Решение по дело №2314/2010 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Гр.В.Търново, 22.03.2012 г.

 

Великотърновският районен съд, девети състав , в публичното заседание на деветнадесети март , през две хиляди и дванадесета   година ,

                              В състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,

При секретаря М.В. , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2314 по описа за 2010 г. , за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.341 и сл. от ГПК  във фазата по извършване на делбата.

С влязло  в сила  решение  на   ВТРС по настоящото дело  е допусната делба  на   следния съсобствен недвижим имот: МАСИВНА КЪЩА  с ПРИСТРОЙКА , построени  в  северозападната част  на УПИ  XIII- 833, в кв. 31, с площ от 870 кв. м.  по ПУП на с.Самоводене , съгласно  строително разрешение № 192/19.09.1959 г.  на председателя  на ИК на СОбНС Самоводене, издадено в полза на Г.Н. С. , при    следните делбени квоти  : 7/8 / седем осми/ идеални части  за Д.И.С. и 1/8 /една осми/ идеални части за Т.И.С..      

             На устните състезания   пълномощникът на ищеца  заявява, че  прекратяването на съсобствеността върху делбения имот   по реда на публичната продан.

            Ответницата не е изразила становище по приключване на делбата.  Заявява, че  има желание да събере  пари, за да изплати на брат си неговия дял от съсобствеността.

            Никоя от страните не е поискала възлагане на жилищния имот на основание чл. 349, ал.2 от ГПК и не е изявила желание и готовност  да  предприеме инициатива  на свои или общи разноски  за изработване и одобряване на инвестиционен проект  за правнотехническо разделяне на сградата  и обособяване на две самостоятелни жилища/ отреждане на дялове в натура за всеки от съделителите/  от нея по реда и при спазване на условията на чл.203 от ЗТСУ.

                        Съдът , след като изслуша  страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК/ събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава  следните правни изводи:

 Съгласно  заключението на  изслушаната  и неоспорена от страните  съдебно- технико-оценъчна  експертиза  на вещото лице  С.Г.  , което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано , справедливата пазарна цена на жилищния имот с пристройката,  определена на комплексна база от  обстоятелства, отразяващи и отчитащи  търсенето и предлагането на свободния пазар на недвижими имоти в района и технико- функционалното / физическото/ му състояние/ което е неприемливо лошо от цивилизовано гледище/ и при комплексно прилагане на параметри , образуващи метода на вещната стойност, метода на претеглената/ справедлива/ пазарна  стойност  и сравнителния метод/ на пазарните аналози/, разкриващи възможност за  прехвърляемост в момента / , възлиза  общо  на сумата от 10 440   лева/ двуетажна къща-  6 970 лева и пристройка  изградена северно от нея и функционално свързана с първия етаж на къщата- 3 470 лева / . Дори и да би се приело, че от техническа гледна точка   обемът и конструктивното  битие на  жилищната сграда  и пристройката съобразно изискванията за минимално съдържание на   едно жилище  по чл.40, ал.1 от с.з. ,чл.110, ал.1 на Наредба № 7/ обн.ДВ. бр.3/13.01.2004 г./, разкриват някаква потенциална възможност извън  производството за съдебна делба/ чл.202 от ЗУТ/  от тях да се обособят  по надлежния ред / одобрен инвестиционен проект/  две самостоятелни жилища, то такова разделяне  и обособяване на самостоятелни  обекти чрез отреждането им в дялове  в натура  за всеки от съделителите  в производството по съдебна делба следва  да се приеме за недопустимо по смисъла на  чл.203,ал.1 от ЗУТ. Това е така , защото реалното обособяване на  две самостоятелни жилища   ще бъде свързано  със значителни преустройства  и неудобства по-големи от обикновените / мнението на вещото лице/  трябва да се променя предназначение на помещения, с цел да се изгражда баня- тоалетна  на втори етаж/ санитарен възел/ , ВиК инсталация, да се обособява кухня и всичко това е свързано с много голяма разходна стойност на нужните СМР и  едва ли е оправдано  от гледна точка на здравия разум /.  Неизпълнението на  тези  оценъчни легални критерии -  обособяването на самостоятелни жилища да не  е свързано със значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените  и   факта, че никоя от страните  не е изявила желание и готовност  да  предприеме инициатива  на свои или общи разноски  за изработване и одобряване на инвестиционен проект  за правнотехническо разделяне на сградата  и обособяване на две самостоятелни жилища  от нея по реда и при спазване на условията на чл.203 от ЗТСУ, не е упражнила и  доказала право на възлагането й  в свой дял,  са обстоятелства, поставящи   съда в ситуация да приеме по неизбежна необходимост, че е налице правна неподеляемост.    Този извод води до приложение на единствено възможния в случая способ за прекратяване на имуществената делбена общност –  публичната продан- чл.348 от ГПК.  За действителна пазарна оценка  на целия имот , изпълняваща ролята на първоначална цена  при проданта , както и  за определяне на дължимите от съделителите държавни  такси , изчислени като 4 %  върху стойността на делбените им дялове, съдът възприема  посочената от вещото лице   –  10 440  лева. Тя се явява обективно  справедлива  с оглед физическото състояние, функционалност  и местоположение на имота.

            При този изход на делото и на основание чл. 8 от Тарифата за ДТ събирани от съдилищата по ГПК  всеки от съделителите дължи държавна такса върху стойността на делбения си дял , платима по сметката на ВТРС, както следва:  Т.И.С. -  52,20   лева  и Д.И.С. – 365,40  лева

                        Предвид горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.348 ал.1 от ГПК  да се изнесе на публична продан  следния  съсобствен  между Д.И.С., с ЕГН: **********,***  и Т.И.С., с ЕГН: **********,***  недвижим имот: МАСИВНА ДВУЕТАЖНА КЪЩА  с ПРИСТРОЙКА , построени  в  северозападната част  на УПИ  XIII- 833, в кв. 31, с площ от 870 кв. м.  по ПУП на с.Самоводене , съгласно  строително разрешение № 192/19.09.1959 г.  на председателя  на ИК на СОбНС Самоводене, издадено в полза на Г.Н. С. ,при справедлива пазарна цена от 10 440  лева, определена по делбеното дело ,  като получената при проданта цена да се разпредели между съделителите така: 7/8 от нея – за  Д.И.С. и 1/8 от нея – за Т.И.С..

 

 ОСЪЖДА на основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК Д.И.С., с ЕГН: **********,***  и Т.И.С., с ЕГН: **********,***   да заплатят  по бюджетната сметка на ВТРС в едномесечен срок от влизане на решението в сила  държавни такси, както следва: Д.И.С.-  сумата от 365,40 / триста шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки/  лева;  Т.И.С.- 52,20/ петдесет и два лева и двадесет стотинки/ лева.  

                       

             Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му – пред ВТОС.

 

Районен съдия: