Решение по дело №145/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК, вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба от „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от „Л.Б.“ ЕООД с * М.Е.Д.-Д. и Л.М.Х., депозирана чрез пълномощник * П.Т., против РЕШЕНИЕ   № 384/11.12.2023г. на Районен съд Враца, постановено  по АНД №989/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №003565/14.09.2023г. на Директора на Регионална дирекция /РД/ за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция /ГД/ „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/. С последното на касатора, на основание чл. 200 ЗЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева, за извършено нарушение на чл. 20, ал.1 от същия закон. В касационната жалба се твърди по изложени в нея доводи, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на  касационната жалба, а решението за правилно. Посочва, че от  доказателствата безспорно е установено  нарушение на чл.20,ал.1 ЗЗП, не е налице маловажност на случая по чл.28 ЗАНН, обсъдена е и санкционната норма на чл.200 ЗЗП и чл.27 ЗАНН. Решението да остане в сила.„

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2   АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение №384/11.12.2023г. на Районен съд Враца, постановено  по АНД №989/2023г. е потвърдено НП №003565/14.09.2023г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД“Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД на основание чл.200 ЗЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000.00 лева, за извършено нарушение на чл.20, ал.1 ЗЗП.  В решението е прието, че  АУАН и НП  са издадени от компетентни органи, отговарят изцяло на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като са спазени и изискванията при тяхното издаване.  По съществото на спора е прието, че касаторът е осъществил състава на  административното нарушение по чл.20,ал.1 ЗЗП, безспорно установено по делото. Не е налице и маловажност на случая по чл.28 ЗАНН, както и че наложеното наказание е правилно определено и съобразено с чл.27,ал.2 ЗАНН. По така изложените мотиви и НП е потвърдено изцяло, като законосъобразно. 

Решението  на районния съд е  валидно и допустимо, постановено  при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Изводите на районния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление са правилни  и  се  споделят в пълнота от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща  към тях и не следва да бъдат повтаряни.

Съгласно нарушената разпоредба на  чл.20, ал.1 ЗЗП търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че търговецът е поставил цената за единица мярка  на стоката, различна от тази на производителя, без да е обозначил едновременно действителната продажна цена върху всяка отделна опаковка, предварително оразмерена от производителя, с посочена от последния грамаж и цена, за  съответните месни  и млечни продукти, подробно описани в акта и НП, при което нарушението е доказано, както е приел и РС.

Правилно РС е приел, че липсват основания за приложение на чл.28 ЗАНН. Правоотношенията, свързани със защита правата на потребителите, са с висока степен на обществена значимост, а установените факти не обосновават  наличието на предпоставките за  приложение на чл.28 ЗАНН. Нарушението е  от категорията на формалните, такова на просто извършване и разкрива една типична за този род деяния обществена опасност. Следва да се има предвид и самият характер на нарушението, пряко относим към целта на закона да защити основно право на потребителя, каквото е правото на информация за продажната цена на стоките, при  неговия избор, а не да разбира за същата при маркирането й на касата. В тази насока и възраженията на касатора  са неоснователни.

Не се споделят и останалите възражения на касатора. Същите не освобождават търговеца от императивно вмененото му в чл. 20, ал. 1  ЗЗП задължение за едновременно обозначаване на продажна цена и цена за единица мярка на всички опаковани стоки и разфасовки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг не въвеждащ в заблуждение подходящ начин.

В настоящото производство от страна на касатора не са представени доказателства, които да променят възприетата от РС фактическа обстановка и които да обосноват извод  за недоказаност на нарушението. При реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,  които да водят до отмяна на  НП. Не  е  налице и  нарушение  на  материалния закон.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън визираните в касационната жалба, решението на РС-Враца, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за разноските.

С оглед на изложеното и предвид изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лева, определено съгласно  чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, с оглед препращащата разпоредба на чл.63д, ал.4 ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Враца, в настоящия касационен състав

Р Е Ш И:

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение №384/11.12.2023г.  на Районен съд Враца, постановено  по АНД №989 по описа на съда  за  2023г.

         ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД, ЕИК *********, да заплати на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при КЗП разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на  100.00 лева

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.