РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Петрич, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100462 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Национална агенция за
приходите“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз
Дондуков“ № 52, представлявана от Изпълнителния директор Борис Михайлов, чрез
пълномощника Юлиян Тодоров Петров – публичен изпълнител при ТД на НАП София,
дирекция „Събиране“, с адрес за съобщения гр. София, ул. „Триадица“ № 2, ет. 6, стая 21,
подадена против „МАРИТЕКС 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Петрич, ул. „Цар Борис III“ № 17, представлявано от М.И.С., и „МИА - Д“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „Оборище“ № 8,
представлявано от М.И.С..
Сочи се, че на ответното дружество „МАРИТЕКС 2016“ ЕООД, ЕИК: *********, е
връчена заповед за възлагане на ревизия № Р-22000121000518-020-001/29.01.2021 г. на
02.03.2021 г. на пълномощник на дружеството К.Н.Р.. В резултат на извършената ревизия е
издаден ревизионен акт № Р-22000121000518-091-001/21.09.2021 г., връчен на задълженото
лице на 27.09.2021 г. по електронен път, с който ревизионен акт са установени задължения
за ДДС в общ размер на 204 280,27 лв. /двеста и четири хиляди двеста и осемдесет лева и
двадесет и седем стотинки/. Твърди се, че ревизионният акт не е обжалван по
административен или по съдебен ред и е влязъл в сила.
Касателно предявения главен иск се посочва, че след наличието на неизплатени
публични задължения в особено големи размери, установени по надлежния ред, длъжникът
„МАРИТЕКС 2016“ ЕООД с ЕИК ********* е извършил разпоредителна сделка,
1
обективирана в договор за покупко – продажба на МПС от 04.02.2022 г. на Нотариус Румяна
Йосифовска с район на действие района на РС - Петрич с рег. № 503 на РНК, и вписан в
регистрите на КАТ на 07.02.2022 г., а именно: ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел
ПЕЖО „ЕКСПЕРТ“, с рег. № Е 2883 ВТ, рама № VF3BZRHXB86254989, двигател №
3009693, цвят - червен, брой места 2+1, и ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел
ФОЛКСВАГЕН „КАДИ“, с peг. № Е 1277 НВ, рама № WV1ZZZ2KZDX030396, двигател без
номер, цвят - бял, брой места 1+1.
Релевира се също, че към датата на изповядване на сделката, управителят на
дружеството купувач /вторият ответник/, е син на управителя на дружеството продавач и
длъжник /първият ответник/, който е упълномощил майка си да го представлява при
изповядване на процесната сделка, а в последствие е продал собствените си дялове от
дружеството, представляващи 100 % от капитала, на своята майка, като към момента
управител и едноличен собственик на капитала и на двете дружества е М.И.С.. В тази връзка
се твърди, че е налице хипотезата на сключена възмездна сделка, във вреда на публичен
взискател, по която страна е свързано с длъжника лице по смисъла на §1, т. 3, б. „д“ от
ДОПК.
По отношение на иска, предявен при условията на евентуалност, се твърди, че
разпоредителната сделка с единствените притежавани от длъжника активи (два броя МПС-
та) и при наличието на установени по надлежния ред публични задължения, е извършена с
намерение да се увреди кредитора, в лицето на НАП, който е поставен в невъзможност за
събиране на публичните задължения.
Предвид изложеното, с молбата са предявени главен иск с посочено правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК и евентуален иск с посочено правно основание чл. 216,
ал. 1, т. 4 ДОПК, за обявяване сключената между „МАРИТЕКС 2016“ ЕООД, ЕИК
********* /продавач/ и „МИА - Д“ ЕООД, ЕИК ********* /купувач/, двете дружества
представлявани от управителя М.И.С., разпоредителна сделка, обективирана в договор за
покупко - продажба на два броя МПС – Пежо „Експерт“ с рег. № Е 2883 ВТ и Фолксваген
„Кади“ с рег. № Е 1277 НВ от 04.02.2022 г. на Нотариус Румяна Йосифовска при РС -
Петрич с рег. № 503 на РНК, за недействителна по отношение на НАП.
Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на едномесечния срок за
отговор на исковата молба, такъв е постъпил и от двете ответни дружества, които изразяват
становище за неоснователност на така предявените искове.
С отговора си „МАРИТЕКС 2016“ ЕООД навежда, че изложените в исковата молба
фактически твърдения не кореспондират на осъществилите се факти от действителността,
като твърди, че заповедта за възлагане на ревизия и ревизионният акт, с който е приключила
ревизията, са връчени на пълномощник на дружеството, който не е уведомил своевременно
дружеството за връчената заповед. Изразява становище, че не е налице вреда на публичния
взискател, тъй като едно от процесните превозни средства е придобито от дружеството
около три месеца след връчването на ревизионния акт и към момента на установяване на
2
публичните задължения в активите му не е съществувало такова МПС и с неговата
продажба няколко месеца след това, дружеството не е увредило публичния взискател.
Навежда, че към датата на извършване на атакуваната разпоредителна сделка ответното
дружество е разполагало с други активи (стоки на склад, вземания към трети лица), от които
взискателят да се удовлетвори, както и че извършените сделки са част от търговската
дейност на дружеството, а не разпореждане с негови активи. Отрича, че към момента на
сключване на сделките дружеството е имало намерение да увреди държавата, тъй като
срещу отчуждаването на автомобилите е получило насрещни престации - продажни цени,
като същите са еквивалентни на прехвърленото имущество. Твърди, че към датата на
сключване на атакуваната сделка между страните по нея не е била налице свързаност в
хипотезата на § 1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК. Оспорва представените удостоверения за
застрахователна стойност на процесните МПС-та. Моли съда да отхвърли исковата
претенция като неоснователна, претендира сторените по делото разноски.
Ответното дружество „МИА - Д“ ЕООД в отговора си твърди, че към момента на
изповядване на сделката не е била налице свързаност между страните по договора, тъй като
управител на дружеството купувач към онзи момент - 04.02.2022 г. е бил И.П.С., а М.С. е
вписана като управител на дружеството в ТР едва след 29.12.2022 г. Навежда, че в
конкретния случай липсва намерение за вреда на публичния взискател, за който е
съществувала възможността да наложи запор на собствените на ответното дружество
„Маритекс 2016“ ЕООД МПС-та и да осуети разпореждането с тях, и като не е сторил това
не може да черпи права от собственото си бездействие. Релевира, че осъществената сделка е
резултат на предварителна уговорка между ответните дружества, датираща много преди
започване и приключване на ревизията на дружеството продавач, и същата следва да се
разглежда като част от предмета на дейност на дружеството „МИА - Д“ ЕООД. Сочи, че
разпоредителната сделка не уврежда кредитора, тъй като е възмездна и не води до
намаляване актива на дружеството длъжник. Моли съда да отхвърли исковата претенция
като недоказана и неоснователна, претендира сторените по делото разноски.
В писмено становище процесуалният представител на ищцовата страна оспорва
наведените в отговорите на исковата молба фактически твърдения от ответните дружества.
Счита за несъстоятелно твърдението, че дружеството - длъжник не е уведомено за
извършената спрямо него ревизия и издадения ревизионен акт, тъй като актът е връчен на
посочен от самото дружество електронен адрес за кореспонденция с НАП, като за
твърдяното ненавременно уведомяване на упълномощителя, последният следва да търси
отговорност от своя пълномощник. По отношение на наведените факти за момента на
придобиване и отчуждаване на МПС-тата, предмет на увреждащата сделка, твърди, че от
значение е обстоятелството, че същите са били собственост на длъжника към момента на
установяване на публичните задължения, а в последствие ревизираното дружество се е
разпоредило с тях, и доколкото сумите по договора за покупко-продажба не са преведени по
сметка на НАП, то по този начин е налице трансформация на имущество в пари, което е
довело до по-лесно и бързо разпореждане на длъжника с паричните средства, в резултат на
3
което е налице намерение за увреждане от страна на длъжника. Относно релевираното, че
дружеството е разполагало с други активи, стоки на склад и вземания към трети лица, счита
твърдението за недоказано, тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока както по
гражданското производство, така и на публичния изпълнител, който води изпълнителното
дело срещу „Маритекс 2016“ ЕООД. Допълва, че от издаването на ревизионния акт
дружеството е спряло плащанията, като суми по изпълнителното дело са постъпили след
завеждането на иска, инициирал настоящото производство. Оспорва твърдението, че
процесната продажба е част от търговската дейност на дружеството - длъжник, като сочи, че
от направена справка е установено, че дружеството е притежавало единствено процесните
два товарни автомобила, а продажбата им на свързаното дружество „МИА-Д“ ЕООД е с цел
разпореждане с имущество и осуетяване плащането на публичните задължения към фиска.
Възразява срещу твърдението на ответната страна, че ищецът е бездействал и се е
дезинтересирал от събирането на публичните си задължения, като посочва, че публичните
задължения се дължат доброволно и без изрична покана или друго действие от кредитора.
Доколкото същите са установени по основание и размер и е налице неизпълнение от страна
на длъжника, предявеният иск е средството за защита интереса на държавата, като твърди, че
налагането на запор от публичния изпълнител не е част от фактическия състав на иска.
Освен посочената в исковата молба хипотезата за свързаност предвидена в § 1, т. 3, б. „д“ от
ДОПК, навежда, че е налице свързаност между лицата по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“,
предложение второ от ДОПК, за което представя електронна справка от регистъра на НАП.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. София, надлежно упълномощен от
Изпълнителния директор на НАП, действаща в качеството си на процесуален субституент
на Държавата, който в депозираното писмено становище поддържа предявените субективно
(пасивно) съединени конститутивни искове и изложените в исковата молба съображения за
основателността им.
За ответното дружество „Маритекс 2016“ ЕООД представител не се явява, същото се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва така
депозираната искова молба и поддържа подадения отговор, счита предявените искове за
неоснователни, като твърди, че не са налице предпоставките за уважаването им. В
депозирано писмено становище излага идентични на изложените в отговора съображения за
неоснователността на ищцовата претенция като прави анализ на събрания по делото
доказателствен материал, твърди, че не е налице вреда за фиска, тъй като дружеството
погасява констатираните публични задължения, съгласно представени писмени
доказателства. Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
За ответното дружество „МИА - Д“ ЕООД не се явява представител.
Петричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от
фактическа страна следното:
4
За установяване твърдението си, че към момента на сключване на увреждаща сделка,
Държавата в лицето на ТД на НАП София има качеството на кредитор по отношение на
ответното дружество „Маритекс 2016“ ЕООД, ищецът е представил заверено копие от
Заповед за възлагане на ревизия № Р-22000121000518-020-001/29.01.2021 г. на дружеството,
с фиксиран период на извършване на ревизията от 01.05.2018 г. до 31.10.2020 г., връчена на
ревизираното дружество чрез пълномощника му К.Н.Р. на 02.03.2021 г. За обема на
представителната власт на пълномощника е представено пълномощно с нотариално
удостоверен подпис с рег. № 4098 от 26.06.2017 г. по описа на Нотариус с рег. № 503 на НК
в района на РС – гр. Петрич, в което е обективирана волята на М.И.С., лично и в качеството
на управител на „Маритекс 2016“ ЕООД. Съгласно цитираното пълномощно Стоева е
упълномощила две лица, едно от които К.Н.Р., с конкретно посочени в пълномощното права,
сред които и посоченото лице да представлява управляваното от упълномощителя
дружество пред всички териториални дирекции на територията на страната на НАП, с
правото да подписва всички документи издадени от НАП, както и ревизионни актове и
въобще да извършва всички необходими правни и фактически действия, свързани с
дейността на дружеството. Изрично в пълномощното е посочено, че последното е безсрочно,
като всички клаузи в него да се тълкуват изцяло в полза на упълномощеното лице.
Резултатите от осъществения данъчен контрол в хода на извършване на ревизията по
отношение на първото ответно дружество, са обективирани в ревизионен доклад, неразделна
част от представения по делото ревизионен акт. С Ревизионен акт № Р-22000121000518-091-
001/21.09.2021 г. е установено, че към 21.09.2021 г., за ревизирания период (от м.05.2018 г.
до м.10.2022 г. включително) дружеството „Маритекс 2016“ ЕООД има задължения за данък
върху добавената стойност, ведно с начислените лихви за просрочие към тях,
индивидуализирани по вид, размер и ревизиран период в Таблица № 1 към ревизионния
доклад, в размер на 204 280,27 (двеста и четири хиляди двеста и осемдесет лева и двадесет и
седем стотинки) лева. Коментираният акт е връчен на дружеството „Маритекс 2016“ ЕООД
на 27.09.2021 г. по електронен път на имейл rvconsult.eu@gmail.com, видно от
представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на
НАП.
Съгласно електронна справка за задълженията на „Маритекс 2016“ ЕООД, като
задължено лице, към 28.03.2023 г. (датата преди завеждане на иска, инициирал настоящото
производство) задълженията на дружеството - длъжник възлизат в общ размер на 240 318,81
(двеста и четиридесет хиляди триста и осемнадесет лева и осемдесет и една стотинки) лева,
от които главница в размер на 177 537,62 (сто седемдесет и седем хиляди петстотин
тридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) лева и лихва в размер на 62 781,19
(шестдесет и две хиляди седемстотин осемдесет и един лева и деветнадесет стотинки) лева,
формирани като сбор от задълженията, установени с влезлия в сила ревизионен акт (№ Р-
22000121000518-091-001/21.09.2021 г.) и декларираните от дружеството, посредством
декларации Образец № 6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“, публични
задължения.
5
На 04.02.2022 г. в гр. Петрич между М.И.С., в качеството на управител на „Маритекс
2016“ ЕООД, като продавач и М.И.С., в качеството на пълномощник на И.П.С., последният
като управител на „Миа - Д“ ЕООД, като купувач, е сключена разпоредителна сделка,
обективирана в Договор за покупко-продажба на МПС с нотариално удостоверени подписи с
рег. № 762 от 04.02.2022 г. по описа на Нотариус с рег. № 503 на НК в района на РС – гр.
Петрич. Съгласно клаузите на цитирания договор „Маритекс 2016“ ЕООД продава на „Миа -
Д“ ЕООД, собствените си МПС-та, а именно: товарен автомобил, марка и модел Пежо
Експерт, с рег. № Е 2883 ВТ, рама № VF3BZRHXB86254989, двигател № 3009693, цвят -
червен, брой места 2+1, със застрахователна стойност на МПС-то 3 900 (три хиляди и
деветстотин) лева, и товарен автомобил, марка и модел Фолксваген Кади, с peг. № Е 1277
НВ, рама № WV1ZZZ2KZDX030396, двигател без номер, цвят - бял, брой места 1+1, със
застрахователна стойност на МПС-то 7 740 (седем хиляди седемстотин и четиридесет) лева,
за общата сума от 5 000 (пет хиляди) лева без включен ДДС, която сума продавачът е
получил от купувача, а купувачът е изплатил на продавача изцяло, предварително и в брой
след подписване на договора.
Към исковата молба, инициирала настоящото производство, са представени
Удостоверение № 00001170/13.03.2023 г. за застрахователна стойност на МПС, издадено от
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, съгласно което застрахователната стойност на товарен
автомобил, марка и модел Фолксваген Кади, с peг. № Е 1277 НВ, рама №
WV1ZZZ2KZDX030396, на база физическото му състояние към момента на издаване на
удостоверението, е 8 400 (осем хиляди и четиристотин) лева и Удостоверение №
00001172/13.03.2023 г. за застрахователна стойност на МПС, издадено от ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, съгласно което застрахователната стойност на товарен автомобил, марка
и модел Пежо Експерт, с рег. № Е 2883 ВТ, рама № VF3BZRHXB86254989, на база
физическото му състояние към момента на издаване на удостоверението, е 4 500 (четири
хиляди и петстотин) лева.
В хода на производството, от ищцовата страна е представен Доклад за определяне
стойността и състоянието на ДА с обект процесните товарни автомобили, изготвена от вещо
лице по изп. дело № 31/2023 г. по описа на ДСИ при РС - Петрич, в който е посочено, че към
07.08.2023 г. стойността на собствените на ответното дружество „Миа - Д“ ЕООД
дълготрайни активи е както следва: товарен автомобил, марка Фолксваген, модел Кади –
13 000 (тринадесет хиляди) лева, товарен автомобил, марка Пежо, модел Експерт – 2 500
(две хиляди и петстотин) лева.
Съгласно Договор за прехвърляне на дялове с нотариално удостоверени подписи с
рег. № 8288 от 29.12.2022 г. и нотариално удостоверено съдържание с рег. № 8289 от
29.12.2022 г., том II, акт № 83, по описа на Нотариус с рег. № 503 на НК в района на РС – гр.
Петрич, на 29.12.2022 г. И.П.С., в качеството на едноличен собственик на капитала на „Миа
- Д“ ЕООД, е прехвърлил собствените си дружествени дялове, представляващи 100 % от
капитала на „Миа - Д“ ЕООД, на М.И.С..
В хода на производството, от ищцовата страна е представена електронна справка от
6
регистъра на НАП касаеща свързани със задълженото такова лица, съгласно която И.П.С. е
син на М.И.С..
От ответното дружество „Маритекс 2016“ ЕООД, в хода на съдебното производство,
са представени: разписка № 0200018935893644 от 09.06.2023 г. за внесена сума в размер на
100 (сто) лева, разписка № 0200018718028087 от 15.05.2023 г. за внесена сума в размер на
100 (сто) лева, разписка № 0200019214471425 от 11.07.2023 г. за внесена сума в размер на
150 (сто и петдесет) лева, разписка № 0200019086210679 от 27.06.2023 г. за внесена сума в
размер на 150 (сто и петдесет) лева, разписка № 02000186035511664 от 02.05.2023 г. за
внесена сума в размер на 100 (сто) лева, разписка № 0600020426609824 от 24.11.2023 г. за
внесена сума в размер на 100 (сто) лева и разписка № 0600019754044976 от 12.09.2023 г. за
внесена сума в размер на 100 (сто) лева, удостоверяващи плащането на съответните суми в
полза на НАП.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, районният съд излага
следните правни съждения:
Предявен е иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 (главен) и т. 4 (евентуален) от
ДОПК - за обявяване на недействителна по отношение на Държавата в лицето на ТД на
НАП София, увреждаща сделка, обективирана в Договор за покупко-продажба на МПС с
нотариално удостоверени подписи с рег. № 762 от 04.02.2022 г. по описа на Нотариус с рег.
№ 503 на НК в района на РС – гр. Петрич, с която първият ответник „Маритекс 2016“
ЕООД, се е разпоредил със собствените си моторни превозни средства, индивидуализирани
в исковата молба, в полза на втория ответник „Миа - Д“ ЕООД, тъй като към момента на
сключване на сделката продавачът „Маритекс 2016“ ЕООД е имал установени по надлежния
ред публични задължения, като възмездната сделка е извършена във вреда на публичния
взискател и е изповядана от свързани лица.
Фактическият състав на главния иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, в сега действащата
редакция (ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) включва кумулативно установяване
на следните елементи – сделки, сключени след деклариране или след установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на последната са установени публични задължения, които сделки са
извършени във вреда на публичните взискатели и страна по тях е „свързано“ по смисъла на
§ 1, т. 3 от ДР на ДОПК с длъжника лице. А по евентуалния иск с правно основание чл. 216,
ал. 1, т. 4 ДОПК, освен общите предпоставки на чл. 216, ал. 1 ДОПК, следва да се установи
още и че сделките са сключени с намерение да се увредят публичните взискатели.
Именно посочените материални предпоставки подлежат на доказване в настоящото
производство, като доказателствената тежест да ги установи носи ищецът по аргумент от чл.
154 ГПК.
Независимо от различните обстоятелства, които се включват в различните
фактически състави на исковете по чл. 216, ал. 1, т. 1 - т. 6 ДОПК, има една обща
предпоставка, визирана в ал. 1 на чл. 216 ДОПК, а именно – да е налице сделка, която е
7
сключена след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение,
съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, като в резултат на ревизията
да са установени публични задължения.
В конкретния казус, от събрания доказателствен материал по делото, преценен в
неговата съвкупност, безспорно се установява, че на ответното дружество „Маритекс 2016“
ЕООД е връчена заповед за възлагане на ревизия № Р-22000121000518-020-001/29.01.2021 г.,
с която на посочени в заповедта длъжностни лица на данъчната институция е възложено да
извършат ревизия на дружеството, обхващаща конкретизирани по вид и период задължения.
Безспорно е и обстоятелството, че с Ревизионен акт № Р-22000121000518-091-001/21.09.2021
г. е установено, че към 21.09.2021 г., за ревизирания период - от м.05.2018 г. до м.10.2022 г.
включително, дружеството „Маритекс 2016“ ЕООД има задължения за данък върху
добавената стойност, ведно с начислените лихви за просрочие към тях, индивидуализирани
по вид, размер и ревизиран период в Таблица № 1 към ревизионния доклад, в размер на
204 280,27 (двеста и четири хиляди двеста и осемдесет лева и двадесет и седем стотинки)
лева.
Изложените обстоятелства не се оспорват и от ответната страна.
Ищцовите твърдения за наличие на вземания към първия ответник не са оспорени от
ответниците, нито като несъществуващи и невъзникнали, нито като погасени.
Т.е., не са оспорени, както по основание, така и по размер.
Напротив, в хода на производството от ответното дружество „Маритекс 2016“ ЕООД
са представени разписки, от които се установява, че дружеството - длъжник погасява
задълженията си, които поради просрочието им са на етап принудително събиране.
Коментираните данъчни актове (заповед за възлагане на ревизия и ревизионен акт) са
връчени по надлежния ред на упълномощено от законния представител на дружеството -
длъжник лице, като актът е връчен на 27.09.2021 г. по електронен път на имейл, посочен от
представител на ревизираното дружество, същият не е обжалван и е влязъл в законна сила.
Според настоящия решаващ състав, неоснователни се явяват наведените от ответното
дружество „Маритекс 2016“ ЕООД възражения, че заповедта за възлагане на ревизия и
ревизионният акт, с който е приключила ревизията, са връчени на пълномощник на
дружеството, който не е уведомил своевременно дружеството за връчената заповед, в
резултат на което дружеството не е узнало, че спрямо него стартира ревизионно
производство.
В тази връзка е неоснователно и твърдението, че искът е недоказан, тъй като ищецът
не е ангажирал доказателства за уведомяване управителя на дружеството, както и такива, с
които да се установява, че пълномощникът е имал право да представлява упълномощителя
по повод на извършени ревизии и връчването на ревизионни актове, както и че е уведомил
упълномощителя си за връчения ревизионен акт.
Представителството по пълномощие е уредено в разпоредбите на чл. 36 - чл. 43 ЗЗД,
като представителната власт на пълномощника произтича единствено от волята на
8
представлявания, който определя нейния обем чрез упълномощаването. Според
гражданското законодателство упълномощаването е едностранна сделка, с която
представляваният (упълномощителят) овластява представителя (пълномощника) да
извършва правомерни правни действия от негово име и за негова сметка. Мандатните
отношения между упълномощител и пълномощник не могат да се противопоставят на трети
за отношенията лица, тъй като по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от правните
действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.
В конкретния казус, пълномощникът е действал съобразно учредената му
представителна власт, без да е налице превишаване обема на предоставените права, като
изрично в пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег. № 4098 от 26.06.2017 г. по
описа на Нотариус с рег. № 503 на НК в района на РС – гр. Петрич, е обективирана волята
на законния представител на дружеството „Маритекс 2016“ ЕООД пълномощникът К.Н.Р.
да представлява дружеството пред НАП, като подписва всички документи издадени от
НАП, в това число и да подписва ревизионни актове. А доколкото се твърди, че
пълномощникът не е изпълнил задължението си да уведоми представлявания за
реализирането на възложените с пълномощното права, последното обстоятелство подлежи
на доказване от страната, която го твърди и черпи благоприятни за себе си факти от него,
т.е. ответното дружество „Маритекс 2016“ ЕООД, като последното освен твърдението си не
ангажира други доказателства. Същевременно обстоятелството касае единствено
вътрешните отношения между упълномощител и пълномощник, съответно отговорност за
неизпълнение на възложеното представляваният следва да търси от пълномощника си, което
не е предмет на настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът намира за безспорно доказано по делото, че към
21.09.2021 г. ответното дружество „Маритекс 2016“ ЕООД е имало установени по
основание и размер публични задължения, които са констатирани в хода на извършена
ревизия по отношение на дружеството, която ревизия е възложена със съответна заповед,
връчена по надлежния ред.
Също за безспорно се приема и обстоятелството, че процесната сделка, обективирана
в Договор за покупко-продажба на МПС с нотариално удостоверени подписи с рег. № 762 от
04.02.2022 г. по описа на Нотариус с рег. № 503 на НК в района на РС – гр. Петрич, е
сключена на 04.02.2022 г., т.е. след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия
(02.03.2021 г.), в резултат на която с влязъл в сила Ревизионен акт № Р-22000121000518-091-
001/21.09.2021 г. са установени публични задължения на продавача („Маритекс 2016“
ЕООД) в общ размер на 204 280,27 лева.
В случая следва да се направи уточнението, че към момента на сключване на
увреждащата сделка е необходимо да са налице установени публични задължения, като не се
поставя изискване за техния размер, което не налага изследване на последното
обстоятелство.
Съдът намира, че е доказана и следващата предпоставка на иска по чл. 216, ал. 1, т. 6
9
ДОПК, а именно за увреждане на кредитора.
Независимо, че сделката е възмездна, доколкото с всяко действие на разпореждане, с
което длъжникът намалява своето имущество, се затруднява кредиторовото
удовлетворяване, то с процесния договор за покупко-продажба длъжникът се е лишил от
правото си на собственост върху моторни превозни средства, намалявайки по този начин
сигурните си ликвидни активи. Съгласно трайната практика на ВКС, увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора. Аналогично на иска по чл. 135 ЗЗД в
хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК наличието на друго имущество не променя
увреждащия характер на сделката. Поради което и наведените от ответната страна
възражения в обратна посока, въведени единствено като твърдения, без да са подкрепени с
доказателства, са неоснователни.
Неоснователно е и твърдението на ответната страна, че процесната сделка е част от
търговската дейност на ответните дружества и същата не уврежда кредитора. В
разглежданата хипотеза на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК не е въведено изискване за доказване
характера на сделката, достатъчно е същата да е сключена след декларирани или установени
по надлежния ред публични задължения по отношение на страната, която е извършила
разпоредителното действие.
Освен това, видно от електронна справка в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията,
който регистър е публичен и общодостъпен, както по партидата на „Маритекс 2016“ ЕООД,
така и по партидата на „Миа - Д“ ЕООД липсва посочване в предмета на дейност търговия с
моторни превозни средства. Общите понятия „търговия“ в предмета на дейност на
„Маритекс 2016“ ЕООД и „покупка на стоки или други вещи с цел продажба“ и „търговия
на едро и дребно в страната и чужбина със всички видове стоки и изделия“ в предмета на
дейност на „Миа - Д“ ЕООД, не установяват по категоричен начин, че дружествата имат
предмет на дейност именно търговия с превозни средства, нито, че увреждащата сделка е
част от предмета на дейност на дружествата, доколкото доказателства за това твърдение не
са представени от ответната страна.
Както се установи в изложението, продавачът по сделката „Маритекс 2016“ ЕООД е
дружество с установени публични задължения и чрез разпореждането със своите моторни
превозни средства, длъжникът е увредил публичния взискател, намалявайки имуществото
си и осуетявайки възможността му да се удовлетвори в някаква степен от прехвърленото
чрез разпоредителната сделка движимо имущество. Наличието на увреждане може да се
извлече и от отрицателния факт, че получената при продажбата сума в размер на 5 000,00
(пет хиляди) лева не е била употребена впоследствие от длъжника - продавач за погасяване
на публичните му задължения, доколкото не са ангажирани доказателства в обратна насока.
Индиция за увреждане на кредитора е и обстоятелството, че продажната цена е уговорена в
размер на общо 5 000,00 лв. за двете превозни средства, чиито застрахователни стойности
10
към момента на изповядване на сделката, видно от самия договор и представените при
съставянето му удостоверения за застрахователна стойност на „ЗК България Иншурънс“ АД,
са съответно 3 900 лв. за товарен автомобил, марка и модел Пежо Експерт, с рег. № Е 2883
ВТ, и 7 740,00 лв. за товарен автомобил, марка и модел Фолксваген Кади, с peг. № Е 1277
НВ, или в общ размер на 11 640,00 лв. За сравнение, в представените към исковата молба
удостоверения за застрахователна стойност на същите автомобили, двете издадени на
13.03.2023 г. от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, застрахователната стойност на товарен
автомобил, марка и модел Пежо Експерт, с рег. № Е 2883 ВТ, е 4 500,00 лв., и на товарен
автомобил, марка и модел Фолксваген Кади, с peг. № Е 1277 НВ, е 8 400,00 лв., или в общ
размер на 12 900,00 лв. А съгласно Доклад за определяне стойността и състоянието на ДА с
обект процесните товарни автомобили, изготвена от вещо лице по изп. дело № 31/2023 г. по
описа на ДСИ при РС - Петрич, към 07.08.2023 г. стойността на собствените на ответното
дружество „Миа - Д“ ЕООД дълготрайни активи е както следва: товарен автомобил, марка
Фолксваген, модел Кади – 13 000,00 лв., товарен автомобил, марка Пежо, модел Експерт –
2 500,00 лв., или в общ размер на 15 500,00 лв.
Паралелно с всичко изложено до тук, съдът приема за доказано по делото, че
страните по атакуваната сделка са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.
Видно от представената от ищеца електронна справка от регистъра на НАП касаеща
свързани със задълженото такова лица, към момента на сключване на увреждащата сделка
едноличните собственици на капитала и управители на договарящите дружества са се
намирали в роднинска връзка по права линия, тъй като собственикът на капитала и законен
представител на дружеството продавач – „Маритекс 2016“ ЕООД и длъжник спрямо
държавата – М.И.С. е майка на собственика на капитала и законен представител на
дружеството купувач – „Миа - Д“ ЕООД.
Това обстоятелство обуславя свързаност на лицата по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР
на ДОПК. Цитираната разпоредба намира приложение и по отношение на юридическите
лица, когато тяхната воля се изразява посредством лицата, посочени в § 1, т. 3, б. „а“ от ДР
на ДОПК. Юридическите лица са носители на права и задължения, които те придобиват чрез
своите органи. Преценката за свързаност следва да се извърши именно на базата на техния
волеизявяващ орган и когато длъжникът е юридическо лице и е субект на правоотношения,
неговата воля се формира и изявява от физическото лице/а – негов управител/и, като
наличието на свързаност е обусловено от презумпцията за знание.
Визираните в б. „а“ на т. 3 от § 1 от ДР на ДОПК видове връзки са от такъв характер,
че се предполага знание у купувача, че извършената разпоредителна сделка уврежда
публичния взискател, като се намалява имуществото на длъжника - прехвърлител и
възможността на публичния взискател да събере публичното вземане. По делото не бяха
ангажирани доказателства, установяващи обстоятелства, от които да може да се направи
обоснован извод, че законовата презумпция е оборена. За оборването на последната следва
да бъдат установени обстоятелства, които точно, ясно и категорично да изключват
презюмираното от закона, поради наличието на свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от
11
ДР на ДОПК знание. А такива конкретни, ясни и точни факти, които да изключват знанието
не се установиха от ответната страна по делото, доколкото тежестта на доказване е изцяло
нейна.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 216,
ал. 1, т. 6 ДОПК е основателен – с процесния Договор за покупко-продажба на МПС с
нотариално удостоверени подписи с рег. № 762 от 04.02.2022 г. по описа на Нотариус с рег.
№ 503 на НК в района на РС – гр. Петрич, първият ответник „Маритекс 2016“ ЕООД се е
разпоредил със собственото си движимо имущество, индивидуализирано в договора, в полза
на втория ответник „Миа - Д“ ЕООД, като към момента на сключване на сделката
продавачът „Маритекс 2016“ ЕООД е имал установени по надлежния ред публични
задължения, като възмездната сделка е извършена във вреда на публичния взискател в
лицето на НАП и е изповядана от свързани лица, поради което сделката следва да се обяви
за относително недействителна спрямо Държавата.
С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения
евентуален иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 84, т. 1 ГПК ответните дружества следва да
бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса за разглеждане на настоящото
производство в размер на 200 /двеста/ лева, или по 100 /сто/ лева за всяко едно от тях,
определена съгласно чл. 71, ал. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и на основание чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (4 на сто върху цената
на иска).
По отношение искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че същото е неоснователно. Аргументи:
Ищцовата страна в настоящото производство се представлява от публичен
изпълнител, съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ДОПК, за когото изрично е отбелязано в
представеното по делото пълномощно, че е правоспособен юрист. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение, ако последните са били защитавани от юрисконсулт, в размер определен от
съда по реда на чл. 37 ЗПП. В настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 8
ГПК, тъй като по делото няма данни защитата на ищеца да е осъществена от юрисконсулт, в
резултат на което и в съответствие с постановките възприети в Определение № 677 от
21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3311/2015 г., ТК, I т.о., искането на ищеца за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.
Водим от горното, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, за относително недействителна
12
по отношение на Национална агенция по приходите - гр. София, действаща в
качеството си на процесуален субституент на Държавата, възмездната сделка, сключена
на 04.02.2022 г. и обективирана в Договор за покупко-продажба на МПС с нотариално
удостоверени подписи с рег. № 762 от 04.02.2022 г. по описа на Нотариус с рег. № 503 на
НК в района на РС – гр. Петрич, посредством която „МАРИТЕКС 2016“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „Цар Борис III“ № 17,
представлявано от управителя М.И.С., продава на „МИА - Д“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „Оборище“ № 8, представлявано от
управителя И.П.С., чрез пълномощника му М.И.С., собствените си МПС-та, а именно:
товарен автомобил, марка и модел Пежо Експерт, с рег. № Е 2883 ВТ, рама №
VF3BZRHXB86254989, двигател № 3009693, цвят - червен, брой места 2+1, със
застрахователна стойност на МПС-то 3 900 /три хиляди и деветстотин/ лева, и товарен
автомобил, марка и модел Фолксваген Кади, с peг. № Е 1277 НВ, рама №
WV1ZZZ2KZDX030396, двигател без номер, цвят - бял, брой места 1+1, със застрахователна
стойност на МПС-то 7 740 /седем хиляди седемстотин и четиридесет/ лева, за общата сума
от 5 000 /пет хиляди/ лева без включен ДДС, която сума продавачът е получил от купувача, а
купувачът е изплатил на продавача изцяло, предварително и в брой след подписване на
договора.
ОСЪЖДА „МАРИТЕКС 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Петрич, ул. „Цар Борис III“ № 17, със законен представител М.И.С., и „МИА
- Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „Оборище“
№ 8, със законен представител М.И.С., да заплатят по сметка на Районен съд – гр. Петрич,
по 100 /сто/ лева, представляващи дължимата държавна такса за производството по
настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на Юлиян Тодоров Петров – публичен изпълнител при ТД на
НАП София, дирекция „Събиране“, с адрес за съобщения гр. София, ул. „Триадица“ № 2, ет.
6, стая 21, като пълномощник на изпълнителния директор на Национална агенция по
приходите, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
13