№ 1600
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501426 по описа за 2021 година
на ОС - Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от М. П. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „***, и Г. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ул. ***, чрез адв. Р.И., срещу Решение № 54 от 07.04.2021 г., постановено по гр. д. №
804/2020 г. по описа на РС – Провадия, II състав, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от
същите срещу ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дългопол, обл. Варна,
ул. „Христо Ботев“ № 31, иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане на установено в
отношенията между страните, че, на основание наследствено правоприемство от В. И. В.,
ЕГН **********, починал на 14.11.2016 г., М. П. В. е собственица на 1/8 ид. ч., а Г. В. К. е
собственица на 3/8 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с. Сладка вода, общ. Дългопол,
обл. Варна, представляващ дворно място, цялото с площ от 1320,00 кв. м., съставляващо
УПИ VI-84 в кв. 2 по плана на селото, при граници: улица, V-83, УПИ VII и имоти извън
регулация, ведно с построената в дворното място жилищна сграда с площ от 32,00 кв. м.,
както и Е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. П. В. и Г. В. К. с правно основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна по отношение на 1/2 ид. ч. на нотариален акт № 145, том IV,
рег. № 3123, д. № 418/2020 г., с който ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, е признат за
собственик по давностно владение на гореописания имот.
Жалбоподателите считат постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и
1
необосновано, като молят за неговата отмяна. Сочат, че от доказателствата по делото се
установява, че ответникът ИВ. АТ. ИВ. не е станал изключителен собственик на процесния
имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, включително и чрез
присъединяване на владението на майка му К.Г.А.. Излагат, че последната в данъчна
декларация № 36181699/25.05.1998 г. е декларирала, че имотът е съсобствен между нея,
Г.Х.Г. и Г.Г.В., а ответникът в данъчна декларация № **********/ 14.05.2020 г. е
декларирал, че съсобственици на имота по наследство са страните по делото със
съответните наследствени квоти. В тази връзка твърдят, че нито ответникът, нито майка му
са имали съзнанието, че владеят целия имот за себе си. Излагат подробно съображения
относно събраните свидетелски показания, както и по отношение на намерението на
ответника за своене на процесния имот. Считат, че първоинстанционният съд неправилно е
възприел фактическата обстановка, което е довело и до постановяването на
незаконосъобразно решение.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ИВ. АТ. ИВ. не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание въззвниците М. В. и Г.К., редовно призовани, се явяват лично,
не се представляват. Заявяват, че поддържат депозираната въззивна жалба, настояват за
отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявената претенция. Претендират
разноски за две инстанции.
С молба вх. № 19294/29.09.2021 г. процесуалният представител на въззивниците адв.
Р.И. депозира писмени бележки, в които потвърждава, че поддържа доводите, изложени във
въззивната жалба. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че наследодателите на
страните - Г.Х.Г. и Г.А.Г., не са били собственици на процесния имот, като сочи, че между
страните по делото няма спор, че именно последните са били собственици на имота. Счита,
че по делото ответникът не е ангажирал никакви доказателства за осъществено дарствено
или друг вид прехвърляне в изискуемата от закона форма, поради което по делото не е
установено същият да е изключителен собственик на имотите. Оспорва и придобИ.ето на
имота по давност от ответника. Заявява, че отразените в процесния константивен
нотариален акт факти се опровергават изцяло от доказателствения материал по делото.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия ИВ. АТ. ИВ.
настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Излага, че първоинстанционният съд
правилно е анализирал събраните по делото доказателства, като правилно е приел исковите
претенции за неоснователни. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. П. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „***, и Г. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ***, срещу ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „Христо Ботев“ № 31, иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че на
основание наследствено правоприемство от В. И. В., ЕГН **********, починал на
14.11.2016 г., М. П. В. е собственица на 1/8 ид. ч., а Г. В. К. е собственица на 3/8 ид. ч. от
недвижим имот, находящ се в с. Сладка вода, общ. Дългопол, обл. Варна, представляващ
дворно място, цялото с площ от 1320,00 кв. м., съставляващо УПИ VI-84 в кв. 2 по плана на
селото, при граници: улица, V-83, УПИ VII и имоти извън регулация, ведно с построената в
дворното място жилищна сграда с площ от 32,00 кв. м., както и иск с правно основание чл.
537, ал. 2 от ГПК за отмяна по отношение на 1/2 ид. ч. на нотариален акт № 145, том IV, рег.
№ 3123, д. № 418/2020 г., с който ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, е признат за собственик по
давностно владение на гореописания имот.
2
В исковата молба се излага, че ищците и ответникът са низходящи наследници по
закон на Г.А.Г., починал на 03.10.1989 г., и Г.Х.Г., починала на 06.06.2003 г., и двамата б.ж.
на гр. Дългопол, област Варна. Твърди се, че наследодателите на страните владеели от
повече от половин век недвижим имот, находящ се в с. Сладка вода, общ. Дългопол, обл.
Варна, представляващ дворно място, цялото с площ от 1320,00 кв. м., съставляващо УПИ VI-
84 в кв. 2 по плана на селото, при граници: улица, V-83, УПИ VII и имоти извън регулация,
ведно с построената в дворното място жилищна сграда с площ от 32,00 кв. м. Изтъква се, че
след смъртта на наследодателите, никой от сънаследниците не е инициирал разговор за
доброволна подялба на имота, въпреки че страните живеели в едно населено място и често
се срещали. Сочи се, че ищците получили уведомление от Община Дългопол, че е започнало
производство по заверка на молба-декларация от ответника за снабдяване с нотариален акт
за имота на основание придобивна давност. Ищците поддържат, че процесният имот никога
не се е владял от ответника, същият не е живял в него, не е обработвал земята, не е заявявал,
че счита имота за свой, нито е извършвал действия, с които да демонстрира последното, като
да не допуска останалите сънаследници в имота. Излагат подробни съображения, че при
смърт на общ наследодател, за да придобие по давност имот, сънаследник трябва не само да
е упражнявал фактическата власт върху него повече от 10 години, но и да е отблъснал
фактическата власт на останалите сънаследници, като е манифестирал намерението си да
свои целия имот. Считат, че придобивна давност в полза на ответника не е изтекла.
Настояват за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника ИВ. АТ. ИВ., чрез
адвокат С.З.. Счита, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес. В
евентуалност, счита същите за неоснователни. Твърди, че ответникът е придобил
процесните имоти на основание давностно владение, като към своето владение е
присъединил и това на своята майка и наследодател – К.Г.А.. Твърди, че К.А. придобила
имотите от родителите си чрез неформален договор за дарение или издръжка и гледане,
който не бил оформен с официален документ, тъй като обстоятелството, че имотите са
нейни, било известно на всички роднини. Сочи, че същата единствена се е грижила за
родителите си преди да починат, грижила се за имота, плащала данъците за него, владяла го
като собствен добросъвестно от преди 1989 г. до смъртта си през 2010 г.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 73/04.03.2020 г., издадено от община
Дългопол, Г.А.Г., ЕГН **********, починал на 02.10.1989 г., и съпругата му Г.Х.Г., ЕГН
**********, починала на 06.06.2003 г., са оставили следните наследници по закон: Г.Г.В.,
ЕГН **********, и К.Г.А., ЕГН ********** – дъщери. Наследници по закон на Г.Г.В., ЕГН
**********, починала на 23.05.2005 г., са съпругът й И. В. В., ЕГН **********, починал на
08.06.2005 г., и синовете й В. И. В., ЕГН **********, починал на 14.11.2016 г., и Г. И. В.,
ЕГН **********, неженен, без деца, починал на 20.08.2009 г. Наследници по закон на В. И.
В., ЕГН **********, са съпругата му М. П. В., ЕГН **********, и дъщеря му Г. В. К., ЕГН
**********. Наследници по закон на К.Г.А., ЕГН **********, починала на 23.08.2010 г., са
синовете й ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, и Г.А. И., ЕГН **********.
Видно от Данъчна декларация № 36181699/25.03.1998 г., подадена от К.Г.А., ЕГН
**********, в качеството й на собственик на имот с площ 1200 кв. м. с кадастрален № 84,
парцел VI, кв. 2 по плана на с. Сладка вода, община Дългопол, и сграда, построена в имота
през 1910 г., с РЗП 32 кв. м., придибити на 02.08.1938 г., като съсобственици на горните са
посочени: Г.Х.Г., ЕГН ********** – с квота 4/6 ид. ч., К.Г.А., ЕГН ********** – с квота 1/6
ид. ч., и Г.Г.В., ЕГН ********** – с квота 1/6 ид. ч.
Видно от Данъчна декларация № **********/14.05.2020 г., подадена от ИВ. АТ. ИВ.,
ЕГН **********, в качеството му на собственик на имот с площ 1200 кв. м. с кадастрален №
3
84, парцел VI, кв. 2 по плана на с. Сладка вода, община Дългопол, и сграда, построена в
имота през 1910 г., с РЗП 32 кв. м., придoбити по наследство на 06.06.2003 г., като
съсобственици на горните по наследство са посочени: М. П. В., ЕГН ********** – с квота
1/8 ид. ч., Г. В. К., ЕГН ********** – с квота 3/8 ид. ч., ИВ. АТ. ИВ., ЕГН ********** – с
квота 2/8 ид. ч., и Г.А. И., ЕГН ********** – с квота 2/8 ид. ч.
От Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно
владение № 145, том IV, рег. № 3123, дело № 418 от 2020 г., издаден от нотариус Илко
Кънев, вписан с рег. № 225 в регистъра на Нотариалната камара, се установява, че на
13.08.2020 г., на основание постановление на нотариуса от същата дата, издадено по
обстоятелствена проверка по нот. дело № 418 по описа за 2020 г. и съгласно чл. 587, ал. 3 от
ГПК, ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение на
следните недвижими имоти, находящи се в с. Сладка вода, общ. Дългопол, обл. Варна, а
именно: дворно място с пространство от 1320,00 кв. м., съставляващо УПИ VI-84 в кв. 2 по
регулационния план на селото, при граници: улица, V-83, УПИ VII и имоти извън
регулация, ведно с построената в дворното място жилищна сграда с площ от 32,00 кв. м.
Отразено е, че данъчната оценка на имотите е 2354,00 лева.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Р.Ю.Ш., без дела и родство със страните. Свидетелят заявява, че
познава ищците повече от 15 години. Знае, че последните имат имот в село Сладка вода, тъй
като над 10 години заедно със съпруга на ищцата М. – В., са сели картофи в почти целия
процесен имот. Сочи, че последно е посещавал имота през 2015 г., преди смъртта на В. през
2016 г. Изтъква, че при посещенията в имота не е виждал други хора. Сочи, че дворът е
около един декар и в него има малка кирпичена къща с три стаи. Знае от съпруга на ищцата,
че бабата и дядото на последния са живеели в нея, но по времето, когато е посещавал имота,
в къщата вече не живеел никой. Не си спомня около имота да е имало ограда.
От показанията на свидетеля А.А. И.а, без дела и родство със страните, се установява,
че последната познава ищците от 18 години. Знае, че имат имот в село Сладка вода – около
един декар място със стара кирпичена къща. Излага, че заедно със съпруга си е посещавала
имота около 11-12 пъти, за да помага на ищцата М. и нейния съпруг за сеитбата на картофи.
При посещенията си не са срещали никого в имота. Сочи, че не са ходили в него след
смъртта на съпруга на ищцата през 2016 г. Знае, че в къщата преди са живели Г. и Г. – баба
и дядо на съпруга на М.. Не помни дали имотът е бил заграден.
От показанията на свидетеля Д.М.С., без дела и родство със страните, се установява,
че последната е живяла в село Сладка вода 18 години – от 1950 до 1968 г. Сочи, че знае
процесния имот – дворно място с кирпичена къща, както и че същият е бил на Г. и Г. Г..
Излага, че в къщата живеели последните заедно с дъщеря им К., не знае къде е живяла
другата им дъщеря. Изтъква, че преди да починат, Г. и Г. Г. живеели в Дългопол при дъщеря
им К., която ги прибрала при себе си преди около 30-40 години и полагала грижи за тях.
Сочи, че след като дъщеря им ги прибрала при себе си, никой не е живял в Сладка вода.
Предполага, че след смъртта им К. и съпругът й са се грижили за имота, а по-късно може би
синовете им, но не може да каже, че са се грижили, тъй като свидетелката не е посещавала
селото от години. Не знае дали обработват двора.
От показанията на свидетеля Д.Н.Д., без дела и родство със страните, се установява,
че същият познава страните, както и техните родители. Сочи, че след като си построили
къща в Дългопол, майката на ответника К. прибрала родителите си при себе си – преди
около 30-40 години, и се грижела за тях. Живеели в Дългопол, но поддържали и двора в
Сладка вода, който тогава бил заграден. След като Г. и Г. починали, бил виждал К. и
съпруга й преди десетина години от време на време да косят люцерна. Сочи, че преди е
имало ограда, като от 3-4 години всичко е съборено, безстопанствено.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК - за установяване, че ищците са собственици по силата на наследствено
правоприемство. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е
налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или
смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Приема се, че
ищецът има право да избере каква форма на защита на правото си на собственост на
предяви. В конкретния случай правният интерес от търсената защита се обосновава с
предприетите от ответника действия и снабдяването на последния с констативен нотариален
акт.
При положителен установителен иск за собственост предмет на доказване е правото
на собственост или ограниченото вещно право на ищеца върху имота. В тежест на ищеца е
да докаже това право, което твърди, че е възникнало на посоченото в исковата молба
основание. В този смисъл е решение № 253 от 25.09.2012 г. по гр. д. № 501 от 2011 г. на
ВКС, I г.о., поставено по реда на чл. 290 от ГПК, а именно положителният установителен
иск за собственост има за предмет съществуването на претендираното от ищеца право на
собственост върху определена вещ, възникнало в резултат на осъществяването на
фактическия състав на конкретен придобивен способ по чл. 77 ЗС, който ищецът е длъжен
да посочи в исковата молба. Веднъж придобито, правото на собственост се изгубва, ако бъде
придобито от друг или ако собственикът се откаже от него. Поради това установителният
иск за собственост ще бъде неоснователен, когато ищецът не успее да докаже по
положителен начин, че към момента на предявяване на иска е придобил правото на
собственост, или когато бъде установено основание за изгубване на собствеността. Ищецът
по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК не следва да доказва правото на
собственост на праводателя си, освен ако същото не е оспорено от ответника. Когато се
твърди придобИ.е на собственост на основание наследяване, както е в настоящия случай, то
се доказва с удостоверение за наследници и акт за собственост на наследодателя или
завещание в полза на ищеца.
В хода на производството не беше установено основание за изгубване на
собствеността от ищците. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС, правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на
10 години. Нужно е да е установено упражняването постоянно, явно, спокойно,
непрекъснато и несъмнено на фактическа власт върху вещта за период, продължил повече от
10 години, със субективното намерение за своене на вещта. В случая, съобразно ТР 1/2012г.
на ОСГК на ВКС, не намира приложение презумпцията на чл. 69 ЗС, съгласно която се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго, тъй като съсобствеността е възникнала от юридическия факт на наследяването. Не
беше установено от ответника същият да е осъществявал владение върху целия имот, по
начин, обективно противопоставяйки го на останалите сънаследници. От показанията на
всички разпитани по делото свидетели, които съдът кредитира като логични и
непротиворечиви помежду си, се установява, че имотът не е ограден и същият е
безстопанствен. Не се налага извод за предприети от ответника действия по демонстриране
спрямо останалите сънаследници, че той се счита за собственик на целия имот, а не
държател на техните идеални части. От показанията на свидетелите не се установи
ответникът да е предприел фактически действия по препятстване достъпа на останалите
сънаследници до имота. Не се установи и осъществявано владение върху имота от майката
на ответника, поради което възражението за присъединяване на владение е останало
недоказано. Не се установи и твърдението на ответника, че процесният имот е придобит от
майката на последния съгласно неформален договор с наследодателите.
На следващо място, от представените декларации по ЗМДТ не може да се прави
извод за изявено намерение за своене, тъй като те се подават в изпълнение на
5
административно-данъчно задължение пред орган, който налага специфични изисквания
относно начина на подпълване на образеца за декларация. Още повече, че видно от Данъчна
декларация № **********/14.05.2020 г., подадена от ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, в
качеството му на собственик на имота, като съсобственици по наследство са посочени: М.
П. В., ЕГН ********** – с квота 1/8 ид. ч., Г. В. К., ЕГН ********** – с квота 3/8 ид. ч., ИВ.
АТ. ИВ., ЕГН ********** – с квота 2/8 ид. ч., и Г.А. И., ЕГН ********** – с квота 2/8 ид. ч.
Имотът е деклариран като съсобствен, т.е. е считан за такъв, а не за лична собственост.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е доказано по делото ответникът да е
упражнявал владение върху процесния имот повече от 10 години явно, спокойно и
несъмнено, с намерението, че същият е негова собственост.
Предявените искове по чл. 124 от ГПК следва да бъдат уважени.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция по чл. 537, ал. 2 от ГПК, като
Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение №
145, том IV, рег. № 3123, дело № 418 от 2020 г., бъде отменен за частта на ищците като
съсобственици на процесния имот заедно с ответника.
От съществено значение е определянето на квотите на ищците и на ответника в
съсобствеността.
От представеното удостоверение за наследници на Г.А.Г., ЕГН **********, починал
на 02.10.1989 г., се установява, че същият е оставил като законни наследници съпругата си
Г.Х.Г., ЕГН **********, и дъщерите си Г.Г.В., ЕГН **********, и К.Г.А., ЕГН **********.
Доколкото процесният имот е бил съпружеска собственост, Г.А.Г. е притежавал 1/2 ид. ч. от
него, като след смъртта му всяка от наследниците е придобила по 1/6 ид. ч. от имота. След
смъртта на съпругата Г.Х.Г. на 06.06.2003 г., нейните 4/6 ид. ч. са наследени по равно между
дъщерите й – т.е. Г.Г.В. и К.Г.А., прибавяйки към придобитите от баща си по 1/6 ид. ч. от
имота придобитите от майка си по 2/6 ид. ч. от същия, стават собственици на по 1/2 ид. ч.
Наследници по закон на К.Г.А., починала на 23.08.2010 г., са съпругът й А. И.
Ангелов, ЕГН **********, и синовете й ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, и Г.А. И., ЕГН
**********, всеки от които придобива по 1/6 ид. ч. от имота. След смъртта на А. И. Ангелов
на 07.08.2015 г., синовете ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, и Г.А. И., ЕГН **********,
наследявайки по 1/12 ид. ч. от баща си и прибавяйки я към своята 1/6 ид. ч., стават
собственици всеки на по 1/4 ид. ч. от процесния имот.
Наследници по закон на Г.Г.В., ЕГН **********, починала на 23.05.2005 г., са
съпругът й И. В. В., ЕГН **********, починал на 08.06.2005 г., и синовете й В. И. В., ЕГН
**********, и Г. И. В., ЕГН **********. Наследявайки по 1/6 ид. ч. от майка си и по 1/12
ид. ч. от баща си, В. И. В. и Г. И. В. стават собственици на по 1/4 ид. ч. от процесния имот.
Г. И. В., неженен, без деца, е починал на 20.08.2009 г., като неговата 1/4 ид. ч. от имота е
наследена от брат му. Така В. И. В. става собственик на 1/2 ид. ч. от имота, а след смъртта
му на 14.11.2016 г. неговата част е наследена по равно от съпругата му – ищцата М. П. В., и
дъщеря му – ищцата Г. В. К., всяка от които придобива съответно по 1/4 ид. ч. Двете заедно
притежават 1/2 ид. ч. от процесния имот.
С оглед на несъвпадащите правни изводи, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено, включително в частта за разноските и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявените претенции да бъдат уважени.
Относно съдебно-деловодните разноски:
6
При този изход на делото, разноски се следват на ищците. Съгласно списъци по чл.
80 и договори за правна защита и съдействие, същите претендират сторени разноски в
размер на 1100,00 лева за първа инстанция, включващи 800,00 лева – платено в брой
адвокатско възнаграждение, и 300,00 лева – държавна такса, както и в размер на 1300,00
лева за въззивното производство, включващи 1200,00 лева - платено в брой адвокатско
възнаграждение, и 100,00 лева – държавна такса. Видно от приложените документи за
банкови преводи обаче, по делото са представени доказателства за платена държавна такса в
размер на 150,00 лева за първоинстанционното и 50,00 лева за въззивното производство.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд процесуалният представител на
ответника е направил искане присъдените адвокатски хонорари - независимо в полза на коя
от страните, да бъдат в минимален размер. Съдът намира, че доколкото в случая се касае за
оказана правна защита и съдействие по два иска за две ищци, при съобразяване на
фактическата и правна сложност на спора, възнаграждението не се явява прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 54 от 07.04.2021 г., постановено по гр. д. № 804/2020 г. по
описа на РС – Провадия, II състав, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от М. П. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „***, и Г. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ***, срещу ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „Христо Ботев“ № 31, иск с правно основание
чл. 124 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че на основание
наследствено правоприемство от В. И. В., ЕГН **********, починал на 14.11.2016 г., М. П.
В. е собственица на 1/8 ид. ч., а Г. В. К. е собственица на 3/8 ид. ч. от недвижим имот,
находящ се в с. Сладка вода, общ. Дългопол, обл. Варна, представляващ дворно място,
цялото с площ от 1320,00 кв. м., съставляващо УПИ VI-84 в кв. 2 по плана на селото, при
граници: улица, V-83, УПИ VII и имоти извън регулация, ведно с построената в дворното
място жилищна сграда с площ от 32,00 кв. м., както и Е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на М. П. В., ЕГН **********, и Г. В. К., ЕГН **********, с правно основание чл.
537, ал. 2 от ГПК за отмяна по отношение на 1/2 ид. ч. на нотариален акт № 145, том IV, рег.
№ 3123, д. № 418/2020 г., с който ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, е признат за собственик по
давностно владение на гореописания имот, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, че
на основание наследствено правоприемство от В. И. В., ЕГН **********, починал на
14.11.2016 г., М. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дългопол, обл. Варна, ул.
„***, и Г. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ***, са собственици на
1/2 ид.ч.( всяка на по 1/4 ид. ч.) от недвижим имот, находящ се в с. Сладка вода, общ.
Дългопол, обл. Варна, представляващ дворно място, цялото с площ от 1320,00 кв. м.,
7
съставляващо УПИ VI-84 в кв. 2 по плана на селото, при граници: улица, V-83, УПИ VII и
имоти извън регулация, ведно с построената в дворното място жилищна сграда с площ от
32,00 кв. м.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по
давностно владение № 145, том IV, рег. № 3123, дело № 418 от 2020 г., на нотариус Илко
Кънев, вписан с рег. № 225 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС –
Провадия, с който на основание чл. 587, ал. 3 от ГПК, ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „Христо Ботев“ № 31, е признат за
собственик по давностно владение на следните недвижими имоти, находящ се в с. Сладка
вода, общ. Дългопол, обл. Варна, а именно: дворно място с пространство от 1320,00 кв. м.,
съставляващо УПИ VI-84 в кв. 2 по регулационния план на селото, при граници: улица, V-
83, УПИ VII и имоти извън регулация, ведно с построената в дворното място жилищна
сграда с площ от 32,00 кв. м., в частта, с която е признато право на собственост на ИВ. АТ.
ИВ., ЕГН **********, над 1/2 ид. ч. върху описаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА ИВ. АТ. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дългопол, обл.
Варна, ул. „Христо Ботев“ № 31, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Дългопол, обл. Варна, ул. „***, и Г. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ул. ***, сумата от 2200,00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8