Решение по дело №229/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 123
Дата: 27 май 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20205510200229
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 27.05.2020г.

                  

                   Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                        председател:Михаил  Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №229/ 2020 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Същото е образувано по жалба на Ю.М.К., с ЕГН **********, срещу наказателно постановление №284а-3166, издадено на 05.11.2019г. от началника на РУ-Казанлък, с което му е наложено административно наказание- глоба в размер на 500/петстотин/лева, на основание чл.264,ал.1 от ЗМВР и чл.53,ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл.264,ал.1 от ЗМВР. Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, а наказанието за несправедливо наложено. Намира за недостоверна и оспорва отразената в него фактическа обстановка. 

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се изпраща представител в с.з. При депозиране на административно-наказателната преписка в Районен съд-Казанлък АНО е приложил писмено становище по жалбата, в което заявява, че намира/счита/ издаденото наказателно постановление за законосъобразно, правилно и обосновано.

Настоящият съдебен състав на Казанлъшкия районен съд, като прецени събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо право на такава и е процесуално допустима.

На 09.09.2019г. срещу жалбоподателя е бил съставен АУАН № 284а-3166 за това, че на 28.08.2019г. около 23.50ч. в с.Ш., ул. „В. Л.“№* противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълнява функциите си по служба, като не е изпълнил полицейско разпореждане да престане със заплахите за убийство и побой Актосъставителят  е квалифицирал нарушението по чл.264,ал.1 от ЗМВР. Съставеният акт е бил предявен на жалбоподателя, който собственоръчно го подписал, получил е препис от акта и е уведомен, че в 3-дневен срок може да направи допълнителни обяснения или възражения. 

Въз основа на АУАН №284а-3166/бл.№892673/ било издадено оспорваното  наказателно постановление №284а-3166 от 05.11.2019г., в обстоятелствената част на което административно-наказващия орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка.  

Приложена е и приета като писмено доказателство по делото заповед №8121-1371/2015г.,удостоверяваща делегираната на началника на РУ-Казанлък компетентност да издава НП по Закона за Министерството на вътрешните работи.

При така установените факти съдът констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:

В производството по установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения.

Съобразявайки съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизити на тези административни актове и процедурата по съставянето им, се налага извода, че са допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяна на НП. Административно-наказателното производство е строго формално и се подчинява на регламентирани правила. Нарушени са разпоредбите на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушението, както и няма описание на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Повдигнато и предявено е обвинение, което не е конкретизирано нито от обективна, нито от субективна страна. Актосъставителят и наказващият орган не са посочили изпълнителното деяние на твърдяното нарушение, което е санкционирано именно по ЗМВР.

В настоящия случай в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, така както е описано извършеното нарушение, по същество се е стигнало до смесване на фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР-„неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му“ и „противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си“, за които административни нарушения в санкционните норми на чл.257,ал.1 и чл.264,ал.1 от ЗМВР са предвидени съответни, различни по размер наказания.

Допуснато е процесуално нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН и същото е съществено. Неопределеността в обвинението е останала и е непреодолима с оглед установените фактически обстоятелства. Липсата на точно описание  на нарушението препятства преценката  за материалноправна законосъобразност на атакуваното НП. Изложената неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че  води до липса на предмет на доказване. Налице е едно бланкетно обвинение. За жалбоподателя е неизвестно срещу какво конкретно следва да гради защитата си.

При издаване на наказателното постановление е нарушено и изискването на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, като не е посочена конкретната законова разпоредба, нарушена виновно от въззивника. Действително посочено е, че административно-наказателната отговорност на К. е ангажирана за нарушение на чл.264,ал.1 от ЗМВР. Както в акта, така и в НП обаче е посочено едновременно неизпълнение  на полицейско разпореждане и преченето на изпълнение на служебни задължения, които представляват две самостоятелни основания за носене на административно-наказателна отговорност, а именно- по чл.257,ал.1 от ЗМВР и по чл.264,ал.1 от ЗМВР. В обстоятелствената част на НП е описано извършването на две нарушения. Отразено е, че е нарушена една правна норма, която не поглъща състава на двете нарушения, а е наложена една санкция.

Липсва яснота за какво нарушение жалбоподателя е бил привлечен към административно-наказателна отговорност- за това, че не е изпълнил разпореждане на орган на МВР или за това, че противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълни функциите си, или и за двете нарушения. Констатираната в наказателното постановление неяснота при описание на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, води до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл представлява съществено нарушение, което допуснато в производството по налагане на административното наказание води до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Посочените нарушения са довели до невъзможност да се индивидуализира основанието за налагане на административно наказание на жалбоподателя. Това съществено ограничава и правото му на защита, тъй като същия не може да научи в извършването на какви именно нарушения е обвинен. Допуснатите нарушения са особено съществени, неотстраними са в съдебната фаза на административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради което и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление №284а-3166/ 05.11.2019г., издадено от началник РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора, с което на Ю.М.К., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание- глоба в размер на 500/петстотин/ лева.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                                    

Районен съдия: