РЕШЕНИЕ
№ 2847
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110153690 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [фирма]
срещу С. КР. АНТ., КР. КР. АНТ. и ДР. С. АНТ. за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 33252/2021 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на собственици на
процесния топлоснабден имот ответниците са клиенти на ищцовото дружество по
смисъла на чл.153 , ал.1 ЗЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на
клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
[фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани
фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава
върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата
1
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с [фирма], което дружество след края на отчетния период изготвя
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди
се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното,
ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, но тъй като последните подали
възражения, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови
претенции. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на
ищцовото дружество сумите, както следва: С.К. А. - 1/6 част от сумите, както следва:
сумата от 847,74 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в [АДРЕС], ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
от 96,80 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г.; сумата от 4,84 лева, представляваща главница
за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.06.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 0,87 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 20.05.2021 г. КР. КР. АНТ. - 1/6 част от сумите, както следва: сумата от
847,74 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[АДРЕС], ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
от 96,80 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г.; сумата от 4,84 лева, представляваща главница
за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.06.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 0,87 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 20.05.2021 г. ДР. С. АНТ. - 4/6 част от сумите, както следва: сумата от
3390,96 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
2
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[АДРЕС], ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
от 387,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г.; сумата от 19,36 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 3,48 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 20.05.2021 г. Претендира разноски.
В подадените в срока по чл.131 ГПК отговори от ответниците С.А. и Д.А. за
изложени аналогични доводи. Оспорват дължимостта на претендираните от ищеца
суми. Твърдят, че договорът им с [ФИРМА] е прекратен още през 2012 г. и не ползват
услугите им. Поддържат, че в жилището не се ползва топлинна енергия за отопление,
тръбите, които са вътре „не греят“, а топлата вода „мирише от години на сяра“. Прави
се аналогия с недължимост на сумите, като неправомерно начислявани и събирани от
гражданите по времето на „В.Т.“. Изразява се становище за прилагане на „двоен
стандарт“, тъй като съсед на ответника дължи много повече пари, но от „дружеството
не си правят труда да го съдят“.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника К.А. се оспорва
дължимостта на процесните суми с доводи, че не живее в жилището от 20 години.
Моли изложеното от топлофикационното дружество да не бъде взето предвид, тъй като
е манипулирано и с невярно съдържание.
В деня на първото открито съдебно заседание, извън срока по чл.131 ГПК по
делото е постъпило „допълнение на отговор“ с мх.№ 61443/29.03.2022 г. от служебния
защитник на ответника А., в което се изразява становище по същество на спора и се
прави правопогасяващо възражение за давност. Последното не може да бъде взето
предвид от съда, тъй като за него настъпила преклузия /арг. от чл.133 ГПК/.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 6968 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя писмени
доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 33252/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [ФИРМА] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против настоящите трима ответници, с която е
разпоредено да заплатят на кредитора – настоящ ищец суми за главница и мораторна
3
лихва за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, съобразно
притежаваните от тях квоти в съсобствеността на топлоснабден имот, находящ се в
[АДРЕС]. Тъй като в срока по чл.414 ГПК са подадени възражения от длъжниците,
срещу издадената заповед, с разпореждане № 15209 от 09.09.2021 г. съдът е указал на
кредитора, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.
По делото е приложена молба от Държавна спестовна каса относно вписване на
законна ипотека върху процесния недвижим имот. В молбата е посочено, че е отпуснат
заем за жилищно строителство на Д.С. А.а и К.М.А.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че К.М. А. е
починал на 03.04.2013 г., като е оставил трима наследници по закон – съпруга и две
деца - настоящи ответници.
По делото са приложени протокол от проведено на 27.08.2002 г. ОС на ЕС,
където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за
сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с
[ФИРМА], както и договор от 16.09.2002 г., сключен с последното в изпълнение на
взето решение.
По делото е приложен и договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
третото лице-помагач по чл.139в, ал.2 ЗЕ, който не касае процесния исков период,
поради което и съдът не намира за необходимо да го обсъжда.
По делото са приложени справки от счетоводната система на ищеца за
издадените фактури през исковия период, както и приложимите Общи условия.
По делото са представени 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода
през двата отчетни периода през исковия период, изготвени от третото лице-помагач
на страната на ищеца.
По делото са изслушани и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице, след
запознаване с материалите по делото и извършване на допълнителни проверки, е
констатирало, че в констативен протокол от 06.10.2012 г. /който не е приложен по
делото от ищеца/ за процесния недвижим имот било отбелязано, че има 5
бр.радиатори, които са затапени, щрънг в баня и „водомер - бр. лица“. Вещото лице е
констатирало още, че за имота не е начислявана топлинна енергия за отопление, тъй
като радиаторите са демонтирани, а само от един отоплителен щранг съгласно
Методиката на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. За БГВ е начислявана ТЕ за
четири потребителя по норма за разход съгласно чл.69, ал.2 от горепосочената
Наредба. Според вещото лице, начисленията за потребената в имота ТЕ, са в
съответствие с нормативната уредба. Общият топломер, монтиран в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки и е бил
изправен.
4
В заключението на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице, след
запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на ищцовото
дружество, е посочило, че дължимата сума за главница за ТЕ е в размер на 5115,51
лева, в т.ч. и сумата за 29,06 лева – главница за дялово разпределение, а дължимата
сума за обезщетение за забава в размер на 586,06 лева, в т.ч. и сумата от 5,25 лева
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение. В заключението
вещото лице е описало в табличен вид издадените през исковия период фактури.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
5
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия.
Действително, по делото не е приложен документ за собственост на процесния
недвижим имот, но от приложената молба за вписване на законна ипотека се
установява, че същият е бил собственост на Д.А. и К. А.. След като К. А. е починал
през 2013 г., по силата на наследствено правоприемство собствеността върху
процесния недвижим имот е преминала върху неговите наследници – настоящи
ответници. Последните не оспорват правото на собственост върху недвижимия имот, а
размера на претендираните от тях суми с доводи, че са неправилно начислени.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че в негова
тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване потребената
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период. Това е
така, тъй като от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано се установява, че през исковия период, обхващащ три отоплителни
сезона, сумите за ТЕ за топла вода са изчислени съобразно чл.69, ал.2, т.2 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г., т.е. „при норма за разход на потребление на гореща вода от 140
л. на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери
за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена
пломба или не е осигурен достъп за отчитане“, на база 4 лица.
По делото обаче не са представени каквито и да било доказателства, от които да
е видно как е определен броя на живущите в жилището лица през процесните
отоплителни сезони. При това положение е налице произволно определяне на
живущите в жилището, което от своя страна пряко рефлектира при фактурирането на
служебно начисленото количество топла вода по реда на горепосочената правна норма.
С оглед предходното следва да се приеме, че изготвените изравнителни сметки,
послужили за издаването на процесните общи фактури от ищцовото дружество са с
произволни изчисления, посочени от топлинния счетоводител, без последния да е
събрал каквито и да било данни за броя на живущите в топлоснабдения имот.
Отделно от предходното следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.52, ал.7 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. – „Лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, когато
установи, че липсват индивидуални водомери за топла вода, срокът на валидност на
периодичната проверка на индивидуалните топломери и/или индивидуалните
водомери е изтекъл или когато те са повредени, уведомява писмено клиентите за
задължението им да монтират индивидуални водомери за топла вода, да заявят и
представят за последваща проверка индивидуалните топломери и/или
индивидуалните водомери или да осигурят техническата им изправност в
6
нормативно установените срокове, както и за последствията при неизпълнение на
тези задължения. Когато няма избрано лице по чл. 139б ЗЕ, уведомяването се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна
енергия.“
В конкретния случай по делото няма каквито и да било доказателства лицето по
чл.139б, ал.1 ЗЕ (в конкретния случай конституираното по делото трето лице-помагач
на страната на ищеца) да е изпълнило нормативно вмененото му задължение съгласно
горепосочената разпоредба.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира исковите претенции за
неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени, без да
бъдат обсъждани останалите наведени в писмения отговор и поддържани в съдебно
заседание доводи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответниците. Видно от данните по делото е, че същите не са направили разноски, които
да им бъдат репарирани от дружеството-ищец, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] против ДР. С. АНТ., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
4/6 части от сумите, както следва: сумата от 3390,96 лева, представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [АДРЕС], ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от
387,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода
от 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г.; сумата от 19,36 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.06.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 3,48 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 20.05.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] против С. КР. АНТ., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
7
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
1/6 части от сумите, както следва: сумата от 847,74 лева, представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [АДРЕС], ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от
96,80 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода
от 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г.; сумата от 4,84 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.06.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 0,87 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 20.05.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] против КР. КР. АНТ., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца 1/6 части от сумите, както следва: сумата от 847,74 лева, представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [АДРЕС], ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
от 96,80 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г.; сумата от 4,84 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 0,87 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 20.05.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице [ФИРМА], със седалище
и адрес на управление: [АДРЕС], помагач на страната на ищеца [ФИРМА], ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8