РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Павликени, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Административно
наказателно дело № 20254140200027 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Ц. Ц., с ЕГН **********, чрез адвокат К. Н.- ВТАК,
срещу наказателно постановление № 24-0311-000644 от 15.01.2025 г., издадено от С. С.
С. – ВПД началник РУ в ОДМВР В.Т., РУ П., упълномощен със Заповед №
***/03.06.2024 г., с което е санкциониран, както следва: на основание чл. 174, ал. 3,
предл. 2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени кумулативно
административни наказания "глоба" в размер 2 000, 00 лева /две хиляди лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-
2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр. 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г., издадена от
министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 15 /петнадесет/
контролни точки.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното
производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, за
несъответствие на детерминираните в акта фактически положения с обективната
действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е
молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно
и незаконосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
явява се лично и с адвокат К. Н.- ВТАК, с пълномощно по делото, като двамата
поддържат жалбата и изложените в нея съображения. Молят за цялостна отмяна на
санкционния акт, с оглед опорочаване правото на защита на въззивника, предвид
1
неяснотата, касателно деянието за което е санкциониран, претендират несъответствие
на детерминираните в акта фактически положения с обективната действителност.
Претендират присъждане на разноски, адвокат Н. представя списък с такива.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да
изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. По делото е
обективирано възражение за прекомерност, относно претендираните от жалбоподателя
разноскиса, инкорпорирано в съпроводително писмо с вх. № ***/04.02.2025 г.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице
и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.12.2024 г. свидетелят Г.- младши автоконтрольор в РУ П. и свидетелят Н.-
полицай в РУ П. след 20.00 часа при извършване на обход в района на бензиностанция
*** в град П., продължили посока по ул. ***, посока предприятие „М.“, където Н.
забелязал автомобил, в движение, който бил със заличени две цифри и една буква от
регистрационния номер. Свидетелите спрели за проверка автомобила, като
установили, че същият е с ДК № ***, управляван от жалбоподателя Р. Ц., който бил
сам в автомобила. Извършили проверка на документите на водача, оборудването на
автомобила. Жалбоподателят бил тестван с техническо средство за употреба на
алкохол, като пробата била отрицателна. Поради обстоятелството, че Ц. е служебно
известен на свидетелите и след извършени справки в системата на МВР свидетелите
решили, че трябва да изпробват същия за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, за което трябвало да отидат в сградата на РУ П. При пристигане на място
около 21:36 часа и след покана да бъде изпробван с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози Р. Ц. категорично отказал, като заявил на
свидетелите, че преди 2 дни е употребявал марихуана, а преди 2 седмици и „една
линия“ амфетамин. Обяснено му било от свидетелката Г., че има възможност да му
бъде проведено медицинско изследване - вземане на биологични проби за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. На Ц. бил издаден талон за медицинско изследване №
*** за ФСМП град П. с указания, че следва да се яви в лечебното заведение до 30
минути, считано от 23:30 часа на 29.12.2024 г., което обстоятелство е удостоверено с
подписа на жалбоподателя и на свидетеля С. Г.. Ц. заявил на свидетелите, че отказва да
бъде подложен и на медицинско изследване, поради което свидетелят Г. му съставила
акт за установяване на административно нарушение № ***/ 29.12.2024 г., заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № *** от 29.12.2024 г., с която
временно било отнето СУМПС на Р. Ц., заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № *** от 29.12.2024 г., с която била временно прекратена
регистрацията на управляваното от Ц. МПС, били отнети временно СРМПС №*** и 2
броя регистрационни табели с ДК № ***. Свидетелят Н. снел обяснения от Р. Ц., които
2
той саморъчно написал.
С акт за установяване на административно нарушение № ***/ 29.12.2024 г.,
съставен от С. Й. Г. – младши автоконтрольор при РУ П., ОДМВР В. Т. и в
присъствието на свидетеля Н. Р. Н. е констатирано, че на 29.12.2024 г., около 21:05
часа, в гр. П., ул. *** до номер ***, посока на движение към кръстовището с ул. ***
жалбоподателят Ц. управлява лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с регистрационен
№ ***, собственост на Я. Р. Ц.а и на водача Р. Ц. Ц. като водачът Ц. категорично
отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер *** в 21:30 часа на 29.12.2024 г.
Отказът е направен устно от Ц. в зоната на видеозаснемане с боди камера. Водачът Ц.
отказва да изпълни предписанието за изследване с вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване наличието на наркотични
вещества или техните аналози в кръвта му. Ц. заяви, че е употребил марихуана в
рамките на 48 часа преди извършване на проверката и амфетамин преди около две
седмици преди извършване на проверката. Издаден талон за медицинско изследване
номер ***от 29.12.2024 г.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като след
съставянето му препис от същия е връчен лично на Р. Ц., който го подписал без
възражения.
Ц. съдействал напълно при осъществената му проверка от свидетелите Г. и Н.,
като същите не знаят дали жалбоподателят се е явил за изследване във ФСМП град П.,
тъй като нямали задължение да съпроводят лицето до медицинското заведение, тъй
като не са установили управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
законо- допустимото или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
като имало установена практика, че ако лицето се яви в лечебното заведение,
служителите на РУ П. да бъдат викани по телефон от дежурния фелдшер.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление 24-0311-000644 от 15.01.2025 г., издадено от С. С. С. – ВПД началник
РУ в ОДМВР В.Т., РУ П., упълномощен със Заповед № ***/03.06.2024 г., с което при
дословно повторение на фактическите констатации в акта, жалбоподателят Р. Ц. е
санкциониран, както следва: на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП са му наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер 2 000, 00 лева /две хиляди
лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ Iз-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 15 /петнадесет/ контролни точки
след влизане в сила на наказателното постановление.
Препис от оспореното наказателно постановление е връчен на Р. Ц. на 16.01.2025
г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция е депозирана в законоустановения
14-дневен срок на 29.01.2025 г. пред Районен съд П., видно от поставения й входящ
номер № ***/29.01.2025 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
3
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН
във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, съответно оправомощаване
на актосъставителя и наказващия орган, както и в предвидените от чл. 34 ЗАНН
давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното
възникване, респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност
на въззивника Ц., поради допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото му на защита. Тук е мястото да бъде посочено, че процесният
АУАН е подписан от жалбоподателят на 29.12.2024 г. /л. 19/, като неподписан е
останал екземплярът, който му е бил връчен на него и приложен към жалбата
инициираща настоящото производство.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда отговорност за водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Тези правни задължения, макар и ситуирани в една
правна норма, са дадени в условията на алтернативност, отчитайки употребения от
законодателя разделителен съюз "или", който се използва за свързване на части на
изречението или на прости изречения, в случаите, когато факти, състояния или
действия взаимно се изключват /в този смисъл Тълкувателно решение № 13 от
20.12.2021 г. по т. д. № 1/2021 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС, докладчик-съдия Н.
Г.: „Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване
на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган“/.
В конкретика на настоящия казус се изяснява, че жалбоподателят Ц.
действително е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, в който смисъл са показанията
на разпитаните по делото полицейски служители, както и заявеното от жалбоподателя
лично в снетите му на процесната дата обяснения от свидетеля Н.. Извън полезрението
на административните органи обаче е останало обстоятелството, че след изменението
на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози с ДВ, бр. 81 от
2018 г. е създаден нов чл. 3а, с който е предвидено установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото
средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. Повече от очевидно в случая водачът е
упражнил предоставеното от законодателя субективно право да откаже да му бъде
4
извършена проверка с тест. Самият отказ за проверка с тест ще бъде съставомерен
единствено, ако лицето декларира в талона и отказ от изследване с доказателствен
анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване /арг. от чл. 6, ал. 4 и
ал. 5 от посочения подзаконов нормативен акт/, каквато опция се съдържа и в самата
бланка, но процесният казус определено не е такъв. Видно от талон за медицинско
изследване № *** от 29.12.2024 г. същият е връчен на Ц. в 23:30 часа, като му е
указано да се яви до 30 мин. в посоченото в него лечебно заведение, а същият е
санкциониран за извършено нарушение- в 21:05 часа на 29.12.2024 г. Ето защо, след
упражняване на субективното право по чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и
избирането на някой от способите за изследване, меродавен за отговорността на дееца
е само евентуалният отказ да изпълни предписанието на органите на МВР. Видно от
талон за медицинско изследване № *** от 29.12.2024 г. не е удостоверено
жалбоподателят да е отказал да избере някой от алтернативно предвидените начини за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
За настоящия съдебен състав е спорно, дали жалбоподателят самоволно не е
изпълнил, въз основа на неговия осъзнат избор даденото предписание от
полицейските органи за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, при
положение, че същият е бил вече санкциониран с процесния АУАН, за нарушение
извършено на 29.12.2024 г. в 21:05 часа, когато му е връчен талона за медицинско
изследване в 23:30 часа на 29.12.2024 г. Демонстрираното противоправно бездействие
на органите на реда в очертаната насока се установява от показанията им, в които
заявиха в съдебно заседание, че не знаят дали Ц. се е явил в лечебното заведение да
даде проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, тъй като не били
длъжни да го съпровождат, а и жалбоподателят не би могъл и да го стори след като не
му е била осигурена възможност по надлежния ред, а именно преди да бъде
санкциониран за това си поведение, тъй като талонът с предписанието му е издаден
повече от два часа след като се твърди в АУАН, че същият е осъществил процесното
нарушение в 21:05 часа на 29.12.2024 г.
Така очертаната форма на изпълнителното деяние – „неизпълнение на
предписание на контролния орган“ въпреки че фигурира в словесното описание на
възведеното обвинение с АУАН, но поради неговото преждевременно съставяне и
неправилното инкриминиране на надлежно упражненото субективно право по чл. 3а, т.
1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., който подход е недопустим, доколкото въззивникът е
поставен в състояние на процесуална изненада и на практика е лишен от възможност
да разбере за какво точно е санкциониран, като се сочи едновременното неизпълнение
и на двете алтернативни правни задължения, а в наказателното постановление му е
наложена една санкция, неясно за кое от двете твърдени нарушения. Всякога
нарушаване правото на защита, каквото винаги е неяснотата на вмененото деяние
представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. За
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че всъщност и за съдебния състав
остана неизяснено за коя от двете алтернативни предвидени в нормата на чл. 174, ал.3
ЗДвП е санкциониран жалбоподателят Р. Ц. с процесното наказателно постановление,
при положение, че не му е била осигурена възможност, при надлежно упражнено
право да откаже да бъде изпробван с тест, да бъде подложен на медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване преди да е санкциониран за това си
поведение, доколкото е следвало да се яви в медицинското заведение повече от два
5
часа след като му е съставен процесния АУАН за твърдяното нарушение ?!?
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни доводи, че така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание е
опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от
страните разноски, имайки предвид изрично оправеното искане от адвокат К. Н.-
ВТАК в тази насока. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че привлеченото към отговорност лице е заплатило в брой сума в
размер на 500,00 лева за изготвяне на жалба против процесното наказателно
постановление и за процесуално представителство пред настоящата инстанция, като
предвид изхода на делото последният има право на разноски. Релевираното
възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като чл. 63д, ал. 2 ЗАНН препраща
в тази връзка към член 36 от Закон за адвокатурата, въз основа на който е приета
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ,
бр. 14 от 2025 г.) Член 18, ал. 2 от Наредбата предвижда, че ако административното
наказание е под форма на глоба или имуществена санкция, минималният размер се
определя по реда на член 7, ал. 2 от същата. Член 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда,
че при интерес от 1000 до 10 000 лв. адвокатското възнаграждение е 400 лв. плюс 10 %
за горницата над 1000 лв. Възражението за прекомерност на въззиваемата страна е
неоснователно, тъй като претендираният размер от 500,00 лева е в рамките на
нормативно определения такъв, изчислен по реда на цитираните по-горе норми и
съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500,00 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Районен
съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 24-0311-000644 от 15.01.2025
г., издадено от С. С. С. – ВПД началник РУ в ОДМВР В. Т., РУ П., упълномощен със
Заповед № ***/03.06.2024 г., с което жалбоподателят Р. Ц. Ц., с ЕГН ********** е
санкциониран, както следва: на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закон за движение
по пътищата са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер 2 000, 00 лева /две хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца /двадесет и четири месеца/ за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането
на 15 /петнадесет/ контролни точки, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Областната дирекция на МВР – гр.
В.Т. ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Р. Ц. Ц., с ЕГН ********** и адрес гр. П., ул.
***, общ. П., обл. В.Т. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500,00 лева /петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
6
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7