№ 39060
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110171454 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор и следва да бъдат приети.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника
да представи длъжностна характеристика на длъжността Директор на Специализирано
поделение „ИМС/Булпост“ следва да бъде оставено без уважение, доколкото същото е
неотносимо към предмета на делото.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника
да представи справки за наложените дисциплинарни наказания на Й.А. К. и К.А.С.
следва да бъде оставено без уважение, доколкото разпоредбата на чл. 190 ГПК има за
целя представяне на намиращи се у насрещната страна документи, а не създаване на
нарочни за целите на процеса частни писмени документи /справки/.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства, се явява относимо и необходимо и следва да бъде допуснато.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни изложените си в исковата
молба твърдения, касаещи неравно третиране и злоупотреба с право, като посочи
конкретен дискриминационен белег по чл. 4 ЗЗДискр., притежаван от ищеца, във
връзка с който е осъществено неравното третиране.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, на основание чл. 145, ал. 1 ГПК, в срок до първото по
делото открито съдебно заседание, да уточни изложените си в исковата молба
твърдения, касаещи неравно третиране на ищеца в сравнение с определени
работници/служители, като посочи конкретен дискриминационен белег по чл. 4
ЗЗДискр., притежаван от ищеца, във връзка с който е осъществено неравното
1
третиране.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца по чл. 190
ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
страната на ищеца при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства.
ДОПУСКА на страната на ищеца един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2025 г.
от 09:30 часа, за което страните да бъдат призовани.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Л. А., ЕГН:
**********, с адрес: ***, срещу „Български пощи“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: ***, с която е предявен конститутивен иск с правно основание
чл. 357, ал. 1 КТ, вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание
„забележка“, наложено със Заповед № 3/30.10.2024г. на директора на Специализирано
поделение „ИМС/Булпост“ на „Български пощи“ ЕАД.
Ищецът извежда претендираното субективно право с твърдения, че въз основа на
трудов договор и допълнително споразумение от 08.01.2024г. заема длъжността
„Началник парк, автомобили в офис I категория“ в СП „ИМС/Булпост“ на „Български
пощи“ ЕАД. Сочи, че със Заповед № 3/30.10.2024г. на директора на СП
„ИМС/Булпост“ на „Български пощи“ ЕАД му е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ затова, че не представил за технически преглед автомобил „Дачия“, модел
„Докер“ с рег. № СВ 1230 НВ, което представлявало неизпълнение на възложената му
работа и неспазване на техническите и технологическите правила. Сочи, че за
констатираното нарушение на 16.10.2024г. била наложена глоба от контролните органи
на МВР с фиш GT 14566906. Поддържа, че дисциплинарното наказание е наложено от
лице без представителна власт и при неспазване на процедурата по чл. 193 КТ.
Допълва, че поисканите обяснения били формулирани по неразбираем начин, без да е
ясно посочено за какви нарушения е образувано дисциплинарно производство и за
какви факти и обстоятелства е следвало да се предоставят обяснения, с което било
нарушено правото му на защита. Оспорва да е извършил описаното в заповедта
нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че при издаването на процесната заповед
не са взети предвид възраженията му, както и както конкретните обстоятелства, при
които е било извършено нарушението. Посочва, че глобата е наложена на друг
служител – Й.А. К., който съгласно длъжностната си характеристика участвал
задължително в техническите обслужвания и експлоатационния ремонт на автомобила.
Същият не бил пряко подчинен на ищеца, поради което и той не можел да
осъществява пряк контрол върху неговите действия. Посочва, че ответникът не е
съобразил липсата на предходни дисциплинарни наказания, както и обстоятелството,
че глобата не е наложена на дружеството, поради което не са настъпили вреди за него.
Излага твърдения, че със Заповед № РД-EMS-08-5/05.02.2024г. било определено
процесният автомобил да местодомува в двора на офиса на СП „ИМС/Булпост“ в ***,
като със Заповед № РД-EMS-08-15/05.06.2024г. контролът по изпълнението бил
възложен на К.А.С. на длъжност „Организатор куриерска дейност“, която не му била
пряко подчинена. Описва, че на 03.10.2024г. и на 11.10.2024г. на служителката били
изпратени съобщения по електронна поща от Асен Михайлов Петков на длъжност
„Главен специалист Логистика в СП „ИМС/Булспот“, в което напомнил за
2
изтичащия технически преглед. При тези твърдения счита, че пряко отговорна за
пропускането на срока за извършване на техническия преглед на посочения автомобил
била въпросната служителка. Поддържа, че за същото нарушение – непредставяне на
лекия автомобил за годишен технически преглед, са наложени същите дисциплинарни
наказания и на служителите Пламен Траянов Дончев и Асен Михайлов Петков, което
нарушавало установения в чл. 189, ал. 2 КТ принцип, че за едно нарушение на
трудовата дисциплина може да се наложи само едно наказание. Счита, че ответното
дружество е проявило злоупотреба с право и дискриминация по смисъла на чл. 8, ал. 2
КТ, тъй като не е наложило дисциплинарни наказания на пряко отговорните
служители, а само на невиновните. Моли наложеното наказание да бъде отменено като
незаконосъобразно. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника –
„Български пощи“ ЕАД, с който излага становище за неоснователност на предявения
иск. Релевира възражение, че заповедта е издадена от длъжностно лице, което е
упълномощено да налага дисциплинарни наказания. Оспорва твърденията, че от
поисканите обяснения не ставало ясно какво е нарушението на трудовата дисциплина.
Поддържа, че при определянето на наказанието на ищеца е отчетена липсата на
предходни дисциплинарни наказания, както и че ненастъпването на вреди за
дружеството е правоирелевантно при преценката за наказанието. Твърди, че съгласно
длъжностната му характеристика ищецът отговаря за представянето за ГТП на всички
автомобили, които се ползват в специализираното поделение, независимо от това къде
местодомуват. Оспорва да е нарушен принципът, че за едно нарушение се налага едно
наказание. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
По разпределението на доказателствената тежест:
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че носи тежестта да докаже съществуването на трудово
правоотношение между страните и налагането на дисциплинарното наказание, което
оспорва, както и фактите и обстоятелствата, на които основава твърдението си за
проявена от работодателя злоупотреба с право и дискриминация, като установи, че
работодателят е наложил дисциплинарно наказание „забележка“ при проявяване на
неравно третиране.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че в негова тежест е да докаже, че ищецът е имал
конкретни задължения при изпълнение на трудовите му функции, като посоченото в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поведение на ищеца е в
противоречие с тези задължения, т.е. че са извършени конкретните нарушения на
трудовата дисциплина, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена
форма, в установените от закона преклузивни срокове, при проявление на
обстоятелствата, предвидени в чл. 193, ал. 1 КТ, т.е. че от ищеца са поискани
обяснения във връзка с конкретното поведение за което е наказан, както и че видът на
наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 и 2 КТ.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване обстоятелства, че между ищеца и ответника, към датата на налагане на
дисциплинарно наказание, е съществувало валидно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът заема длъжност „Началник парк, автомобили в офис I
категория“ в Специализирано поделение „ИМС/Булпост“ на „Български пощи“ ЕАД,
както и че със Заповед № 3/30.10.2024г. на директора на СП ИМС/Булпост на
„Български пощи“ ЕАД Янко Раденков, връчена на 01.11.2024 г., на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен
съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални
3
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4