Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, 16.07.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
ДАНКОВА
при секретаря ………………….. като разгледа докладваното
от съдия П.ДАНКОВА т. дело № 64 по описа за 2019 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.25 от Закона за
търговския регистър
Подадена е жалба рег.№ 20190621164441 от 21 юни 2019 година г.от „Златна Панега
цимент”АД-с.Златна Панега,Ловешка област против отказ №2019053019214430
от 14 юни 2019 година на АВ-София за вписване на обстоятелства относно действителните
собственици по партидата на „Златна Панега цимент” АД ЕИК *********.
Агенцията по вписванията-гр.София
е посочила,че заявлението е постъпило по електронен път и отказа е публикуван
по електронен път- уведомителното писмо
рег.№ 20190621164441 от 24 юни 2019
година .Съдът
намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 25, ал.1 от ЗТРЮЛНЦ, производство е допустимо и жалбата следва да се
разгледа по същество.
От фактическа страна се
установява, че производството е започнало по
заявление №20190530192144 от 30 май 2019 година на основание чл. 24 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С
него при действие на член 63, алинея първа и алинея четвърта от Закона за
мерките срещу изпирането на пари е поискано вписване на обстоятелства относно
действителните собственици по партидата на „Златна Панега цимент” АД ЕИК
*********. Постановен е отказ №2019053019214430
от 14 юни 2019 година,като длъжностното лице по вписванията при Агенция
по вписванията-София е отказало да уважи заявлението и посочило, че съгласно
параграф 2 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП за действителен собственик се
счита физическо лице. В мотивите е посочено, че видно от декларация по член 63,
алинея 4 от ЗМИП заявеното за вписване като действителен собственик е юридическо
лице, за което е приложимо изключението по параграф 2, алинея 5 от Допълнителните
разпоредби на ЗМИП и предвид на изложеното и на основание член 24, алинея първа
във връзка с член 21, точка втора от ЗТРЮЛНЦ е постановен отказ по заявлението
30 май 2019 година.
Ловешки окръжен съд счита, че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена като отказа на длъжностното лице по
вписвания бъде отменен, а заявлението върнато за произнасяне с указания за
отстраняване нередовности по него. Регистърното
производство по Закона за мерките срещу изпирането на пари е уредено в член 63,ал.1
от ЗМИП и е свързано с вписване в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел на действителните собственици на
юридическите лица и други правни образувания. Законът за мерките срещу изпирането
на пари и свързан с транспониране на Директива 2015/849 на Европейския
парламент и на съвета от 20 май 2015 за предотвратяване използването на
финансовата система за целите на изпирането на пари и финансиране на тероризма
четвърта редакция, Международните стандарти за превенцията на изпирането на
пари и финансирането на тероризма (Препоръките на FATF), Конвенцията на Съвета
на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на
облагите от престъпления и финансиране на тероризма (CETS 198), подписана във
Варшава на 16.05.2005 г., както и на резолюции на Съвета за сигурност на
Организацията на обединените нации за превенция на тероризма и финансирането му.
На 30 май 2018 г. беше приета Директива (ЕС)
2018/843 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС)
2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 Май 2015 г. за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО е
2013/36/ЕС (текст от значение за ЕИП) (Директива (ЕС) 2018/843/ Директивата),
която съдържа нови изисквания, въведени в българското законодателство чрез
последното изменение на ЗМИП-обн. ДВ бр. 42 от
28.05.2019 г. / в сила от 28.05.2019 г./
Действащият
закон за мерките срещу изпирането на пари е обнародван в Държавен вестник брой 27 от 27
март 2018 година и влиза в сила от 31 март 2018, като с него е бил отменен прилагания
до тогава Закон за мерките срещу изпирането на пари/отм./. С промените в национално
законодателство от март 2018 година се въвеждат изискванията на директива 2015/849
на Европейския парламент и на съвета от 20 май 2018 година за предотвратяване
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и
финансирането на тероризма. Още с първата редакция на новия Закон за мерките
срещу изпирането на пари, в параграф 2
от Допълнителните разпоредби, е прието легалното определение за действителен
собственик. Посочено, че такъв се явява физическо лице или физически лица,
което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или
друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име
и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и
които отговарят на определени в закона критерии. В точка първа на параграф 2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари е
посочено, че по отношение на корпоративните юридически лица и други правни
образувания, действителен собственик е лицето, което пряко или косвено
притежава достатъчен процент от акциите дяловете или правата на глас в това
юридическо лице или друго правно образование включително посредством държание
на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства с изключение на случаите на дружество,
чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията
за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти осигуряващи адекватна степен на прозрачност
по отношение на собствеността. С
цитираната правна норма е въведено изключение, касаещо
дружествата, чиито акции се търгуват на регулиран пазар относно заявяването
като действителен собственик на физическото лице. Настоящата инстанция
възприема тълкуването на правната норма в такъв смисъл като се позовава на
сравнителния анализ и на възприетия от законодателя подход относно изясняване
на действителните собственици на юридическите лица. В член 63, алинея 5 на ЗМИП
е посочено, че учредените на територията на Република България и юридически
лица и други правни субекти, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да
заявят за вписване съгласно алинея две действителните си собственици по
параграф 2 от ДР на ЗМИП. Пояснява се, че това задължение имат лицата, ако
същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по
партидите. Следователно законодателят приема, че има достатъчна яснота за
притежаваните дялове на съдружниците или еднолични собственици на капитала, когато
този факт може да се установи от вписванията по техните партиди. Чрез това
първоначално вписване се изпълняват
целите за информираност за тези обстоятелства и не се налага повторното му извършване. В тази насока са изводите и по аргумент от текста на член
63, алинея 5, точка първа и втора на ЗМИП, където е предвидено, че когато
съдружници или еднолична собственост на капитала са юридически лица или други
правни образувания, задължението за заявяване за вписване на действителните
собственици възниква, само ако тези действителни собственици по параграф 2 от
ДР на ЗМИП не са вписани в регистрите на алинея първа като съдружници или
еднолични собственици на капитала или тези юридически лица или други правни
образувания или не са учредени на
територията на Република България. В тази насока на разсъждение съдът отчита и
уредбата от член 59, алинея четвърта от Закона за мерките срещу изпирането на
пари.В нея е предвидено, че за клиентите- юридически лица, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за
оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни
международни стандарти осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение
на собствеността се събира информация за
дялово участие подлежаща на разкриване по реда на глава 11 раздел 1 от Закона
за публичното предлагане на ценни книжа или аналогична информация относно
дружества на регулиран пазар извън Република България.
За
да анализира приложимите разпоредби, съдът съобрази характеристиките на
публичните дружества и термина регулиран пазар. Регулиран пазар е такъв пазар,
който е под надзора или контрола на
правителството или установен публичен орган при определени законови рамки /в
т.ч. борси за финансова търговия/. Фондовите пазари са регулирани от
Европейската директива за пазарите на финансовите инструменти,която е приета
през 2004-та година, а в последствие регулацията на финансовите пазари в
Европейския съюз е доразвита. Публично дружество е дружество, което предлага
ценни книжа, акции или облигации за продажба чрез фондовата борса.Търгуваните
на регулиран пазар дружества регистрират основните си акционери и са предмет на
определени задължения за оповестяване и
по този начин се постига целта за информираност. Следователно
юридическите лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар се подчиняват на специален режим на
регистрация, който дава достатъчно яснота, прозрачност и информация, относно притежаваните
акции и спрямо които може да се направи надлежна справка по предвидената
процедура в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Тези съждения са
свързани с позицията на настоящата
инстанция, че дружествата, чиито акции се търгуват на регулиран пазар и се
подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз, съставляват изключение относно изискванията въведени за
посочване на физически лица като действителните собственици на тези юридически
лица.
Становището на настоящия състав намира опора и
в историческия анализ на законодателната уредба. Законът за мерките срещу
изпирането на пари /отм./е обнародван в Държавен вестник брой 85 от 24 юли 1998
година. Той претърпява многократни изменения, като след 2007 година с тези
изменения се цели синхронизация с Европейското законодателство. Структурата на
Закона за мерките срещу изпирането на пари/отм./ значително се различава от
действащия понастоящем Закон за мерките срещу изпирането на пари. Законодателят
е счел, през март 2018 година, че с оглед многобройните промени в действалия ЗМИП/отм./,
е необходимо приемането на изцяло нов закон.На 22 август 2017 година новия
законопроект на Закона за мерките срещу изпирането на пари е внесен в Народното
събрание, а неговото обсъждане на първо четене минава на 6-ти октомври 2017
година и приключва с второ четене на 14-ти март 2018 година от НС. Действащият
понастоящем Закон за мерките срещу изпирането на пари е влязъл в сила на
31.03.2018 г.-обнародван в ДВ бр.27/27.03.2018 г. Съдът установи, че
приложимите в настоящия казус разпоредби на член 63 от Закона за мерките за
изпиране срещу изпиране на пари и
параграф 2 от Допълнителните разпоредби на същия закон не са фигурирали като
правна уредба в отменения ЗМИП/отм./. Същевременно обаче те са вписани още в
законопроекта на новия ЗМИП, който е предложен през 2017 година и следователно
са част от концепцията на законодателя за регистрационен режим относно
обявяване на действителните собственици на дружествата и кръга правни субекти
,за които е приложим. За съда с действащият Закон срещу мерките за изпирането
на пари е възприет подход в съответствие с член 2, параграф 1 от Директива(ЕС)
2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма и
член 4 от същата. По този начин
се гарантира, че държавите-членки са обхванали всички категории субекти,
различни от задължените по член 2, параграф първи от Директивата и ангажирани с
дейности, за които е особено вероятно да бъдат използвани за целите за изпиране
на пари и финансиране на тероризма. Българският законодател е възприел
значително по-гъвкав подход , в сравнение с установените по отменения Закон за
мерките срещу изпирането на пари/отм./, като е позволил изключения при
наличието на определени условия,
свързани с по- нисък риск и определени
на базата на обективни критерии. В този смисъл
съдът коментира формулираната дефиниция на понятието действителен
собственик по пар.2 от ДР на ЗМИП, която съответства
изцяло на дефиницията по член 3, точка 6 от Директивата.В нея е предвидено, че
дефиницията не се прилага за публичните дружества По аргумент от чл. 59 на
Закона за мерките срещу изпирането на пари съдът намира,че може да се събере
информация за дяловото участие чрез разкриване по реда на глава единадесета
раздел първи от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Със закона за
изменение на Закона за оръжията боеприпасите взривните вещества и
пиротехническите изделия / второ гласуване на 24 април 2019 година от Народното
събрание- параграф 71/ е прието изменение в Закона за мерките срещу изпирането
на пари/обн. В бр. 37 от 07.0.2019 г. на ДВ/. Изменена
е разпоредбата на чл. 63, алинея 5 от ЗМИП и е утвърдено задължение на
юридическите лица, действителни собственици на българско дружество да заявят вписване
съгласно член 63, алинея първа на действителните собственици. Със Закон за изменение на Закона за мерките
срещу изпирането на пари обнародвано в Държавен вестник брой 42 от 27 май 2019
година /гласуван на първо четене на 25 април 2019 година, и приет на второ гласуване на 16 май 2019 година от
Народното събрание/ е изменен параграф 2, алинея пета на Допълнителните
разпоредби на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Тези две изменения не се отразяват на
възприетия подход на законодателя относно публичните дружества.
В казуса „Титан цимент къмпани СА” със
седалище държава Гърция, Атина „Халкидон” номер 22 е
едноличен собственикна „Иапетос
лимитид”ООД Кипър. „Иапетос
лимитед” ООД- Кипър- седалище Никозия , „Ермис Корт Христодулу ” 131,
апартамент- офис 303 е собственик на 99,99 % от Златна панега
цимент”АД-с.Зл. Панега,Ловешка област. „
Титан цимент кампания СА” Гърция е публично акционерно дружество и от
консолидирания годишен финансов отчет– ч.4 в търговския регистър при АВ-София
е посочено, че в изпълнение на решение от 17 юни 2016 г. на Годишното
общо събрание на акционерите и решение от 17 юни 2016 г. на Борда на
директорите, съгласно чл. 16, ал. 1 от Закон 2190/1920, Дружеството е закупило
през 2016 г. 1,219,658 собствени обикновени акции на обща стойност от
24,264,346 евро и 79,595 собствени привилегировани акции на обща стойност от
928,266 евро. Съответната номинална стойност на закупените през 2016 г.
собствени акции е била 5,197,012 евро, представляваща 1,54% от акционерния
капитал на дружеството. Към 31.12.2016 г. общият брой притежавани от
Дружеството собствени акции е бил 3,957,191 на обща стойност в размер на
101,450 хил. евро, която е приспадната от акционерния капитал на Дружеството и
Групата. Следователно „Титан цимент
къмпани СА”със седалище държава Гърция -Атина е публично дружество на регулиран
пазар и за него е относимо правилото на пар.2,пр.последно от ДР на ЗМИП.
Съдът се запозна с приложените към
жалбата писмени доказателства и установи, че не са представени актуално общо
удостоверение за регистрация на „Иапетос лимитед”-Кипър и актуално удостоверение за регистрация
относно управителните органи и представителство на „Титан цимент къмпани СА”
със седалище държава Гърция Атина.При това положение дл.лице
по регистрация е следвало да даде указания на заявителя за отстраняване на тези
нередовности по заявление Б7. Настоящата инстанция направи справка в търговския
регистър в Гърция ,т.н. Общ
електронен търговски регистър (Γενικό
Εμπορικό Μητρώο, Γ.Ε.ΜΗ.— ОЕТР, уреден със Закон № 3419/2005
(Държавен вестник, серия I, бр. 297/06-12-2005) чрез Европейската
съдебна мрежа, но е видно ,че има смяна в съвета на директорите ,заявена на
20.05.2019 г. и обявена на 10.06.2019 г. „Титан цимент къмпани” със
седалище държава Гърция -Атина . Ловешки
окръжен съд извърши справката и в Дружествения
регистър на Кипър,отдел „Дружества“ (Κλάδος Εταιρειών)
относно вписването, воденето, контрола и заличаването на местните дружества,
чуждестранните дружества, кооперациите и търговските наименования част от
дирекция „Длъжностно лице по регистрацията“ (Τμήμα
Εφόρου Εταιρειών και Επίσημου
Παραλήπτη)
към Министерството на енергетиката, търговията, промишлеността и туризма (Υπουργείου
Ενέργειας,
Εμπορίου, Βιομηχανίας
και Τουρισμού
в Кипър, и
констатира, че има извършена регистрация на съдебна заповед на 30.11.2018 г. ,
като след тази дата няма вписвания.Документите, които са присъединени за
съответните вписвания са на гръцки и съдът не може да получи конкретна
информация за актуалното състояние на дружествата в посочения по–горе аспект.
При това положение съдът намира, че на заявителя следва да бъде указано да
представи писмени доказателства относно актуално общо
удостоверение за регистрация на „Иапетос лимитед”-Кипър и актуално удостоверение за регистрация
относно управителните органи и представителство на „Титан цимент къмпани СА”
със седалище държава Гърция- Атина от длъжностното лице по регистрация при
условията на чл.22,ал.5 от ЗТРЮЛНЦ.
Настоящата
инстанция приема,че подадената жалба рег.№ 20190621164441 от 24
юни 2019 година г.от
„Златна Панега цимент”АД-с.Златна Панега,Ловешка област е допустима и
основателна. Проверката на длъжностното лице по регистрация
е свързана с установяване само на валидното възникване на обстоятелствата,
които подлежат на вписване и стеснения обхват на дейността му е последица от
характеристиката на регистърното производство, което е строго формално. Съдът
счита, че атакуваният отказ за обявяване е незаконосъобразен, тъй като
длъжностното лице е нарушило изискването
на чл.22,ал.5 от ЗТРЮЛНЦ. Компетентният орган е следвало да изпълни законовоустановеното задължение да даде на основание чл.
22,ал.5,пр.второ от ЗТРЮЛНЦ указания за отстраняване на нередовност на
заявлението не по-късно от следващия работен ден от постъпването
на заявлението в регистъра, като бъдат оповестени по електронната партида на търговеца. Процесуалната
дисциплина е установена и за двете страни в процеса, а конкретизираните срокове
за произнасяне по чл.19 и чл. 22,ал.5 от ЗТРЮЛНЦ не са самоцелни, тъй като
осигуряват последващото хронологично развитие на
процедурата. С произнасянето от длъжностното лице по същество и постановен
отказ, без да са дадени указания за отстраняване на нередовностите на
заявлението е нарушен законосъобразния ход на процедурата от него.
Съдът счита,че атакувания отказ на
Агенция по вписванията гр.София вх.№20190530192144/14.06.2019 на АВ-София за вписване на обявяването на действителния
собственик на „Златна панега
цимент”АД-с.Зл.Панега,Лов. област в
търговския регистър, следва да бъде отменен, като бъде указано вписване след изпълнена процедурата на чл. 22,ал.5 от ЗТРЮЛНЦ .
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказ вх.№20190530192144/ 14.06.2019
на АВ-София по заявление Б7 №20190530192144 от 30 май 2019 година на „Златна
Панега цимент” АД ЕИК *********- седалище и адрес на управление - с.Златна
Панега,Лов. област
и указва вписване след изпълнение на процедурата по чл. 22,ал.5 от ЗТРЮЛНЦ.
Да се изпрати препис от решението на
Агенцията по вписванията.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: