Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 24.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
в закрито заседание на двадесет и четвърти септември
две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА БОГДАНОВА МАРИАНА ХРИСТОВА
при
секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 8404 по
описа
за
2020 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на Н.И.К.-длъжник в
изпълнително производство № 20208480400488 по описа на ЧСИ Р. А. против
разноските, обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх.№
5308/22.07.2020г.
Жалбоподателят
твърди, че начислените му разноски са прекомерни, като се има предвид, че до
момента взискателят е подал само една молба за образуване на изпълнително дело,
а на самия длъжник е връчена покана за доброволно изпълнение.
Моли
съда да намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение под
минимума, както и да определи по-ниски такси по изпълнителното дело.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя,
който оспорва жалбата като неоснователна.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени
обяснения, в които се сочи, че постъпилата жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20208480400488
по описа на ЧСИ Р.А.с рег. № 848 на КЧСИ, същото е образувано по молба на
взискателя „Е.-М“ ЕООД за събиране на вземане по изпълнителен лист от 22.05.2020
г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 210157 от 10.09.2017 г. по
гр.д. № 29665/2016 г. на СРС, 113 състав, по силата на които длъжникът и жалбоподател
в настоящото производство Н.И.К. е осъден да заплати на „Е.-М“ ЕООД сумата от 850
лв., представляваща дължимо обезщетение, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 650 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 700 лв.
разноски по делото във въззивното производство.
В хода
на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателя е
изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано изпълнително дело № 20208480400488
по описа на ЧСИ Р.А.с рег. № 848 на КЧСИ и е посочил изпълнителен способ.
Представено е пълномощно,
договор за правна защита и съдействие от 21.07.2020 г., удостоверяващ
уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
На 27.07.2020
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е
определил сумите, които подлежат на събиране, а именно: сумата по горецитирания
изпълнителен лист, както и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., такси
по изпълнението в размер на 72 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 264
лв.
Срокът
за доброволно изпълнение е изтекъл на 10.08.2020 г., като в този срок
взискателят не е платил дължимите суми. Върху трудовото възнаграждение на
длъжника е наложен запор и видно от уведомление вх.№ 3418/30.07.2020 г. на
работодателя, вземането е признато от третото лице и изпълнението по запора е
следвало да започне от август 2020 г., при съобразяване нормата на чл.446 ГПК.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежат на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По съществото на жалбата:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Материалният интерес по изпълнителното дело за
взискателя е в размер на 2200 лв., което вземане е неолихвяемо.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.;
изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г.; изм., бр. 68 от 2020 г.) за
образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г., бр. 7 от 2019 г., бр. 68 от 2020 г.) за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв.-200
лв., и за вземания над 1000 лв.-1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2-7.
Т.е. по т.1 и за образуване на изпълнителното дело се
дължат 200 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като
безспорно е започнало осъществяване на принудително изпълнение чрез посочения
от взискателя способ, а именно запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Това е така, тъй като не е налице доброволно изпълнение в двуседмичния срок,
считано от датата на получаване на ПДИ. В този смисъл безспорно са налице извършени действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по смисъла на т.2 на чл.10 от Наредба №
1/2004 г.
По т.2
дължимото възнаграждение е в размер на сумата от 206 лв., изчислено върху
половината от материалния интерес (1100лв.) на
основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (в редакцията на нормата към
датата на сключване на договора за правна помощ), а именно: при интерес от 1000 до 5000 лв.-200 лв. + 6 % за горницата
над 1000 лв.
Т.е. общо дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 400 лв. Така
уговореното и изплатено в размер на 300 лв. очевидно е под минимума на
Наредбата и съдът не намира основания да го намалява в още по-нисък размер.
По отношение
на възражението за грешно изчислена пропорционална такса по т.26. Същото е
неоснователно. Таксата е изчислена правилно. Към сумата от 2200 лв. следва да
се прибави и адвокатското възнаграждение, претендирано в изпълнителното
производство в размер на 300 лв., тъй като същото подлежи на принудително
събиране от съдебния изпълнител, при липсата на доброволно изпълнение.
Следователно на изпълнение подлежи парично вземане в общ размер на сумата от
2500 лв. При това положение таксата без ДДС е 220 лв., съответно с начислено
ДДС 264 лв. (2500-1000=1500, 1500х8%=120+100=220х20%
ДДС=44, 220+44=264 лв.)
Ето защо жалбата се явява неоснователна и
като такава подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на Н.И.К., ЕГН **********,***-длъжник в изпълнително производство №
20208480400488 по описа на ЧСИ Р.А.против разноските, обективирани в покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 5308/22.07.2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.