№ 2281
гр. Варна, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110110918 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 81В, ап.3 срещу А. З. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „***********, с която са предявени обективно съединени искове по реда
на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 2551
от 20.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 5030/2022 г. по описа на ВРС за сумата от 900 лева,
представляваща главница по договор за кредит № ***********г., сключен
между А. З. З. /заемател/ и „Кредисимо“ ЕАД /заемодател/, платена на
заемодателя от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител по договор
от 04.05.2016г., сключен със заемателя, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.04.2022г., до окончателното изплащане на задължението, което вземане е
прехвърлено от „Ай Тръст“ ЕООД на „АПС Бета България” ЕООД с договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. Претендират
се и направените по делото разноски.
Въпреки изготвения доклад на делото по чл.146 от ЗЗД, в който се сочи
че са предявени и искове за установяване на вземане за договорна лихва в
размер на 231,13 лева и на лихва за забава в размер на 474,94 лева, посочените
искове не са предмет на разглеждане по настоящото дело, предвид че
1
производството по същите е прекратено с влязло в сила определение №
12083/01.11.2022г. /л.80 от делото/, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Прекратяването е постановено преди разпореждането по чл.131 от ГПК за
изпращане на преписи от исковата молба и приложенията към нея с указания
за подаване на писмен отговор. Впоследствие поради техническа грешка
прекратените искове са докладвани в определението по чл.146 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че между „Кредисимо“ ЕАД и
ответника е сключен договор за кредит № ***********г. по електронен път,
по силата на който заемодателя „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на заемателя
сумата от 900 лева, а заемателят се е задължил да я върне в срок до
10.06.2017г. на 13 броя месечни вноски от по 87,01 лева. Уговорен бил
фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 % и ГПР в размер на 50 %.
Твърди се още, че на 04.05.2016г. ответникът е сключил с „Ай Тръст“ ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се
е задължило да сключи договор с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него
солидарно с А. З. З. за всички задължения по договора й за кредит от
04.05.2016г. Договорът между „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ бил сключен на
същата дата. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за
кредит, поради което „Кредисимо“ ЕАД поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати
всички задължения на А. З. З., за което било изпратено уведомление и до
длъжника с посочване на всички дължими суми. На 23.02.2021г. „Ай Тръст“
погасило дължимите от ответника суми по договора за кредит, както следва:
900 лева – главница, 231,13 лева – договорна лихва за периода от 31.05.2016г.
до 31.05.2017г и 474,94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва. За извършеното плащане „Ай Тръст“ уведомило
длъжника по електронна поща съобразно уговорката на чл.3, ал.4 от договора
за предоставяне на поръчителство, както и за встъпването му в правата на
кредитора. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021г „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлили на „АПС
Бета България‘ ЕООД всички вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях. С Приложение № 1 от 23.02.2021г. било прехвърлени
и вземанията към ответника.
В законоустановения срок от назначения особен представител на
2
ответника е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Не се оспорва сключването на договор за кредит с
„Кредисимо‘ ЕАД, както и обстоятелството, че кредитът не е изплатен в
цялост. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вноски с
изключение на тези за м.април и м.май 2017г. и на лихвите по тях. Сочи още,
че размерът на лихвата за забава е над допустимия размер, предвиден в
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което такава не се дължи, Оспорва
се твърдението ищцата да е уведомена по електронна поща, че кредитът е
прехвърлен на друго лице. Оспорва се да е подписван договор на хартия с
първоначалния кредитор, както и договор за поръчителство предвид което
оспорва приложения като доказателство такъв договор.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва
предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит №
***********г., сключен по електронен път А. З. З. като заемател и
„Кредисимо“ АД като заемодател. Съгласно договора заемодателят се
задължава да предостави на заемателя сумата от 900 лева, а заемодателят се
задължава да я върне в срок от 13 месеца на 13 погасителни вноски с посочен
в погасителиня план към договора падеж за всяка от тях, като последната е с
падеж 31.05.2017г. Уговореният размер на погасителната вноска е 87,01 лева.
Фиксираният годишен лихвен процент по заема е а ГПР – 50,00 %. Общият
размер на всички дължими плащания е 1131.13 лева. Представени са и
Общите условия към договора за кредит, с които заемателят е запознат
съобразно чл.2, ал.2 от договора.
Представен е и договор за поръчителство от 04.05.2016г., сключен
между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител,
по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да отговаря пред
„Кредисимо“ АД солидарно с потребителя А. З. З. по договор за
потребителски кредит за сумата от 900 лева.
3
Приет по делото е и договор за поръчителство от 04.05.2016г., сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител и А. З. З., по силата
на който поръчителя се задължава да отговаря пред „Кредисимо“ АД за
задълженията на А. З. З. по договор за потребителски кредит за сумата от 900
лева със срок на погасяване 31.05.2017г.
С договор за продажба на вземания от 02.03.2021г. „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст“ ЕООД в качеството си на цеденти са прехвърлят вземания на
цесионера „АПС Бета България” ЕАД, сред които и вземането срещу А. З. З.
по договора за кредит от 04.05.2016г. съобразно извадка от Приложение № 1
към договора за цесия /четливо копие на л.50 от заповедното производство/.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК във вр. с чл.240 от ГПК. Искът е шредявен след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415,
ал.4 от ГПК и е процесуално допустим.
Разпределението на доказателствената тежест е такова, че ищецът
следва да докаже да докаже валидно сключени договор за заем, изпълнение н
задълженията на заемателя по него, валидно сключен договор за
поръчителство и изпълнение от страна на поръчителя на задълженията на
ответника по договора за кредит, както и валидно сключен договор за цесия
съобщаване на цесията на длъжника.
Безспорно между страните, а и се установява от представените по
делото доказателства сключването по електронен път на процесния договор за
кредит от 04.05.2016г.. между „Кредисимо“ АД и ответницата А. З. З., както и
на двата договора за поръчителство – между А. З. З. и „Ай Тръст“ ЕООД и
между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД от 04.05.2016г.
Не е спорно между страните и че ответникът е получил заетата сума,
както и че не е погасил задължението си за главница в размер на 900 лева в
рамките на уговорения падеж, поради което задълженията му по договора за
заплатени на кредитора от страна на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД.
Ответникът е направил и възражение за погасяване на вземането на
ищеца по давност, което съдът намира за неоснователно. Съгласно трайната
4
съдебна практика вземанията за главница по договора за банков кредит,
предвид характеристиките му на договор за заем, се погасяват с общата
петгодишна давност. При договора за заем е налице неделимо плащане. В
случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски
на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични
плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части – в този смисъл Решение № 38/26.03.2019г. по гр.д. №
1157/2018г. на ВКС, II т.о., Решение № 65/06.07.2018г. по гр.д. № 1556/2017г.
на ВКС, I т.о., Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, III
г.о. и Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.,
ГК, /. Именно с оглед възприемането на договора за кредит като договор за
заем, при който е налице съгласие за приемане на изпълнение на части, съдът
възприема становището, че давността започва да тече от крайния падеж на
договора, а не от падежа на всяка погасителна вноска – в този смисъл е и
горепосоченото Решение № 38/26.03.2019г. по гр.д. № 1157/2018г. на ВКС, II
т.о., както и Решение № 50173/13.10.2022г. по гр.д. № 4674/2021г. на ВКС, III
г.о. В настоящия случай крайният падеж на задължението за връщане на
сумата по кредита е 31.05.2017г., а заявлението за подаване на заповед за
изпълнение е подадено на 18.04.2022г. В този смисъл давността е прекъсната
и вземането за главница не е погасено.
Установи се от представения договор за цесия и извадка от
приложението, че вземанията по отношение на ответника са прехвърлени на
ищцовото дружество.
По отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за
получаване на уведомление от страна на ответника. Въпреки това
неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не влияе
върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено
с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора,
който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този смисъл Решение №
78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). В настоящия
случай няма данни длъжникът да е изпълнил в полза на стария кредитор.
Освен това съобразно константната практика на ВКС за цесията длъжникът се
счита за уведомен и с получаване на преписа от исковата молба.
5
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
настоящото производство в размер от 32 лева за платена държавна такса по
иска за главницата /разликата до внесената сума от 56.06 лева е била дължима
по прекратените впоследствие искове/ и 100 за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от
ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 60,77 лева, от които ответникът следва да
заплати 34,05 лева съобразно уважените претенции.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
З. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*********** дължи на „АПС
Бета България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3 сумата от 900 лева, представляваща
главница по договор за кредит № ***********г., сключен между А. З. З.
/заемател/ и „Кредисимо“ ЕАД /заемодател/, платена на заемодателя от „Ай
Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител по договор от 04.05.2016г.,
сключен със заемателя, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 18.04.2022г., до окончателното
изплащане на задължението, което вземане е прехвърлено от „Ай Тръст“
ЕООД на „АПС Бета България” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. , за която сума е издадена Заповед № 2551
от 20.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 5030/2022 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А. З. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***********
да заплати на „АПС Бета България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3 сумата от 132
лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както
и сумата от 34,05 лева, представляваща направени в заповедното
6
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7