Решение по дело №1494/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260047
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Кети Косева
Дело: 20205510101494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

К., 22.07.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година в състав

 

                                                                     Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1494/2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука с пр. осн. чл.200 от КТ.

Ищецът Ц.Н.Р., ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да осъди „Г.М." ООД, с ЕИК ****да му изплати обезщетение в размер на 20 000 лв. на основание чл. 200, ал. 1 от КТ за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания в следствие на претърпяната трудова злополука и последиците от нея, както и сумата от 46.40лв., представляваща имуществени вреди, следствие от трудовата злополука за заплатените медицински услуги r консумативи, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на възникването на трудовата злополука до окончателното изплащане на сумата.

Моли да му бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски в производството.

Посочва следната банкова сметка, по която да бъдат приведени присъдените суми: BIC: ***: ***,

Твърди, че полага труд в ответното дружеството по силата на трудов договор №132/05.12.2019 г., като изпълнява длъжността „разкройчик М.".

На 27.03.2020 г. при изпълняване на възложените му задължения претърпял трудова злополука, при която, около 11:05ч, след поставяне на поредния детайл на машина за огъване и нарязване на детайли от М. последната затиснала ръката му. В следствие на причиненото увреждане е откаран в спешна помощ за обработка на фрактурата и оперативно лечение на увредената част на ръката. Работодателят е декларирал трудовата злополука в НОИ с Декларация №26/31.03.2020 г., въз основа на която е проведено разследване от ТП на НОИ и е издадено Разпореждане №26/08.04.2020 г. с което се приема декларираната злополука за трудова. Комисията за разследване на трудовата злополука съставила протокол №8/07.04.2020г.

В следствие на злополуката търпи болки и страдания в областта на ръката, като интензитета на болката при удара е бил изключително силен. Нарушен е нормалният захват на лявата ръка, в състояние на неработоспособност е вече 4 месеца. Ударът в ръката причинил оголване на дистална фаланга на II пръст на лявата ръка и премазване на дисталните две фаланги на III пръст с открита фрактура и луксация на ДИС на същия. Транспортиран е със служебен автомобил до МБАЛ „Д-р Х.С." гр.К., където е претърпял оперативна процедура. Лечението в болницата и рехабилитационните прегледи е платил сам, като ответното дружество дори не се заинтересувало какво е заплатил и дали е имал нужда от допълнително лечение и медикаменти. При посещение на работното си място за предоставяне на поредния болничен лист попитал ще получи ли някакво обезщетение за претърпяната трудова злополука, отговорили му, че ползваните дни на временна неработоспособност са обезщетението му.

След станалата трудова злополука се чувства непълноценен, усеща болки в увредената ръка, които продължават и до настоящия момент.

Счита, че работодателят следва да понесе пълната отговорност за случилата се злополука, тъй като за безопасно извършване на възложената работа се изискват задължително облекло или предпазни щипки, с които да се поставят детайлите за предотвратяване на подобни инциденти. Твърди, че не му е проведен дори задължителен инструктаж за работата с пресата. Допуснат е до самостоятелна работа от началника си на пресата само с устни указания ,„да внимава...“ в деня на инцидента. Счита, че за бездействието си по отношението на непровеждане на инструктаж за работа с опасната машина, непроведеното обучение за работа с пресата и за това, че не е предоставил безопасни условия на труд съгласно чл.127, ал.1, т.З от КТ работодателят следва да понесе пълна отговорност за случилата се трудова злополука.

Твърди, че е млад мъж в трудоспособна възраст и в разцвета на силите на (32год.), увреждането на ръката ще го съпътства до края на живота му. Затрудненията в ежедневните дейности, болката в ръката и психическото напрежение все още не са отшумели. Ответникът следва да обезщети претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, представляващи претърпените от него болки и страдания в следствие на трудовата злополука от 27.03.2020 г., заплатените медицински услуги и консумативи. Сумата от 20 000 лв. би репарирала в приблизително в пълен обем причинените вреди, която сума претендира от ответника.

 

Ответникът „Г.М." ООД, ЕИК ****, представлявано от Б.Б.Б., моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски в настоящия процес в съответствие с представен списък на разноските.

Счита предявените с исковата молба от Ц.Н.Р. ЕГН ********** два обективно съединени иска на основание чл.200 ал.1 от КТ за допустими, но неоснователни по следните съображения: Действително на 27.03.2020 год. в 11.05 часа настъпила трудова злополука в цех за М.и - трето хале собственост на "Г.М." ООД, като на 31.03.2020 год. своевременно в седмодневния срок е подадена декларация вх.№ 26 за трудова злополука от С.В.-Б.на длъжност управител. На 02.04.2020 г. е издадена Заповед №8 от 02.04.20202 г. от ТП на НОИ за извършване на разследване на злополуката на Ц.Р. във връзка с подадената декларация от работодателя. Комисията по разследването е съставила протокол №8 от 07.04.2020 год., в който в т.VIII Анализ на причините за възникване на злополуката е вписано: При допуснато невнимание и моментна разсеяност в процеса на извършване на поредния цикъл от операции по огъване на детайли /скоби за водосток/ пострадалият не е отстранил своевременно пръстите на лявата си ръка от движещите се части на инструмента за огъване /поансон и матрица/.

Оспорва като неверни твърденията в исковата молба за незаинтересованост от страна на работодателя относно състоянието на Р.. В деня на злополуката 27.03.2020 г. С.В. му оказала първа помощ като го превързала. С.В.- един от управителите в Г.М. ООД го завел в МБАЛ "Х.С." гр. К. и лично заплатил неплатените здравни осигуровки на ищеца за старо време, като по този начин ускорил влизането на ищеца в лечебното заведение. С.В.носил по време на престоя в болницата цигари и храна на Р.. Последният възползвайки се от състоянието, в което се намира, непрекъснато го изнудвал, искал 20 000 лева., нито лев по-малко. Счита, че с претенцията си от 20 000 лева ищецът иска да се обогати за сметка на  работодателя си.

Оспорва като неверни твърденията за непроведен инструктаж на работното място и за неосигуряване на лично предпазно облекло от работодателя. Представя заверено копие от книга за провеждане на първоначален и текущ, периодичен и извънреден инструктаж, както и копие от личен картон за отчитане на лични предпазни средства на работното място, в които документи твърди, че Р. лично се е подписал. Осигурени са му дрехи и обувки.

Твърди, че Р. лично е допринесъл за настъпване на злополуката - бил е със слушалки на ушите си и е слушал музика по време изпълнение на трудовите си задължения.

Ц.Н.Р. сам е поискал от работодателя си прекратяване на трудовото правоотношение видно с молба от 13.07.2020 г. Със Заповед № 119/13.07.2020 год. прекратил трудовото правоотношение на Ц.Н.Р. по взаимно съгласие.

Във връзка с определяне размера на обезщетението моли съда да вземете предвид, че Р. не полага никакви грижи за семейство, не е женен и няма деца, за които да се грижи и издържа.

 

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, че по силата на представения по делото СРОЧЕН трудов договор №132/05.12.2019 г., със срок за изпитване 6 месеца считано от 06.12.2019 г. ищецът е заемал длъжността „разкройчик М." в „Г.М." ООД, с ЕИК ****,  с място на работа – гр. К., ул. ****.

 Основните задължения по длъжностна характеристика за длъжността „разкройчик М.“ установени от ответника са следните: „да изпълнява отрезни работи на М.орежещи машини в съответствие с утвърдената технология и качествените изисквания; да изпълнява огъващи операции в съответствие с утвърдена технология; разчитане на техническата документация, и изпълнение на отрезни работи на отрезни машини, в съответствие с технологичните изисквания; настройване за работа, подбиране, избор на режим за рязане, установяване и центроване на заготовката; и др.“

Видно от показанията на св. С.В.и св. Т.Д. ищецът изпълнявал трудовите си задължения на две работни места – едното в цеха на дружеството, другото в склада на дружеството. На 27.03.2020 г. Ц.Н.Р. бил на работа редовна смяна с работно време от 08:00 ч. до 12:00 ч. и от 13:00 ч. до 17:00 ч. Наредено му било да извършва огъване на скоби за водосток на преса ексцентрична, находяща се в цеха на дружеството. Съобразно разпоредбите на Наредба № 3/23.03.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на детайли поради това, че пресата конструктивно няма механизирано устройство за подаване и отстраняване на заготовките и предпазно такова, недопускащо част от тялото на работещия да попадне в работното й пространство, попада в хипотезата на т.5.3 от Приложение № 2 "Специфични изисквания при пресово обработване на М.и, детайли и изделия към посочения подзаконов нормативен акт, при работа с нея работникът /ищецът/ следва да използва ръчни инструменти, които не допускат попадането на ръцете в работното й пространство.

Видно от показанията на св. С.В.и св. Н.И.за подаване на детайлите (скоби за улуци) има осигурен от работодателя ръчен инструмент – щипци за подаване на детайлите, но подаването на детайлите с ръка според работодателя е „по-лесно“. В деня на злополуката на работното място на ищеца е имало щипци за подаване на детайлите.

Видно от показанията на св. Н.И.по време на изпълнение на задълженията си на 27.03.2020 г. Ц.Р. е бил със слушалки с кабели на ушите. Извършваната от него дейност е свързана с физически риск за здравето. Отделяният шум при работа на пресата създава опасност за физическото здраве и конкретно за ушите на изпълняващия дейността. По делото не се представиха доказателства за извършена оценка за риска на работното място и не се събраха доказателства какъв е рискът за ушите и ръцете под китките на ищеца от изпълняваната от него дейност.

Безспорно е установено, че работодателят не е  определил като необходими лични предпазни средства наличието на ръкавици с М.ни нишки и шумозаглушителни тапи или др. средство с подобно предпазно действие, както и че ЛПС като ръкавици с М.ни нишки и шумозаглушителни тапи на ищеца не са предоставяни.

Поставянето на слушалки в ушите при липсата на доказателства, че ищецът е включил тези слушалки към устройство несвързано с изпълняваната от него дейност /мобилен телефон напр./, съдът възприема като естествена защитна реакция на ищеца от вредите, причинявани от отделяния от пресата шум.

Безспорно е в отношенията между страните, че ищецът взема поредният детайл с ръка, залага го в матрицата за огъване и стартира процеса на огъване посредством педал. Видно от показанията на св. М.Б.ищецът „неволно натиснал педала“ преди да отдръпне ръката си от пресата, при което пръстите на лявата му ръка останали между поансона и матрицата. Вторият и третият пръст на лявата му ръка били затиснати.

Представител на ответника повикал лекар, който след като видял пораженията върху лявата ръка на ищеца, насочил ищеца за приемане в болницата в гр. К.. Св. С.В.откарал ищеца до болницата, обадил се на майката на Ц.Р., взел я от дома й и я завел в болницата при сина й. Ц.Р. имал неплатени здравни осигуровки, което усложнявало процедурата по болничното му лечение. От показанията на разпитаната като свидетел майка на ищеца съдът приема за установено, че са били необходими около 500 лв., за да се покрият неплатените здравни осигуровки на ищеца и направените до момента във връзка с приемането му в болницата разходи. По молба на майката на ищеца св. С.В.– работодател на ищеца й дал сумата от 300 лв. след което, това видно от неговите показания, си възстановил /приспаднал/ тази сума от заплатата на Р.. Ищецът още при постъпването си в болницата поискал от св. С.В.обезщетение за вредите /парична сума/, каквато видно от показанията на св. В.сума не му е била предложена и не му е била предоставена.

В подадената от ответника Декларация за трудова злополука с вх. № 26/31.03.2020 г. при ТП на НОИ, работодателят декларира злополуката като станала на 27.03.2020 г. в 11 ч. и 05 м. на обичайно стационарно работно място в цех „М.“ – Хале №3, с административен адрес гр.К., ул.****при работа с огъваща и нарязваща машина поради загуба на контрол върху машината, при което са увредени горни крайници - пръсти на ръка. Отбелязано е, че липсва медицински документ при подаване на декларацията.

Въз основа на декларацията е съставен Протокол за трудова злополука №8/07.04.2020 г. с резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 27.03.2020 г., от който е видно, че Ц.Н.Р. с трудов договор № 132 от 05.12.2019 г. назначен на длъжността“ разкройчик, м.” в цех на „Г.М.“ ООД, *** е постъпил на работа на 06.12.2019 г. На Ц.Н.Р. е проведен начален инструктаж в деня на постъпване на работа и му е издадена служебна бележка №79 от 06.12.2019 г. Проведен му е инструктаж на работното място на 06.12.2019 г. Допуснат е до самостоятелна работа на 06.12.2019 г. Последният периодичен инструктаж на същия е проведен на 20.12.2019 г., като е документиран в Книга за инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Като причина за възникване на злополуката Комисията е посочила допусната невнимание и моментна разсеяност в процеса на извършване на поредния цикъл от операции. Не са констатирани допуснати нарушения на нормативни актове и лица допуснали нарушения на такива.

С Разпореждане №26/08.04.2020г.  на НОИ, ТП Стара Загора, на основание чл. 60, ал.1 от КСО декларираната от ответника злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 СК.

Резултатите от извършеното разследване на злополуката се потвърждават от представените по делото Заповед № 05/03.01.2012 г. за провеждане обучение на новопостъпили работници в „Г.М.“ ООД, писмено нареждане от 06.12.2019 г. за провеждане на обучение; служебна бележка №79 от 06.12.2019 г. за начален инструктаж; протокол от 09.12.2019 г. за усвояване на правилата за безопасност и здраве; въпросник за инструктаж на работното място, обучение и изпити и периодичен инструктаж; длъжностна характеристика на длъжност "Разкройчик на М.", връчена на ищеца в дена на постъпването му на работа, както и от представените извлечения от книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, в която на 06.12.2019 г. ищецът се е подписал, че е инструктиран. Представено е „писмено нареждане“ от 06.12.2019 г., което не съдържа информация кое е лицето издало писменото нареждане. Документът е подписан от ищеца /обучаван/ като новопостъпил работник и от С.Д./опитния работник/ като обучаващ. Не се установи по делото лицето/лицата провело/и инструктажите какво образование имат и отговаря ли то на изискванията на Наредба № РД - 07 - 2 /16.12.2009 г. за образователна степен и квалификация на лицата оправомощени да извършват инструктаж за работно място и длъжност на ищеца.

Представено е копие на личния картон за отчитане на ЛПС предоставени на Ц.Н.Р., от който е видно, че предоставените от работодателя на Р. като ЛПС са обувки и работно облекло, предоставени на 05.12.2019 г.  

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р М.С. след направения преглед и ренгенографии е уточнено травматичното поражение претърпяно от ищеца и последния е хоспитализиран в ортопедично отделение в МБАЛ гр. К. около 12,30 ч. на 27.03.2020 г. с диагноза: Конквасацио фаланге II - III дигити III, ет фаланге III дигити II манус синистра. По делото е приложена Епикриза №2604 на ортопедично отделение при МБАЛ „Д-р Х.С.‘‘ гр. К.,  от която е  видно, че е било налице оголване на дисталната фаланга на II пръст на лявата ръка с липса на меки тъкани от пулпата и премазване на дисталните две фаланги на III пръст с открита фрактура и луксация на ДИС на същия. Дисталната фаланга е била без меко тъканно покритие и се наложило тя да бъде скъсена и покрита с останали след травмата кожни ламба. От Оперативен протокол №47/27.03.2020 г. е ясно, че фрактурите на двата пръста и луксацията на дисталната интерфалангиална става на III пръст са били фиксирани с Киршнеровите игли. Извършен е шев на изтръгнатото екстензорно сухожилие на II пръст към дисталната фаланга. Направено е адаптиране и шев на мекотъканните ламба на III пръст. Поставена е стерилна превръзка. През следващите дни е бил афебрилен, извършвани са стерилни превръзки и при подобрение на локалния статус на 03.04.2020 г. е дехоспитапизиран. Назначени са препоръки за амбулаторни превръзки, за снемане на конците на 12-ия следоперативен ден и за премахване на Киршнеровите игли след 4 седмици. Назначени са 2 контролни прегледа в рамките на 30 дни. Киршнеровите игли са извадени на 08.05.2020 г., за което ищеца е заплатил потребителска такса за един ден за амбулаторна процедура. Необходимо е след изваждане на иглите да се правят лечебни бани за период от 40-60 дни и да се предприемат рехабилитационни мерки за раздвижване на дисталната интерфалангиална става и при двата увредени пръста.

Възстановителният период по отношение на такава травма на третия пръст видно от заключението на СМЕ, трае около 3 месеца и половина, но по отношение на травмата на ищеца към 05.05.2020 г. е оформена некроза на дисталната фаланга на трети пръст, което е наложило ампутация на некротичната част от пръста, от което като резултат третият пръст на лявата ръка на ищеца ще бъде по-къс пожизнено с липса на дистална фаланга.

Увреждането на ищеца по отношения е втория пръст е трайно. Скъсяването на дисталната фаланга на показалеца с 1/3 до 1/2 от нормалната й дължина, откъм върховата и част съвсем малко променя функцията на захват на лявата ръка на ищеца. Увреждането на ищеца, обаче е такова, че не попада в т. 33 от Наредба за медицинска експертиза, раздел VIII - Увреждане на горните крайници, съгласно която загубата на дистална фаланга само на II,III или IV пръст определя 5 % намалена трудоспособност. II-ия пръст на ищеца ще остане пожизнено по-къс от нормалната дължина, което идва от скъсената дистална фаланга. Чувствителността на върха на пръста ще бъде по-слаба. Движенията в ДИС на този пръст ще бъдат леко ограничени.

Смазването на дисталната фаланга на показалеца с откъсване на покривната кожа на върховата част на фалангата е силно болезнена травма. В острия момент тя трудно се копира с аналгетици и продължава до локалното анестезиране по повод на хирургичната обработка. След изтичане на действието на локалния анестетик  /2ч./ болката отново се изявява със същата сила. Започва да отслабва след 24 ч. от травмата и постепенно намалява в период за 15-я до 20-я ден. След този период е възможно да се започне раздвижването на интерфалангиалните стави. Оттренирането на допир с тези пръсти за интервал от 1-2 месеца е съпроводено с много силна болка, която дори само при допир на върховата част на пръста се усеща като бодеж. Интензитетът на болката при травмата, която е претърпял Ц.Р. е силен още от острия момент и продължава с бавно затихване до 2 - 2,5 месеца, съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза. Начините на скъсяване на показалеца и трети пръст на лявата ръка са в много малък размер и не оказват влияние на захвата с лявата ръка, но е налице намалена мощ на захвата – умерена степен затормозен захват. Увреждането не пречи на ищеца да пише.

От издадените медицински документи се установява, че ищецът е бил в състояние на временна нетрудоспособност първоначално 8 дни —стационарни и 30 дни -домашно лечение, а след това ЛКК определила на Ц. П. Р. състояние на временната нетрудоспособност до 27.06.2020 г.

От показанията на св.Т.М.Д. и св. М.Г.Б.е видно, че ищецът е левичар, т.е. служи си по-добре и употребява за повечето ежедневни дейности лявата си ръка. След като излязъл от болницата не можел сам да се обслужва особено при посещение на баня и тоалетна. Разчитал на помощта на майка си, въпреки че живеел отделно. Тя сменяла и превръзките му около 2 седмици, защото ищецът изпитвал огромен страх от правенето на превръзките. След злополуката се хранел с дясната ръка. Покривал лявата ръка с торбичка, за да не се зацапвала превръзката. Спял през деня, нощем не можел да спи, болката била по-голяма през нощта. През зимата пръстът му се подувал повече, пръстите му ставали синьо-лилави, пиел лекарства за това. Майка му му правела цяла ръкавичка, ,,за да му е топличко на ръката“. Емоционалното му състояние не било добро, отразявало се на сънят му, въпреки приеманите за болката медикаменти. Притеснявал се как ще продължи да живее с този недъг, защото трябвало да си намери в бъдеще подходяща работа. Имал ограничено движение в лявата ръка, не можел да си сгъне пръста. След изваждане на фалангата отново не можел да си сгъва средния пръст. Напуснал работното си място и си потърсил работа при св. Б.: „Искаше да го взема при мен на работа в автомивката, но работа там е силова, държи се паростуйка и трябва силно да се стиска, той не може да си стисне ръката в юмрук.“ Научил да пише с дясната ръка „доста грозничко пишел, но се справял“. Ищецът се притеснявал, че ръката му изглежда зле и не му служи.

Видно от издадените от същото болнично заведение 3 бр. фактури ищецът е заплатил сумата от 46,40 лв. / л.6/. Приложено по делото е банково бордеро от 06.08.2020 г. за заплатена след подаване на исковата молба сума в размер на 46,40 лв. от ответника на ищеца с основание за плащане: ,,имуществени вреди следствие на претърпяна трудова злополука (медицински услуги)“.

Показанията на свидетелите В.и Д. съдът цени като такива на заинтересован от изход на спора лица в съвкупност с всички други представени по делото доказателства и доказателствени средства.

Ищецът е роден на *** год.

Исковата молба е подадена на 16.07.2020 г., препис от която ответника е получил на 23.07.2020 г.

 

При така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен за 10000 лв. и в тази част следва да бъде уважен като в частта до 20 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

Налице са елементите от фактическия състав на чл. 200 от КТ -  трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и вреди за ищеца /пострадалия/, причинени от нея, причинна връзка между увреждането и резултата. Задължението на ответника/работодателя/ за обезвреда възниква независимо от това дали той, или негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането. Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда, включително пропуснатата полза. Не са налице основания за намаляване на отговорността на /ищеца/ пострадалият при трудовата злополука, тъй като не се установи същият да е допуснал груба небрежност.

Съгласно чл. 55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност.  

Трудовата злополука настъпила на 27.03.2020 г. е установена по надлежния ред определен в чл. 57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки с влязъл в сила индивидуален административен акт - Разпореждане №26/08.04.2020 г.  /Решение по чл. 290 ГПК - № 319 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр.дело № 204/2009 г./

 Същата настъпва в срока за изпитване, три месеца след като ищецът е започнал работа при ответника. Ищецът е имал повече от едно работни места – такова в „цеха“ и такова в „склада“. Доказателства за проведен инструктаж на двете работни места по делото не са представени.    

В резултат на злополуката ищецът получава трайно травматично увреждане. Кожата на 2 и 3 пръст на лявата ръка е зараснала, останали са едва забележими раневи цикатрикси/белези/. Показалецът /II пръст/ е по-къс, скъсен на ниво основата на нокътя, така, че е налице нокът, но дисталната фаланга е с дължина 1,7 см. Травмата е пожизнено. Чувствителността на върха на пръста е по-слаба. Движенията в ДИС на този пръст са леко ограничени.

Увреждането на  III-пръст на лявата ръка следствие на злополуката се изразява в премазване на дисталните фаланги с открита фрактура и луксация на ДИС на същия, но следствие настъпили след злополуката усложнения /некроза/ прераства в трайно травматично/ пожизнено/. Пръстът е върхова ампутация/част от дисталната фаланга/ като от фалангата са оставени 7-8 мм. Движенията в ДИС

Скъсяването на дисталната фаланга на показалеца с 1/3 до 1/2 от нормалната и дължина, откъм върховата й част променя функцията на захват на лявата ръка на ищеца съвсем малко. Захватът е с намалена мощ и непълен.

По делото няма данни препоръчаната на ищеца физиотерапия и рехабилитация да са били проведени.

Отговорността на работодателя може да се намали, само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Осигуряването на нормални условия за изпълнение на възложената работа включва и осъществяването на контрол за спазване на изискванията на работодателя свързани с осъществяване на технологичния процес. Липсват доказателства, че има въведено от работодателя изискване да се ползват предпазни щипци при операцията „огъване“, при която е станала злополуката. Решението да се ползва или не ръчен инструмент /щипци/ при този вид дейност на пресата и оставено на работника /ищеца/. Избирайки „по-лесния“ вариант ищецът в един конкретен момент не дооценява ситуацията и избързва с натискането на педала, респ. забавя момента на издърпване на ръката си от обсега на пресата.

Задължението на работодателя да осигури безопасни и здравословни условия за изпълнение на трудовите задължения от страна на работниците, не се изчерпва само с осигуряване на такива в началото на изпълнението на задълженията, а включва и задължението му да поддържа съществуването им през цялото време на изпълняването на работата. Последното се реализира и чрез осъществяване задължението на работодателя за контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на такива да предприеме мерки, включително и дисциплинарни за отстраняването на тези нарушения. Когато работодателят не предприеме такива мерки, при наличието на постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила вследствие на това трудова злополука не се прилагат правилата на грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ. /Решение № 268 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2020 г., IV г. о., ГК/.

Не се установи по делото работникът /ищецът/ да е извършвал възложената му работа при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че за обезщетение на причинените на ищеца болки и страдания справедливото обезщетение възлиза на стойност 10 000 лева (десет хиляди лева), като отчита, че на ищеца са причинени значителни по степен болки и страдания за един некратък период, включително претърпените хирургични интервенции. Интензитетът на болката при травмата, която е претърпял Ц.Р. е силен още от първия момент и продължава с бавно затихване до 2 — 2,5 месеца. Скъсяването на дисталните фаланги на двата пръста на по-важната за него ръка /лявата макар и малко променя функцията на захват –той е непълен и с намалена мощ. Това състояние е пожизнено, то създава и ще създава на ищеца неудобство и затруднения до края на живота му. Затрудненията се изразяват в ограничаване на видовете дейности, които ищецът след травмата е способен да извършва за да се издържа. 

Върху присъдената сума ще се присъди и законната лихва от датата на увреждането – 27.03.2020 г., до окончателното й изплащане.

 

Предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 46,40 лв. е основателен, но следва да се отхвърли като погасен поради плащане извършено след получаване на исковата молба от ответника.

Производството пред съда е безплатно за ищеца – не дължи държавна такса. По делото е представен договор за правна помощ и договорено в него възнаграждение размер на 1500 лв., без договорен срок за плащане на същото. Не е представен документ установяващ направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

 За сметка на РС-К. са направени разходи за СМЕ в размер на 581 лв.

Разноските на ответника по делото възлизат на 1230 лв. за адвокатско възнаграждение.

Съразмерно с уважената част от исковете /включително погасения в хода на производството иск за неимуществени щети/ ответникът следва да заплати на РС-К. 450 лв. държавна такса /400 лв. по иска за неимуществени щети и 50 лв. по иска за имуществени щети/ и платените от сметката на съда разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 581 лв.       

На основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска за неимуществени вреди ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 665 лв.

Водим от горното, съдът   

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Г.-М.“ООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:*** представлявано от С.В.-Б., да заплати на Ц.Н.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, обезщетение за причинени в резултат на настъпила на 27.03.2020 г. трудова злополука, неимуществени вреди,  изразяващи се в понесени болки и страдания в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 27.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта над 10 000 и до 20 000 лв. като неоснователна.

ОСЪЖДА „Г.-М.“ООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:*** представлявано от С.В.-Б., да заплати на Ц.Н.Р. с ЕГН ********** с адрес *** законната лихва върху сумата 46,40 лв., считано от датата на увреждането - 27.03.2020 г. до 05.08.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.Н.Р. с ЕГН ********** с адрес *** срещу „Г.-М.“ООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:*** представлявано от С.В.-Б. иск с пр. осн. чл. 200, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 46,40 лв. като ПОГАСЕН поради плащане в хода на съдебното производство.    

ОСЪЖДА „Г.-М.“ООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.В.-Б. да заплати по сметка на Районен съд - К. сумите: 450 лв., представляващи държавна такса и 581 лв., разноски за СМЕ.

ОСЪЖДА Ц.Н.Р. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Г.-М.“ООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:*** представлявано от С.В.-Б. сумата 665 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Банкова сметка, по която да бъдат приведени присъдените в полза на ищеца суми:BIC: ***: *** да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: