№ 26960
гр. София, 01.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20241110100766 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявена е искова молба от Р. Н. Г., ЕГН: **********, с която против „ЮМО
България“ ЕООД, ЕИК: ********* са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ
и в условията на евентуалност иск по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ.
Предвид обективното съединение на искове извън посочените в чл. 310 ГПК, делото
подлежи на разглеждане по общия ред.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответното
дружество „ЮМО България“ ЕООД, с който оспорва изцяло по основание и размер
исковите претенции.
По писмените доказателства и доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Направено е от ищцата искане за допускане на двама свидетели при режим на
призоваване, като са посочени само три имена на единия свидетел, без посочени имена на
втория свидетел, както и техните адреси за призоваване и обстоятелствата, които се цели да
бъдат установени от разпита на тези свидетели. С оглед предходното на ищцата следва да
бъдат дадени указания да отстрани констатираните нередовности.
Следва да се допусне исканата от ищцата съдебно-счетоводна експертиза, със задачи
поставени в исковата молба.
Следва да бъде уважено искането на ищцата да бъде задължено ответното дружество
да представи посочените в т. II. под № 3 и № 6 от раздел „Доказателствени искания“ на
исковата молба документи. Останалите доказателствени искания посочени в т. II. от раздел
„Доказателствени искания“ следва да бъдат оставени без уважение, доколкото една част от
тях са представени с исковата молба и отговора на исковата молба, а останалата част са
ирелевантни към предмета на спора.
Съдът констатира, че ищцата не е посочила банкова сметка или друг начин за
плащане на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, поради което следва да бъде дадена възможност
да отстрани констатираната нередовност.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
1
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
да посочи по делото банкова сметка или друг начин за плащане на основание чл. 127, ал. 4
ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищцата на основание чл. 156, ал. 2 ГПК, в
едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за ответната страна, да
посочи три имена на втория свидетел, който иска да бъде допуснат до разпит, както и да
посочи адресите за призоваване и на двамата свидетели и да уточни за какви релеванти
факти и обстоятелства ще свидетелстват същите, като при неизпълнение съдът няма да
уважи така направеното доказателствено искане.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещо лице, след
като се запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводството на ответното
дружество, да отговори на въпросите поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова (тел. 8506048; 8171624;
**********; **********), като определя депозит за същото в размер на 350 лeва, платим от
бюджетните средства на съда.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до първото по делото
открито съдебно заседание да представи по делото посочените в т. II. под № 3 и № 6 от
раздел „Доказателствени искания“ на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.
УКАЗВА на страните, че могат да решат спора извънсъдебно чрез медиация, или да
постигнат съдебна спогодба по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2024 г. в
10,00 часа, за която дата и час страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата да се
връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД, както следва:
Предявена е искова молба от Р. Н. Г., ЕГН: **********, с която против „ЮМО
България“ ЕООД, ЕИК: ********* са предявени следните искове:
1. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнение, извършено със Заповед № 1/06.11.2023 г., издадена от ответника;
2. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 35198,94 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода от 07.11.2023 г. до постановяване на решение по настоящото
дело, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. (дата
на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането;
3. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 4990,60 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 работни дни за 2021 г., ведно
със законната лихва от 04.01.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането;
2
4. евентуален иск с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ за сумата от 9629,34 лева,
представляваща обезщетение за неоформяне в срок и незаконно задържане на
трудовата книжка на ищцата за периода от 06.11.2023 г. до 20.12.2023 г., ведно със
законната лихва от 04.01.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането;
Ищцата твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било
възникнало по силата на трудов договор от 12.05.2016 г. и допълнително споразумение № 1
към него от същата дата, като ищцата била назначена на работа в ответното дружество на
длъжност „ръководител по продажби и маркетинг“ с код по НКПД, 2011 г. – 1221. С
допълнително споразумение № 2 от 07.12.2017 г. към трудовия договор длъжността на
ищцата била променена на „прокурист (търговски управител)“ с код по НКПД, 2011 г; -
11207022, а основното й трудово възнаграждение било увеличено на 4083,49 лева. На
14.12.2017 г. ищцата била вписана в търговския регистър като прокурист на „ЮМО
България“ ЕООД. Твърди, че на 20.07.2023 г. докато е използвала платен годишен отпуск е
била уведомена по имейл от управителя на ответното дружество, че трудовото й
правоотношение ще бъде прекратено. Посочва, че на 24.07.2023 г. й е предоставен отпуск
поради болест, който бил удължаван последователно, като крайната дата на същия била
05.11.2023 г. Сочи, че по настояване на ответника на 02.08.2023 г. ищцата е предала на
последния всички намиращи се в нея работни пособия и оборудване, в т. ч. служебен
компютър, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 02.08.2023 г., както и че
достъпът до служебната й поща е бил преустановен. Твърди, че на 21.09.2023 г. й била
връчена покана с дата 19.09.2023 г. за заплащане на сумата от 3318,25 лева, в отговор на
която ищцата е представила разходооправдателни документи за сумата от 446,79 лева и е
превела по банков път разликата от 2871,46 лева, представляваща касова наличност,
съхранявана от ищцата в качеството й на прокурист на ответното дружество. Навежда
твърдения, че след приключване на отпуска й поради болест, на 06.11.2022 г. се е явила на
работа и били връчени едновременно предизвестие от 06.11.2023 г. за прекратяване на
трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ и Заповед № 1/06.11.2023 г.
за прекратяване на трудовия договор, считано от 06.11.2023 г., и изплащане на обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск. Сочи, че прокурата й била заличена в търговския регистър на 14.08.2023 г.
Посочва, че съгласно фиш за заплата за месец ноември 2023 г. й била изплатена сумата от
22158,26 лева, представляваща сбор от обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено
предизвестие в размер на 13973,68 лева и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск от 15 дни за 2022 г. в размер на 4990,60 лева, както и обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни за 2023 г. в размер на
5656,01 лева. Твърди, че съгласно т. VII. 10 от трудовия договор са й се полагали 20 дни
платен годишен отпуск, като за периода 01.01.2021 г. - 06.11.2023 г. е имала право на общо
57 дни платен годишен отпуск, от които през 2021 г. е ползвала 3 дни, през 2022 г. - 5 дни и
през 2023 г. - 2 дни, респективно при прекратяване на трудовото правоотношение е имала
право на още 47 дни платен годишен отпуск, за които на основание чл. 224, ал. 1 КТ е
следвало да бъде обезщетена. В тази връзка твърди, че при изчисляване и изплащане на
обезщетението по чл. 224, ал, 1 КТ не са взети предвид използвания от 2 дни през 2023 г.
платен годишен отпуск и неизползвания от 17 дни платен годишен отпуск за 2021 г. Ищцата
твърди, че на 07.12.2023 г. е изпратила до ответното дружество уведомление – покана, с
което кани последното да й заплати полагаемото й се обезщетение за останалия неизползван
отпуск, като поканата съдържала и искане до работодателя за оформяне и връщане на
трудовата й книжка. На 20.12.2023 г., в отговор на посочената покана, на ищцата било
отказано заплащане на исканото от нея обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, като на същата
дата била поканена да получи трудовата си книжка от счетоводството на работодателя.
Твърди, че посоченото уведомление-покана от 07.12.2023 г. съдържало и информация до
ответното дружество, че в продължение на един месец от прекратяване на трудовото й
правоотношение със същото, ищцата е останала без работа, поради което претендира
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Твърди, че последното й е било изплатено на 21.12.2023 г.,
3
като преведената й сума била в размер на 5345,32 лева, а в основанието за плащане било
посочено, че от обезщетението по чл. 222 КТ е приспадната „предплатена“ сума в размер на
598,88 лева, за която удръжка твърди, че не й е известно на какво основание и за какво е
направена. На следващо място ищцата посочва, че приоритетно е изпълнявала присъщите на
служител от отдел „Продажби“ трудови функции, а дейностите по управление, възложени й
като прокурист, е извършвала, ако и доколкото същите не са могли да бъдат изпълнявани от
управителя на ответното дружество, като в тази връзка твърди, че е съвместявала
формалната функция на „търговски управител“ с реално и преимуществено упражняваната
длъжност като „ръководител продажби“. Посочва, че в продължение на 2 години, в периода
октомври 2020 г. - септември 2022 г., е била единствения служител зает с продажбите в
ответното дружество и като такъв е изпълнявала самостоятелно всички дейности по
продажби, включително комуникация с клиенти, изготвяне на оферти и пр. Твърди, че след
като е взето решение за отрастраняване на ищцата от длъжност (в края на юли 2023 г.), на
неин колега (Георги Георгиев, който бил назначен в ответното дружество на длъжност
„инженер КИП“) било предложено да започне да изпълнява трудови функции като
специалист „ръководител продажби“, т.е. възложени са му били основните изпълнявани от
ищцата трудови функции, свързани с комуникация с клиенти, изготвяне на оферти,
осъществяване на продажби. В тази връзка твърди, че е изпълнявала трудови функции,
чието изпълнение е продължило и след нейното уволнение, а именно от управителя на
ответното дружество и от повишения на длъжност „мениджър продажби“ неин колега –
инж. Георги Георгиев, респективно с извършеното съкращаване на щат тази длъжност не
била премахната в ответното дружество. С оглед предходното, счита че не било налице
основанието за прекратяване на трудовия договор на ищцата, посочено в предизвестието и
заповедта за уволнението й от 06.11.2023 г., тъй като не било извършено реално
съкращаване на щата, а трансформация на заеманата от ищцата длъжност, чрез
преразпределянето й между други длъжности, респективно пренасочването й към друга
длъжност без съществени различия в трудовите функции. Алтернативно, счита че
прекратяването на процесното трудово правоотношение е незаконосъобразно поради
неизвършване на задължителния в подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като от Заповед №
1/06.11.2023г. се установявало, че се премахва единствена щатна бройка за дадената
длъжност (прокурист), респективно липсвали работници на сходни длъжности, изпълняващи
функциите на съкратената длъжност, между които е следвало да се извърши подбор.
С оглед изложените твърдения предявява настоящите искове. Претендира и
деловодни разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника „ЮМО България“ ЕООД, с който
оспорва предявените искове като неоснователени и недоказани, за което излага подробни
аргументи. Не оспорва, че с Протокол и Заповед на управителя на ответното дружество от
06.11.2023 г., поради икономически причини е взето решение за съкращаване на длъжността
„Прокурист“ и за утвърждаване на ново щатно разписание, като на 06.11.2023 г. ответното
дружество е отправило писмено предизвестие до ищцата за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ - „съкращаване на щата“,
което било прекратено на същата дата, а на ищцата било изплатено обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ за неспазване на срока на предизвестието. Посочва, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение била връчена на ищцата на 06.11.2023 г. Сочи, че ищцата
първоначално (в периода от сключването на трудовия договор на 12.05.2016 г. до
назначаването й като прокурист) е била наета в ответното дружество на длъжност
„Ръководител по продажби и маркетинг“, като от 07.12.2017 г. до момента на прекратяване
на трудовото й правоотношение същата е заемала длъжността „Прокурист (търговски
управител)“ ответното дружество. Не оспорва, че на 14.12.2017 г. ищцата е била вписана
като прокурист в търговския регистър. Оспорва ищцовите твърдения, че ищцата само
формално е заемала длъжността прокурист и е била изцяло зависима от управителя на
ответното дружество при вземането на решения, като твърди, че същата е имала широка
управленска власт по отношение на служителите и дейността на ответното дружество, като
в тази връзка посочва, че ищцата е извършвала и множество други действия на управление
4
от името на дружеството, включително подписване на договорите с клиенти и доставчици,
водила е преговори за наемни правоотношения с дружеството, изцяло по нейна преценка без
да уведомява управителя на дружеството, подписвала е годишните отчети на дружеството.
Твърди, че ищцата е преустановила дейността си като „Ръководител продажби и маркетинг“
след назначаването й като прокурист, като след промяната на длъжността й през 2017 г.
основните й трудови функции били свързани с общото управление на дружеството.
Навежда, твърдения, че евентуално извършваните от ищцата отделни дейности във връзка с
продажбите не противоречали на отговорностите й като прокурист. Твърди, че още от
постъпването на работа в дружеството - на 01.10.2022 г. задълженията на Георги Георгиев
били свързани с продажби - водене на кореспонденция, консултиране и посещения на
клиенти на дружеството, обработване на запитвания и поръчки от клиенти, даване на
технически съвети, изготвянето на технически и ценови оферти, респективно същият е бил
нает да осъществява и извършва дейност по продажби, като длъжността „инженер,
контролно-измервателни прибори и автоматика“ в дружеството винаги е включвала и
задължения, свързани с продажби. С оглед предходното, оспорва ищцовото твърдение, че
трудовите функции по продажби са възложени на Георги Георгиев едва след прекратяването
на трудовото правоотношение на ищцата, като твърди, че ищцата и Георги Георгиев са
имали съществено различаващи се трудови функции. Посочва, че към момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е била на длъжност „прокурист“ и
фактически е извършвала действия по управление и ръководство на дружеството, като към
06.11.2023 г. длъжността „прокурист“ е премахната от щатното разписание на работодателя
и изпълнението на присъщите за длъжността трудови функции е преустановено. Сочи, че
поради съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „прокурист“, за
работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ.
Оспорва иска за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. по аргумент, че ищцата е
използвала целия полагащ й се за 2021 г. (съгласно трудовия й договор) платен годишен
отпуск от 20 дни. Оспорва и иска за обезщетение за незаконно задържане на трудовата
книжка на ищцата, като твърди, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение трудовата книжка се е намирала у ищцата и на 07.12.2023 г. е изпратена на
работодателя (чрез куриерска фирма), като последният я е получил на 11.12.2023 г., след
което същата е била оформена, с вписани необходимите обстоятелства, и ищцата била
поканена да я получи.
С оглед изложените аргументи, моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира деловодни разноски.
Обстоятелства, които се признават от страните: че ищцата е работила по трудово
правоотношение с ответника, възникнало по силата на трудов договор от 12.05.2016 г. и
допълнително споразумение № 1 към него от същата дата, като ищцата била назначена на
работа в ответното дружество на длъжност „ръководител по продажби и маркетинг“ с код
по НКПД, 2011 г. – 1221; че с допълнително споразумение № 2 от 07.12.2017 г. към
трудовия договор длъжността на ищцата била променена на „прокурист (търговски
управител)“ с код по НКПД, 2011 г; - 11207022, а основното й трудово възнаграждение било
увеличено на 4083,49 лева; че на 14.12.2017 г. ищцата била вписана в търговския регистър
като прокурист на „ЮМО България“ ЕООД.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: всички обстоятелства, извън
тези, които бяха признати от съда за безспорни, се нуждаят от доказване.
5.ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ с оглед на конкретните фактически
твърдения на страните се разпределя, както следва:
- По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, в тежест на ответника е да
докаже законосъобразността на уволнението, извършено с процесната заповед, като
установи фактическия състав на основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата, в това число че е извършен подбор съобразно изискванията на
чл. 329 КТ.
5
- По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, в тежест на
ищцата е да докаже размера на последното получено от нея брутно трудово възнаграждение
за последния пълен отработен месец преди уволнението, както и че е останала без работа за
посочения с исковата молба период и че оставането без работа е в причинна връзка с
уволнението.
При доказване на горните факти от ищцата, ответникът следва да докаже плащане.
- По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, в тежест на ищцата е да докаже
размера на обезщетението и размера и периода на неизползвания платен годишен отпуск.
В тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска, правото за което е
възникнало, или заплащането на обезщетение за неползването му.
- По евентуалния иск с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ, в тежест на
ищцата е да докаже ,че трудовият договор е прекратен на посочените в исковата молба
основание и дата (чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ на 06.11.2023 г.), че трудовата книжка е била
предоставена на работодателя за вписване на съответните данни, задържане на трудовата
книжка при липса на нормативно основание за това, както и на вреди, които са в причинно-
следствена връзка с незаконното задържане (поради задържане на трудовата книжка не е
постъпила на друга работа, размерът е нормативно определен).
В тежест на ответника е да докаже незабавното връщане на трудовата книжка след
отразяване на необходимите обстоятелства.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът ПРИКАНВА страните към
СПОГОДБА, като при постигане на съдебна спогодба между тях, съдът ще прекрати
разглеждането на делото, защото същата има значение на влязло в сила съдебно решение и
не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок могат да изложат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, да предприемат доказателствени искания и
др. съответни процесуални действия, като ако не изпълнят указанията на съда, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени и
непредвидени обстоятелства.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6