
считано от 25.10.2017г., поради което и банката е обявила кредита за предсрочно изискуем .
За това ответницата и кредитополучателя са уведомени изрично с покани , връчени им на
30.10.2019г. , видно от приложените по делото покани с уведомления за връчване . В
дадения с поканите 7-дневен срок за погасване просрочените задължения плащане не е
последвало, поради което и считано от 13.12.2019г. кредиторът е обявил кредита за
предсрочно изискуем .
От страна на ответницата не са оспорени твърденията на ищеца за наличие на
просрочени вноски с обявена предсрочна изискуемост на целия дълг , както и получаването
на поканата, обективиращи волеизявлението на банката .
От прието по делото заключение по назначената съдебно - икономическа експертиза,
обективно и компетентно дадено , неоспорено от страните , се установява , че по сключения
договор за кредит кредитополучателят е усвоил на 13.03.2017г. сумата 35 000 лева, като за
периода 25.03.2017г.-06.10.2017г. са погасени общо пет пълни погасителни вноски, като от
25.10.2017г. плащането на вноските е преустановено.
Към 07.01.2020г. неиздължената главница е в размер на 34 051,42 лева,
неиздължената договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 13.12.2019г. е в размер на 4
479,01 лева, обезщетението за забава съгласно договора за периода от 25.10.2017 г. до
13.12.2019 г. е в размер на 622,76 лева, като за за периода от 13.12.2019 г. до 07.01.2020г.
обезщетението за забава в размер на законната лихва е 236,47 лева.
Доказателства за плащане на така установените дължими по договора за кредит суми
не са представени по делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът
приема следното:
Предмет на установяване по делото предвид предявените положителни
установителни искове е съществуването на вземанията на ищеца срещу ответницата , за
които е издадена заповед за изпълнение .
Основанието на претендираните вземания е наличие на договор за банков кредит ,
сключен между банка и физически лица , потребители , като самият кредит е уговорен
между страните като потребителски . По този договор ответницата е солидарен длъжник с
кредитополучателя .
Договора за банков кредит е вид търговска сделка с оглед разпоредбите на чл. 286 от
ТЗ , уредена в чл. 430-432 от ТЗ , като за неуредените в ТЗ положения относно търговските
сделки за приложими общите разпоредби на гражданското законодателство . Последиците
от неизпълнение на договора за банков кредит са уредени в чл. 79 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл.
79,ал.1 от ЗЗД , ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
3
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, а съгласно чл. 86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата , ако не е договорено друго.
По делото не е спорно , че кредитодателят е изпълнил задължението си по договора
за банков кредит и е предоставил на кредитополучателя Л.Д. кредит в размер на 35000 лева,
усвоен изцяло на 13.03.2017г. с краен срок на погасяване 25.03.2027г. , като погасяването е
договорено на месечни вноски с падеж 25-число на месеца съгласно погасителен план.
Плащанията на вноските е преустановено на 25.10.2017г. . Поради установено просрочие от
722 дни към 18.10.2019г. , за банката съгласно чл. 10,ал. 2 от договора е възникнало правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем , което право е упражнила обявявайки цялото
задължение по кредита за предсрочно изискуемо , за което длъжниците са уведомени
надлежно на 30.10.2019г. .
Предвид гореизложеното съдът приема , че са установени договорените между
страните обективни предпоставки за обявяване дълга за предсрочно изискуем при наличие
на забава повече от 90 дни , като банката е упражнила правото си за това и уведомила
длъжниците на 30.10.2019г. , поради което и се установява съществуването на изискуемо
към 13.12.2019г.,посочената от банката в извлечението от сметка дата, и неизпълнено
задължение за плащане главница по договора за кредит в размер на 34051.42 лева , 4 479.01
лева договорна/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.10.2017 г. до 13.12.2019
г., 622,76 лв. обезщетение за забава, за периода от 25.10.2017 г. до 13.12.2019 г., 236,47 лв.
обезщетение за забава, дължимо за периода от 13.12.2019 г. до 07.01.2020 г. .
Предвид гореизложеното по делото е безспорно установено съществуване на
изискуеми към 08.01.2020г. вземания на ищеца срещу ответницата по договора за банков
кредит,предмет на издадената заповед за изпълнение, поради което и предявените искове
като доказани и основателни следва да се уважат .
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК ответницата дължи на
ищеца направените от него в заповедното и исковото производство разноски , установени в
размер на 787.79 лева платена държавна такса в заповедното производство и в размер на
787.79 лева платена държавна такса и 300 лева разноски за вещо лице в исковото . На ищеца
,представляван от юрисконсулт, са дължими на основание чл. 78,ал. 8 от ГПК и сумата 150
лева юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 300 лева такова за
исковото.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на С.
П., ЕГН ********** , с адрес с.*, обл.*, ул.,,*'' № *, че дължи на ,,Б. ДСК''АД, гр.*, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр.*, ул.,,*'' № *на основание договор за кредит Е. №
4
*от 10.03.2017г. като съдлъжник сумите 34 051.42 лева -главница, 4 479.01 лева
договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 25.10.2017 г. до 13.12.2019 г., 622.76 лева
обезщетение за забава за периода от 25.10.2017 г. до 13.12.2019 г., 236.47 лева обезщетение
за забава за периода от 13.12.2019 г. до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.01.2020 г. до окончателното изплащане , за които суми е издадена
на 09.01.2020г. заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 35/2020г. по описа на РС Монтана.
ОСЪЖДА С.П., ЕГН ********** , с адрес с.*, обл.*, ул.,,*'' № да заплати на ,,Б.
ДСК''АД, гр. *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул.,,*'' № *сумата 1387.79
лева разноски за исковото производство, както и сумата 937.79 лева разноски за
заповедното производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5