Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4203 05.11.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4598 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по 422 ГПК, във вр. с чл. 535 ТЗ.
Ищецът И.К.А., ЕГН **********
*** е предявил против Т.К.Т., ЕГН ********** *** иск за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 10953/ 12.12.2018 г., по частно гр. дело
№ 19707/ 2018 г. на ПдРС, 2 бр. с-в, сума от 6900 лв., дължима по запис на
заповед, издаден на 10,07,2018 г. , с
падеж на предявяване до 14,09,2018 г.,
ведно със законна лихва считано от 10,12,2018 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на
10,07,2018 г. в полза на ищеца е издаден запис на заповед от ответника с падеж
на предявяване до 14,09,2018 г. Предвид изискуемостта на вземането, се
образувало заповедно производство, по което длъжникът подал възражение. Поради
което с настоящото производство се целяло установяване съществуването на
присъдената сума. Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди че процесният
запис на заповед не бил предявен на ответника по надлежния ред. Претендира
разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 19707/ 2018
г. на ПдРС, 1 се установява, че в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 10953/
12.12.2018
г. и изпълнителен лист против ответника Т.К.Т.,
в качеството му на издател за сумата от 6900 лв.–
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2018
г. до изплащане на вземането. Срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си. Искът е предявен в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В приложеното ч. гр. дело № 19707/
2018 г. на ПдРС се намира оригинала на процесната запис на заповед, от който е видно, че Т.К.Т.
е издал запис на заповед на 10,07,2018 г.
в полза на ищеца, за сумата от 6900 лева, с падеж на предявяване в срок
до 14,09,2018 г., без разноски, без протест.
Като писмено доказателство по делото е
приет протокол за предявяване на запис на заповед от 11,09,2018 г., подписан от
а. Д.М. в качеството му на пълномощник на И.А. и от И. Г.. В протокола е
отбелязано, че на 11,09,2018 г. в 11.00 часа, след поредна уговорка по моб.
телефон, ответникът се е укрил и не се е явил да адресът на месторабота- гр. П.
***, за да му бъде официално предявен процесния запис на заповед.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Записът на заповед е едностранна
формална абстрактна сделка от една страна, а от друга страна е ценна книга,
която материализира задължение за плащане на определена сума пари при
настъпването на падежа, като реквизитите му са посочени в чл. 535 ТЗ. Съгласно
т.17 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуването на вземане, основано на
записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В настоящия случай
нито в исковата молба, нито в отговора на същата са въведени твърдения за
съществуване на каузално правоотношение, поради което предмет на делото е
възникването и съществуването на валидно менителнично правоотношение с издателя.
Настоящия съдебен състав намира, че издадения в полза на ищеца запис на заповед
съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което същият е редовен
от външна страна.
Съгласно
чл. 535, т. 3 ТЗ записът на заповед следва да съдържа падеж, като начините за
определяне падежите на ценната книга са законоустановени. Чл. 486 ТЗ, която
разпоредба съгласно чл. 537 ТЗ намира приложение и при записа на заповед,
падежът може да бъде: на предявяване ; на определен срок след предявяването ;
на определен срок след издаването ; на определен ден. Законодателят изрично е
предвидил, че менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с
последователни падежи, е нищожна.
Процесният
запис на заповед е с падеж на предявяване в срок до 14.09.2018 год., т.е. в
дадения случай приложение намира разпоредбата на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ. Съдържащото
се в текста допълнение на издателя „в срок до 14.09.2018 год.“ определя
по-кратък срок за предявяване от едногодишния, посочен в чл. 487, ал. 1 ТЗ и не
касае определяне дата на падеж, доколкото отсъстват в този смисъл каквито и да
било доказателства по делото.
Предявяването
на запис на заповед с
падеж "на предявяване" има за цел да установи
падежа на задължението, а не да осигури съдействието на кредитора за
изпълнение задължението на длъжника, поставяйки го в забава. В този смисъл неоснователно се явява
позоваването на ищеца на ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г.
на ОСТК на ВКС в смисъл,
че не е необходимо предявяване на записа на заповед, за да се ангажира
отговорността на издателя. Това е така, тъй като т. 3 на посоченото ТР не
се прилага, тъй като това
решение не се отнася за запис на заповед с падеж „на предявяване” (така Определение №
66 от 11.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1350/2014 г., II т. о., Определение №
13 от 13.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1712/2013 г., II т. о., Определение № 479 от 20.06.2011 г.
на ВКС по ч. т. д. № 444/2011 г., II т. о. и още много др.). Изводът,
който може да се направи е, че предявяването на записа на заповед не влияе на
неговата валидност, а има за цел и прави задължението по него изискуемо. То
подлежи на изпълнение след предявяване по надлежния ред на ценната книга.
Предявяването – съгласно чл. 538, ал. 2 ТЗ, изисква както подпис на издателя,
че му е предявен за плащане записът на заповед, така и поставяне на дата.
Отказът да се постави дата може да се установи с протест по чл. 496 ТЗ.
Съществена последица на предявяването е поставянето на длъжника в забава от
една страна, а от друга – начало на тригодишната погасителна давност по чл.
531, ал. 1 ТЗ за предявяване от поемателя на прекия общ менителничен иск срещу
издателя и авалистите по ценната книга. Задължението по записа на заповед с
падеж на предявяване възниква със самото му подписване, но изискуемостта
възниква при предявяването му, което е покана към длъжника да плати и сочи
лицето, на което следва да се плати.
Отнесено
към настоящия спор, изложеното по-горе означава, че след като падежът на записа
на заповед от 10.07.2018 год. е определен на предявяване, съобразно чл. 486,
ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 538, ал. 2 от същия закон, върху ценната книга трябва да има не само подпис на издателя, че
му е предявен за плащане процесният запис на заповед, но и датата, на която е
бил предявен. В тежест на ищеца - поемател по записа на заповед, е да установи
предявяването за плащане с предвидените в закона средства, тъй като от този
момент насетне вземането му става изискуемо, а при неизпълнение от страна на
длъжника на задължението, за него се поражда правото да предяви общия
менителничен иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ.
Предявяването на записа на
заповед може да бъде извършено и установено по различни начини: лично чрез
представяне на записа на заповед на издателя; издателят може да приеме записа
на заповед за плащане, като напише върху него, че е приет или друга равнозначна
дума; издателят може да плати веднага при предявяване и да поиска от поемателя
или джиратаря да му предаде записа на заповед и да отбележи върху него, че е
платен; отказът на издателя да удостовери, че записът на заповед му е предявен
и да постави дата на предявяването, както и укриването на същия могат да бъдат
удостоверени чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед „без
протест“, „без разноски“ или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат
да се удостоверят и с нотариална покана. С нотариална покана издателят може да
бъде поканен да се яви в определен ден и час пред конкретен нотариус, за да му
бъде предявен записът на заповед и да бъде извършено плащане.
По делото е приложен протокол
за предявяване на запис на заповед от 11,09,2018 г. Целта на представеното
доказателство е да удостовери отказа на издателя на записа на заповед да
обективира с волеизявлението си предявяването на ценната книга. Посоченото писмено
доказателство е негодно да удостовери посочените в него обстоятелства, тъй като реда за предявяване на документа
/Запис на заповед „без протест“, „без разноски“ / е чрез надлежно
връчена нотариална покана.
Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че отсъствието на надлежно предяваване препятства настъпването
на изискуемостта на менителничното задължение.
Гореизложеното налага извода, че
вземането на ищеца спрямо ответника не е станало изискуемо и документа по чл.
417, т. 9 от ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на
разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат
направените по делото разноски. В тях се включват заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 600 лв. Доколкото обаче в случая ищецът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, същото
следва да се разгледа, като се остави без уважение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната
разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно
само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна.
Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнагрждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. от 06,11,2013 г. , постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК/. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че
ответникът е заплатил сумата от 700 лв., като в списъка на разноските е посочил
600 лв. Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им
част, като моли същите да бъдат намалени до посочения размер в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
намира направеното искане за неоснователно. В случая предвид размера на
претенцията, то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 675 лв. Претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение е под минималния размер, поради което
същото не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и не следва да бъде намалявано.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.А., ЕГН ********** ***,
против Т.К.Т., ЕГН **********
***, иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че Т.К.Т. дължи на И.К.А. сумата от сума от 6900 лв., дължима по
запис на заповед, издаден на 10,07,2018
г. , с падеж на предявяване до
14,09,2018 г., ведно със законна лихва считано от 10,12,2018 г. до окончателното
погасяване, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 10953/12.12.2018 г. по ч.гр.д. № 19707/2018 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
И.К.А., ЕГН **********
***, да заплати на Т.К.Т., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ