Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                      Година 28.07.2017                            Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                              Първи  граждански състав

На двадесет и пети юли                                                   Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1166 по описа за 2017 година.

 

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 от КТ.

Ищецът Н.В.П. твърди в исковата си молба, че работил като шофьор на товарен автомобил в „Пътстрой" ООД, гр.Стара Загора. Според сключения с фирмата трудов договор №57/03.09.2015г. продължителността на работното му време била 8 часа, при основно трудово възнаграждение 750 лева. Твърди още, че към настоящия момент не му били изплатени трудовите възнаграждения за периода от м. октомври 2015 г. до 25.03.2016 г., когато напуснал работа. Счита, че ответникът „Пътстрой"ООД, гр.Стара Загора му дължи трудови възнаграждения, както следва: за м. октомври 2015 г. - 750 лева, за м.ноември 2015 г. – 750 лева, за м.декември – 2015 г. – 750 лева, за м.януари 2016 г. – 750 лева, за м.февруари – 2016 г. – 750 лева, за м.март 2017 г.- 750 лева, или общо за посочения период дължимите суми били в размер на 4500 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати следните трудови възнаграждения: за м. октомври 2015 г.- 750 лв., ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за м.ноември 2015 г.- 750 лв., ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за м.декември – 2015 г. - 750 лв., ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за м.януари 2016 г. – 750 лв., ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за м.февруари – 2016 г. - 750 лв., ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за м.март 2017 г.- 750 лв., ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответника да му заплати и направените по делото разноски.

Ответникът „Пътстрой” ООД, гр.Стара Загора оспорва предявените искове като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства  и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно то представения по делото трудов договор№ 57/03.09.2015 г., между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е работел на длъжност „шофьор на товарен автомобил” в ответното дружество, като трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ, считано от 14.05.2011г. Уговореното между страните трудово възнаграждение е било в размер на 750 лв. месечно.

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително. По делото не са направени възражения и не са ангажирани доказателства за недобросъвестност на ищеца при изпълнение на трудовата му функция. С оглед на това съдът намира, че работодателят дължи изплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение, уговорено между страните по трудовия договор.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно удостоверението за декларирани данни в НАП от работодателя, на ответника е начислено трудово възнаграждение с общ размер 1909,26 лв. за процесния период, като за всеки месец възнаграждение е под уговорения в трудовия договор размер, а за месеците януари и март 2016 г. не са декларирани отработени дни. Съдът не възприема посочения вариант на определяне на възнаграждението от вещото лице, доколкото по делото няма данни да е извършено по предвидения в КТ ред изменение на уговорения между страните размер на трудовото възнаграждение. Освен това от показанията на разпитаните по делото свидетели Г.К.П. и К.Г.П. се установява, че през периода от м.юни 2015 г. до м.март 2016 г. ответникът ежедневно е изпълнявал трудовата си функция в ответното дружество, не е отсъствал от работа и е участвал както в строителството на пътища, така и в тяхното зимно поддържане. С оглед на това съдът намира, че следва да бъде възприет вторият даден от вещото лице вариант за определяне размер на дължимите на ищеца трудови възнаграждения – въз основа на сключения трудов договор. Съгласно този вариант дължимото на ищеца нетно възнаграждение /след приспадане на удръжките за пенсионни, здравни осигуровки и ДОД/ е в размер на: 587,93 лева за месец октомври 2015 г., 587,93 лева за месец ноември 2015 г., 587,93 лева за месец декември 2015 г., 587,93 лева за месец януари 2016 г., 587,93 лева за месец февруари 2016 г. и 587,93 лева за месец март 2016 г.

Предвид гореизложеното съдът счита, че исковете за заплащане на трудово възнаграждение са основателни и следва да бъдат уважени до установените от експертизата размери, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска – 01.03.2017 г. до окончателното им изплащане. В останалата част до претендираните размери от по 750 лева месечно исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 141,10 лв., представляваща държавна такса, и сумата 66,63 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, съобразно уважената част от предявените исков.

 На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението относно трудовото възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ” ООД, гр.Стара Загора, Зона Голеш, ЕИК *********, представлявано от Сашо Петков Желязков, да заплати на Н.В.П. *** сумата 587,93 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г., сумата 587,93 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г., сумата 587,93 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2015 г., сумата 587,93 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2016 г., сумата 587,93 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г., сумата 587,93 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2016 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 01.03.2017 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.В.П. ***  против „ПЪТСТРОЙ” ООД, гр.Стара Загора, Зона Голеш, ЕИК *********, представлявано от Сашо Петков Желязков, искове, както следва: за неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 750 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 750 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 750 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2016 г. – в останалата част до претендирания размер 750 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г. – в останалата част до претендирания размер 750 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2016 г. – в останалата част до претендирания размер 750 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ” ООД, гр.Стара Загора, Зона Голеш, ЕИК *********, представлявано от Сашо Петков Желязков, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата 141,10 лева, представляваща държавна такса, и сумата 66,63 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно трудовото възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :