РЕШЕНИЕ
№ 601
гр. Плевен, 12.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – пети състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета
година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретар Цветанка Дачева, като изслуша докладваното от съдията Арабаджиева
административно дело № 723 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 118, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от С.А.С. с ЕГН **********, с
адрес *** срещу Решение № 1040-10-44/13.08.2018 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Ловеч, с което е потвърдено
Разпореждане № **********/19.06.2018 г. на Ръководителя на пенсионно
осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ-Ловеч.
Жалбоподателката обжалва оспореното решение, като посочва,
че не е съгласна с направените изчисления, тъй като в разпорежданията от 2012 и
2016 г., с които е отпусната пенсията и преизчисляван индивидуалният коефициент
/ИК/, същият не е 1,497. Сочи правни норми, конкретни проценти и коефициенти, и
прави подробни изчисления. Счита, че индивидуалният коефициент е неправилно
изчислен. Позовава се на разпорежданията на пенсионния орган, според които сумите
на пенсиите се индексират не от датата на подаване на заявлението за преизчисляване,
а от датата на отпускане.
Първоначално по жалбата е било образувано дело 297/2018
по описа на Административен съд - Ловеч. По него жалбата е била оставена без
движение, като с писмо до съда в определения срок жалбоподателката /л. 67-70 от
дело 297/2018/ сочи, че обжалва административния акт в частта му за ИК, който е
изчислен неправилно, като неправилно е намален осигурителният й доход за
периода 1.01.1993 г. - 31.12.2009 г. с 8987,68 лева вместо с 8,99 лева. Неправилно
е посочено, че ИК е еднакъв за два осигурителни периода - 1.01.1994 г. -
31.12.1996 г., и 1.01.1997 г. - 31.12.2009 г. След отвод на всички съдии от Административен
съд - Ловеч, с Определение №11138/19.08.2020 г. по адм.дело №7685/2020 на ВАС,
делото е било изпратено на настоящия съд по подсъдност.
Ответникът е подал писмен отговор на жалбата. В същия
/л.9-10/ се сочи, че С. е подала заявление за преизчисляване на пенсия за
трудова дейност по чл.102, ал.1 от КСО, с вх.№ 2122-10-954/14.03.2018 г. Във
връзка с наличните данни по чл.5, ал.4 от КСО, на основание чл.102 КСО и чл.21,
ал.1 от НПОС е преизчислена личната й пенсия за ОСВ. Описани са приложимите
правни норми, като се сочи, че с оспореното пред органа разпореждане не е
определен нов ИК и не е преизчислен осигурителния доход. Към стажа съгласно
предходното разпореждане № **********/26.05.2017 г. в размер на 43 години, 01
месеца и 0 дни е добавен стажът от 19.04.2017 г. до 13.03.2018 г. Посочено е, че с оспореното пред органа
разпореждане е зачетен осигурителен стаж: от първа категория е 2 години, 02
месеца и 26 дни, от втора категория - 20 години, 0 месеца и 22 дни, от трета
категория 15 години, 02 месеца и 13 дни, като превърнат към трета категория
съгласно чл.104 КСО е 44 години, 00 месеца и 04 дни. Дохода, от който се
изчислява пенсията 919,85 /ИК 1,497 х 614,46/ се умножава по 49,54% /44 г. по
1,126%/ и се получава размера по чл.70, ал.1 от КСО - 455,69 лева. Същият е
осъвременен по реда на чл.100 КСО с коеф. 1,022, 1,027, 1,019 и 1,026 до
получаване на размера, определен с разпореждането - 500,05 лева. Отново с
разпореждането е преизчислен размерът на ПОСВ на основание §53, ал.2 от ПЗР на
ЗИДКСО. Посочени са същите размери на осигурителния стаж, като дохода, от който
се изчислява пенсията 919,85 /ИК 1,497 х 614,46/ се умножава по 51,44% /44 г. по 1,169%/ и се получава размера по
чл.70, ал.1 от КСО - 473,17 лева. Същият е осъвременен по реда на чл.100 КСО с
коеф. 1,022, 1,027, 1,019 и 1,026 до получаване на размер, определен с
разпореждането - 519,24 лева.
В съдебно заседание жалбоподателката С.А.С.
се явява лично и се представлява от съпруга си А.Р.С. с пълномощно, към
което представя удостоверение за сключен граждански брак.
Сочи, че
пенсията още с отпускането е изчислена неправилно. Неправилно са изчислени
средномесечният осигурителен доход на лицето, средномесечният осигурителен
доход за страната и индивидуалният коефициент. С разпореждането, с което е
отпусната пенсията, е отбелязано, че осигурителният доход на лицето е 65405,33
лв. С този осигурителен доход е определен индивидуален коефициент 1,342. Това
го потвърждават и Ловешкия съд, и Върховния съд. През 2016 г. в НОИ е подадено
заявление, да се прехвърлят сумите от частните пенсионни фондове към НОИ. След
което е получено разпореждане № ********** от 11.03.2016 г. По това
разпореждане се вижда, че няма никакви суми от пенсионните фондове, с което се
преизчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст от 01.03.2016 г. пожизнено
по § 51, ал.1 от ПЗР на ЗКСО. Това значи според жалбоподателката, че пенсията
се преизчислява с дохода, който е прехвърлен от частните пенсионни фондове и по
този начин преизчисляват отново индивидуалния коефициент, който става 1,497. Това
счита за измама– осигурителния доход на лицето не се изменя, той както са
УП-тата от работодателя, е един и същ. През 2012 г. брутният осигурителен доход
на лицето е 65405,33 лв., а през 2016 г.
осигурителният доход става 74193,01 лв. Разлика от 9 000 лв. Тази разлика не е
от частните пенсионни фондове, това счита за грешно изчислен осигурителен доход
и индивидуалният коефициент между двете разпореждания. Ловешкият съд не е взел това
предвид. Въпреки това Върховният съд потвърждава и първото, и второто
разпореждане, което ще рече, че вторият
индивидуален коефициент следва да бъде от 11.03.2016 г. От както е отпусната
пенсията – от 2012 г. до 2016 г. е в сила един индивидуален коефициент, който е
1,342. След 2016 г. с новото разпореждане следва да бъде коефициент 1,497. Това
го решава и ВАС, потвърдил го е. Твърди, че въпреки това във всички следващи
разпореждания пенсията се преизчислява с индивидуален коефициент 1,497 от
момента, от когато е отпусната пенсията. Веднъж според жалбоподателя ответникът
грешно изчислява пенсията, след това служебно оправя тази грешка. Според
жалбоподателя парите не постъпват в банковата сметка, за което представя
извлечение от банковата сметка, за да покаже, че пенсиите трябва да се
преизчисляват веднъж в годината, а в Ловеч ги изчисляват два пъти – веднъж по
подаденото заявление, втори път винаги от първи юли служебно правят корекция на
преизчисляването. И става двойно преизчисляване. Банкова сметка ***, че през
2018 г. пенсията на С. е индексирана два пъти – от 1 юли с разпореждане № **********,
от 19.06.2018 г. на С. е индексирана пенсията с 1,38 и е получена сумата 519,05
лв. Тези 519,05 лв. са преведени на 7.08.2018 г. А със следващото разпореждане №
********** от 01.07.2018 г., отново се индексира пенсията с 1,038 и се получава
сумата 508,27 лв., която е преведена на 7.07.2018 г. Това е доказателство
според жалбоподателя, че пенсията се преизчислява два пъти в годината,
индексира се два пъти в годината. Това се показва от всички разпореждания. Оспорва
определеният размер на индивидуалния коефициент. В момента индивидуалният
коефициент е 1,497, но според жалбоподателя той е грешно изчислен. Оспорва, че
вследствие на неправилно определения коефициент е неправилен размера на
пенсията. И това си върви така с години. Преизчисляват служебно винаги от
датата, когато е отпусната пенсията, а не от датата, когато е подадено
заявлението. Начисляват огромни суми пари, които не постъпват по банковата
сметка. Ощетени са, защото ответникът изчислява размера, но не го превежда по
сметката. Всяка година има индексация на пенсиите, а ответникът спира
индексацията от 2016 г. Във всяко едно разпореждане индексациите се спират от
2016 г., за да не расте пенсията. През 2017 г., 2018 г и 2019 г. има увеличение
на пенсиите. А в разпорежданията всички индексации спират от 01.07.2016 г., не се
добавят индексациите за следващите години. Защото при уравнението пенсиите ги
преизчисляват два пъти в годината – един път по подаденото заявление, втори път
служебно и ако индексират пенсията за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., тя ще
стане по-голяма, а ответникът спира индексацията 2016 г. Иска от съда да отмени
разпореждането и да се преизчисли наново пенсията. Моли да се отмени решението
и разпореждането за пенсията.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Ловеч не се явява и не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по съществото на спора.
Административен съд Плевен, пети състав, като провери
законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
С. е подала
заявление за преизчисляване на пенсия за трудова дейност по чл.102, ал.1 от КСО, с вх.№ 2122-10-954/14.03.2018 г. - л.49 от дело 297/2018, с което се иска
да бъде зачетен допълнително придобитият й осигурителен стаж в периода април
2017 г. - 13.03.2018 г. Към същото от органа е приложена справка от РОЛ за
осигурителните периоди и опис на осигурителния стаж - л.46-48 от дело 297/2018,
от които е видно, че е осигурявана в този времеви период. Постановено е Разпореждане
№ **********/19.06.2018 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Ловеч
/л.43,44 от дело 297/2018/, с което личната пенсия за ОСВ е преизчислена от
14.03.2018 г., както и от 1.07.2018 г. Посочено е, че осигурителният стаж от
първа категория е 2 години, 02 месеца и 26 дни, от втора категория - 20 години,
0 месеца и 22 дни, от трета категория 15 години, 02 месеца и 13 дни, като
превърнат към трета категория съгласно чл.104 КСО е 44 години, 00 месеца и 04
дни. Посочен е ИК - 1,497, средномесечният осигурителен доход за страната за
11.2011 г. - 10.2012 г. - 614,46 лева, доходът за изчисляване на пенсията,
процент осигурителен стаж, изчислен с формулата 44 г. х 1,126=49,54 %,
преизчисленият първоначален размер на пенсията 455,69 лева, както и
преизчислените размери съгласно §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО/2013, и съгласно чл.100 КСО за 2014, 2015 и 2016 г. с коеф. 1,022, 1,027, 1,019 и 1,026, като е получен
размер от 500,05 лева.
От 1.07.2019
г. пенсията е преизчислена, като е посочено правно основание §53, ал.2 от ПЗР
на ЗИДКСО. Посочени са същите размери на осигурителния стаж, като дохода, от
който се изчислява пенсията 919,85 /ИК 1,497 х 614,46/ се умножава по 51,44%
/44 г. по 1,169%/ и се получава размера по чл.70, ал.1 от КСО - 473,17 лева.
Същият е осъвременен по реда на чл.100 КСО с коеф. 1,022, 1,027, 1,019 и 1,026,
като е получен размер от 519,24 лева.
Посочено е,
че на основание §53, ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО към 30.06.2018 г. пенсията следва да
се увеличи с 3,8 %, като размерът 500,05 лева е съответно умножен, получен е
размер 519,05 лева. Посочено е, че размерът по §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО е
по-благоприятен, и пенсията следва да се изплаща от 1.07.2018 г. в размер на
519,24 лева.
Разпореждането
е получено на 16.07.2018 г. /л.42 от дело 297/2018/, като срещу същото е
подадена жалба по административен ред на 20.07.2018 г., видно от вх.№ на органа
/л.37-40 от дело 297/2018/. По същата е постановено процесното Решение №
1040-10-44/13.08.2018 г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Ловеч, с което жалбата е отхвърлена, а разпореждането -
потвърдено.
За да
отхвърли жалбата, директорът на ТП на НОИ е посочил, че на 14.03.2018 г. е
подадено заявление, с което се иска на основание чл.102, ал.1 от КСО да се
зачете допълнително придобития осигурителен стаж в периода април 2017 г. -
13.04.2018 г. Не са представени към заявлението доказателства за придобития
осигурителен стаж. Според чл.102, ал.1 от КСО, на лицата, на които е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, могат да поискат не повече от веднъж в
една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж
след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след
пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се
извършва по реда на чл. 70,
съответно чл. 75
– 77.
Съгласно чл.21, ал.1 от НПОС, преизчисляване на пенсията по чл. 102, ал.
1 от КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се
извършва по заявление на пенсионера. Новият размер на пенсията се определя от
дата на заявлението по реда на чл.70, ал.1 от КСО за пенсиите за ОСВ. При
определяне на новия размер на пенсията положеният след пенсионирането и след
31.12.2010 г. осигурителен стаж не се превръща по реда на чл.104 КСО. Съгласно
чл.70, ал.1 от КСО размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се
определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент за
всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този
процент за месеците осигурителен стаж. До 31 декември 2016 г. процентът е със
стойност 1,1. След тази дата той нараства от първо число на всяка следваща
календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по
правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на стойност 1,5. Процентът по
изречение първо се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната година на базата на използваните при
съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния
доход и за индекса на потребителските цени.
С оспореното
разпореждане на С. не е преизчислен осигурителния доход и не е определен нов
ИК, съгласно чл.70, ал.3-5 от КСО., а единствено е зачетен допълнително
придобития осигурителен стаж съгласно чл.21, ал.1 от НПОС по определения в
чл.70, ал.1 от КСО ред. Това е стаж в периода 19.04.2017 г. - 14.03.2018 г.
Възпроизведени са направените изчисления в Разпореждане № **********/19.06.2018
г. /посочени по-горе/, като е отбелязано, че посоченият в това разпореждане ИК
е определен с Разпореждане № **********/11.03.2016 г. Споровете относно размера
на същия ИК са решени с влязло в сила решение на ВАС - решение №
4498/10.04.2018 г. по адм.д. № 1188/2017 г. ВАС.
На тези
основания с оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Ловеч жалбата на С. е отхвърлена.
По делото са
приобщени разпорежданията, с които е отпусната пенсията за ОСВ през 2012 г.
/л.286 от дело 297/2018/, преизчислена е същата през 2013 г. /л.287 от дело 297/2018//,
преизчислена е през 2014 г. /л.287 от дело 297/2018/, осъвременена е през 2014
г. /л.288 от дело 297/2018/, осъвременена е през 2015 г. /л.289 от дело 297/2018/,
преизчислена е през 2016 г. /л.290 от дело 297/2018/, осъвременена е през 2016
г. /л.291 от дело 297/2018/, изменена е през 2017 г. /л.292 от дело 297/2018/,
преизчислена е през 2017 г. /л.293 от дело 297/2018/.
По делото са
приобщени дела с постановени по тях съдебни решения, както и копия на съдебни
решения по предходни оспорвания на решения на директора на ТП на НОИ: Решение №
4498/10.04.2018 г. по адм.д. № 1188/2017 на ВАС, с което е оставено в сила
съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на
ТП на НОИ, потвърдило разпореждането, с което е преизчислена пенсията за ОСВ
през 2016 г., като потвърденото съдебно решение е по адм.д 160/2016, приобщено
към настоящето; Решение № 1687/06.02.2014 г. по адм.д. №13374/2013, с което е
оставено в сила съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу решението
на директора на ТП на НОИ, потвърдило разпореждането, с което е отпусната
пенсия за ОСВ на С. /л.86-87 от дело 297/2018/, като първоинстанционното
решение е на л.88-89 от дело 297/2018; По приобщеното дело 193/2018 е
постановено решение № 6/11.01.2019 г. /л.216-221 от това дело/, като това
съдебно решение е по подадена жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ,
потвърдило разпореждането, с което е осъвременена пенсията за ОСВ през 2017 г.
Приобщено е и дело 3232/2019 на ВАС, с постановеното по него Решение
№16333/02.12.2019 г. по адм.д. № 3232/2019 на ВАС, с което е оставено в сила посоченото
съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на
ТП на НОИ, потвърдило разпореждането, с което е преизчислена пенсията за ОСВ
през 2017 г. /л.94-96 от това дело/.
Така установеното от фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
доколкото решението е получено на 21.08.2019 г. /л.26 от дело 297/2018/, а
жалбата е подадена на 29.08.2018 г., видно от документа на л.22 от дело
297/2018, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
По същество съдът преценява жалбата за неоснователна.
С оглед наведените твърдения в жалбата и в съдебно заседание
настоящият състав на съда е счел, че за
изясняване фактите от значение за правилното решаване на делото не е необходимо
назначаването на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, предвид, че не се
оспорва осигурителния стаж, а се оспорва ИК и осигурителния доход, с оглед на
което се твърди, че последващите изчисления са неточни по тази причина.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя
на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят
на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. Процесното Решение е издадено от Директора на ТП на НОИ –
Ловеч. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен
орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено
от компетентен по материя, време и място орган съгласно чл.98, ал.1, т.1 КСО.
Оспореното Решение е издадено в рамките на едномесечния срок
за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО. Същото е писмено, като изискуемата
писмена форма е спазена, като са налице мотиви.
Разпоредбата на чл. 102, ал.
1 от КСО създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за
инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да поискат
преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход
след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на
пенсията се извършва по реда на чл. 70,
съответно чл. 75-77,
за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Съгласно ал. 3 на чл.
102 лицата по ал. 1
могат да поискат преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж след
пенсионирането по реда на чл. 70, ал. 1
и чл. 75, ал. 1.
В същия смисъл подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 1
от НПОС предвижда преизчисляването на пенсията по реда на чл. 102 от КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането да се
извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна
година.
Не се установиха нарушения на установената от закона
процедура по издаването на акта и не са налице оплаквания в тази насока.
Производството пред органа е надлежно образувано по заявление на лице за
преизчисляване на пенсия по чл. 102, ал.
1 от КСО. Издаден е надлежен акт – разпореждане, с което
компетентният орган по чл. 98, ал. 1
от КСО се е произнесъл по искането. Проведена е процедурата по
задължително оспорване на това разпореждане по административен ред пред
директора на ТП на НОИ Ловеч, съгласно чл. 117 от КСО. Спазени са съществените административно производствени правила
при постановяване на решението.
В производствата за преизчисляване на пенсията по чл. 102 от КСО, предмет на произнасяне от страна на пенсионния орган, респ. на
контролния такъв и на съда е да бъде установено дали правилно е изчислен и
добавен по съответния ред /чл. 70 от КСО/
допълнително придобития осигурителен стаж от лицата след пенсионирането им.
В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на
органите на НОИ са истинни, правилни са и направените въз основа на тях правни
изводи.
Според редакцията на чл. 21, ал. 1
от НПОС, действаща към момента на постановяване на разпореждането и
решението (ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г.) преизчисляване на
пенсията по реда на чл. 102 КСО за осигурителен стаж, придобит след
пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера, което може да бъде
подадено и по електронен път. Новият размер на пенсията се определя от датата
на заявлението по реда на чл. 70, ал. 1 КСО - за пенсиите за осигурителен стаж
и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 КСО - за пенсиите за инвалидност поради
общо заболяване и по чл. 79 КСО - за пенсиите за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест. При определяне на новия размер на пенсията
положеният след пенсионирането и след 31 декември 2010 г. осигурителен стаж не
се превръща по реда на чл. 104 КСО.
Съответно, разпоредбата на чл. 102, ал.
1 от КСО (в редакцията ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018
г.) създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова
злополука или професионална болест, да поискат не повече от веднъж в една
календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след
пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след
пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва
по реда на чл. 70, съответно чл. 75 – 77.
Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага
преди всичко да се изясни смисълът на понятието "преизчисляване на
пенсията". Фактическият състав по чл. 102 от КСО не предполага отпускане на "нова пенсия" – такава,
която не е получавана до този момент от правоимащото лице, а определяне на
"нов размер" на отпуснатата и получавана от лицето пенсия, при
наличието на вече установен осигурителен стаж и доход, както до датата, в
конкретния случай на отпускане на ПОСВ, така и след нея. Обстоятелството, че
новият размер на получаваната вече пенсия се определя по реда и механизма, по
който се определя размера на пенсия, която се отпуска за пръв път, не е
основание да се приеме, че в производството по реда на чл. 102 от КСО е възможна промяна на установените преди това, с влезли в сила
разпореждания на Ръководителя на ПО в съответното ТП на НОИ размери, както на
осигурителен стаж до датата на отпускане на ПОСВ и осигурителен стаж след тази
дата, така и на размера на осигурителния доход. Следователно, под
"преизчисляване на пенсията" трябва да се разбира възможността и
условията, при които може да се иска изчисление на нов размер (на вече
отпуснатата пенсия) от "нова база". Ясно е, че при определянето на
конкретния нов размер, следва да се съобразят всички факти, които законът
релевира при определяне на базата, спрямо която пенсията следва да бъде
изчислена. Казано с други думи, при преизчисляването на пенсията, следва да се
вземе предвид съответно "нова база" за нейното изчисляване, включваща
всички параметри, посочени в чл. 70 от КСО,
а не "базата", въз основа на която е изчислена отпуснатата вече
пенсия, като спрямо нея се отнесе само допълнително придобитият осигурителен
стаж. В настоящият случай осигурителният доход не се взема предвид, доколкото в
подаденото заявление изрично е посочено, че се иска преизчисляване само с оглед
на осигурителния стаж.
В контекста на изложеното до тук, следва да се отбележи, че
Ръководителят на ПО при ТП на НОИ - гр. Ловеч на 14.03.2018 г. е бил сезиран
именно с искане за преизчисляване на вече отпусната на лицето пенсия за ОСВ.
Въз основа на придобития от С. допълнителен осигурителен стаж след
пенсионирането, и по-точно след последното преизчисляване на отпуснатата й вече
пенсия, същата е следвало да бъде преизчислена по реда на чл. 70 от КСО
в приложимата редакция.
Правилно към
стажа съгласно предходното разпореждане № **********/26.05.2017 г. в размер на
43 години, 01 месеца и 0 дни е добавен стажът от 19.04.2017 г. до 13.03.2018
г., с което е зачетен осигурителен стаж: от първа категория е 2 години, 02
месеца и 26 дни, от втора категория - 20 години, 0 месеца и 22 дни, от трета
категория 15 години, 02 месеца и 13 дни, като превърнат към трета категория съгласно
чл.104 КСО е 44 години, 00 месеца и 04 дни. Доходът, от който се изчислява
пенсията 919,85 /ИК 1,497 х 614,46/ се умножава по 49,54% /44 г. по 1,126%/ и
се получава размера по чл.70, ал.1 от КСО - 455,69 лева. Същият е осъвременен
по реда на чл.100 КСО с коеф. 1,022, 1,027, 1,019 и 1,026 до получаване на
размер, определен с разпореждането - 500,05 лева. Отново с разпореждането е
преизчислен размерът на ПОСВ на основание §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО за периода
след 1.07.2018 г. При същите размери на осигурителния стаж, доходът, от който
се изчислява пенсията 919,85 /ИК 1,497 х 614,46/ се умножава по 51,44% /44 г.
по 1,169%/ и се получава размера по чл.70, ал.1 от КСО - 473,17 лева. Същият е
осъвременен по реда на чл.100 КСО с коеф. 1,022, 1,027, 1,019 и 1,026 до
получаване на размер, определен с разпореждането - 519,24 лева. Същият размер е
по-благоприятен от този по §53, ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО, доколкото последният -
изчисленият размер от 14.03.2018 г. в размер на 500,05 лева, увеличен с 3,8 % е
519,05 лева, което е по-малко от изчисления по реда на §53, ал.2 от ПЗР на
ЗИДКСО размер от 519,24 лева.
Видно от приобщеното по делото Решение № 4498/10.04.2018 г.
по адм.д. № 1188/2017, „Съгласно чл. 70, ал. 4 КСО, в приложимата редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в
сила от 1.01.2016 г.), за изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода
до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия
период, обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между
средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г.
и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период; от 1 януари
2019 г. - съотношението между месечния осигурителен доход на лицето и средния
осигурителен доход за страната за същия месец… пенсионните органи са съобразили
точно предоставената им информация от Националния статистически институт, както
и средномесечния осигурителен доход за страната. Експертите сочат, че при
изчисляване на индивидуалния коефициент е спазена методиката за неговото
образуване.“
Това решение оставя в сила решение на директора на ТП на НОИ,
с което е отхвърлена жалба срещу разпореждането, определило нов размер на ИК.
Причина за определяне на нов размер на ИК през 2016 г. е, че С. се е
възползвала от правото си по §51, ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО /обн., ДВ бр.61 от
11.08.2015 г./, да поиска преизчисляване на пенсията си. Същата е родена след ***
г., с оглед на което при отпускането на пенсията й ИК е бил намален съгласно
чл.127, ал.3 от КСО /отм./. След възползването от тази законова възможност, е
определен ИК в размер на 1,497, който ИК след това не е променян. Същият е
потвърден с посочените по-горе съдебни решения.
Следва да се посочи, че при изчисляването на ИК са използвани
данните на С. за осигурителния й доход. Доколкото има периоди на осигуряване
преди деноминацията на лева, извършена на 05.07.1999 г., съответните суми са
съобразени с извършената въз основа на закон деноминация. Така установения
доход не е променян от датата на първоначалното отпускане на пенсията за ОСВ.
Същият може да бъде променен само ако С. поиска преизчисляване не само за
придобития осигурителен стаж, но и за придобития осигурителен доход, каквото
искане не е правено от нея. Дори в този случай осигурителният доход след
пенсионирането може да бъде взет предвид само, ако това е по-благоприятно за нея
- в този смисъл е чл.102, ал.1, изречение първо от КСО в приложимата редакция.
Видно от приобщеното Решение № 1687/06.02.2014 г. по адм.д.
№13374/2013, с него е оставено в сила съдебното решение, с което е отхвърлена
жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ, потвърдило разпореждането, с
което е отпусната пенсия за ОСВ на С.. И съгласно това съдебно решение
осигурителният доход, приет от пенсионните органи, е правилно определен.
По останалите твърдения на жалбоподателя съдът съобразява
следното:
Правилно пенсията се изчислява не от датата на
подаване на заявлението за преизчисляване, а от датата на отпускането й. Такива
са законовите изисквания, като се определя по-голям размер на пенсията от
датата на отпускането, който размер се индексира за всяка следваща година по
начина, предписан от законодателя. Това не означава, че определените по-големи
размери на пенсията следва да бъдат изплатени със задна дата, в случая
увеличените размери на пенсията за периода 2013- 2017 г. Това е само начин на
преизчисляване на пенсията, като увеличеният размер в настоящия случай се изплаща
от датата на заявлението, доколкото редакцията на действащата към този момент
разпоредба на НПОС посочва този начален момент.
При съпоставка на разпорежданията - това от 2012 г., с което е отпусната
пенсията, и това от 2016 г., с което е определен нов ИК, има разлика в
осигурителния доход - л.286 и л.290 от дело 297/2018. Причина за това е, че съгласно чл.21а, ал.1
и ал.2 от НПОС в приложимата към онзи момент редакция - ДВ, бр.25 от 2004 г., в
сила от 1.01.2004 г.: „1. при определяне на индивидуалния коефициент съгласно
чл. 70 КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 КСО осигурителният доход за периода след
31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход
след 31 декември 2003 г. се намалява с коефициент, представляващ
среднопретегленото съотношение между осигурителната вноска за допълнително
задължително пенсионно осигуряване и вноската за фонд "Пенсии" за
съответния период. 2. Среднопретегленото съотношение по ал. 1 се намира, като
вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване се раздели на
вноската за фонд "Пенсии" за съответния период и получените
съотношения се умножат по броя на месеците, за които се отнасят. Сборът на получените произведения се разделя
на общия брой на месеците, включени в периода.“
Съпоставянето на правилата по чл. 6, ал. 1,
т. 1 и т. 2
и чл. 157, ал.
1, т. 1 КСО водят до извода, че едно и също брутно трудово
възнаграждение участва при определянето на размера на пенсията за осигурителен
стаж и възраст, вкл. и при условията на § 4, ал. 1
ПЗР КСО, и на допълнителната пожизнена пенсия за старост, поради
което това брутно трудово възнаграждение следва да бъде редуцирано съобразно разпределението
на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и за универсален пенсионен
фонд. В този смисъл е Решение № 9807 от 11.07.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 5817/2014 г.
При отпускане на пенсията въз основа на тази разпоредба осигурителният
доход е бил намален. При постановяване на разпореждането от 11.03.2016 г.
осигурителният доход вече е в ненамален размер, и в този размер продължава да
бъде в последващите разпореждания.
Правилно в последващите разпореждания от 2016 г. пенсията се преизчислява
с индивидуален коефициент 1,497 от момента, от когато е отпусната. Не става
въпрос за грешка на пенсионните органи, такива са законовите изисквания. Това
обаче е само начин за определяне на новия размер на пенсията, но не и за определяне
или изплащане на по-висока по размер пенсия от датата на отпускането й.
Пенсиите се осъвременяват /това е законовият израз, а не преизчисляват/ веднъж
в годината съгласно чл.100 от КСО до 2016 г. включително. От 1.01.2017 г. е в
сила разпоредбата на чл.53, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015, съгласно която
от 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1,5,
пенсиите не се осъвременяват по чл. 100. (2) Пенсиите, отпуснати с начална дата
до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1, изречение първо
достигне 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година,
следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70,
ал. 1, изречение четвърто. Тези разпоредби вече са отменени, но към датата на
постановяване на разпореждането и решението са действащи, и правилно са
приложени от пенсионните органи.
В случая, освен че пенсията на С. за ОСВ се осъвременява всяка година,
доколкото продължава да работи и всяко година подава заявление по чл.102 от КСО, пенсията й се преизчислява по реда на чл.102 от КСО. Затова при
жалбоподателката са налице две промени на размера на пенсията годишно. При
преизчисляването не се спира индексацията от 2016 г., пенсията след това се
увеличава по друг ред - с увеличаване на коефициента по чл.70 от КСО, който се
прилага още в първоначалния размер, който след това се увеличава.
С оглед на изложеното, процесното решение е издадено от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване с
административно производствените правила, материалния закон и целта на закона,
и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, пети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.С. с ЕГН **********, с адрес ***
срещу Решение № 1040-10-44/13.08.2018 г. на Директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт – Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане
№ **********/19.06.2018 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ-Ловеч.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/