Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Гр.В.Търново, 22.03.2012 г.
Великотърновският районен съд, девети състав , в публичното заседание
на деветнадесети март , през две хиляди и дванадесета година ,
В
състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,
При секретаря М.В. , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2314
по описа за
Производство по реда на чл.341 и сл. от ГПК във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение на ВТРС по настоящото дело е допусната делба на следния съсобствен недвижим имот: МАСИВНА КЪЩА с ПРИСТРОЙКА , построени в северозападната част на УПИ XIII- 833, в кв. 31, с площ от 870 кв. м. по ПУП на с.Самоводене , съгласно строително разрешение № 192/19.09.1959 г. на председателя на ИК на СОбНС Самоводене, издадено в полза на Г.Н. С. , при следните делбени квоти : 7/8 / седем осми/ идеални части за Д.И.С. и 1/8 /една осми/ идеални части за Т.И.С..
На устните състезания пълномощникът на ищеца заявява, че прекратяването на съсобствеността върху делбения имот по реда на публичната продан.
Ответницата не е изразила становище по приключване на делбата. Заявява, че има желание да събере пари, за да изплати на брат си неговия дял от съсобствеността.
Никоя от страните не е поискала възлагане на жилищния имот на основание чл. 349, ал.2 от ГПК и не е изявила желание и готовност да предприеме инициатива на свои или общи разноски за изработване и одобряване на инвестиционен проект за правнотехническо разделяне на сградата и обособяване на две самостоятелни жилища/ отреждане на дялове в натура за всеки от съделителите/ от нея по реда и при спазване на условията на чл.203 от ЗТСУ.
Съдът , след като изслуша страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК/ събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Съгласно заключението на изслушаната и неоспорена от страните съдебно- технико-оценъчна експертиза на вещото лице С.Г. , което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано , справедливата пазарна цена на жилищния имот с пристройката, определена на комплексна база от обстоятелства, отразяващи и отчитащи търсенето и предлагането на свободния пазар на недвижими имоти в района и технико- функционалното / физическото/ му състояние/ което е неприемливо лошо от цивилизовано гледище/ и при комплексно прилагане на параметри , образуващи метода на вещната стойност, метода на претеглената/ справедлива/ пазарна стойност и сравнителния метод/ на пазарните аналози/, разкриващи възможност за прехвърляемост в момента / , възлиза общо на сумата от 10 440 лева/ двуетажна къща- 6 970 лева и пристройка изградена северно от нея и функционално свързана с първия етаж на къщата- 3 470 лева / . Дори и да би се приело, че от техническа гледна точка обемът и конструктивното битие на жилищната сграда и пристройката съобразно изискванията за минимално съдържание на едно жилище по чл.40, ал.1 от с.з. ,чл.110, ал.1 на Наредба № 7/ обн.ДВ. бр.3/13.01.2004 г./, разкриват някаква потенциална възможност извън производството за съдебна делба/ чл.202 от ЗУТ/ от тях да се обособят по надлежния ред / одобрен инвестиционен проект/ две самостоятелни жилища, то такова разделяне и обособяване на самостоятелни обекти чрез отреждането им в дялове в натура за всеки от съделителите в производството по съдебна делба следва да се приеме за недопустимо по смисъла на чл.203,ал.1 от ЗУТ. Това е така , защото реалното обособяване на две самостоятелни жилища ще бъде свързано със значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените / мнението на вещото лице/ трябва да се променя предназначение на помещения, с цел да се изгражда баня- тоалетна на втори етаж/ санитарен възел/ , ВиК инсталация, да се обособява кухня и всичко това е свързано с много голяма разходна стойност на нужните СМР и едва ли е оправдано от гледна точка на здравия разум /. Неизпълнението на тези оценъчни легални критерии - обособяването на самостоятелни жилища да не е свързано със значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените и факта, че никоя от страните не е изявила желание и готовност да предприеме инициатива на свои или общи разноски за изработване и одобряване на инвестиционен проект за правнотехническо разделяне на сградата и обособяване на две самостоятелни жилища от нея по реда и при спазване на условията на чл.203 от ЗТСУ, не е упражнила и доказала право на възлагането й в свой дял, са обстоятелства, поставящи съда в ситуация да приеме по неизбежна необходимост, че е налице правна неподеляемост. Този извод води до приложение на единствено възможния в случая способ за прекратяване на имуществената делбена общност – публичната продан- чл.348 от ГПК. За действителна пазарна оценка на целия имот , изпълняваща ролята на първоначална цена при проданта , както и за определяне на дължимите от съделителите държавни такси , изчислени като 4 % върху стойността на делбените им дялове, съдът възприема посочената от вещото лице – 10 440 лева. Тя се явява обективно справедлива с оглед физическото състояние, функционалност и местоположение на имота.
При този изход на делото и на основание чл. 8 от Тарифата за ДТ събирани от съдилищата по ГПК всеки от съделителите дължи държавна такса върху стойността на делбения си дял , платима по сметката на ВТРС, както следва: Т.И.С. - 52,20 лева и Д.И.С. – 365,40 лева
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.348 ал.1 от ГПК да се изнесе на публична продан следния
съсобствен
между Д.И.С., с ЕГН: **********,***
и Т.И.С., с ЕГН: **********,*** недвижим имот: МАСИВНА ДВУЕТАЖНА КЪЩА с
ПРИСТРОЙКА , построени в северозападната част на УПИ XIII- 833, в кв. 31, с площ от 870 кв.
м. по ПУП на с.Самоводене
, съгласно строително разрешение №
192/19.09.1959 г. на председателя на ИК на СОбНС Самоводене, издадено в полза на Г.Н. С. ,при
справедлива пазарна цена от 10 440 лева, определена по делбеното дело , като получената
при проданта цена да се разпредели между съделителите
така: 7/8 от нея – за Д.И.С. и 1/8 от
нея – за Т.И.С..
ОСЪЖДА
на основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по
реда на ГПК Д.И.С., с ЕГН: **********,***
и Т.И.С., с ЕГН: **********,*** да заплатят по бюджетната сметка на ВТРС в едномесечен
срок от влизане на решението в сила
държавни такси, както следва: Д.И.С.- сумата от 365,40 / триста шестдесет и пет лева и
четиридесет стотинки/ лева; Т.И.С.- 52,20/ петдесет
и два лева и двадесет стотинки/ лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му – пред ВТОС.
Районен съдия: