Решение по дело №31880/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12911
Дата: 30 юни 2024 г.
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20231110131880
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12911
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110131880 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 162950/09.06.2023 г., уточнена с писмена
молба вх. № 283267/11.10.2023 г. на „...............“ ЕАД, ЕИК ............ срещу Г. А. А., ЕГН
.............., и наследниците на М. А. А.а, ЕГН **********, починала на 22.07.2019 г., а именно
М. Д. И., ЕГН **********, и Л. М. И., ЕГН **********, непълнолетна, действаща със
съгласието на законния си представител М. Д. И., с която са предявени при условията на
субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност следните суми: 1./ сумата
от 1 195,47 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. ............. 2./ сумата от 21,26 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г. , ведно
със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 09.06.2023 г., до окончателното плащане, 3./ сумата от 253,62 лева – мораторна
лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 03.05.2023 г., и 4./ сумата от 5,42
лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 15.09.2020 г. – 03.05.2023 г., при
следните квоти: 2/4 за Г. А. А., ¼ за М. Д. И. и ¼ за Л. М. И..
В исковата молба ищецът излага, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е
платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през
исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението
на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки
отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за
заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия
период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след
изтичане на установения в Общите условия падеж.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
1
ответниците М. Д. И. и Л. М. И., с изразено становище за неоснователност на исковите
претенции. Конкретно се подддържа, че същите не са собственици на процесния имот, на
основание наследствено правоприемство от починалия Александър
Извън срока по чл. 131 ГПК са постъпили молби от 14.05.2024 г. от тримата
ответници, с които сочат, че са погасили изцяло задълженията по делото, като представят
доказателство за извършени плащания в полза на ищеца.
С молба вх. № 209374/26.06.2024 г., докладвана в проведеното на 26.06.2024 г.
открито съдебно заседание, ответникът М. Д. И. заявява, че въпреки извършеното плащане
на претендираните спрямо него суми, поддържа възражението си, че не е собственик на
процесния имот.
С молба вх. № 170676/27.05.2024 г. ищцовото дружество посочва, че след извършена
справка е констатирало, че на 14.05.2024 г. на каса на „...............“ ЕАД е заплатена сума в
размер на 1 722,95 лева, с което са погасени в цялост задълженията към ищеца, вкл.
държавна такса за разглеждане на исковата молба по настоящото дело.
В проведеното на 26.06.2024 г. открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт .........., е признало, че след завеждане на
делото е извършено плащане в полза на „...............“ ЕАД, с което са погасени в цялост
задълженията на ответниците по настоящото дело. С оглед обстоятелството, че плащането е
извършено в хода на процеса, се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Софийски районен съд, Гражданско отделение, като прецени твърденията на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи
от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на субективно
пасивно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По отношение на ответниците Г. А. А. и Л. М. И.
С оглед извършените в хода на процеса извънсъдебни плащания от страна на
ответниците Г. А. А. и Л. М. И. и липсата на релевирани от тези ответници други
възражения срещу основателността на исковите претенции, извън наведеното
правопогасяващо възражение, съдът намира, че всички релевантни обстоятелства от
фактическите състави на предявените по отношение на тях искове не са спорни по делото –
така съдът приема, че в хода на процеса между страните не се спори, че през исковия период
от 01.05.2019 г. до 30.0.2021 г. ищецът и ответниците Г. А. А. и Л. М. И., в качеството на
последните двама на съсобственици на апартамент, находящ се в гр. ............. са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
жилищен имот, за който при ищцовото дружество е открита партида с абонатен № ............
Не се спори, че в рамките на посочения период ищецът е доставил топлинна енергия за
имота в количество на стойност съответна на начислената цена на потреблението в размер
от 1 195,47 лева. Страните не спорят също, че ответниците не са погасили припадащата им
се част от задълженията си за заплащане на дължимите суми в срока, предвиден в
приложимите към договорното правоотношение Общи условия на топлопреносното
предприятие, поради което в полза на продавача е възникнало и вземане за мораторна лихва
в предявения размер и за сочения от него период на забава.
2
От страна на ответниците Г. А. А. и Л. М. И. е заявено оспорване на вземанията
единствено с правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. Видно от
представените като писмени доказателства 2 броя фискални бонове от 14.05.2024 г. /л. 81 и
л. 83/, на каса на ищцовото дружество са били платени съответно: 1./ от Г. .......... А. сума в
общ размер на 861,47 лева, като е посочено, че плащането е извършено в погашение на
задължения за главница в размер от 608,37 лева, мораторна лихва в размер от 129,52 лева,
законна лихва в размер от 68,58 лева, съдебни разноски в размер от 55,00 лева; 2./ от Л. М.
И. сума в общ размер на 430,74 лева, като е посочено, че плащането е извършено в
погашение на задължения за главница в размер от 304,18 лева, мораторна лихва в размер от
64,76 лева, законна лихва в размер от 34,30 лева, съдебни разноски в размер от 27,50 лева.
Платените суми покриват изцяло търсените от ищеца спрямо посочените двама ответници
суми по главните и акцесорните искове, като ищецът не оспорва така извършените плащани
и факта, че с тях се явяват погасени в пълния им размер начислените за исковия период
задължения по партидата на процесния имот досежно Г. А. А. и Л. М. И., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащането и дължимата за разглеждане на исковете спрямо тях държавна такса.
Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно предявените вземания на
тези ответници е основателно, поради което исковите претенции подлежат на отхвърляне
поради извършеното плащане на дължимите суми в хода на висящия процес.
Относно ответника М. Д. И.
От ответника М. Д. И. се навеждат конкретни възражения за неоснователност на
исковите претенции поради липса на облигационното правоотношение между него и
ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия до исковия имот,
обосновани с липсата на титулярство на правото на собственост на процесния апартамент от
този ответник, и поради погасяване на претендираните суми чрез плащане.
Настоящият състав намира за неоснователно релевираното от М. Д. И.
правоизключващо възражение. Мотивите на съда за това са следните. При съвкупен анализа
на приетите по делото писмени доказателства – Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 14/07.10.1971 г., Решение от 20.06.1988 г. по гр. д. № 6170/1988 г. на СРС и
Удостоверение за наследници изх. № 348/19.05.2015 г., издадено от Столична община –
район „Т.........“, се установява, че процесният апартамент е придобит от ............ А. по време
на брака му с .............., поради което и предвид възмездния начин на неговото придобиване
имотът е придобит от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. С
оглед развода на съпрузите през 1988 г. то СИО е прекратена и ............ А. и .............. са
станали обикновени съсобственици на процесния недвижим имот при равни квоти от по ½
идеална част. От горепосоченото съдебно решение се установява, че общо от брака на
............ А. и .............. дете е М. А. А.а, ЕГН **********, чиито наследници по закон са
именно ответникът М. Д. И. /преживял съпруг/ и Л. М. И. /дъщеря/. Доколкото по делото е
безспорно, че ............ А. и .............. са починали, то по силата на наследственото
правоприемство притежаваните от тях вещни права досежно исковия имот са придобити от
наследниците им по закон, сред които несъмнено попадат техните деца - Г. А. А. и М. А.
А.а. С оглед смъртта на М. А. А.а през 2019 г. придобитите от нея по силата на
наследственото правоприемство от родителите ............ А. и .............. вещни права върху
исковия имот са съответно придобити, също по силата на наследствено правоприемство, от
нейните наследници по закон – ответниците М. Д. И. /преживял съпруг/ и Л. М. И. /дъщеря/,
при равни квоти помежду им. Последното обстоятелство се установява по категоричен
начин от приетото по делото Удостоверение за наследници изх. № 871/28.09.2023 г.,
издадено от Столична община - район "Т.........", като същевременно по делото не се
навеждат твърдения и не се ангажират доказателства М. А. А.а да се е разпоредила приживе
с придобитите по наследство вещни права върху процесния жилищен имот. С оглед на това,
противно на поддържаното в писмения отговор по чл. 131 ГПК, в настоящия процес се цели
ангажиране на отговорността на М. Д. И. като съсобственик на имота не по линия на
наследяване на ............ А. /чийто наследник безспорно не е/, а по линия на наследяване от
починалата му съпруга М. А. А., чийто вещни права са придобити след смъртта от нейните
съпруг и дете, респ. съдът приема, че ответникът М. Д. И. има качеството на съсобственик
на исковия апартамент и като такъв следва да отговаря за задълженията на имота.
Що се касае до наведеното от М. Д. И. правопогасяващо възражение, съдът намира
същото за основателно. Видно от представения като писмено доказателство фискален бон от
14.05.2024 г. /л. 85/, на каса на ищцовото дружество е била платена сумата в общ размер на
430,74 лева, като е посочено, че плащането е извършено в погашение на задължения за
3
главница в размер от 304,18 лева, мораторна лихва в размер от 64,76 лева, законна лихва в
размер от 34,30 лева, съдебни разноски в размер от 27,50 лева. Платената сум покрива
изцяло търсената от ищеца спрямо този ответник суми по главните и акцесорните искове,
като ищецът не оспорва така извършените плащани и факта, че с тях се явяват погасени в
пълния им размер начислените за исковия период задължения по партидата на процесния
имот досежно М. Д. И., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до датата на плащането и дължимата за разглеждане на исковете спрямо
него държавна такса. Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно
предявените вземания на този ответник също е основателно, поради което исковите
претенции подлежат на отхвърляне поради извършеното плащане на дължимите суми в хода
на висящия процес.
По разноските:
Доколкото плащането от ответниците е извършено след съдебното предявяване на
вземанията, те следва да понесат отговорността за направените от ищеца разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт в исковото производство в общ размер от
100,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба
за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна
сложност на делото. С оглед обема на отговорността на всеки ответник, разноските следва
да се разпределят между тях, както следва: 2/4 за Г. А. А. или сумата от 50,00 лева, ¼ за М.
Д. И. или сумата от 25,00 лева, и ¼ за Л. М. И. или сумата от 25,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...............“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. ..............., срещу Г. А. А., ЕГН .............., М. Д. И., ЕГН **********, и Л. М.
И., ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на законния си
представител М. Д. И., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при
условията на разделност следните суми: 1 195,47 лева – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ............. абонатен № ...........; 21,26 лева
– главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за
периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г. , ведно със законната лихва върху всяка главница,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.06.2023 г., до окончателното
плащане; 253,62 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. –
03.05.2023 г., и 5,42 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 15.09.2020 г.
– 03.05.2023 г., при следните квоти: 2/4 за Г. А. А., ¼ за М. Д. И. и ¼ за Л. М. И., като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Г. А. А., ЕГН .............., да заплати на „...............“ ЕАД, ЕИК ............ със
седалище и адрес на управление: гр. ..........., на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата
в размер на 50,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
ОСЪЖДА М. Д. И., ЕГН **********, да заплати на „...............“ ЕАД, ЕИК ............
със седалище и адрес на управление: гр. ..........., на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК,
сумата в размер на 25,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
ОСЪЖДА Л. М. И., ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на
законния си представител М. Д. И., ЕГН **********, да заплати на „...............“ ЕАД, ЕИК
............ със седалище и адрес на управление: гр. ..........., на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
ГПК, сумата в размер на 25,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„...............” ЕАД – „Бруната“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
4


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5