Решение по дело №2910/2016 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е-1142

гр. Перник, 02.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5-ти състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА                                         

 

при участието на секретаря Д.А. като разгледа гр. д. № 2910 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.222, ал.3, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от КТ.

             Производството е образувано по предявени от Н.М.Т. срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД обективно съединени искове при правна квалификация чл.222, ал.3 от КТ, чл.224 от КТ, и чл.86 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата следните суми:

-сумата 4580 лева, представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и сумата от 981 лв. – законна лихва върху гланицата изтекла за периода от 24.06.2014г. до 01.08.2016г.
               -сумата 620 лева, представляваща обезщетение за неизползван годишен платен отпуск, както и сумата от 132 лв. – законна лихва изтекла върху главницата за периода от 24.06.2014г. до 01.08.2016г.

както и законната лихва върху посочените по-горе главници, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на пълното изплащане на дължимите суми.
            Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в законоустановения срок ответното „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД  е депозирало писмен отговор, в който се изразява становище, че предявените искове са допустими, тъй като ищцата е била в трудово правоотношение с ответника. Искът по чл.224, ал.1 е оспорен за сумата над 518,74лв. Оспорени са и претенциите за лихва върху претендираните обезщетения.
               В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
               В о.с.з. на 10.10.2016 г. по реда на чл.214 от ГПК  е допуснато изменение размера на  предявения иск с правно основание чл.222 ал.3  от КТ от 4580 лв лв. на 5091,24лв.; на предявения иск с пр.основание чл.224, ал.1 от КТ от 620 лв. на  518,74лв.   
               В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк. Н. Томов подържа становището обективирано в писмения отговор.
               По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза. 

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            По делото не е спорно, че ищецът се намирал в трудово правоотношение с ответното дружество до 01.10.2013г. като е изпълнявал длъжността „машинист еднокофов багер“.

 Видно от приетото по делото Удостоверение № Н-3-30 от 07.11.2013г. издадено  от ответното дружество ищецът Н.М.Т. има трудов стаж в ответното дружество  в размер на 13 години и 9 месеца. – л.5 от делото.

Със Заповед №29/01.10.2013г. на зам. изпълнителния директор на „Мини-открит въгледобив" ЕАД - Перник, е прекратено трудовото правоотношение на Н.М.Т. от длъжността „машинист еднокофов багер”, считано от 01.10.2013 г. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е посочена разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ  - по взаимно съгласие, поради пенсиониране. /л.5 от делото/  В текста на Заповедта е отразено, че на работника следва да се изплатят обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ -  вкл. за 2013 г. - 16 дни, обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ – 6 /шест/ брутни трудови възнаграждения.

Видно от приетия препис от Разпореждане №**********/28.11.2013г. на ръководителя на ПТ на НОИ гр.Перник на ищеца Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. /л.7  от делото/.

По делото са представени Молба с вх. № 0101/0273 – 23.06.2014г. от ищеца, с която е поискано от ответното дружество да му издаде служебна бележка-удостоверение за  дължимите суми.

От приетото неоспорено заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че за периода, през който ищецът е работил в ответното дружество, той не е ползвал платен отпуск  от 16 дни през 2013 г. Полагаемият й се платен отпуск, експертът е определил на 16 дни, за които е изчислил обезщетение в размер на 518,74 лв. Обезщетението за пенсиониране от 6 /шест/ брутни трудови възнаграждения вещото лице е определило на 5091,24 лв., на база на брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, а именно м.септември 2013г., което е в размер на 848,50лв. 

              В заключението са дадени стойностите и на обезщетението за забава върху претендираните вземания, а именно обезщетение за забава върху главницата от 5091,24лв. - дължима по  чл.222 ал.3  от КТ,  за периода от 26.06.2014г. до 01.08.2016г. възлизащо на 1072,12 лева, както и обезщетение за забава върху  главницата от 518,74 лв.  дължима за  неизползван платен годишен отпуск, за същия период е в рацмер на 109,24лв. Съдът възприема приетото неоспорено заключение по съдебно-икономическата експертиза като обективно и компетентно дадено.

   При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.222, ал.3, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от КТ.

По иска по чл.222, ал.3 от КТ, съдът намира следното:

За да бъде уважен този иск следва да се установи наличие на валидно трудово правоотношение между страните за период от поне 10 г. преди 01.10.2013 г.- датата на прекратяването му.

В случая от данните по делото – представеното извлечение от трудовата книжка на ищцата се установява, че същата има прослужено време в ответното дружество 13 години, 9 месеца. Последното, както и обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, налага извода за основателност на предявения иск. Същият следва да бъде уважен за размера от 5091,24 лв., който е посочило и вещото лице - икономист, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.08.2016г. до окончателното изплащане на дължимото.

По иска по чл.224, ал.1 от КТ, съдът намира следното:

За да бъде уважен този иск следва да се установи наличие на валидно трудово правоотношение между страните, по което работникът да не е използвал полагаемия му се платен отпуск.

В случая от една страна от представените писмени доказателства се установи наличието на трудово правоотношение между ищцата и ответното дружество. От друга страна от заключението по назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза се установи конкретно по размер полагаемия се платен отпуск, който не е използван от ищцата и неговия паричен еквивалент, с който законодателят е предвидил да бъде обезщетен работника при прекратяване на трудовото му правоотношение. С оглед на това съдът намира този иск за основателен за сумата от 518,74 лв.

Относно начина на определяне размера на претендираните обезщетения от вещото лице, който е оспорен от пълномощника на ищцата, съдът намира следното: При изготвяне на заключението си вещото лице е съобразило разпоредбите на КТ – чл.177, ал.1 от КТ, където е установено брутното трудово възнаграждение, което следва да послужи за база при изчисление на претендираното обезщетение. В този смисъл съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение на СИЕ като изготвено от лице със специални знания в изследваната област, пълно, обосновано и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал.

По иска по чл.86, ал.1 от КТ, съдът намира следното:

Отговорността на работодателя за претендираните обезщетeния е договорна.  Тя се поражда в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и произтича от неговото прекратяване. С оглед на това и предвид обстоятелството, че липсва уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, следва да се приложат общите правила на Закона за задълженията и договорите относно неизпълнение на задълженията. Съгласно чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При безсрочните задължения, каквито са претендираните обезщетения, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Или поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение (в този смисъл Решение от 1.03.2002 г. на САС по гр. д. № 2314/2001 г., гражданска колегия, 4 с-в).

Искането за издаване на служебна бележка от 23.06.2014г. според настоящия състав на съда не следва да бъде възприето като покана за заплащане по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД. В нея липсва обективирано искане за заплащане на дължимите суми. Входирането на искане за издаване на удостоверение/ служебна бележка не съставлява покана за изплащане на дължимото, за да се счете, че ищецът е поставил ответното дружество в забава, поради което искът по чл.86, ал.1 и за двете ищцови претенции следва да бъде отхвърлен.

Върху посочените по-горе размери на обезщетенията, за които съдът е приел исковете за основателни, следва да бъде присъдена само законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото.

По разноските :

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК ищецът е освободен от държавна такса и разноски по производството, последните по силата на разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК следва да бъдат възложени на ответника. Дължимата държавна такса върху уважената част от исковете е в размер на 292,13  лв. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-гр.Перник  и сумата от 82,60 лв. възнаграждение на вещо лице платено от бюджетните средства на съда.

С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането и на ищцовата страна  за присъждане на разноски. От данните по делото се установиха извършени от ищеца разноски единствено за адвокатски хонорар в размер на 580 лв., като съразмерно на уважената част от исковете следва да му бъде заплатена сумата от 479,11лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, вписано в ТР  при АВ с ЕИК113551816, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул."Св. Иван Рилски" №1 да заплати на Н.М.Т., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 5091,24 лева представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, дължимо поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.08.2016г.  до окончателното плащане на дължимото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.Т., ЕГН **********, адрес: *** срещу „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, вписано в ТР  при АВ с ЕИК113551816, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул."Св. Иван Рилски" №1 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1072,12лв. представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за периода от 24.06.2014г. до 01.08.2016г.

ОСЪЖДА  „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, вписано в ТР  при АВ с ЕИК113551816, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул."Св. Иван Рилски" №1 да заплати на Н.М.Т., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 518,74 лева, представляваща  обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, дължимо поради прекратяване на трудовия договор,  ведно със законната лихва върху главницата от 518,74 лв. до окончателното изплащане на дължимото, считано от датата на подаване на исковата молба 01.08.2016г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.Т., ЕГН **********, адрес: *** срещу „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, вписано в ТР  при АВ с ЕИК113551816, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул."Св. Иван Рилски" №1 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 109,24лв. представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от 24.06.2014г. до 01.08.2016г.

ОСЪЖДА  „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, вписано в ТР  при АВ с ЕИК113551816, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул."Св. Иван Рилски" №1 да заплати на Н.М.Т., ЕГН **********, адрес: ***, разноски по делото в  размер на 479,11 лв.

ОСЪЖДА „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, вписано в ТР  при АВ с ЕИК113551816, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул."Св. Иван Рилски" №1, държавна такса по производството в размер на 292,13  лв., както и сумата от 82,60лв. разноски за вещо лице платено от бюджетните средства на съда, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: