Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16
състав, в публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 1533 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365,
т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на "Б.А.П." ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, за
осъждане на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище ***, да му заплати сумата
135000 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди от неизпълнение
на договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена
дейност № 210037456298/15.11.2016 г., изразени в пропуснати ползи – неполучен
наем за периода 03.01.2017 г. - 03.04.2018 г. по договор за наем, сключен с
трето лице.
Ищецът твърди, че на 20.04.2016 г. придобил
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ II, кв. 14 по кадастралния регулационен
план на село гара Елин Пелин, община Елин Пелин, с площ 2350 кв. м., заедно с
построената в имота търговска сграда на един етаж с мазета, масивна
конструкция, със застроена площ от 1124,10 кв. м.. Електрозахранването в
сградата било прекъснато поради неположени грижи за електроинсталацията, но
след придобиването й, ищецът отправил искане до „Ч.Р.Б.“ АД за възстановяването
му. В резултат на това ищецът сключил на 15.11.2016 г. с ответника „Ч.Е.Б.“ АД
договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност №
210037456298, ведно със споразумение № **********/15.11.2016
г. към същия и заплатил такса за възстановяване на снабдяването с електрическа
енергия.
При очакваното възстановяване на
електрозахранването "Б.А.П." ЕООД сключило на 03.01.2017 г. с „Ф.Е.М.“
ЕООД, ЕИК *******договор за наем, с предмет предоставяне възмездното ползване
на имота. Договорът бил със срок на действие 10 години, като наемателят се
задължил за своя сметка да ремонтира и приведе сградата в годен за ползването й
вид. За предоставеното ползване страните се съгласили да се дължи месечна наемна
цена от 9000 лева, като от наемателя бил заплатен и депозит в размер на
едномесечния наем. В договора за наем изрично било посочено, че за обекта е
сключен договор с „Ч.Е.Б.“ АД за осигуряване на електроснабдяването му.
Ответникът не изпълнил поетото с договора за
продажба на електрическа енергия за
стопанска и обществена дейност № 210037456298 от 15.11.2016 г. задължение за
захранване на имота с електроенергия, в резултат на което на 27.04.2018 г. договорът
за наем бил развален от „Ф.М.“ ЕООД. Електрозахранването било възстановено на
22.06.2018 г..
В резултат на неизпълнението на договора за
продажба на електрическа енергия, "Б.А.П." ЕООД, претърпяло вреди,
представляващи пропуснатия наем за периода 03.01.2017 г. - 03.04.2018 г., които
възлизали на сумата 135000 лева (15 месеца * 9000 лева), които претендира да му
бъдат репарирани.
В
отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск поради липса на
пасивна материална легитимация. Посочва, че дружеството е краен снабдител по
смисъла на §1, т. 28а, б. „а“ от ДР на
ЗЕ, като разполага с лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-135-11/29.11.2006 г., издадена от ДКЕВР и действаща на територията на Западна
България. Различно дружество - „Ч.Р.Б.“ АД притежавало лицензия №
Л-135-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия и в качеството
му на оператор на електроразпределителната мрежа предоставяло достъп до същата,
като нямало право да извършва продажба на електроенергия. В §17, ал. 1 от ПЗР
на ЗЕ било предвидено, че дейностите, свързани с разпределение на електрическа
енергия и оперативното управление на разпределителните мрежи, се отделят
юридически и организационно от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности
на електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., с оглед на което
посочените дружества били отделни правни субекти. Същото разделение на функции
било предвидено и в останалите разпоредби на ЗЕ, като в чл. 88 ЗЕ било
регулирано осъществяването на разпределението, а в чл. 39 ЗЕ - продажбата на
електроенергия.
Присъединяването
на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа се уреждало в
Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на клиенти и производители към
електроразпределителната мрежа, включително и в случаите на присъединяване на
обект с прекратен достъп до мрежата. Така и сам ищецът подал заявление за
възстановяване снабдяването с електрическа енергия не до ответника, а до „Ч.Р.Б.“
АД, на което дружество заплатил и съответната такса. Във връзка с подаденото
заявление за възстановяване на снабдяването с електрическа енергия от „Ч.Р.Б.“
АД било дадено становище за необходимост в трафопост „Биляна“ да се оборудва
нов извод, като ищецът изгради електрически съоръжения ниско напрежение, едва
след изграждането на които доставката на електрическа енергия било възможно да
започне. Ответникът „Ч.Е.Б.“ АД нямало задължения във връзка с присъединяването
и осигуряването на достъп до мрежата.
Съгласно
чл. 23 от Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на клиенти и производители
към електроразпределителната мрежа и общите условия (ОУ) на договорите за
продажба на електрическа енергия на двете дружества, договорът за доставка
влиза в сила и доставката на енергия започва след завършване на изграждането на
предписаните съоръжения, което в случая е станало на 18.06.2018 г.. В ОУ на
ответника било предвидено, че продажбата на енергия започва с поставянето под
напрежение на електрическите съоръжения до границата на собственост, а при
необходимост потребителят следва да предостави достъп на
електроразпределителното предприятие за монтиране на необходими съоръжения.
В
случая необходимите съоръжения не били поставени под напрежение от „Ч.Р.Б.“ АД,
в резултат на което договорът за продажба не бил влязъл в сила. Евентуално
същият бил прекратен на 19.12.2016 г. с уведомяването на клиента, че
съоръженията ще се изграждат за продължителен период от време. Така между
страните не бил налице договор за доставка на енергия.
Искът
представлявал злоупотреба с право, тъй като и след захранването на имота с
електроенергия, в същият не се потребявала такава. След като имотът бил
изоставен и нефункциониращ, не съществувала сигурност за получаване на доход в
размер на 135000 лева.
По
повод възстановяването на снабдяването била създадена партида СПП IC-32-16-16332, по която ищецът редовно
получавал информация от „Ч.Р.Б.“ АД на какъв етап е изпълнението, съответно му
била известна необходимостта от монтаж на електрическо табло като предпоставка
за възстановяване на продажбата на електрическа енергия. Ответникът нямал
задължения за възстановяване на захранването, а и до него не били отправяни
запитвания във връзка с това.
Евентуално
твърди, че поради липсата на съоръжения ответникът бил в невиновна невъзможност
да изпълни договора, затова и не носел отговорност за неговото неизпълнение. От
друга страна оспорва и настъпването на твърдените вреди. Договорът за наем бил
съставен единствено за нуждите на процеса, затова бил и антидатиран – в случая
приложение намирал чл. 181 ГПК, като датата на договора важала за ответника
само в изрично предвидените случаи, посочени в разпоредбата. Ищецът не бил
уведомил ответника за сключен договор за наем, нито била открита партида на
името на наемателя. В този смисъл евентуални вреди не били предвидими за
ответника.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа иска и оспорва направените от
ответника фактически твърдения и възражения. Излага доводи, че ответникът е част от вертикално
интегрирано предприятие и за целите на настоящия процес следвало да се
разглежда заедно с „Ч.Р.Б.“ АД като единна икономическа единица, след като
дружествата от групата действали като такава в отношенията си с потребителите.
Тази концепция била приета в решение по дело C-19-61 на Съда на ЕИО и решение по дело
C-41/90 на Съда на ЕО. Счита, че Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за
изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви
2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО текст от значение за ЕИП, Директива 2005/89/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 година относно мерки за
гарантиране сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурните
инвестиции и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13
юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и
за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, установявали правила в насока, че
предприятия с подобна връзка следва да се разглеждат като икономическа единица.
Посочва,
че разпоредбата на §17, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ била ирелевантна за процесния спор,
тъй като връзка между двете дружества била очевидна. Още повече, че в преамбюла
на Директива 2009/72/ЕО било посочено, че на операторите на разпределителни
системи не следва да се дава възможност да се възползват от вертикалната си
интеграция с оглед на конкурентното си положение на пазара, особено по
отношение на битовите и малките небитови клиенти. С оглед това възраженията на
ответника, че не отговаряло по иска били неоснователни, тъй като и ответника, и
„Ч.Р.Б.“ АД били една икономическа единица. В случай, че дружествата от тази
група се разглеждали като отделни субекти, то било възможно да се избегне
отговорност от неизпълнение на задължения, след като ищецът нямал договор с „Ч.Р.Б.“
АД. Освен това ответникът имал нормативно задължение да доставя електроенергия
до потребителите, а само в изрично изброени случаи имал право да откаже, поради
което отговарял по иска и на извъндоговорно основание.
Неоснователни
били възраженита на ответника, че договорът за доставка не бил влязъл в сила,
респ. бил прекратен. Общите условия се прилагали, доколкото в договора не било
предвидено друго. Разпоредбата на чл. 5 ОУ не предвиждала правни условия, а
технически. В заявлението за проучване на условията за присъединяване било
отбелязано, че се проучват технически условия за присъединяване. На ищеца било
преустановено единствено снабдяването с електроенергия, но не и достъпът до
мрежата, след като била запазена партидата му и и не бил сключен нов договор.
Затова и чл. 23 от Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на клиенти и
производители към електроразпределителната мрежа бил неприложим – обектът на
ищеца отдавна бил въведен в експлоатация.
Поради
това, че доставката на електроенергия била услуга от обществен интерес, то не
могло да бъде отказано нейното предоставяне. Именно това било предвидено в
Директива 2009/72/ЕО и ЗЕ. След като ответникът бил доставчик от последна
инстанция, то последният не разполагал с възможност да откаже извършването на
доставки и да поставя каквито и да било правни условия за това.
По
отношение на договора за наем счита, че действително същият не бил с достоверна
дата, но това се дължало на обичайната търговска практика, според която такива
договори не се вписвали. Освен това
между страните по наемния договор било налице и друго наемно правоотношение,
което свидетелствало за сериозните им търговски отношения.
Неоснователно
било възражението за липса на предвидимост на вредата. Непредставянето на
договора за наем на ответника се дължало на това, че последният представлявал
търговска тайна. Ответникът бил запознат с обекта на ищеца и е могъл да
предвиди процесните вреди от неизпълнението на задължението си доставя
електрическа енергия в обекта.
Съоръженията
в обекта не били компроментирани, а било нужно единствено да се постави
електрическо табло до края на 2016 г., като ищецът не бил уведомен за
продължителността на срока за изграждане на съоръженията.
Във
връзка с твърдяната извъндоговорна отговорност прави искане за изменение на
иска, като при условията на евентуалност, ако се отхвърли главния иск,
ответникът да бъде осъден да заплати процесната сума на извъндоговорно
основание, тъй като ответникът имал задължение за осигуряване на доставките
като обществена услуга в качеството му на краен снабдител.
В
допълнителния отговор ответникът посочва, че безспорни били по делото фактите,
че съоръженията са изграждани през периода от искането - 17.10.2016 г. до
18.06.2018 г., който период обхваща процесния, но от „Ч.Р.Б.“ АД, а до
изграждането на съоръженията било невъзможно доставянето на електроенергия.
Също така от изграждането на съоръженията и започналата доставка на
електроенергия до настоящия момент обектът не се използвал, като не била
консумирана енергия, което доказвало негодността на обекта за каквото и да било
ползване.
Двете
дружества именно в изпълнение на постулатите на европейското право е следвало
да бъдат юридически разделени и не представлявали една икономическа единица.
Също така обектът не се снабдявал от доставчик от последна инстанция, тъй като
бил присъединен на ниво ниско напрежение. Съгласно ПИККЕ разпределителното
дружество било длъжно да доставя, монтира и поддържа средства за търговско
измерване и подлежаща апаратура за регистриране и предаване на данни.
„Ч.Р.Б.“
АД и „Ч.Е.Б.“ АД били две отделни дружества, собственост на „ЧЕЗ“ АС, Прага,
поради което по доводите на ищеца искът следвало да бъде предявен срещу
дружеството-майка, а не срещу което и да е дъщерно. Единната икономическа
единица важала единствено по отношение на вертикала, а такива отношения между „Ч.Р.Б.“
АД и „Ч.Е.Б.“ АД не били налице – те били свързани по хоризонтала и не
упражнявали контрол едно върху друго. Според практиката на Европейската
комисия, възможно е две предприятия да се разгледат като единна икономическа
единица, но само ако едно било собственик на другото. Освен, че „Ч.Р.Б.“ АД и „Ч.Е.Б.“
АД не били в такова отношение, двете попадали и под различни лицензионни
режими. Всички задължения във
връзка с възстановяването и подсигуряването на доставка на електроенергия били
възложени на „Ч.Р.Б.“ АД, за което не било необходимо сключването на нарочен
писмен договор.
Съгласно Правила за условията и реда за
предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи
следвало да се подаде заявление до разпределителното дружество за проверка на
изпълнението на условията за предоставяне на достъп до електроразпределителната
мрежа. При осигурен такъв достъп, всеки клиент има право да избере доставчик по
свободно договорени цени.
Счита,
че въвеждането на извъндоговорно основание за заплащане на исковата сума не
представлява изменение на иска, а предявяване на нов иск, поради което следвало
да се извърши по общия ред.
С определение от 13.01.2020 г. по искане на
ответника като трето лице, негов помагач, е конституирано „Ч.Р.Б.“ АД, което
оспорва предявения иск. Твърди, че между дружеството и ищеца не е сключен
договор, в който да са били уговорени срокове за изграждане на съоръженията.
Независимо от това дружеството предприело действия за изграждането им и
присъединяване на обекта към мрежата. До присъединяването на обекта доставката
на електроенергия била невъзможна и съответно ищецът не е придобил качеството
потребител на електрическа енергия. По тази причина сключеният между главните
страни договор бил нищожен поради невъзможен предмет, съответно от евентуалното
му неизпълнение не се пораждала никаква отговорност за вреди.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 133, том І, рег. № 447, дело № 80 от 2016 г. на нотариус И.Г.№
240 в регистъра на НК, на 20.04.2016 г. "Б.А.П." ЕООД придобило
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ ІІ, с площ от
2350 кв. м., находящ се в кв. 14 по кадастралния и регулационен план на
село/гара Елин Пелин, заедно с построената в имота търговска сграда на един
етаж, с мазета, масивна конструкция със застроена площ 1124,10 кв. м., състояща
се от ресторант с кухненски помещения, дневен бар, складови помещения и
магазин.
На 15.11.2016 г. между главните страни е сключен договор
за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност №
210037456298, като ответникът, в качеството му на продавач се задължил да продава
на ищеца електрическа енергия на местата за доставка, посочени в споразумение №
**********/15.11.2016 г. към договора. В споразумението мястото на доставка е
индивидуализирано като Елин Пелин, търг. склад с посочен клиентски номер
210037456298, без отразяване дали се касае за съществуващ, новопостроен или
реконструиран обект.
В полза на третото лице помагач „Ч.Р.Б.“ АД, "Б.А.П."
ЕООД заплатило сумата 38,44 лева за възстановяване на снабдяването с
електрическа енергия по желание на потребителя. От страна на ищеца е подадена и
декларация до „Ч.Е.Б.“ АД, че използва имота, посочен в нотариален акт № 133,
считано от 20.04.2016 г., като са отчетени показанията на електромер с фабричен
№ 63162S0
за абонатен № 05051049.
В заявление №
**********/17.10.2016 г., адресирано до „Ч.Р.Б.“ АД ищецът отправил искане за
проучване на условията за присъединяване на обект с прекратен достъп до мрежата
с трифазно захранване и мощност от 100 kw. В искането е посочен клиентски номер
на съществуващ обект - 210006075810.
В становище по повод заявлението, изх. №
**********/11.11.2016 г. „Ч.Р.Б.“ АД посочило изискванията, които следвало да
бъдат изпълнени за присъединяването на обект „Търговска сграда“ в УПИ ІІ-за
ресторант към електрическата мрежа, като клиентът ("Б.А.П." ЕООД)
следвало да изгради съоръжения ниско напрежение в имота, след границата на
собственост, които оставали в негова собственост, а разпределителното дружество
следвало да монтира и захрани новия електромер.
С възлагателен протокол № 82 към сключен договор №
16-357/10.06.2016 г. „Ч.Р.Б.“ АД възложило на трето лице – „МЕГА ЕЛ“ ЕООД
изпълнението на монтажни работи в обект: търговска сграда, УПИ ІІ, кв. 14, гара
Елин Пелин, със срок на изпълнение: 30 дни от подписване на протокол за
откриване на строителна площадка, като такъв не е представен по делото.
Видно от потвърждение от 18.06.2018 г., издадено от „Ч.Р.Б.“
АД, съоръженията за присъединяване по договор за присъединяване № **********, към
посочената дата били изградени, съответно между страните е безспорен фактът, че
обектът е захранен с електроенергия на 18.06.2018 г..
Представен е документ, наименован договор за наем,
сключен на 03.01.2017 г. в гр. София, съгласно който "Б.А.П." ЕООД
предоставило на „Ф.Е.М.“ ЕООД ползването на описания в нотариален акт № 133/2016
г. УПИ, заедно с построената в него сграда, който недвижим имот да бъде
използван като магазин за продажба на хранителни или други стоки, като
наемателят се задължил да извърши необходимите действия за привеждане на имота
(в състояние) съобразно изискванията за това. Срещу предоставеното му ползване
наемателят дължал наемна цена в размер на 9000 лева без ДДС, платима до 10
число на текущия месец (чл. 3 и чл. 4 от договора). При подписване на договора
бил заплатен депозит в размер на 9000 лева в брой, който служел като гаранция
за добро изпълнение. Наемателят имал право на извършва основни ремонти в имота
за своя сметка, а извършеното оставало в собственост на наемодателя, без
последният да дължи каквото и да е обезщетение или възнаграждение за това. В
чл. 15 от договора "Б.А.П." ЕООД се задължило да осигури фактическото
захранване на имота с електроенергия не по-късно от 31.03.2017 г.. Договорът
влизал в сила от подписването му.
Представена е само част от нотариална покана, в която е
обективирано изявление на представляващия „Ф.Е.М.“ ЕООД наемодателят "Б.А.П."
ЕООД да му върне заплатения депозит в размер на 9000 лева, заедно със законната
лихва от 03.01.2017 г., поради прекратяването на договора за наем чрез неговото
разваляне.
В производството са приети еднолични и тричленни заключения
на съдебни експертизи, въз основа на които съдът изгражда фактическите си
изводи.
Заключението на едноличната съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещо лице Й. не следва да се обсъжда извън изявленията
й в съдебното заседание, в което заключението е прието, тъй като вещото лице не
е съобразило обема на допуснатите към експертизата задачи, а дадените отговори
не представляват изводи в приложение на специални знания от областта на
енергетиката, включително изследването е концентрирано върху обекта „Игрална
зала“, обособен след процесния период и след проведена процедура по частична
промяна на предназначението му. В съдебно заседание обаче вещото лице посочва,
че при извършен оглед в обекта не е установило да има електропроводими кабели в
имота. За процесния период в сградата не е имало ток, тъй като не е имало
табло, такова е изградено за частта от обекта, която е с променено
предназначение „игрална зала“.
Заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза
също следва да се възприеме критично, тъй като вещите лица се концентрират
върху правната уредба, без да излагат нужната аргументация, основана на
притежавани специални знания. Няма съмнение, че при придобиването на правото на
собственост върху недвижимия имот, електрозахранването му е било преустановено,
включително в обекта липсвал електромер (СТИ) и електрическо табло, които
вещите лица посочват, че са били откраднати. При това положение, не е имало
техническа възможност за доставка на електроенергия в обекта. Монтирането на
нов електромер и поставянето му под напрежение от „Ч.Р.Б.“ АД било обусловено
от сключването на договор за продажба на електрическа енергия с „Ч.Е.Б.“ АД,
което условие ищецът изпълнил още на 15.11.2016 г.. Според експертите третото
лице-помагач е бездействало 19 месеца, а изграждането на съоръженията е могло
да се извърши в рамките на 12-15 дни. В съдебно заседание вещите лица
уточняват, че ищецът не е извършил никакви фактически действия с оглед
възстановяването на електроснабдяването.
Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че в търговските книги на ищеца по сметка „Други
разчети“ е отразено заплащането на сумата 9000 лева – депозит по договор за
наем с дата 03.01.2017 г., получена в брой, срещу приходен касов ордер №
001/03.01.2017 г.. Сумата не е намерила отражение в справки-декларации и
дневници за продажби по ЗДДС. На 02.05.2018 г. била взета операция за връщане
на депозита, който е преведен в полза на „Ф.Е.М.“ ЕООД по банкова сметка. ***ца
не са установени НИКАКВИ други (извън получаването и връщането на депозита)
счетоводни записвания във връзка със сключения договор за наем. Проверка в
счетоводството на „Ф.Е.М.“ ЕООД вещото лице не е извършило, тъй като
дружеството не е открито на адреса, като не е спорно, че едноличният собственик
на капитала на дружеството и негов управител е починал на 10.07.2019 г..
В едноличната съдебно-оценителна експертиза, изготвена от
вещо лице Д. по отношение на пазарния наем на процесния недвижим имот,
собственост на "Б.А.П." ЕООД, е възприет извод, че такъв наем е
невъзможно да бъде определен, тъй като не са налице офертни предложения за
отдаване под наем на аналогични недвижими имоти, съответно липсват предложения
и за неелектроснабдени имоти. Имотът не би могъл да се ползва за склад, тъй
като било налице стълбище, което препятства достъпа и предполага използването
на товароподемна техника, в който смисъл са и констатациите на вещите лица от
тричленната експертиза.
Тричленната съдебно-оценителна експертиза посочва, че
пазарната наемна цена за електроснабден магазин за периода 03.01.2017 г. – 03.04.2018
г. възлиза на сумата 134917 лева. Вещите лица смятат, че имотът не би могъл да
се ползва като склад, но въпреки това определят пазарната наемна цена при
такова ползване да възлиза за процесния период на сумата 45201 лева.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
като необсъдените такива съдът счита за неотносими.
По отношение на иска с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД.
Искът е неоснователен.
Основателността на предявения
осъдителен иск за престиране на обезщетение за претърпени имуществени вреди, се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между
страните правоотношение от сключен
договор за продажба на електрическа енергия, виновно неизпълнение на
задълженията на продавача, в пряка причинно-следствена връзка, с което в
правната сфера на купувача са настъпили неблагоприятни изменения, изразени в
пропусната сигурна възможност за получаване на парична престация (месечен наем)
от трето лице, които вреди възлизат на сумата 135000 лева.
В производството
не се събраха доказателства нито за виновно неизпълнение на задължението на
ответника „Ч.Е.Б.“ АД да доставя
електрическа енергия, нито се доказа сигурността на възможността за получаване
на наемна цена за ползването на процесния имот.
В
решение № 60 от 29.04.2015 г. по гр. д. № 4280/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
е разяснено, че съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие -
краен снабдител (т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ) осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти (т. 27г от
ДР на ЗЕ), които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа
на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно
разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ продажбата на електрическа
енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия
на енергийното предприятие - краен снабдител. Съгласно чл. 98а, ал. 1 и ал. 4 ЗЕ,
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия. Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. В разпоредбата на § 1, т. 27г от ДР на
ЗЕ е придвидено, че "краен клиент" е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно § 1, т. 41б, б.
"а" от ДР на ЗЕ "потребител на енергийни услуги" е краен
клиент, който купува енергия или природен газ. Предвид правноорганизационната форма на ищеца,
същият може да има само качеството "небитов клиент" по
смисъла на т. 33а (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) - клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Носител
(субект) на облигационното (договорното) задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр.
чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ за снабдяване с (за доставяне, продажба на)
електрическа енергия на (до) обект (имот) на потребител - краен клиент по
смисъла на т. 27г. от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен
снабдител по смисъла на т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ, каквото е „Ч.Е.Б.“ АД. Това
задължение може да възникне, само ако обектът (имотът) е вече присъединен към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната територия.
По отношение на неприсъединени обекти – технически несвързани с електропреносната
мрежа изпълнение на задължението е обективно невъзможно.
Носител (субект)
на облигационното (договорното) задължение по чл. 117, ал. 1 ЗЕ за
присъединаване на обекта (имота) към електроразпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение може да бъде само енергийно предприятие - оператор на
електропреносната мрежа по смисъла на т. 34а, б. "а" от ДР на ЗЕ или
оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т. 34б, б. "а"
от ДР на ЗЕ, какъвто е „Ч.Р.Б.“
АД.
Това задължение може да възникне, само ако са налице условията по т. 1, т. 2 и
т. 3 на чл. 117, ал. 1 ЗЕ, детайлизирани в Наредба № 6/24.02.2014 г. за
ППКЕЕПРЕМ (в сила от 04.04.2014 г.).
Ищецът заявил
присъединяване към електроразпределителната мрежа при условията на чл. 4, ал.
1, т. 11 НППКЕЕПРЕМ № 6 - за присъединяване на обект с прекратен достъп до
мрежата, което в съответствие с чл. 12 от същата Наредба, е наложило мрежовият оператор да
изготви писмено становище за условията за присъединяване, в което становище
в задължение на ищеца е поставено изграждането на съоръжения ниско напрежение в
имота, след границата на собственост, които да останат в негова собственост, а
разпределителното дружество следвало да монтира и захрани новия електромер в
съответствие с чл. 29, ал. 4 НППКЕЕПРЕМ № 6, която разпоредба предвижда електромерните табла да се
доставят и монтират от и за сметка на оператора на разпределителната мрежа,
като клиентът заплаща на предприятието цената на допълнителната секция.
Необходимите за присъединяването съоръжения са изградени към 18.06.2018 г., от
който момент за ответника „Ч.Е.Б.“
АД е отпаднала обективната невъзможност да изпълнява правното задължение да
доставя електрическа енергия на небитовия потребител "Б.А.П." ЕООД. До
възстановяване на достъпа до разпределителната мрежа на клиента от оператора на
тази мрежа - „Ч.Р.Б.“ АД, недоставянето на електрическа енергия в недвижимия
имот на ищеца е било технически невъзможно (съгласно категоричното заключение
на тричленната съдебно-техническа експертиза), съответно няма основание да се
приеме, че ответното дружество е било във виновно неизпълнение на сключения на
15.11.2016 г. договор за продажба на електрическа енергия, тъй като за
процесния период (03.01.2017 г. – 03.04.2018 г.), през който се твърди да са
причинени имуществените вреди, не са били изпълнени предвидените в нормативната
уредба условия за доставянето й.
Дали е налице забава от страна на разпределителното
дружество да възстанови достъпа до мрежата на "Б.А.П." ЕООД, не е
предмет на настоящото производство. За разрешаване на настоящия спор от
значение е само дали крайният снабдител „Ч.Е.Б.“ АД е във виновно неизпълнение
на поетите договорни задължения, произтичащи от сключения с ищеца договор за
продажба на електроенергия. Това дружество ищецът твърди да отговаря за обезщетяването
на претендираните вреди и предпоставките на договорната отговорност следва да
се изследват спрямо този правен субект. А, че отговорността е само договорна е
разяснено по задължителен за съдилищата начин в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 от
29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС: При изясняването на
отношенията между обществения снабдител-енергийно предприятие и потребителя
следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при
деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на
вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е
налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя
да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без
значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в
писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните
се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника
на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия
подлежат на одобрение от административен орган.
Отговорността на доставчика за прекъсване на
електроснабдяването (липсата на доставяне на електроенергия) не може да бъде
квалифицирана като деликтна, тъй като вредите не са причинени от нарушаване на
общото правило да не се вреди другиму. В случая снабдяването с електроенергия
се определя от Закона
за енергетиката /ДВ, бр. 107/09.12.2003 г./ като услуга в
обществен интерес, но доставката се осъществява по силата на индивидуален
договор (чл.
95а ЗЕ).
Прекъсването (неосъщестяването) на снабдяването с
електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в закона (чл.
122 - 124 ЗЕ) и в общите условия, е неизпълнение на договора.
Крайният снабдител „Ч.Е.Б.“ АД не носи
отговорност за евентуално противоправно бездействие на разпределителното
дружество, тъй като дейността им изрично е правно разграничена и всяко от тях
отговаря за вредите от неизпълнение само на собствените си правни задължения. Обстоятелството,
че ответникът и помагачът му са интегрирани предприятия, не съставлява
основание снабдителят да отговаря на договорно основание за поведението
(дейстия и бездействия) на разпределителното предприятие, както неоснователно
твърди ищецът.
Липсата на виновно неизпълнение на
договорни задължения еднозначно обуславя неоснователност на предявения иск за
реализиране на договорната отговорност на „Ч.Е.Б.“ АД. Независимо от това,
съдът дължи да изложи съображения и във връзка с претендираните вреди.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е прието, че облигацията е средство за
задоволяване на един подлежащ на правна защита интерес на кредитора, с оглед на
който възниква облигационно право - право на кредитора да очаква един обещан от
длъжника облигационен резултат, чието съдържание при отношения, произтичащи от
договор се определя от страните. Предмет на облигационното отношение е онова,
за което длъжникът се е задължил. При неизпълнение на обещания облигационен
резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за
претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени
последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди, дефинирани в
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД като "претърпяна загуба" - фактическо
влошаване състоянието на засегнатото имущество и "пропуснати ползи" -
неосъществено сигурно увеличаване на имуществото, пропусната печалба.
Поправянето на вредите в областта на договорната отговорност е уредено с
разпоредбата на чл. 79 ЗЗД. Ако престацията е още възможна и длъжникът е в
забава - липсва изпълнение в надлежното време, кредиторът може да иска
изпълнение заедно с обезщетение за вредите от забавата (мораторни вреди) или да
иска обезщетение вместо изпълнение (компенсаторни вреди). Договорът за продажба
на електрическа енергия е такъв с продължително изпълнение, поради което
евентуалното му неизпълнение за определен минал период от време, за което
длъжникът отговаря, (независимо, че такова съдът прие да не е налице) обуславя
единствено престирането на компенсаторно обезщетение за причинените вреди.
Последните обаче следва да се намират в пряка причинно-следствена връзка с
неизпълнението и да са били предвидими при възникване на правоотношението.
В този смисъл са и разясненията, дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС - установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би
се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена
в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а
следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно
изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще
бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се
поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за
сметка на длъжника. На обезщетяване подлежат не всички пропуснати от крайния
клиент ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към
момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от
неговото неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните
за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия търговец, страните са
могли и са били длъжни да предположат и което е причинено именно от
неизпълнението, т. е. което представлява негов необходим и закономерен
резултат.
В случая се твърди вредите да представляват неполучен
наем по договор, сключен с трето лице. Този договор не може да бъде
противопоставен на ответника, тъй като спрямо него няма достоверна дата,
съдържанието му противоречи на обичайната търговска практита и принципите на
пазарните отношения, като са налице достатъчно индиции, че същият е абсолютно
симулативен и съставен единстветно с оглед нуждите на настоящото производство.
В решение № 273 от 02.12.2019 г. по гр. д. № 1067/2019
г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС е обобщена позицията на Върховната съдебна инстанция
по отношение достоверната дата на частни документи и противопоставимостта им на
трети лица, поради което настоящият състав въпроизвежда в цялост решението, в
частта му, представляваща отговор на поставения правен въпрос:
"Достоверна дата" на частен документ по смисъла
на чл. 181, ал. 1 ГПК, не е датата, посочена в документа като такава на
съставянето му, и която е спорна по делото, а датата, на която е настъпило
обстоятелство, установяващо по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. Когато по делото се установи такова несъмнено обстоятелство (каквито
примерно са изброени в чл. 181, ал. 1 ГПК), съдът е обвързан (задължен) да
приеме, че частният документ е съставен преди или най-късно на датата на
настъпването на това обстоятелство, а не че е достоверна датата, посочена в
документа, която е оспорена по делото. Настоящият съдебен състав, намира че
следва да се преосмисли възприетото по-старо разбиране относно съдържанието на
понятието "трети лица" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, което обаче
не кореспондира с действително вложения от законодателя смисъл на това понятие
в тълкуваната разпоредба. Авторът на частния документ - физическото лице, което
го е подписало, очевидно не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. Той
самият, обаче, макар и да е удостоверил датата на документа с подписа си,
разполага с процесуалната възможност да я оспори пред съда, който преценява
достоверността ѝ с оглед останалите обстоятелства по делото - чл. 181,
ал. 2, във вр. с чл. 175 ГПК, като тежестта за доказване в този случай е за
автора на частния документ, оспорващ собственото си удостоверително изявление в
документа относно неговата дата. По аргумент за по-силното основание, всяко
друго лице, което не е автор на частния документ (не го е подписало), и на
което този документ се противопоставя като доказателство в исковото
производство от насрещната страна по делото, за да опровергае негови твърдения
и/или да отрече негови права (независимо дали те произтичат пряко или не от документа),
е лице, чиито интереси биха могли да бъдат увредени при антидатиране на този
неподписан от него и неизгоден за него частен документ, т.е - е трето лице по
смисъла чл. 181, ал. 1 ГПК, и ако то оспори датата на документа, в тежест на
насрещната страна по делото, която се ползва от документа, е да докаже - с
всякакви други доказателствени средства - достоверна дата на документа по
смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК.
Според така уеднаквената практика, договорът за наем
представлява частен документ, в съставянето на който ответникът „Ч.Е.Б.“ АД не
е участвало, като от същия този документ ищецът черпи изгодни за себе си правни
последици, затова и той следва да докаже, че документът е съществувал към
03.01.2017 г., което в производството не е сторено, включително сам ищецът в
допълнителния отговор твърди, че договорът за наем няма достоверна дата, тъй
като такава била обичайната практика. В този смисъл най-ранният момент, в който
е възможно да се приеме съществуването на документа е представянето му като
приложение към исковата молба, който момент е след процесния период на
настъпване на вредите. Представената нотариална покана не представлява цялостен
документ и не може да се приеме, че касае отношенията по повод именно процесния
имот. В констативния протокол от 02.05.2018 г. са отразени изявления на ищеца,
които дори да се приемат като доказателство за съществуването на договора за
наем, то това съществуване е установено след периода на настъпване на
претендираните вреди.
В обобщение това означава, че за процесния период не може
да се приеме съществуването на наемно правоотношение между ищеца и третото за
спора лице „Ф.Е.М.“ ЕООД, възникнало от представения формален договор за наем,
което сочи, че неполучаването на уговорената в договора престация за
предоставеното ползване на недвижим имот в размер на 9000 лева без ДДС не е
било сигурно за ищеца. В този смисъл в правната сфера на ищеца не са настъпили
твърдените вреди.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че самият
договор предвижда права и задължения в явно противоречие с пазарната логика.
Третото лице наемател получава ползването на имот, който технически не е
захранен с електрическа енергия и е в състояние, което не отговаря на позването,
за което е нает. Въпреки това, същият този наемател, който е търговец и затова
професионалист по отношение на пазарното си поведение, поема задължението да
заплаща месечен наем в размер на 9000 лева без ДДС, който е пазарният такъв за
помещение, годно да удовлетвори интереса на наемателя, съгласно заключението на
тричленната съдебно-техническа експертиза и се съгласява да извърши изцяло за
своя сметка необходимите ремонтни дейности, за да е възможно ползването на
недвижимия имот. Т.е. не само не е освободен (дори поне частично) от дължимата
престация за ползването на явно негодно помещение, но наред с тази престация
дължи и извършването на допълнителна инвестиция за СМР, резултатът от които
остава в собственост на наемодателя.
Съгласно договора
за наем, задължението на наемодателя да осигури доставката на електроенергия в
наетия имот е изискуемо от 31.03.2017 г., което означава, че за периода от
сключването на договора – 03.01.2017 г. до 31.03.2017 г. в правната сфера на
наемателя е възникнало задължението да заплати месечна наемна цена от близо (с
оглед дните 1 и 2 януари) 27000 лева без ДДС, което не е изпълнено, макар да е
било безусловно дължимо. От своя страна наемодателят "Б.А.П." ЕООД не
е отразил вземането си за наемна цена в търговските си книги, независимо,
че е бил длъжен да стори това, тъй като същото представлява краткотраен актив.
Липсата на счетоводни записвания във връзка с договора извън получаването и
връщането на дадения депозит (отразен по счетоводна партида с аналитичност,
която не предполага други записвания) е сериозна индиция за абсолютната
симулативност на договора.
Не става ясно и при какви факти наемателят е развалил
договора, при положение, че същият е бил в неизпълнение на задължението за
заплащане на наемната цена за периода от сключване на договора до настъпване
изискуемостта на задължението на наемодателя да осигури фактическото захранване
на имота с електроенергия.
Съгласно практиката, обективирана в постановени реда на
чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. №
1037/2016 г. на ВКС, I Т.О., правото да се развали двустранен договор е
преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление
и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че
в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото
правило е, че договорът се разваля от
изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като
упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане
за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за
развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни
договори при виновно неизпълнение, е диспозитивна и страните по договора са
свободни и могат да се отклонят от тях, ако уговорят други условия и начин на
разваляне, което в договора за наем не е направено.
Наемателят, с оглед неизпълнение на задължението за
заплащане на наемната цена, на което до 31.03.2017 г. не може да противопостави
възражение за неизпълнен договор, не е бил изправна страна, в полза на която да
е възникнало потестативното право да се освободи от правната връзка, като
развали наемния договор. Противно на
икономическата логика е и за целия период на действие на договора, повече от 15
месеца, търговците, страни по него да не предприемат никакви действия – нито за
неговото изпълнение, нито за прекратяване на отношенията и уреждане на
последиците.
Ищецът твърди, че договорът бил развален от наемателя,
съответно "Б.А.П." ЕООД доброволно върнало предоставения му депозит,
без значение дължимостта на 3 наемни вноски, към които депозитът е следвало да
бъде прихванат. Съвсем отделен е въпросът, че наемателят не предприема никакви
действия, насочени към привеждане на имота в състояние, годно за ползване по
предназначение - магазин за хранителни стоки, при дължимост на значителен в
размер наем за обекта (включително и за периода, през който не е електроснабден).
Не отправя и предупреждение за разваляне с предоставяне на разумен срок на
наемодателя, който съгласно действащата правна уредба не е краен снабдител и
обективно не е в състояние да достави електроенергия в обекта. Нотариалната
покана е представена като част от документ, поради което е неясно изобщо дали
касае процесния договор, още повече, че сам ищецът твърди, че страните били в
трайни търговски отношения.
Всички тези факти налагат извод, че наемният договор не
може да бъде ценен като доказателство за действително възникнало правоотношение,
в рамките на което получаването на месечна наемна цена от 9000 лева да е било
сигурно за ищеца, съответно в правната му сфера не са настъпили вреди под
формата на пропуснати ползи.
При този изход на спора, право на присъждане на разноските
за настоящото производство се поражда за ответника „Ч.Е.Б.“ АД, в приложение на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, който
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лева и за внесени депозити за вещи лица в размер на 1600 лева, които следва да
се възложат в тежест на "Б.А.П." ЕООД.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "Б.А.П."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище ***, иск с правна квалификация чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД, за
заплащане на сумата 135000 лева в обезщетение за имуществените вреди от
неизпълнение на договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и
обществена дейност № 210037456298/15.11.2016 г., изразени в пропуснати ползи –
неполучен наем за периода 03.01.2017 г. - 03.04.2018 г. по договор за наем,
сключен с трето лице.
ОСЪЖДА "Б.А.П." ЕООД, ЕИК *******,
със седалище ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2050 (две
хиляди и петдесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и е постановено при
участието на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, като трето лице-помагач на „Ч.Е.Б.“ АД.
СЪДИЯ: