Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНГЕЛ ТАШЕВ
при
участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 2374 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от
„К. И.” ООД, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, с
ЕИК *********, чрез адв. Р.И.Д. срещу А.Я.В., ЕГН **********,***, като моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 500 лева главница
на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №72615/30.11.2017
г.; 45 лева договорна лихва за периода 30.11.2017 г.- 19.03.2018 г.; 170,65 лева
договорна такса „Гарант” за периода 30.11.2017 г. - 19.03.2018 г.; 8,64 лева
законна лихва за забава за периода 31.12.2017 г. - 19.03.2018 г., в едно със законна
лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата,
за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 723/10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1312/2018
г. по описа на РС Пазарджик. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 72615/30.11.2017 г. между „К. И.” ООД като
кредитодател и А.Я.В. като кредитополучател. Сочи, че договарянето било
осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние - чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg,
като се сочи, че ответникът е предоставил личните си данни чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата
институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова
услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от А.Я.В.
данни, служител се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът е
потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и
желанието си да получи от ищеца при условията на дружеството, кредит в размер
на 500 лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова
услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща,
електронен формат на договора за кредит от разстояние и желаната сума му била преведена чрез системата е-рау
и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу
представена от ответника лична карта.
Твърди, че видно от данните посочени в заявката на
ответника в тях фигурирала информация, която логически е свързана само и
единствено с А.Я.В., който лично е предоставил на дружеството при
кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката
за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице
не би следвало да притежава тези данни. Законът придавал значение на подписан
документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на
лична информация, която логически се свързвала с издателя й, какъвто е
настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила била такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той
се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК).
Счита, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца,
съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор
чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване
на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на
чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ
Твърди, че съгласно формата за кандидатстване А.Я.В. е
имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване
на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което
кредитодателят има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване избрал
опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „К. И.” ООД, с което
на основание т.4 от договора сключен между страните, се задължил към
ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за
предоставената услуга.
Сочи се, че ищецът имал сключен Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „Викнел
корп” ООД, съгласно който „Викнел корп” ООД в качеството на дружество гарант се
задължавало да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски
кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя
и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния
кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е
била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на
гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от
името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант”
от кредитополучателя. В чл.1 ал.З било предвидено, че дружеството гарант се
задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за
предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като
последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите
му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на
предсрочната им изискуемост.
Посочва, че съгласно разпоредбите на Закона за
потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като
същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е
потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на
сключения Договор, „К. И.” ООД, е поело задължение да предостави на
кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 715,65 лева било
платимо ведно с главницата на три равни месечни вноски със следните падежи:
30.12.2017, 30.01.2018, 28.02.2018.
Към дата 19.03.2018 г. кредитополучателят не погасил
нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на
30.12.2017 г., 30.01.2018 г., 02.03.2018 г.. Служители на дружеството
неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на
напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били
смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след
настъпване на падежните дати, но А.Я.В. не е осъществил никакво плащане или
индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Посочва, че общата стойност на паричния дълг е 724,29 лева, от които 500 лева главница
на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №72615/30.11.2017
г.; 45 лева договорна лихва за периода 30.11.2017 г.- 19.03.2018 г.; 170,65 лева
договорна такса „Гарант” за периода 30.11.2017 г. - 19.03.2018 г.; 8,64 лева
законна лихва за забава за периода 31.12.2017 г. - 19.03.2018 г. ведно със законна
лихва за забава за периода 31.12.2017г — 19.03.2018г.
Твърди, че потърсил начин да защити интересите си,
като на 23.03.2018 г. подал на основание чл.410 ГПК Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение. PC Пазарджик
образувал ч.гр.д. 1312/2018 г. и по същото дело била издадена заповед за
изпълнение, срещу която е подадено възражение от страна на ответника в
законоустановения срок.
В проведеното последно съдебно
заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирал е
молба, с която моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не депозира ОИМ.
Депозирал е възражение по чл.414 ГПК, в което сочи, че е подведен от друго лице,
на което е представило личните си данни.
В проведеното първо съдебно заседание ответникът се
явява лично и заявява, че няма кредит и, че бил измамен.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните,
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представена заявка № 72615, в която е
посочено, че е потвърдена на 30.11.2017 г. в 17:13:50 часа от А.Я.В. за продукт
„Екстра“, като поисканата заемна сума е 500 лева, сумата която е следвало да
бъде върната – 716,65 лева. Посочено е, че датата, на която е одобрен процесният
кредит е 30.11.2017 г. в 17:37:10 часа, като договорът е видян на 30.11.2017 г.
в 17:42:41 часа. Методът за плащане е бил чрез „Изипей“. Представена е и заявка
с посочени лични данни на ответника и лице за контакт.
От приложената по делото разписка за извършено плащане
№ 2000000139974744/30.11.2017 г. се установява, че ищецът е превел сумата в
размер на 500 лева. Като получател е посочено лицето А.Я.В., с основание паричен
превод към EasyPay: Договор №
72615/30.11.2017 г..
По делото е приложен Договор № 72615/30.11.2017 г., в
който е посочено, че същият е сключен межди ищцовото дружество и ответника.
Заемната сума е в размер на 500 лева, срок за погасяване – три месечни вноски,
краен срок 28.02.2018 г.. ГЛП е уговорен в размер на 36 %, а ГПР 49,7 %. В чл.4
от договора е посочено, че кредитополучателят е избрал ищецът да ангажира
дружество гарант, за гарантиране връщане на вноските му кредита, за което се е
съгласил да заплати в полза на кредитора „такса гарант“ разсрочена към
месечните му вноски, съгласно приложения към договора погасителен план.
Процесният договор и приложенията към него не носят подпис на лицето посочено
като кредитополучател. Приложени са и общи условия на „К. И.“ ООД.
Представен е договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „Викнел корп” ООД, съгласно който
„Викнел корп” ООД в качеството на дружество гарант се задължило да гарантира
вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно
сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и
кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния
кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е
била одобрена.
От приетата по делото като писмено доказателство
разписка № 07000666381263/04.12.2017 г. на „Изипей“ АД се установява, че
процесната сума е преведена от ищцовото дружество и получена от лице с посочени
имена – А.Я.В.. Същата не носи подпис на получателя. От постъпило писмо от
„Изипей“ АД се установява, че оригиналът на разписката е изпратен на ОД на МВР
гр. Пазарджик за прилагане по ДП № 197/2018 г. по описа на същата.
От приложеното по делото Постановление за спиране на
наказателно производство от 14.10.2021 г. на прокурор Н. М. от СРП, наблюдаващ
прокурор по ДП № 5382/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. 53594/2019 г. по описа
на СРП се установява, че досъдебното производство е образувано на основание
чл.212 ал.1 от НПК затова, че чрез използването на неистински частен документ -
рамков договор за предоставяне на кредит №567590 от 30.11.2017 г., било
получено без правно основание чуждо движимо имущество – 400 лева, собственост
на „Фератум България“ЕООД ” с ЕИК:********* - гр.София, с намерение да бъде
присвоено - престъпление по чл.212, ал.1 от НК. Установява се, че при
проведеното разследване е установено, че от името на А.В. /настоящия ответник/
са изтеглени кредити по интернет, чрез онлайн заявки от различни дружества, в
това число и от ищеца по делото, касаещо процесния кредит. Посочено е, че от
извършена графическа експертиза по делото е видно, че подписите за „получил
сумата“ във всички разписки, удостоверяващи теглене на сумите, вкл. по
процесния кредит, не са положени от А.В.,
както и от други свидетели по ДП. Образуваното ДП е спряно, поради това, че
извършителят на престъплението не е разкрит.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, даващо отговор на поставените задачи и неоспорено от страните се
установява, че задълженията по процесния кредит са – 500 лева главница,
договорна лихва 45 лева, такси гарант 170,65 лева и законна лихва 9,68 лева.
Вещото лице посочва, че по кредита не са извършвани плащания. Установява се, че
процесният договор за кредит е осчетоводен от ищцовото дружество. В проведеното
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като посочва, че в самата
разписка, която е представена от „Изипей“ е записано името на А. В. В., но
действително, физически дали той е получил сумата не може да каже.
Безспорно по делото е установено, че
въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 723/10.04.2018
г. по ч.гр.д. № 1312/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу А.Я.В.,
да заплати на кредитора „К. И.” ООД сумата от 500 лева – главница, договорна
лихва – 45,00 лева за периода от 30.11.2017 г. до 19.03.2018 г., договорна
такса „Гарант“ – 170,65 лева за периода от 30.11.2017 г. до 19.03.2018 г.,
законна лихва за забава – 8,64 лева за периода от 31.12.2017 г. до 19.03.2018 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 23.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски, от които
25,00 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 ГПК в
срок, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите
положителни установителни искове.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с искове с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 – за установяване на парични вземания,
произтичащи от договорно правоотношение с ответника., произтичащи от договорно
правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.
Предявените искове са допустими, тъй като е
налице правен интерес от воденето на
настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от
наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената
заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и
спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането.
В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало
на 30.11.2017 г. между страните правоотношение по договор за потребителски
кредит, сключен от разстояние - по електронен път чрез използване на интернет
страница.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се
съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010
год., в сила от 12.05.2010 год., приложима редакция - изм. и доп., бр. 58 от
30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г./ - чл.9, като това е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски
кредит е писмена - чл.10, ал.1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен
и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора
/дефиниция на понятието „траен носител“ се съдържа в § 1, т.10 от ДР на ЗПК -
това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски
кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.5, ал.9,
кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2, а според чл.5, ал.13, когато договорът за предоставяне
на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне
на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал.10 /при използването на телефон като средство за комуникация или
друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно
кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством
формуляра по ал.2 незабавно след сключването на договора за потребителски
кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от
разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние - ЗПФУР /Обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., приложима редакция -
изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г./, като според чл.6
договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието „финансова
услуга“ се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество,
както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от
разстояние“ - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗПФУР задължава доставчика
да доказва, че е: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на информация на
потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието
на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се твърди в
частност/ се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис -
ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма
словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл.2, ал.1
и 2 и чл.3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл.13,
ал.1 от закона - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.13,
ал.3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл.13,
ал.4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава - чл.180 ГПК и чл.18, ал.3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184,
ал.1, изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство
за авторството на изявлението и неговото съдържание /виж Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/.
В представените по делото Общи условия на „К. И.“ ООД,
приложими към договорите за кредит, е посочено, че договарянето се осъществява
чрез средствата за комуникация от разстояние /интернет страницата на
кредитора/, сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива
на кредитополучателя, като за да получи кредит той подава заявка чрез
приложената в страницата регистрационна форма, въвежда личните си данни и с
маркиране на полето „Съгласен с Общите условия“ и натискане на бутона
„Потвърди“, кандидатът изрично се съгласява с действащите към момента общи
условия и обработването на личните му данни. След потвърждаване на заявката
кандидатът получава електронно писмо на посочената от него електронна поща, с
което се уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията,
за които е кандидатствал, като посоченото писмо съдържа линк към „Стандартен
Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“,
като след потвърждаването му от кандидата /с което се изразява и желанието му
за незабавно провеждане на сумата по кредита по банковата му сметка или
получаването й в брой, съобразно посочения от него начин при попълване на
регистрационната форма/ се счита, че между него и „К. И.“ ООД има сключен
договор за потребителски кредит. Кредитополучателят трябва и да потвърди
сключването на договор.
На следващо място този договор е реален – правните
последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази
сделка – уговорената парична сума, като за заемодателят възниква притезателното
право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
От представената разписка за извършено плащане от
EasyPay № 07000666381263/04.12.2017 г., не може да се направи категоричен
извод, че заемната сума е получена от ответника. В подкрепа на този извод е и
заявеното от вещото лице, че не може да каже дали сумата е получена физически
от него. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от съдържанието на
Постановление за спиране на наказателно производство от 14.10.2021 г. на
прокурор Нона Манолова от СРП, наблюдаващ прокурор по ДП № 5382/2019 г. по
описа на СДВР, пр.пр. 53594/2019 г. по описа на СРП се установява, че от графическа
експертиза по делото подписите за „получил сумата“ във всички разписки,
удостоверяващи теглене на сумите, вкл. по процесния кредит, т.е. горепосочената,
не са положени от А.В., както и от други свидетели по ДП, т.е. не ответникът е
получил процесната сума и за него не е възникнало задължение за връщането и, в
това число такси, договорна лихва, мораторна лихва и лихва за забава от
депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане на вземането.
Поради това съдът счита, че ищецът не успя при
условията на пълно и главно доказване да докаже възникването на валидно
облигационно правоотношение между страните, по силата на което е предоставил на
ответника заемна сумата от 500 лева, поради което предявените установителни
искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответника, но такива не се претендират.
Воден
от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „К. И.” ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, с ЕИК *********, чрез
адв. Р.И.Д. срещу А.Я.В., ЕГН **********,***, с които иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищцовото дружество следните суми: 500 лева главница на основание
сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №72615/30.11.2017 г.; 45 лева
договорна лихва за периода 30.11.2017 г.- 19.03.2018 г.; 170,65 лева договорна
такса „Гарант” за периода 30.11.2017 г. - 19.03.2018 г.; 8,64 лева законна
лихва за забава за периода 311.12.2017 г. - 19.03.2018 г., в едно със законна
лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата,
за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 723/10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1312/2018
г. по описа на РС Пазарджик, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: