ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 405
град
Велико Търново, 06.11.2019 г.
Административен съд – Велико Търново, ХI-ти
адм. състав, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ:ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 637/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
Х, Раздел ІV Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 56, ал. 4
от АПК.
Делото е образувано по жалба на П.Ц.П. ***.
Обжалва се Решение № ППН-01-407 от 10.09.2019
г. на Комисия за защита на личните данни, с което жалбата на лицето е оставена
без разглеждане и е прекратено образуваното производство.
Жалбоподателят е недоволен от посоченото Решение, защото щом самата КЗЛД не е идентифицирала нарушителя,
то за него е невъзможно да упражни
правото си на защита. Сам той не може да установи кое е лицето злоупотребило с
личните му данни, т.к. няма достъп до данните по чл.251и, ал.1, т.2 от Закона
за електронните съобщения. Не получил съдействие за това и от Прокуратурата. С
тези съображения иска от съда да отмени
Решението на КЗЛД и да разпореди на компетентен орган да извърши справка за тези данни. Като след
установяване на лицето, което е злоупотребило с личните му данни да върне преписката на КЗЛД за произнасяне
по същество - за налагане на наказание на виновното лице.
Ответникът - КЗЛД в нарочно становище, оспорва жалбата като
неоснователна. Изтъква, че за да се развие производство пред КЗЛД по чл.38 от ЗЗЛД, е необходимо да бъде посочено
лице/администратор или обработващ лични данни/, спрямо което да се развие
производството и евентуално същото да понесе административно наказателна
отговорност за действията си в случай, че се установи нарушение. Аргументи за
този извод черпи от приложимото национално и европейско право. Корективните
правомощия на Комисията, предвидени в чл.38, ал.3 от ЗЗЛД и чл.58, § 2 от Регламент
2016/679 водели до налагане на принудителни административни мерки или санкции
спрямо конкретно лице. Кое е това лице обаче, Комисията не може да установи,
т.к. за идентифицирането му в случая следва да се провери информация, която
представлява трафични данни по
смисъла на ЗЕС. Същата подлежи на специално регулиране и достъп, а КЗЛД няма такива правомощия. Поради тези
аргументи настоява за отхвърляне на жалбата.
След служебна проверка съдът установи, че
жалбата сезирала съда е редовна от външна страна и допустима. Подадена е от лице, на което е отказано развитие на
административно производство по чл.38 от ЗЗЛД и приключването му с акт по
същество, т.е. при наличие на правен интерес от търсената защита. Депозиране е
пред КЗЛД в 14-дневния срок по чл.38,
ал.7 от ЗЗЛД, т.к. Решението е получено на 12.09.2019г., а жалбата е подадена
на 26.09.2019г.
АСВТ е родово и местно компетентния съд като
съд по постоянния адрес на адресата на акта/жалбоподателя, съгласно чл.133,
ал.1 от АПК, във вр. с чл.38, ал.7 от ЗЗЛД.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съдът като взе предвид доказателствата,
съдържащи се в приложената административна преписка, приема за установено
следното по фактите:
1. На 13.12.2018г. в 21:27 часа на
електронната поща в Дирекция „Бюро по труда“ В. Търново е получен сигнал, че П.
работи по трудово правоотношение, а получава обезщетение за безработица. Няма
данни по делото дали в сигнала действително са използвани лични данни на жалбоподателя.
Но доколкото страните не спорят по този факт, а в Постановлението на РП-В.
Търново е посочено, че са използвани трите му имена и ЕГН, съдът приема, че
това действително е така.
2. ДБТ - В. Търново не са предоставили копие
от сигнала, но по жалба на П. е образувана прокурорска преписка с вх. №
3093/2018г. на РП-В. Търново. Установено е при проверката, че подател на
сигнала е: *** като е установен и източника на
съобщението. Но на практика при тези данни сигналът остава анонимен.
3. С Постановление от 27.03.2019г. прокурор
при РП-Велико Търново е отказал да образува досъдебно производство и прекратил
производството по пр. пр. вх. № 3093/2018г. на ВТРП. Няма данни същото да е
обжалвано пред Окръжна прокуратура В. Търново. Прокурорът е установил, че няма
данни за извършено престъпление от общ характер, нито е налице друго основание
за намеса на прокуратурата. Приел е, че няма и данни за извършено нарушение по
ЗЗЛД, защото липсват данни трите имена и ЕГН на жалбоподателя да са обработвани
в нарушение на закон, вероятно от администрацията, която ги е получила.
4. На 19.04.2019г. с вх. № ППН-01-407 в КЗЛД
е подадена жалба от П. с искане да бъде установено кой е злоупотребил с личните
му данни в посочения сигнал и да понесе отговорност по ЗЗЛД.
5. На проведено на 12.06.2019г.
заседание КЗЛД е гласуван проект на решение жалбата да бъде оставена без
разглеждане, което е отразено в Протокол №25 от същата дата. Окончателното
решение на Комисията е обявено на 10.09.2019г. с № ППН-01-407/2019г. и е
съобщено на жалбоподателя.
6. Акта на администрацията е основан от
фактическа страна на обстоятелството, че жалбоподателят не е посочил ответник.
Жалбата е насочена срещу действия на неизвестно лице като е посочена само
електронна поща, а искането е да се идентифицира лицето, изпратило е-писмо от
посочената е-поща. От правна страна АО посочил, че за да бъде достигнато до
конкретното лице следва да се провери информация по смисъла на чл.251и, ал.1,
т.2 от ЗЕС и ал.5, т.3 от с.р. Тази информация подлежи на специално регулиране,
а КЗЛД не е между изчерпателно посочените в закона органи, които могат да
инициират проверка на трафични данни. Предвид това и по аргумент, че административното
производство по жалба по чл.38 от ЗЗЛД предполага наличие на ответна страна
е прекратил производството по жалбата
като я оставил без разглеждане.
Съдът като взе предвид фактическите и правни
основания на обжалвания акт, становищата на страните, приетите за установени
факти и приложимия закон, направи следните изводи по правото:
С цел да се гарантира равностойно и високо
ниво на защита в държавите членки, както и еднородно прилагане в рамките на
Съюза на правилата за защита на основните права и свободи на физическите лица
във връзка с обработването на лични данни в ЕС е приет Общ регламент относно
защитата на данните, а именно: РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент
и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. Същият е пряко приложимо в ДЧ
материално право, относимо и приложимо към спора. А за територията на България е приложим и Закон за защита на
личните данни/ДВ бр.1/2002г./, относно неуредените от посочения Регламент
2016/679 положения. Предвид процесуалната автономия на държавите членки и на
основание чл.38,
ал.7 от ЗЗЛД при издаване на оспорения акт е приложим АПК, доколкото в този закон не са
установени особени правила.
Съгласно чл.78, §2 от Регламент 2016/679 едно
от средствата за защита е правото на субекта
на данни на ефективна съдебна защита, в т.ч. да оспори пред съд, когато
компетентният надзорен орган не е разгледал
жалбата му. Такъв е предметът на настоящото производство. Националният
надзорен орган/КЗЛД/ е оставила без разглеждане жалбата на П.П., т.к. е
определил същата като процесуално недопустима.
Съдът сподели виждането на Комисията, че в
хипотезата на чл.38 от ЗЗЛД става въпрос за административно производство,
инициирано от жалбоподателя. В тази връзка той е този, който следва да посочи
ответната страна, за да може да се развие това производство с участието на
двете страни по спора. Съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, органът следва да уведоми
страните за започващо административно производство, а съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК, на същите следва да бъде осигурена възможност да изразят становище. А с
решението КЗЛД да реализира правомощието
си да наложи съответната санкция или ПАМ срещу конкретно лице. Като
разследва обстоятелствата във връзка с предмета на жалбата и съответно
провери организацията и дейността на съответния администратор на лични данни,
който е отговорен за опазването им. Видно от приложимия Регламент и специалния
закон, Комисията няма функцията да разследва престъпления, нито да установява
кое е лицето, злоупотребило с личните данни на жалбоподателя. КЗЛД има
правомощието да разглежда жалби, подадени от субекта на данни, насочени срещу
администратор или обработващ лични данни, публичен орган или частна структура,
действаща в обществен интерес. Това е
видно от нормата на чл.57, §1, б“е“ от Регламент2016/679, тълкувана във връзка
със съображение 122 от същия. В случая обаче, жалбоподателят не е в състояние
да посочи нито лицето, изпратило имейла с анонимния сигнал, нито съответния
администратор на лични данни, от който са „изтекли“ данните му.
Във връзка с изложеното, съдът прие за
правилен извода на КЗЛД, че при липса на ответник, който да е индивидуализиран
в началото на производството, жалбата се явява недопустима, поради невъзможност
за абстрактно упражняване на
правомощията на органа, извън посочването на конкретно лице. Няма данни по
делото КЗЛД да е предприела мерки за установяване на лицето, злоупотребило с
личните данни на П.. Такива не е предприела и Прокуратурата. В тази връзка
съдът установи, че действително КЗЛД не разполага с правомощието да инициира
проверка на трафични данни.
Проверката на Прокуратурата е установила само електронната поща и източника
на съобщението/***/. Комисията обосновано е посочила от фактическа/технологична
и правна страна, че за да се достигне до конкретното лице, изпратило същото по
Интернет следва да се проследи и идентифицира източника на връзката и
крайното съобщително устройство на
потребителя, т.е. данните по смисъла на
чл.251б, ал.1, т.1 и т.5 от ЗЕС. Данните
за проследяване и идентифициране на източника на връзката при електронна поща
по Интернет представляват информация за идентифициране на абоната или потребителя, за
когото са определени IP адрес,
идентификатор на потребителя в момента на връзка, според чл.251и, ал.1, т.2 от ЗЕС. Данните за идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на
потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство при
използване на електронна поща, представляват данни за цифрова абонатна линия/DSL/ или друга крайна точка на инициатора на връзката, по
смисъла на чл.251и, ал.5, т.3 от ЗЕС.
В този ред на мисли правилно е прието от
КЗЛД, че посочената информация подлежи на специално регулиране, съгласно
чл.251б, ал.2 от Закона за електронните съобщения. Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната
сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления,
в това число за целите на предотвратяване на тежки престъпления в рамките на
оперативно-издирвателната дейност по реда на глава девета от Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Данните по
ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и
спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия.
Съгласно чл.251г, ал.1 от ЗЕС, достъпът до данните по чл. 251б, ал. 1 се
осъществява след разрешение от председателя на районния съд или от оправомощен
от него съдия по седалището на органа, който е поискал достъп, за което се
издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните. Органите, които могат
да правят такива справки за изпълнение на функциите си са изчерпателно изброени
в чл.251в от ЗЕС. Право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б,
ал. 1, когато данните са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат: 1.
специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални
отдели на Държавна агенция "Национална сигурност"; 2. Главна дирекция
"Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната
престъпност" и териториалните й звена, Главна дирекция "Гранична
полиция" и териториалните й звена, дирекция "Вътрешна
сигурност", Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции
на Министерството на вътрешните работи; 3. службите "Военна
информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната; 4.
Държавна агенция "Разузнаване"; 5. дирекцията по чл. 16, ал. 2 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество. Съответно в случаите по чл.
38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия право да искат извършване на справка
за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на
техните правомощия, имат Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" на Министерството на вътрешните работи и териториалните й
структури. Видно от изнесеното Комисията за защита на личните данни не е сред
тези органи, т.е. не разполага с такова правомощие. Отделно от това, не са
налице предпоставките на закона,
посочени по-горе, които изчерпателно
сочат кога всъщност може да се посегне на свободната обмяна на информация и
защитените лични данни в тази връзка. Настоящия случай очевидно не е между
тези, защото няма данни за тежко престъпление от общ характер по НК,
видно от постановлението на прокурора, което не е обжалвано пред ВТОП.
В заключение по изложените съображения, при
дължимата служебна проверка, съгласно чл. 168
от АПК, съдът установи, че основателно и правилно производството е прието
за недопустимо, и е прекратено, а жалбата е оставена без разглеждане. Съдът
намира, че актът е издаден от компетентен орган, след сезирането му по реда на
чл. 38 от ЗЗЛД, издаден е в съответната писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия
материален закон. Така установените факти, подведени под приложимите по време
правни норми сочат, че оспорването е неоснователно като недоказано. Жалбата
следва да бъде отхвърлена. Доколкото другите две искания в същата са обусловени
от положителен изхода на спора, то съдът
не дължи произнасяне по тях.
При този изход на спора разноски не се
присъждат на ответника, т.к. такива не са поискани.
По изложените съображения и на основание чл.
200, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 56,
ал.4 от АПК, съдът в посочения състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Ц.П. *** срещу Решение №
ППН - 01- 407 от 10.09.2019 г. на Комисия за защита на личните данни, с което
жалбата на същото лице по чл.38 от ЗЗЛД е оставена без разглеждане и е
прекратено образуваното производство.
Определението подлежи на обжалване, при
условията на чл.
200, ал.2 от АПК, с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му само от страната,
участник в административното производство.
Определението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: