РЕШЕНИЕ
№ 22.04.2019 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А
Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и втори март, две хиляди и деветнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №4856 по описа
за 2018 година.
Предявена е искова молба от ЗД „Бул Инс“АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Лозенец“,
ул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К.
Д. К. - заедно, срещу Г.Й.Д., ЕГН-**********
***, с цена на иска – 10 000лв.
В подадената искова молба, ищецът твърди, че на 03.03.2013 г. на
общински път от с.Злокучене за с.Бошуля, е реализирано ПТП с участието на МПС
"БМВ" с peг. № РА****А, управлявано от Г.Й.Д., който поради употреба
на алкохол губи управление над МПС и излиза отдясно на пътното платно, и се
блъска в крайпътно дърво,вследствие на което е пострадал пътника в автомобила-П.
А. Д. с ЕГН **********, който получава средна телесна повреда, изразяваща се в
хиповолемичен шок, което е довело до разстройство на здравето временно опасно
за живота,контузия на гръдния кош и контузия на белия дроб ,травматични увреди
на опоръка на тънкото черво, кръв в коремната кухина и счупване на лява
седалищна кост.
Сочи се, че според Присъда №23 на
ОС Пазарджик, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно
поведение на Г.Й.Д..
Сочи се, че МПС "БМВ" с
peг. № РА****А е бил застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС" АД със застрахователна полица №
02113000375970, която е валидна към момента на събитието. В дружеството е
заведена щета под № 14960001000982.
Твърди се, че на 10.06.2014 г.
между страните ЗД "Бул Инс"АД и П. А. Д. , ЕГН ********** е сключено
споразумение,в което дружеството приема да изплати на увреденото лице сумата от
10 000лв. за всички претърпени от него имуществени и неимуществени
вреди,резултат от ПТП, както и вредите ,които могат да настъпят при бъдещо
влошаване на здравословното му състояние.
Сочи се, че видно от Присъда №23
и Съдебномедицинска експертиза №73/2013г. Г.Й.Д. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма-1.29%. На
основание чл. 274 от КЗ, ЗД "БУЛ ИНС" АД има право да получи от него
платеното застрахователно обезщетение.
За ЗД "БУЛ ИНС" АД
възникнал правния интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираната искова сума в
размер 10 000 лв., представляваща изплатеното от ЗД "БУЛ ИНС"АД
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и
съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се оспорва предявения от
"БУЛ ИНС" АД иск като неоснователен за осъждане на ответника да
заплати сумата от 10 000 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване
на иска. Заявява се, че предявената претенция е погасена по давност. Сочи се,
че практически ирелевантен е фактът, че на 01.01.2016 г. е влязъл в сила нов
Кодекс за застраховането, в чийто чл.378, ал.6 е предвидено, че регресните и
суброгационни искове на застрахователя по застраховки "Гражданска
отговорност" по т.10-13, раздел II, буква "А" от приложение № 1,
срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице.
Макар в § 31 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия КЗ да е
регламентирано, че "за давността, която е започнала да тече при действието
на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл. 378, ал.1-6 и 8 и чл.
379", в конкретния случай тази преходна разпоредба не засяга началната
дата на погасителната давност, а само дължината на давностните срокове, ако по
отменения КЗ те са по-кратки отколкото по действащия КЗ. Понеже давностните
срокове и по стария, и по новия КЗ са петгодишни, следва да се приеме, че
започналият да тече при отменения КЗ петгодишен давностен срок не променя
началната си дата и изтича така, както повелява новият КЗ, в случая по
аналогичен начин спрямо този, по който би изтекъл и по КЗ (отм.).
Твърди се, че ответникът не е
получавал приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение с
изх.№ РГ-01444/18.07.2014 г., поради което ищецът не може да се ползва от
евентуалните правни последици, свързани с нейното връчване.
Твърди се, че платеното на П. А.
Д. обезщетение от страна на ищеца е договорено в споразумение между
застрахователя и г-н Д. . Това споразумение по отношение на ответника
представлява res inter alios acta, поради което той не може да бъде обвързан с
договорения между трети лица размер на обезщетението.
Сочи се, че определяйки размера
на обезщетението, което се е съгласил да плати на пострадалия, застрахователят
не е съобразил съществени елементи от мнението на д-р З.Й. , изготвил
приложеното към исковата молба становище по щетата. Като е анализирал
представените от г-н Д. медицински
епикризи, експертът е установил, че няма доказателства за наличие на контузия
на бял дроб, както и че липсват данни за фрактура на седалищна кост на таза.
Сравняването на епикризите потвърждава противоречията, съдържащи се в тях.
Съгласно изложеното в отговора на
исковата молба, застрахователят изобщо не бил отчел факта, че пострадалият Д. не е имал поставен предпазен колан, както и че
бидейки свидетел и участник в колективното алкохолно опиване, съзнателно е поел
риск да бъде пътник в лек автомобил, шофиран от водач, употребил алкохол. В
този смисъл явните данни за съществено съпричиняване от страна на пострадалия
във вредите, които е претърпял, не са съобразени от договорилия и изплатил
обезщетението застраховател.
Твърди се, че по тези причини
изрично се оспорва основателността на претенцията по размер, той като се
заявява, че платеното от застрахователя обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди надвишава действително претърпените от пострадалия вреди,
при това без да отчете съществения принос на последния в причиняването вредите.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените от „БУЛ ИНС" АД искове като
неоснователни, присъждайки в полза на ответника направените от него разноски по
делото. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
От събраните в хода на
производството писмени доказателства, вкл. материалите по НОХД №248/2013г. по
описа на ОС-Пазарджик, безспорно е установено, че на 03.03.2013 г. на общински път от с.Злокучене
за с.Бошуля, обл. Пазарджик, е реализирано пътнотранспортно произшествие. Участник в настъпилото пътно произшествие е
лек автомобил, марка "БМВ", модел „320 Д“ с peг. № РА ****А,
управлявано от ответника в настоящото
производство - Г.Й.Д.. В резултат от настъпилото ПТП са били причинени смърт на
едно лице и телесни повреди на две лица
, а именно – смърт на Н. А. Д. от гр. Септември, комплексна средна телесна повреда на П. А. Д.
от гр. Септември и средна телесна повреда на М. В. Г. . Вина за настъпване на
процесното ПТП носи водача на лек автомобил, марка "БМВ", модел „320
Д“ с peг. № РА ****А- Г.Й.Д., който е
нарушил правилата за движение по
чл.21,ал.1 от ЗДвП. Постановената по НОХД №248/2013г. по описа на ОС- Пазарджик
Присъда №23 от 06.06.2013г. е била потвърдена с Решение №159 от 25.09.2013г.,
постановено по ВНД №277/2013г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, същата е
влязло в законна сила.Според Присъда №23 на ОС Пазарджик, причините за
произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Г.Й.Д..
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е било
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От приетата по делото застрахователна полица
на ЗД „Бул Инс“АД с №02113000375970 се установява, че лек автомобил, марка
"БМВ" с peг. № РА****А е бил застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС" АД със
застрахователна полица № 02113000375970, която е валидна към момента на
събитието. В дружеството е заведена щета под № 14960001000982. Съставен е
ликвидационен акт от 09.06.2014г.
/приложен по делото/.
Видно от приложеното по делото
споразумение от 10.06.2014г.,на посочената дата
между страните ЗД "Бул Инс"АД и П. А. Д. , ЕГН ********** е
сключено споразумение,с което дружеството е приело да изплати на увреденото
лице сумата от 10 000лв. за всички претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди,резултат от ПТП, както и вредите, които могат да настъпят
при бъдещо влошаване на здравословното му състояние. Сумата от 10 000 лв.
е била изплатена на Д. на 14.07.2014г.,
което се установява от приложения по делото заверен препис от платежно
нареждане
До ответника Д. е била изпратена
регресна покана РГ-01444 от 18.07.2014г. , като по делото не са налице данни
дали регресната покана е била връчена на ответника Д. и на коя дата.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приетите по делото писмени
доказателства.
С оглед установяване на характера на
причинените на П. А. Д. в резултат на настъпилото пътно произшествие
травматични увреждания, по делото е била допусната и извършена
съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебномедицинска експертиза по
писмени данни №-П-35/2019г., при въпросният инцидент, Д. е получил следните увреждания: политравма;
шок; контузия на гръден кош; контузия на
бял дроб; контузия на корем; разкъсване на мезентериум на тънко черво;
ретроперитонеален хематом; хемоперитонеум; фрактура /счупване/ на седалищната
лява кост. Хиповолемичният шок е причинил на пострадалия Д. разстройство на здравето, временно опасно за
живота по смисъла на чл.129 от НК. Контузията на гръдния кош и контузията на
бял дроб са причинили на пострадалия Д. разстройство на здравето, временно опасно за
живота по смисъла на чл.129 от НК за около 1 месец от датата на травмата при
правилно и обичайно протичане на оздравителния процес. Травматичните увреди на
опоръка на тънкото черво, ретроперитонеален хематом и хемоперитонеума са
причинили на Д. разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на
лявата седалищна кост е причинило на пострадалия Д. трайно затрудняване движенията на долния ляв
крайник по смисъла на чл.129 НК за около 2-3 месеца от датата на травмата при
правилно и обичайно протичане на оздравителния процес. Останалите травматични
увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание по смисъла на
чл.130,ал.2 от НК за около 2-5 дни от датата на травмата. Травматичните
увреждания на пострадалия са в пряко причинно-следствена връзка от получената
травма при ПТП. По време на пътния
инцидент, пострадалия Д. е бил без
поставен предпазен колан, като гореописаните травматични увреждания са получени
вътре в купето на лекия автомобил. В случай,че Д. е бил с поставен предпазен колан би могло да
се предположи,че травматичните увреждания щяха да бъдат по-леки и
незастрашаващи живота му.
Съдът
кредитира приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, тъй като същото е пълно, ясно, обосновано и компетентно изготвено. Причинените
на пострадалия травматични увреждания са в пряка причинно - следствена връзка с
пътно-транспортното произшествие, което се установява от всички приети по
делото доказателства.
По делото е била извършена и приета съдебна автотехническа експертиза,
видно от заключението на която, е ответникът Д. е управлявал автомобила след
употреба на алкохол, като непосредствено преди настъпване на процесното ПТП се
е движил със скорост над 115 км./ч.При изпълнението на ляв за посоката си на
движение завой, Д. е загубил контрол над автомобила и е напуснал пътното
платно, като превозното средство се е
ударил с лявата си страна /при задната врата/ в крайпътно дърво. Пострадалият Д.
е бил без предпазен колан, като според
експерта, в конкретният случай поставянето на колан би намалило щетите и травмите,
получени от Д. .
Заключението на вещото лице по допусната автотехническа експертиза е
обосновано и компетентно, не възникват съмнения относно правилността му.
Предвид
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
Предявеният иск от ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“№87,
представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К. - заедно, срещу Г.Й.Д., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 10 000лв. и основание чл. 45 ЗЗД и чл. 274 /отм./ от
Кодекса за застраховането, е допустим, налице е за ищеца правен интерес от
предявяването му.
Производството по делото е образувано по иск, квалифициран по чл. чл.274,
ал.1, т.1
от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016г./, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането
(отм.
ДВ бр. 102 от 29.12.2015г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно,
доколкото в случая никоя от страните не твърди,
а и не ангажира доказателства, относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме,
че споровете във връзка с процесния застрахователен договор,
който е сключен преди
01.01.2016г.
ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ, освен в случаите по чл.227 КЗ, застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие, е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. По смисъла на цитираната разпоредба, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, т.е. това е законово преминаване на правата му срещу трети лица, които застрахованият е имал в момента, когато е бил удовлетворен от застрахователя за вреди и загуби, причинени от тези трети лица. Плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, обаче, не е чуждо задължение, а е задължение на застрахователя, почиващо на договора и закона.
При регресното право по
чл.274 КЗ, застрахователят придобива с плащането на застрахователното обезщетение, регресно право за връщането му срещу самия деликвент, който е увредил третото лице, на което пък застрахователят дължи обезщетението пряко. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, сумата, която е платил на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които има застрахованият, е суброгационно право.
Регресната отговорност от своя страна предполага виновно поведение и причинна връзка между него и настъпилите щети. В този смисъл регресната отговорност намира израз в елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно:следва да е причинена вреда, тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, следва да е налице и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
Първият елемент от посочения сложен фактически състав е установен с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Фактическият състав на престъплението, за което ответникът Д. е признат за виновен с влязла в сила присъда, постановена по НОХД
№248/2013г. по описа на ОС-Пазарджик, е противоправно поведение, изразяващо се
в нарушаване правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП - в пияно състояние с концентрация на алкохол
в кръвта,установено по надлежния за това ред, като са били причинени смърт на едно лице и телесни повреди на две лица , а
именно – смърт на Н. А. Д. от гр. Септември,
комплексна средна телесна повреда на П. А. Д. от гр. Септември и средна
телесна повреда на М. В. Г. . Вина за настъпване на процесното ПТП носи водача
на лек автомобил, марка "БМВ", модел „320 Д“ с peг. № РА ****А- отв. Г.Й.Д.,
който е нарушил правилата за движение по
ЗДвП. Постановената по НОХД №248/2013г. по описа на ОС- Пазарджик присъда №23
от 06.06.2013г. е била потвърдена с Решение №159 от 25.09.2013г., постановено
по ВНД №277/2013г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, същата е влязло в
законна сила. Според Присъда №23 на ОС Пазарджик, причините за произшествието
се дължат по вина и противоправно поведение на Г.Й.Д..
По делото е установено, че за
така описаното деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл. 343, ал.4, във
вр. с ал.3, буква „б“, във вр. с чл.342,ал.1 от НК и чл.5,ал.2,т.3 и чл.20,ал.1
и ал.2 от ЗДвП, причинителят на ПТП - ответникът, е бил признат за виновен. Следователно
е налице противоправно поведение на ответника Д., доколкото последният е
нарушил правилата на движение и в
резултат на това противоправно поведение е настъпило процесното ПТП. Ето защо,
съдът приема, че ПТП е настъпило именно в причинна връзка с поведението на
ответника, който е нарушил посочените правила за поведение при управление на
МПС и по този начин е причинил вреди другиму. От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства категорично се установява
наличието на причинно – следствена връзка между противоправните действия на
ответника и настъпилите вреди. Следователно, съдът приема за установено, че
ответникът Д. следва носи отговорност на деликтно основание.
От приетата и неоспорена автотехническа
експертиза,се установява,че механизма на настъпване на ПТП е този установен по НОХД
№248/2013г. по описа на ОС- Пазарджик. Видно от експертното заключение,
ответникът Д. е управлявал автомобила след употреба на алкохол, като
непосредствено преди настъпване на процесното ПТП се е движил със скорост над
115 км./ч. При изпълнението на ляв за посоката си на движение завой, Д. е
загубил контрол над автомобила и е напуснал пътното платно, като превозното
средство се е ударил с лявата си страна
/при задната врата/ в крайпътно дърво. Пострадалият Д. е бил без предпазен колан, като според
експерта, в конкретният случай поставянето на колан би намалило щетите и
травмите, получени от Д. .
За изясняване на делото от фактическа страна е била изслушана съдебно-медицинска експертиза, въз основа на която е установено,че при въпросният инцидент, Д. е получил следните увреждания: политравма;
шок; контузия на гръден кош; контузия на
бял дроб; контузия на корем; разкъсване на мезентериум на тънко черво;
ретроперитонеален хематом; хемоперитонеум; фрактура /счупване/ на седалищната
лява кост. Наличието на контузия на бял дроб и фрактура на седалищната лява
кост са установява по несъмнен начин както от приетата по делото съдебно-
медицинска документация, така и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза, поради което твърденията на ответната страна за липса на
доказателства в тази насока са несъстоятелни.
Неоснователно е възражението на ответната страна за изтекла
погасителна давност, тъй като съгласно т.14 от Постановление № 7/77 г. от
04.10.1978 г. на Пленума на ВС, за регресните искове важи общата петгодишна
давност, а давността започва да тече от
момента на изплащане на обезщетенията на правоимащите. В конкретният случай,
сумата от 10 000 лв. е била изплатена на Д. на 14.07.2014г., което се установява от
приложения по делото заверен препис от платежно нареждане. Приложим е общият
5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, който започва да тече от дата на
възникване на регресното вземане. Това
вземане се поражда от изплащането от ищеца на обезщетението на увреденото лице/лица.
С оглед на това съдът намира, че предявяването иска е извършено в рамките на
давностния срок и правото на ищеца да търси съдебна защита на регресното си
вземане към ответника не е погасено по давност. Исковата молба е постъпила в
съда на 26.02.2018г. , т.е., преди изтичане на срока по чл. 110 от ЗЗД за
погасяване по давност на предявеното с нея процесно вземане , дори преди
изтичане на петгодишният срок , считано от датата на настъпване на
ПТП-03.03.2013г.
Неоснователни са и възраженията на ответника
относно определянето на размера на обезщетението, както и заплащането му. Съобразявайки се с изискванията на закона,
пострадалото при процесното ПТП лице - П.
А. Д. , е предявило претенциите си пред ищцовото дружество, като е приложило
необходимите писмени доказателства, удостоверяващи настъпилото ПТП и
последиците от него. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, е взето предвид обстоятелството, че вследствие на ПТП-то, причинено от
ответника, пострадалото лице – Д. , е
получило травматичните увреждания,
описани и в заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза. За наличието на тези увреждания свидетелстват медицинските
документи, представени от пострадалото
лице, както и заключението на съдебномедицинската експертиза, прието по делото.
Претенцията за неимуществени
вреди е била разгледана от ищцовото дружество, като е било постигнато
споразумение от 10.06.2014г. между страните ЗД "Бул Инс"АД и П. А. Д.
, ЕГН **********,с което дружеството е приело да изплати на увреденото лице
сумата от 10 000лв. за всички претърпени от него имуществени и неимуществени
вреди,резултат от ПТП, както и вредите, които могат да настъпят при бъдещо влошаване
на здравословното му състояние. Сумата от 10 000 лв. е била изплатена на Д.
на 14.07.2014г., което се установява от
приложения по делото заверен препис от платежно нареждане. Видно от приложените
към исковата молба документи, приети от съда, размерът на изплатеното
обезщетение е бил определен след отчитане на съпричиняване на вредоносния
резултат поради обстоятелството, че Д. е бил без поставен предпазен колан към момента на
настъпване на ПТП, което се потвърди и от извършените по делото съдебни
експертизи. Предвид изложеното,при определяне размера на изплатеното
обезщетение, ищецът се е съобразил с това,че има съпричиняване от страна на
пострадалия, поради което настоящият съдебен състав не следва отново да отчита
това обстоятелство, а възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Ответникът не ангажира доказателства за установяване на възражението си, че при
използване на обезопасителен колан, настъпилите за пострадалия увреждания е
нямало да бъдат налице или са щели да бъдат в различен вид и степен, като няма
доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между непоставянето на
предпазен колан и получените увреди. При липсата на категорични доказателства
за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан при пътуване с лекия автомобил,
управляван от виновния за произшествието водач и вредоносния резултат, не би
следвало да се намалява дължимото обезщетение за вреди. В този смисъл е и
трайната съдебна практика - Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г.,
II т. о.; Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II
т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I т. о. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП
пътник е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, не е
достатъчно за прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на
обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили, ако по
време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Безспорно, не е налице пречка ответникът да прави възражения за
прекомерност на уговорения със споразумението размер на обезщетение.В този смисъл възражението на
ответника за прекомерност на определеното със споразумението обезщетение е допустимо, но неоснователно, тъй като
според настоящият съдебен състав, размерът на уговореното обезщетение от
10 000.00лв. съответства на претърпените от пострадалия имуществени и
неимуществени вреди, резултат от ПТП. Съдът
съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и свързаните
с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за
обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди е сумата от
10 000.00 лв.
От
приетото по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно-медицинска
експертиза, по безспорен начин се доказа, че травматичните увреждания на Д. са били причинени вследствие на процесното
ПТП, като е налице е причинно - следствена връзка между причинените травматични
увреждания и настъпилото на 03.03.2013 година ПТП.
Ответникът Д. носи вина за
настъпване на процесното ПТП, като в
конкретния случай, вината се предполага до доказване на противното. От приетите
и приложени по делото доказателства е видно,че ищцовото дружество е изплатило
обезщетение в размер на 10 000.00 лева
на пострадалия.
Неоснователно е възражението на
ответника, свързано с липсата на доказателства за връчването на ответника
на покана за доброволно изпълнение с
изх.№ РГ-01444 от 18.07.2014г. Действително по делото не са били ангажирани
и представени доказателства от ищцовата
страна за връчването на регресната покана на ответника, но това не води до
извод за недопустимост или неосноветелност на предявения иск. С оглед това, че
с причиняването на ПТП ответникът е осъществил фактически състав на деликт и се ангажира неговата деликтна отговорност, съдът приема, че се
касае за задължение, относно което по смисъла на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД не е
необходимо отправяне на покана, доколкото длъжникът изпада в забава, считано от
възникване на главното задължение, т.е. от възникване на дълга за обезщетяване
за вреди. С изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят е встъпил в правата на
увреденото лице, поради което се дължи изплащане на законната лихва, независимо
дали отправената до ответника покана за доброволно изпълнение с изх.№ РГ-01444
от 18.07.2014г.е била връчена или не, респ. дали са били представени надлежни
доказателства за връчването й.
Предвид изложеното,
предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер, тъй като същият е
основателен и доказан. Върху уваженият иск следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 26.02.2018г. –
до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските - На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Видно
от материалите по делото, ищецът е
направил разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело №4856/2018г. по
описа на РС-Пазарджик в общ размер на
1620.00 лв. /720.00лв. адвокатски хонорар,500.00лв. внесени депозити
възнаграждения за вещи лица и 400.00лв.- заплатена държавна такса/, които
следва да му бъдат присъдени.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Й.Д., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Лозенец“, ул.“Джеймс
Баучер“№87, представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К. -
заедно, сумата от 10 000.00 лв. /десет хиляди лева /, представляваща
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
по щета №14960001000982, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба / 26.02.2018г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Й.Д., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Лозенец“, ул.“Джеймс
Баучер“№87, представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К. -
заедно, сумата от 1620.00лв. /хиляда шестотин и двадесет лева/, представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78,ал.1
от ГПК
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: